Работа с малко бебе

Mary13aa,

Не начуквам канчета, напротив, подкрепям майките, които имат желание да работят и го казах няколко пъти в темата. Самоцитирам се, за да не съм голословна. Едно от първите мнения в темата е мое и с него казвам, че е съвсем възможно да се работи с бебе вкъщи и въпреки, че моето бебе беше от не-еднорозите, все пак съумявах да съчетавам нещата.
А на майките с кротките бебета искрено им се радвам и благородно им завиждам и никога не съм си позволила да "злобея" по техен адрес, именно защото нищо лошо не тая към тях, даже обратното. Изказах и адмирации към предишно мнение на Google76, която сподели, че бебето й е било от кротките.
До момента, в който някой като потребителката КРР не започне да ми обяснява как трябвало да се наглася. Такива като нея не разбират такива като мен, това е. Все едно някой който мрази броколи да ми обяснява колко са гадни на вкус. Ми не го разбирам, аз обичам броколи, настрой се позитивно, сложи на броколите правилните подправки и ще видиш, че ще ти харесат. Да бе, да.

Мисля, че се отклонихме твърде много. Коментирането на личния живот на другите и "биенето в гърдите" кой се справя по-добре не помага на никого. Включих се само защото не приемам този тон на осъждане. Всеки има различна ситуация, нека уважаваме това и се придържаме към първоначалния въпрос на темата.

Има и друга хубава поговорка: "Ситият на гладния не вярва."
А да не споменаваме и следродилната депресия, която все още много хора мислят за лигавене.

Моето бебе е ревливо, пакостливо, не съм спала от преди да родя, защото беше такъв и в корема ми. Нямам спокойна нощ, нито една, в която да съм спала нормално. Винаги ставам поне 4 пъти минимум. През деня не сядам буквално. Разруши апартамента, буквално. Сега е в преход към 1 дрьмка и е ужас. И? Да си отрежа главата или да седна да рева колко е трудно и сложно? Ами не, насляждавям се на детето ми. Нали затова съм го родила. Да - до нагласа е (казах го 100 пъти и по-нагоре, но явно на никой не е изгодно да го отбележи, като факт)

Такива, като KPP имат бебета като Honey, обаче не оплакват света от този факт, а се радват на действителността, каквато е и на майчинството. То най-лесно е да мрънкаш по форуми колко ти е трудно и да плашиш бременните, в същото време да си тъпчеш на едно място. Ами, като е трудно, промени нещо. Започни с нагласата. На никой не му е лесно. Не обичам мрънкачи.

Това, което написах, не е мрънкане и плашене, а чисто и просто факти. Факт може да бъде денонощното реване, факт може да бъде и "папка, слушка, спинка". Моето е просто една гледна точка. Един от хилядите възможни варианти. Авторката пита дали е възможно да се работи и как сме се справили, аз отговарям, че за мен беше възможно, въпреки, че не беше лесно. По-лесно щеше да ми е да работя ако имах спящо дете, уви, не беше такова. Но това, че споделям, че може и да е трудно, не значи че не си обичам детето или че не съм се наслаждавала на всеки момент от майчинството. И далеч не значи че съм си отрязала главата и съм седнала да рева и няма какво да си променям, живота ми е прекрасен, детето ми е прекрасно, справям се добре. Просто разказах някои неща, без да назидавам и плаша авторката (тип "ще видиш ти, не си прави илюзии че ще спиш"), а незнайно защо ти единствена се жегваш и крайно отричаш, че някой може да има различен от твоя опит. И обвиняваш, че грешката била в нагласата. Интересно щом е до нагласа а ти очевидно си с правилната такава, защо бебето ти е дивак и буквално не си спала и буквално не сядаш по цял ден и буквално ти е разрушило апартамента (Бебе разрушило апартамент? Еха! Искам да видя!) и буквално е ужас? Що не се нагласиш, че не е ужас и че бебето е кротко, послушно, не се буди, не е пакостливо, не си уморена, не се изнервяш понякога, имаш всичкото време на света и то магически да вземе да се сбъдне от утре? Всичко, което изреди, да го приемаме ли за мрънкане по форумите, или просто споделяш? Че и няколко пъти го писа че бебето ти е "ужасно" ама ти си майка-героиня с правилната нагласа и си свиркаш с розовите очила.

Аз само да кажа, че никоя от нас, "негативните" майки не каза, че си мрази детето и не му се радва (хайде моля да не се интерпретира така, защото е брутално грубо и неоправдано).

Никой тук не плаши бременните, защото никоя от нас дотук не каза нищо в духа на: "ще видиш ти, като родиш" или подобна закана. Просто я има и тази страна на майчинството. Няма да забравя съседката ми, която има 2 деца, как с изключително голямо неудобство и под секрет едва ли не ми каза, че следродилната депресия при нея е продължила повече от 5 години и я било срам от това, и че в крайна сметка не било измислица. Каза ми го, не за да ми докара кошмари преди да родя, а просто да знам, че е реално нещо и не е измислица с цел да се проси съжаление от този и онзи.

Една бъдеща майка може никога да не изпита негативни чувства, може нейното бебе да се окаже най-спокойното и най-спящото, но е хубаво жените да си казваме и някои други страни на тази част от живота. Защото никога не знаеш и ако се окажеш в подобна ситуация, да си наясно, че не си изпаткалата/мрънкащата/неблагодарната и само ти не си наред. Да можеш да разбереш откъде идва и какво можеш да направиш, а не да те е страх да споделиш и да ти обясняват, че мрънкаш по форумите, щото е въпрос на нагласа. То е като да обясняваш за секса колко бил хубав, ама без да споменеш и дума за полово предаваните болести, защото сакън, можело на някой да му се отще, ако разбере за тях, нали. С извинение за грубия пример, но аналогията е 1:1

Tова с майките героини е голям образ. Някои жени наистина полудяват да докажат как се справят блестящо като супер майка. Спокойно, никой няма да забележи, ако на фона не се появи някоя черна овца да си каже, че понякога ужасно се напряга и не е всичко маргаритки и арам зам зам. Аз си работя - даже иронията е, че ме повишиха както се водех в майчинство, спортувам, пътувам, повечето неща с детето де, спим си и пак на моменти ми е тегаво пък представям си, ако ги нямах тия екстри. До настройка ще е - лоша ми е. 😀

Много ми е било грозно това начукване на канчетата. 🤣 Нагласи се, дишай дълбоко. Хората сме различни и това е. Аз например имам невероятен съпруг, който изцяло ми помага и може да ме замени във всяка ситуация свързана с бебето. Има и нощи, в които само той става да го храни и да го смени. Не се чувствам зле от този факт, защото не искам да бъда героиня. Готви често. Детето ми е кротко е въпреки всичко ме хваща шапката понякога. И какво от това? Не съм достатъчно добра ли? Ми не. Просто съм човек Х, а сестра ми У. Просто взаимоотношенията между хората, начина на живот, всичко е различно и не бива така да се обиждаме кой какъв е и що е. Квалификацията е че сме майки и толкоз.

Всички бебета реват, повръщат и т.н. не заради нагласа, а защото са човешки същества. Животът е прост, не е нужно да се товарим излишно. Днес ти дошло да се оплачеш, утре да се похвалиш. Ама да си говорим, че оплакващите се са нещастници е меко казано несериозно. Изтъквайки ти колко страдаш да омаловажиш другия и неговите възприятия.

Аз също съм на свободна практика с клиенти, които не исках да изоставям и мога да споделя до момента как минаха нещата при мен.
В началото ми беше лесно да си върша работата нормално, но малкият беше кротко бебе, спеше си през деня,през нощта бързо заспиваше след като хапне и нямаше много колики. Даже първите пет месеца си виках ехеее то много добре, имам време за всичко почти. Но това беше до петият месец 😅 След това започна да се обръща, да е много активен, да опитва да лази на шест, седем месеца и да спи все по-малко през деня.
Към момента на е 11 месеца и ми е доста по-трудно да работя, но пък и нямах работа декември/януари, което е нормално за сферата и честно казано добре дойде така.С бебчо имаме изграден режим и той спи от 14 до 15:30, когато мога да седна на компютъра и вечер ляга в 20:30 и пак мога до 12:00 например да работя, но определено не както в началото, защото и много повече се изморяваш през деня 😃
Не знам за напред, ако дойде повече работа как ще процедирам, но го виждам да е трудно, освен ако после не ходи ясла, но това ще е септември чак.

