Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 211 235
  • 5 726
# 5 715
Да, документация няма, обаче има размери и твърдост по Бринел, Роквел или Викерс. И достатъчно опит и знания по турбините......
Виж целия пост
# 5 716
Именно, опит и знания + машини и технологии.
Виж целия пост
# 5 717

,,МЛѢЧНИ БИСКВИТИ ПѢЕВЪ",
Скрит текст:
метална кутия с надпис  производство на фабриката на Велизар Пеев (1859 - 1927)! Вървях си и гледам, че от един вход на кооперация изхвърлят неща. Загледах се и видях кутията. Тя е невероятно важна за историята на българското производство!
ВЕЛИЗАР ПЕЕВ – „ЦАРЯТ НА ШОКОЛАДА“, е човекът, който прави първия български шоколад. Роден през 1859 г. в Чирпан, той започва своята кариера като офицер и участник в Сръбско-българската война. През 1900 г. заминава за 🇫🇷 Франция, където работи в шоколадова фабрика. Там го смятат за шпионин, но той просто се учи, за да пренесе знанията си в България. Впечатлен от потенциала на този сладък продукт, Велизар се връща в България и основава първата българска шоколадова фабрика на улица „Екзарх Йосиф“ в София.
„Шоколадова фабрика Велизар Пеев“ не е обикновена работилница, а първата модерна индустриална шоколадова фабрика на Балканите с машини от Австрия и Франция, които му позволяват да произвежда шоколад с изключително високо качество.  
Велизар Пеев е истински предприемач  – внася качествени какаови зърна от Латинска Америка и Холандия, които във фабриката се преработват във висококачествен шоколад. Тайната на фиността на шоколада е в специалната техника, която Пеев въвежда - дългото бъркане, което продължава от 12 до 24 часа, за да се постигне идеалната текстура и вкус.
През 1922 г. той премества производството в Своге, избирайки града заради чистия въздух и наличието на река Искър, която му осигурява необходимото електричество. Велизар има три дъщери и двама синове – Велизар и Боян, които се включват в семейното предприятие. В Своге фабриката се разраства с още модерни машини и собствена електроцентрала, която захранва и града с електричество. Пеев осигурява безплатни жилища и столова за своите работници. Пеев имал амбицията да направи шоколада, толкова популярен у нас, колкото бил в Швейцария. И успява, въпреки трудностите. Въвежда иновативни рекламни кампании – например малки шоколадчета със знамената на държави, които клиентите да колекционират и разменят. Дори лично той обикалял града първоначално с каруца, после заменена от специален закрит автомобил, рекламирайки своите шоколадови изделия.
Продуктите му печелили награди в Берн, Париж и Виена. Извоювал си реномето на най-добрия производител, той става придворен доставчик на царското семейство - първоначално на Фердинанд, а след това и на цар Борис III. Пеев създава луксозната бонбониера, носеща името „Царска“. Така по време на царските приеми и балове се сервират български шоколадови бонбони.
Велизар Пеев и синовете му  произвеждат 2/3 от шоколада в България в модерната си и европейска фабрика в Своге. През 1924 г. фабриката става акционерно дружество с капитал от 6,6 милиона лева. Велизар Пеев и Велизар Пеев-син превръщат шоколада в популярна стока, изнасяна и в чужбина, и стават пример за смелост и предприемачески дух.
През ноември 1927 г. „царят на българския шоколад” полковник Велизар Пеев-старши си отива от този свят.
Ръководството на фабриката поема синът му Велизар Пеев – младши. В последвалите 20 години производството се разширява. Фабриката се превръща в шоколадова империя.


София, 1926 г.
Интериор на трамвайна мотриса
Виж целия пост
# 5 718
Помня трамваите с дървени седалки и точно такива дръжки. Не помня обаче, дали имаше двойни седалки, спомените ми са за единични. Мисля, че това е по-стар трамвай от тези в детството ми. От майка ми и баща ми съм чувала, че в тяхното детство трамваите са били със плетени седалки.
Виж целия пост
# 5 719
И аз ги помня, ама смътно. Вървяха до Княжево.
Виж целия пост
# 5 720
На мен ми харесва този трамвай!
Прави ми впечатление, че седалките са чисти, лъснати и не надраскани с молив или джобно ножче.
Виж целия пост
# 5 721
Дръжките бяха от лъскав месинг, това ми се е запечатало в паметта.
А иначе помня и ватманите (даже и на по-новите трамваи) как управляваха с две ръчки като дръжки на мелница, ама по-големи.
Виж целия пост
# 5 722
Дървени седалки и интериор за пръв път видях в теснолинейката Септември - Разлог. Вътре е като в уестърн. Липсваха само препускащи с коне редом до влака брадясали бандити с мръсни дрехи и шапки,пуцащи с револвери и пушки. TriumphMisc Gun
Виж целия пост
# 5 723
Лакирано дърво и месинг е класика. Особено при яхти, коли, интериор.
Виж целия пост
# 5 724
Май от едната страна бяха единични, а от другата двойни дървени седалки. Но не съм сигурна, може и да бъркам с трамвая в Истанбул, беше подобен.
Виж целия пост
# 5 725
И аз смътно си спомням дървени седалки. А трамвай № 5 беше с две вагончета и на задното не се затваряха вратите, голямо геройство беше да висим на стъпалата и да скачаме от трамвая в движение
Виж целия пост
# 5 726
И аз смътно си спомням дървени седалки. А трамвай № 5 беше с две вагончета и на задното не се затваряха вратите, голямо геройство беше да висим на стъпалата и да скачаме от трамвая в движение

Скачането от влак е още по-голямо геройство. Мой приятел е скачал.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия