Държавен изпит (притеснение)

  • 487
  • 7
Здравейте!

Явно имам нужда да споделя някъде, защото се чувствам сякаш никой не би ме разбрал от близките ми хора.

Предстои ми държавен изпит през идния месец; по принцип се очаква от мен да се справя (имам доста висок среден успех от четирите години на обучение, 5.94 е), но се хващам, че съм позабравила доста неща, а темите с лопата да ги ринеш. След семестриалното ми завършване се вкопчих в работата, забавих се с около година: все отменях записването си за явяване (дали от несигурност и страх от провал, дали от някакъв инат), което вероятно оказа и влияние върху познанията ми (не са пресни, а замъглени, позагубени някак).

Сега съм доста притеснена. Уча, доколкото ми е възможно, но все се стряскам, че няма да успея да го взема; че ще се изложа, ще разочаровам и себе си, и други хора, а масовите очаквания към мен са доста високи и го осъзнавам. Мисля си за най-лошия сценарий: как въпросите са изключително сложни, а отговорите: съвсем объркващи. Как ме късат и ще трябва да се явя повторно, което би било огромен срам за мен.

Форматът е следният: 120 въпроси с избираем отговор (1 верен от 4 възможни). 51 точки (верни отговори) са нужни (от 120) за преминаване. На рационално ниво знам, че не е невъзможна тази „мисия”, но се страхувам.

Ще се радвам на всякакви съвети за справяне.
Виж целия пост
# 1
Здравей,
Да ти кажа, този формат на изпит е много поносим за вземане.
Едно време теглехме въпроси от целия конспект, говорехме пред комисия и после ни въртяха на допълнителни въпроси от конспекта.
Трябваше да уча и разказвам наизуст. Ти имаш възможността само да четеш, защото при дадени възможни отговори, все ще се насочиш към верните. Колкото и да сбъркаш, сигурна съм, че верните ще са достатъчно.
После, не знам какво визираш под "масови очаквания",  но едва ли толкова хора ги интересува твоя изпит. Родителите сигурно, но те обикновено са подкрепящи.
Аз бих чела колкото мога, явявам се и да става каквото ще. Има и други дати ако не го взема.
Ама съм сигурна, че ще го вземеш и то с поне 80 верни отговора.
Виж целия пост
# 2
Сигурно ще те шокирам, но за 25 години след държавния ми изпит, никога и пред никого не ми се е налагало да доказвам с колко съм го взела. Остави комплексите на отличника, яви се, приключи с темата и забрави.
P.S. Изкарвам си хляба с това, което съм завършила и което съм научила в университета.
Виж целия пост
# 3
Много съжалявам, че и аз, заради комплекса на отличника, не се явих на първата дата (юли), а отложих за втората (септември). Цяло лято притеснение за нещо, което накрая никой не гледа. После в магистратурата бяхме приети всички отличници, както и тези с тройки и четворки.

Цитат
Как ме късат и ще трябва да се явя повторно, което би било огромен срам за мен.

На никого не му пука освен на теб. Grinning
Виж целия пост
# 4
Като човек, загубил сума години заради притеснение, бих ти казала да спреш да го мислиш и да се явиш. Няма никакво значение с колко ще го вземеш. Никой никога няма да те пита.
Виж целия пост
# 5
Виждала съм хора в университета, които от притеснение на изпит се проваляха. А бяха учили.
Изпита ти е лесен.
На мен ми се е налагало да науча за три дни 10 теми (120 страници)
И изпита ми беше устен и теглих два въпроса. Изкарах шестица.
Та стегни се малко.
Виж целия пост
# 6
И аз съм се явявала на държавен изпит, само че  моят беше писмен. Изтеглих два въпроса, като и по двата пишеш свободно, каквото знаеш по темите. Тестове не е имало. Взех го от първия път, без проблеми. Не беше с отличие, но за мен това нямаше значение, важно ми беше да мина.
Виж целия пост
# 7
Тестовият вариант на изпит е песен в сравнение с такъв с развиване на въпроси, както беше по мое време. Около 200 въпроса конспект, всеки въпрос обхваща един раздел от учебник по съответния предмет, всички предмети без тези от първата година.
Та, преглеждаш си материала, щом е тест, ще се подсетиш. Иначе притеснение винаги има, няма как да знаеш абсолютно всичко по всичко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия