Съпруги на военнослужещи - 35

Добро утро!

Изпихме си първото кафе, направихме разходка с гласуване и малко пазаруване т.е. купих си ягоди. Сега ще пием второ кафе., после ще сгонвим и ще слушаме телевизора.

Добър дееен, обичам Неделя, спане до късно, късна закуска... Поспаливо ми е и малкото момиче, та и двете уикенда при възможност си поспиваме.
Ще отидем с нея после да гласуваме, ММ беше в изборната секция още в 7ч сутринта, после отиде наряд.
Вчера не стигнах да вляза пак да попиша, бяхме до късно навън. Прибрахме се, установихме, че хладилника ни е спрял да работи... Наложи се бърз избор и набързо ходене да го вземем. Хич не обичам такива изненади, ама нали ние сме живи и здрави.

Сега да споделя за стрхотния жест на Сети! Сети отново и тук благодаря!
Сутрешното ми мрънкане за ставане рано, сутрешните ми положителни мисли въпреки недоволството ми 🫣 са я подтикнали да ме изненада и много ме зарадва.
Както ще видите и на снимката, има изненадка и за дребчето... А тя беше изумена, защото преди няколко дни е видяла точно това в един магазин, била е с ММ и му казала, че го иска... Но понеже има мноого, той е отказал да й вземе. Следователно вчера го попита "Тати, ти ли каза на какичката какво съм си харесала и тя ми го е купила" 🫣😂☺️ та и малката госпожица беше много щастлива от пратката ми
Показвам нагледно и отивам да пускам пералня, да измисля нещо за готвене, после да отидем да гласуваме и после подготовка за новата седмица
Хубава Неделя! ❤️

Здравейте и от мен! И аз гласувах,дано наистина да се промени нещо. В четвъртък вечер получих паник атака и да си кажа се изплаших че е нещо сърдечно. Слава богу е само психически бък. Надявам се да се справя,но наистина новата работа не е ок. Или аз съм станала много чувствителна,или хората прекалено лицемерни и двулични.Това ми тежи и явно и ми пречи. Вчера се разхождах ,днес пак мисля да го направя това ме успокоява и не го мисля. Мис Ю,все си мисля че и нашия хладилник е сдал багажа,но още не съм сигурна. Вчера ме му светеше лампичката,и реших че е изгоряла ,днес чакам да видя дали фризера няма да размрази. Иначе вече харесах нов😂

Добро утро и аз да се включа Децата спят, аз пия нескафе (роботът спря и е на ремонт).
При нас основният хедлайн е кандидатстването за градина и ясла. Съдът е спрял прилагането на новоприетите правила. Пак некъф батак. В Слава категорично казаха, че няма как да вземат Тошко, чак в годината, в която прави 3... Уж харесахме една градина в квартала с места и за двамата. И тъй. Да ви кажа осеммесечното фиаско в общинска градина ми е нанесло сериозни прихологични травми и направо изпадам с лек ужас, че трябва да започнем този процес наново. Искрено се надявам директорката да е адекватна...
Вчера бяхме на РД на съседчето. Заведението  през три квартала. Сър отново го засмука службата. Ходихме с градския. Стоянчо довоооолен. Всичко беше добре като цяло. До спирката на трамвая. Не намерих никъде рампа/релси за количка или асансьор. Викам ще ходим на автобус някъде, Стоянчо крещи, не мамо влак! Един човек ми помогна с количката, ама ме омъмори, че трябвало да си планирам предвижването. Абе добре че бях омиротворена та не разбра как си планирам истеричните състояния
Мръъъън!

“Не знам каква е  рецептата за щастие, но вероятността да се открие е някъде по нататък през  деня..... След кафето!”
☕️🌸

Добро утро, прекрасни!
Пожелавам ви спорна седмица.
НИА, в споделеното - проблеми, но ти така ги описваш, че ме накара да се усмихна! Спомних си моите младини. Много трудно ми беше, когато трябваше да водя децата на консултация в поликлиниката - бебе в количка, а на долното ниво седи каката, която беше под 2 години. Кола нямахме, поликлиниката - далеч - с неудобен транспорт, препятствие за преодоляване - един много дълбок подлез, а "коловози" за колички няма. До там добре, но през подлеза все трябваше някой да ми помага, Опитвала съм и сама - свалям каката от количката, оставям бебето на входа на подлеза, свалям нея в подлеза, тичам нагоре да взема количката с бебето, свалям и него, а тя вече тръгнала на някъде...тичам и след нея. По същия начин и изкачването от другата страна на това препятствие. Е как да не ми е побеляла главата. Обикновено на консултациите идваха бебетата, придръжени от сериозен антураж - майка, баба, а понякога и баща, С едно бебе - 3 придружители. А нашия баща винаги беше на работа. И аз сама с две бебета...Военна съпруга - съдба! Не се оплаквам! 
МИС Ю, докато се бях потопила в спомените, ти поднесе кафето и сега остава да открия щастието, което е някъде по-нататък през деня! Има го щастието - гледайте в правилната посока, момичета!
СЕТИ_БЕТИ, и аз се зарадвах на милия ти жест. Особено много ценя това! Колко му трябва на човек, да го зарадваш, да го накараш да се усмихне, да се почувства значим!
РАДИНКА, опитай се да бъдеш над нещата. Както виждаш - причиняваш си проблеми. В работата не си отишла да се обичате с колегите - върши си задачите, ден да мине, друг да дойде. До пенсия имаш още много. Изработи си някаква такава философия. Иначе месец тук, месец там, мисля, че не е добре така!
СГГ, с тези дребни цветенца ме върна 50 години назад. Идва на среща моя Ромео и ми носи букетче от тях - набрал ги от поляната около поделението. Колко други букети ми е подарявал, но аз помня това малко букетче!
Хайде, стига за сега. Останалите - да се наредят на плаца в редичка, за да си получат прегръдките.

Щастието не е нещо, което да отложиш за бъдещето; то е нещо, което да развиеш в настоящето.


Радвайте се на всеки един ден — утрешният е бъдеще, за което не знаем дали ще присъстваме.

Днес е специален ден за мен. Преди 17 години попаднах в операционната зала на провинциална болница без ясна диагноза. И днес чувам думите: "Тази вечер няма да пътуваш за Търново, пътуването се отлага ...". Последваха около 6 месеца, в които не успях да изпия дори 100 мл чиста вода.

Усмихвайте се!!!
Бъдете здрави!!!

СГГ, дано никога повече нямаш такива преживявания.

Един специален поздрав от мен за МсЮ. Само няма как да предам аромата.



По пътя между с. Поповица и Първомай има много люлякови храсти, в най-различни цветове.
Но пък спирането не е удобно.
Ние сме добре, действаме по задачите и така.
Прекрасен ден на всички.

Здравейте! Имах малко грижи с ММ и затова зачезнах. Надявам се вече да отминават и да няма последствия.
Иначе аз съм добре, гледам да си свърша всичко в работата, че от петък съм малко отпуска. Не искам да оставям нищо несвършено.
СГГ, желая ти здраве! Всъщност на всички ви желая да сте здрави, по-важно от това няма.
Хубав ден!

Привет, прекрасни!
СГГ, било каквото било! Никой не е имунизиран или застрахован срещу разни изненади. Важното е, че си жива и здрава, радвай се на семейството си, бъди удовлетворена от избраната професия, имаш си и приятелки! Бъди здрава!
ДУНДИ, овой е стАндарт - да можеше да пресъздадеш и люляковия аромат, а аз като направя някое вкусище,  да ви изпратя през монитора. Е да, ама не!
СЕТИ, добре, че всичко е отминало. Очаквайте си предстоящата почивка.
Чувалчето с прегръдките така си и остана пълно. Прибирам си го.
За неявилите се няма нищоооо. Когато се явят, тогава.

Фло и аз не съм възхитена да сменям работата все месец. Но и да ме обиждат,мачкат и унижават също. Хванала съм че ми се прави мръсно но няма как да го докажа. Пред клиентите ме овикват. И това не ми е ок. Проблема е че шефката ,взе да се държи с мен човешки а на някой колеги не им се нрави.

Момичета,
Уморена съм. Развалих си съня. Нямам никакво време отново и работа и забавление се въртят шеметно бързо, утре каката има РД, а аз ще съм в Брюксел... април приключва, а аз съм още в октомври миналата година...

РАДИНКА, жалко ми е за теб, защото никак не е приятно такова отношение. Не ми се е случвало. Сама казваш, че си чувствителна, а това не е добре - вреди ти. В цялата кофти ситуация има и слънчев лъч - ето, шефката ти се държи добре с теб. А ти не можеш ли да им се опънеш на колегите, които те обиждат и овикват? Не можеш ли да тропнеш с крак и да викнеш??? Колкото по-мълчиш, толкова повече ще ти се качват на главата.
МАГИ, явно не можеш да дръпнеш спирачката и да спреш за малко. Даже не знам какво да ти кажа! Мога само да те гушна...

Милата ми Фло! Както преди време казах на майка ми ,че тя е виновна за това което съм. Възпитала съм да мълча , винаги ми е било казвано да наведа глава. Да замълча и така вече години,като цяло не съм никак конфликтна. Само за децата мога да удоша някой. А лошото е че и не мога да го докажа. Но изчезват ми пари,касата е обща. На пациенти който съм регистрирана се трият изследвания,че все едно не съм си свършила работата. Не е опция да слушаш писна ми от тая,виж я пак,ама и този ли се познава. Много е. Сега ще ви помоля за силни палци тези седмици,дано да мога да се похваля .