Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 209 178
  • 5 667
# 5 655
Те много книги изобщо не се превеждаха, а на чужд език не се внасяха.
Руснаците имаха повече преводна литература дори.
Виж целия пост
# 5 656
При капитализма имаме експлоатация на човека от човека, а при социализма е точно обратното Wink

При капитализЪма разпределението на богатството е неравномерно, при социализЪма и комузЪма разпределението на бедността е равномерно ...
Виж целия пост
# 5 657
Подкрепям Poni69. Нашето читалище беше по-старо, но нямаше забранена част в него. Щъкахме си навсякъде. Забранени книги не е имало изложени за по-специални хора. Спомням си, че имаше книга за Людмила Живкова.
Виж целия пост
# 5 658
Книги имаше но някой издания бяха в силно ограничен тираж. Не само художествени а и технически, независимо, че автора е българин и световно признат. Имаше и такива които бяха забранени и ако намереха такава книга в теб имаше последствия.
Руснаците превеждаха масово каквото им харесва. Книги които струваха по 100$ се купуваха за по 2-3 рубли. Имаше американски, японски, испански и немски автори. В техническата литература и математиката превеждаха почити всичко. Американците също превеждаха руски книги.
Виж целия пост
# 5 659
Май съм споделяла как разбрах за свалянето на Тодор Живков. Бях вече учител, втора година, с мъжа ми бяхме гаджета. В училище - нито радио, нито телевизор. Прибирам се, нищо неподозираща, а мъжа ми, бъдещ тогава, ме посреща с думите "свалили са бай Тошо". Аз, събувайки си обувките в коридора, мисля, че ми разказва виц и викам "и?". Той - "абе наистина са го свалили". Аз - очите напред-назад. Мислех, че се бъзика. После седнахме пред телевизора и видяхме бай Тошо как гледа като гръмнат.

Някой по-горе спомена за погребението на Брежнев. Явно в цялата страна е имало намалени часове, защото и нас ни пуснаха по-рано. Ходихме в една съученичка, пушихме и който можеше, играеше карти, останалите си лафехме за това, което ни вълнува, но темата за смъртта на Брежнев не беше засегната.
Като бях студентка, почина и следващия, май Черненко се казваше. Набутаха ни в аулата и го "гледахме" колективно.
Виж целия пост
# 5 660
https://www.facebook.com/istoricheski.dnevnik -интересни неща по повод прехода






Виж целия пост
# 5 661
В библиотеките имаше специален отдел с книги,които бяха забранени за "простосмъртните". Само веднъж ми попадна книга оттам на някакъв малко известен немски философ със "Щ" буквата му беше фамилията...

Да не е Шопенхауер?

Проф. Иван Славов разказваше, че и той имал проблеми с вземането на такива забранени книги.

Учителката ни по руски в основното у-ще питаше дали някой от нас има майка, която работи в библиотеката, за да и дадат някаква от тези забранени от нар.власт книги.

Преподавателите по политикономия след промените започнаха да четат обща икономическа теория, но вече беше на свободен избор, а не задължителна. А тези по история на БКП-история на България пак свободноизбираем.

И ние в четвърти клас ходихме на Шипка, в Ястребино и в къщата на М.Палаузов. Явно, че ОТГОРЕ са им спускали маршрута. Дори и през Хаинбоаз минахме! Точно там автобусът се развали и шофьорът го ремонтира 1-2часа.
По пътя за Шипка и нашите момичета повръщаха. Дори отрядната председателка! Аз се чудех как е възможно.......И сега не го определям като тежък път. Минавали сме оттам с колата и мога да кажа, че в сравнение с Карпатите в Румъния е направо нищо.
Сега го намерих. Името му е Макс Щирнер от 19-ти век. "Той е основоположник на егоистичния анархизъм. Отхвърля напълно държавата,законите,религията и морала,като ги обявява за "призраци" в съзнанието,които ограничават абсолютната свобода на човека". Яко! Yum Книгата му беше издадена в Царство България – стара и пожълтяла.
Виж целия пост
# 5 662
Аз много четях като дете и обичах да се мотая из библиотеката. Много харесвах дебелите детски книги и още си спомням каква радост беше, когато майка ми извадеше от чантата си „Пипи Дългото чорапче“, „Незнайко в Слънчевия град“ или „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон“.
Виж целия пост
# 5 663
А тази помните ли я?

Виж целия пост
# 5 664
О,да любима книжка!
Виж целия пост
# 5 665
И аз обичах да чета като дете. Баща ми все ми разказваше за Нилс Холгерсон и колко е интересна книгата. Така и не можах да я прочета, за мен беше изключително скучна. Винаги съм обичала книги, в коиго става нещо, тия описания на шведската природа ми дойдоха малко свръх. Любимите книги ми бяха за Карлсон, който живее на покрива и Двойната Лотхен.
От руските книжарници имам много албуми на художници, които за качеството си, буквално бяха без пари. Повечето бяха печатани в други страни, на хубава качествена хартия. Художествена литература не съм си купувала, не обичам да чета на руски. За сметка на това, мъжът ми четеше много на руски, купуваше много книги на Агата Кристи, които не бяха превеждани у нас.
Виж целия пост
# 5 666
Руските издания на албумите на художниците са супер! Хромова хартия, печат с висока резолюция, някой детайли дадени в голям мащаб,.... Такова издание в момента би струвало много. При това в формат А3! Някъде имам Моне и Айвазовски.
Също така някой технически книги са с такъв принт. Рисунките на практика са гравюри. С кожени подвързии,....
Имаше и циклостилни издания подвързани с телбод но също с ценни неща.
Руснаците превеждаха и американски списания и издания на конференции.
Имаше много неща и който искаше можеше да чете.
Ние имахме библиотека Смехурко ако се сещате.
Виж целия пост
# 5 667
Руските албуми бяха много хубави, за съжаление бяха само с произведения от техните музеи и често пъти липсваха знакови произведения на съответния автор. Предполагам, че има някакви права и за картините и тяхното репродуциране и издаване в книга.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия