Кафе нали има, какво му трябва друго на човек?

При мен днес е спокойно. Готвя си лекцията за утре - Новости в диагностиката и лечението на Алцхаймер. Всичко добре, но ми става тъжно като чета, че част от най-новите изследвания за сега ще ги знаем само информативно - скъпи били, Касата не ги поема. И какво като ги има? Ранната диагностика пак ще иде на кино и вместо да се хванат юздите на болестта рано, ще изпуснем коня у рЯката. Ще лекуваме после симптомите...Е такава е действителността за сега. Ние все ще си живеем с една надежда...
И пак се сетих за един виц. Ако съм ви го разказвала, отдайте го на почетната ми възраст...
Един мъж наблюдавал колегата си колко весел човек е, все усмихнат и с настроение. Попитал го на какво се дължи това, а той му отговорил - всяка седмица пускам тото. До тиража живея с надеждата, че ще спечеля. Като не спечеля, за кратко ми е кофти, но после пак пускам фиш. Започнал и нашия човек да играе тото. След известно време жена му забелязала промяната и го попитала - защо си толкова весел и все с настроение? Отговорил й - от няколко месеца живея с една надежда...И преди да завърши, жена му казала - аааа, това ли било? А аз се чудех как да ти кажа, че от две години живея с един Иван...

Хубав ден, момичета!
Та в този ред на мисли, спестявам от боя и боядисване.


. Само се моля народът да не се подлъже пак много, но каквото.

