Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Ние бяхме на гости на кумувете. Научихме от телевизията. Настана тишина, която дълго време никой не наруши.

То и моите спомени от детството са в по-голямата си част положителни, но какво знае едно дете за несгодите на родителите си.
Изобщо не го интересува дали имат пари, коли и почивки. Приемаш нещата каквито са. Като пораснеш обаче и почваш да проумяваш разни неща и ти светка лампата.
Помня например, че нашите ги бяха поканили на сватба в Гърция (имаме роднини там) и аз много исках да отида, но не пуснаха, защото да не избягаме. Страшно разочарована бях. Отидоха само нашите. А една наша близка още 90 отидоха в Гърция да берат портокали, като се върна разказваше, че като влезли във къщите на гърците и се приплакало. Като видяла всички удобства и уреди,  които ние дори не бяхме виждали, камо ли да имаме.
Какво съм усетила аз от прането в пералня Рига като дете, виж майка ми доста зор виждаше да пере в тая пералня. Която нямаше изплакване или центрофуга. Та айде стига с тая възхвала на соца колко хубаво било. Беше ни хубаво защото сме били деца, това е.

Аз съм разказвала, че осъзнахме какво се е случило не на самия 10 ноември, а една седмица по-късно, когато бе свикано Народното събрание и Славчо Трънски произнесе своята реч. Иначе да, бяхме малко в шок от свалянето на Т.Ж , мислехме, че  у нас не може да се случи, че пак снишавайки се, ще се спаси. Една седмица затишие и после речта на Славчо Трънски. Бях в ЦУМ и всички високоговорители предаваха на живо и хората, скупчени пред говорителите, както във военните съветски филми, когато предават новините за загиналите. И след това започнаха митингите

хм. Свалянето не беше ли по време на конгреса? И речта на Славчо Трънски беше ли в самия ден? Помня, че беше толкова неочаквано, че реших, че никой няма да ми повярва и включих касетофона на запис.

Т.Ж. е освободен на Конгрес на БКП като Ген.секретар. А на сесия на Народното събрание се освобождава като Председател на Държавния съвет и тогава е изказването на народния представител Славчо Трънски през XI сесия на Народното събрание

На 10 беше свалянето, а речта на Трънски седмица по-късно. Помня, че баща ми каза нея вечер, че ще има големи промени. И те не закъсняха. Няколко месеца по-късно почина прабаба ми. А около година по-късно баба ми. Мутренските години се бяха зародили малко по-рано. Помня,че приятели от Германия се бяха обадили да питат как сме и дали имаме нужда от нещо да ни изпращат. Баща ми отказа - колетните пратки или изчезваха или бяха проверявани и взето от тях каквото им харесва на митничарите. Помня,че с някой приятели се разделихме всеки по пътя си а с други взаимното ни доверие укрепна. Имам и добри и лоши спомени от това време.

В днешно време обаче всички са с "висше" образование.
Слагам го в кавички, защото срещам много българи, завършили висше образование, но не можещи да говорят български.
За правопис не ми се говори. Жалка действителност.

За намалено поведение не зная. Но определено никой не ме е питал къде членувам при кандидатстване. Помня, че след записване вече, попълвахме анкета, и там имаше въпроси за членство в организации и относно сферата на работа на родителите, дали са работници, служащи, в селското стопанство. Но това е било просто  статистика.

Не е точно така. Бях през 1980 г. в Гърция. Доста къщи обиколих в Солун, около Солун, в Атина и други градчета. Видяхме се с доста хора, за да може баба да се види с приятели и роднини. Никакви особени уреди и удобства не са имали. Почти всичко беше като вкъщи. Единствено ми направи впечатление, че в апартамента на един роднина адвокат имаше 2 тоалетни. И в магазините имаше повече стоки, разбира се. Бях впечатлена, че една от вуйните ми си беше направила абонамент за бельо. Не искала да пере гащи и чорапи и затова всяка седмица ѝ носеха пакет със седем чифта гащи и чорапи. Не всички роднини, с които се видяхме имаха коли.

Иначе съм била комсомолка, била съм и на военно. При нас нямаше подобно извращение като описаното преди няколко страници с леглото на героя. Напротив, военното ни беше приятна ваканция. Бяхме настанени в пионерски лагер с минерален басейн. В басейна не можеше да се влиза току-така, но всеки ден имаше награди и една от тях беше няколко часа на басейна.

Приемането ни в Комсомола беше много весело. Каките и батковците, които уж ни изпитваха, пускаха само майтапи. Помня и залата, в която се проведе събитието. Не знам имената на петимата от РМС.

На 10.11 не помня как съм научила. Най-вероятно от телевизията. Спомням си как Тодор Живков зяпна.

С намалено поведение можеше да се кандидатства във ВУЗ, но дипломата беше с 1 единица по-малко и шансовете да те приемат бяха нищожни.  И аз като Djaky не помня при кандидатстването някой да ме е питал дали съм комсомолка.

Аз където съм подавал документи за работа имаше въпрос в документа - имате ли родител работещ в системата или близък роднина. Май някъде пазар такава писта бланка, трябва да потърся. Ами нямах.... И знаех какво следва от това. Но пробвах на късмет. Сега е по-зле. HR представителя не е чел CV-то но прави интервю.... Ама и това ще мине и замине.

Черна станция,май си била състудент с нашите.
Никой от моето семейство не е попълвал за членуване или нещо друго.Гледали са се оценки.Виж,раб фака са влизали “по заслуги”.Тогавашното “платено”-платено обаче с послушание.Сега-с пари.
Искам да споделя случка с възрастна далечна западняшка роднина.Говорим си колко ми е грозен един квартал,в голям западняшки град,който прилича на Люлин.И тя вика :Ама че как,като бях млада беше най-желания и модерен - да имаш баня и тоалетна вътре..Топлофикация..
Направо се обиди жената.

За момче, подлежащо да отбие редовната военна служба и не е член на ДКМС щеше да му е проблем. Най-вероятно щяха да го повикат в СВ, ТВ или КЕЧ-А. Същото важеше и за тези без средно образование, както и за неблагонадеждните, независимо от образование и партийна принадлежност .

Десети ноември беше в петък и ние се готвехме за съботна сватба на наш близък. Познайте как мина сватбата след новината - едни коментираха въодушевено, други плахо и сякаш се оглеждаха кой е наоколо.
Иначе след като пийнаха и сватбата си тръгна  по  нашенски.

При кандидатстване сред документите имаше и едно запечатано пликче с характеристика. Обикновено класните ръководители ги пишеха. Е, там си беше отразено всичко – от какво семейство произхождаш, къде членуваш, как си се представял в училище, в какви дейности си участвал... Формалност, но на някои им е попречило да преминат летвата на приема.
Познавах един човек – много умен и ерудиран, беше голямо удоволствие да се разговаря с него, защото имаше много богата обща култура. Не го бяха приели висше точно заради поведението – карал бурен пубертет, обичал да се репчи на учителите, сменил няколко училища и накрая в дипломата – намалено поведение. И... дотам. Без право на висше, а като войник – в КЕЧ-а, с циганите.

Аз не помня някой да не са го приели комсомолец. Не помня в кой клас ни приемаха и нямаше кой кога е роден. Сигурно тия, коиго бяхме в първата половина на годината са ни приели по-късно. Помня, че ходих да се снимам за комсомолската книжка. Предполагам, че който не е бил приет в училище, в казармата са го приели. Знам, че на мъжа ми в казармата са му предлагали да стане член на БКП, но не помня дали е станал в казармата или по-късно.