Honey, постовете и мненията ти звучат точно в стил: ти само чакай и ще видиш. Не дават никаква полезна или градивна информация, освен да казваш колко ти е било трудно и как никой не те разбирал. На всички ни е трудно, всички сме майки. Аз лично сама трудно се разбирам, откакто съм майка, пък камо ли хората около мен. А къде съм казала, че е ужас? Хайде да не ми вкарваш контекст. И аз не искам да се нагласям както описа, харесва ми животът ми какъвто е, също и майчинството каквото е. Не искам да променям нищо. Бебето ми не е ужасно, бебето ми е прекрасно и никога няма да чуеш от мен обратното! Ти сложи етикет "ужасни" на нещата, които изброих. За мен са нормални/забавни, че и прикрасни. Ето това е нагласата. Имам чувството, обаче че не можеш да схванеш връзката между нагласа и действителност. Защо това да имаш положителна нагласа и да си доволен и щастлив, изключва това да не си спал, бебето ти да е палаво и т.н. Положителната нагласа изобщо не значи, че всичко е перфектно, а че приемаш нещата такива, каквито са и приемаш реалността каквато е. Не е хубав пример, но хората с онкологични заболявания са едни от онези с най-положителна нагласа. Особено пък, ако са влезли в ремисия. Дано така стане ясно каква е разликата между нагласа и реалност и защо едното не изключва другото.

А кой ви е казал, че си мразите децата и не им се радвате? Не съм аз. Защо влизате в обяснителен режим точно по този въпрос, без някой да го е повдигнал? Не отговаряйте на мен, отговорете на себе си, явно има някаква вътрешна борба и това е причината, поради която не се чувствате ок често в майчинството. Хубаво е върху тези неща да се работи, както например и сестрата на една от потребителките по-горе трябва. Всяка майка изпитва негативни чувства, никой това нещо не го е отрекъл в темата. Въпросът е, че определени хора я превръщате в "ти ще видиш, като..." и като се появи някой, като мен, който казва: "Ами, всъщност не е толкова страшно, даже е супер, нищо че е трудно" и го разпъвате на кръст и го.обявявате за майка-героиня, еднорог и какво ли не. Самият факт, че за вас да се чувстваш добре в майчинството, въпреки всичките перипетии, трудности и т.н., е равно на това да си героиня, показва нещо счупено. Защо човек, който се чувства добре, въпреки трудност, се възприема като герой? Тези бурни реакции крият нещо лично. Помислете върху него.

Иначе, по темата, след 10ти месец, макс 11 забравете за работа, докато детето е будно и сте сама с него и имате палаво детенце Абсурд. Планирайте още предварително варианти - дали бавачка, дали бащата, дали работа, докато спи (което е супер изтощаващо). При мен засега работи с бавачка, но идва само два пъти по 4 часа, работата е супер, супер много и постоянно съм назад. Имам едно момиче, делегирам и, по пак... Затова от май месец (да е проходил) започваме ясла докъм 14 часа (без да спи там), иначе няма шанс. По принцип, има разбира се, но ще е за сметка на детето, т.е. работа, докато е будно и си играе само, например. Ще се научи, рано или късно, но аз не мога да се пречупя и за себе си съм решила, че компромис не правя, докато съм с него да работя. Само някакви много извънредни ситуации и то разговор по телефона. Но, при по-кротичко и спокойно детенце, ще стане.
Въпреки това, основен наклон за това наше решение беше не работата ми, а това че детето е супер социално и постоянно търси деца и контакт с други хора. Престъпление ще е спрямо него да стои затворен само с мен. Даже още отсега искаме два пъти в седмицата поне да ходим в детски кът, но с тези вируси не смеем. Но детето направо грейва, като имаме дни с повече социални контакти. Отделно и вкъщи разруши всичко буквално, понеже има много енергия и аз не му смогвам да я изрязходва. Но, направо на моменти ми се къса сърцето и чувствам вина, че го спирам, а то иска дечица. Та, затова май месец живи и здрави, ще опитаме да видим.

Аз лично нямам никаква борба с нищо и категорично нямам зор с бебето, което както описах в много отношения е супер лесно и кротко бебе, и попринцип майчинството.ми протече много позитивно (и работа, и спорт много, нови хобита, пътувания, що книги изчетох и въобще), и пак мненията ти ми звучат  като начукване на канчета и изкуствено налагане на срам и вина, че нещо не се чувстваш все нахилен като на хапчета поради някаква специална вътрешна настройка. Малко превзето звучи всичко, сори. А мненията на момичетата от "негативния отбор" не ми звучат плашещи, а доста реалистични и дават пълната палитра от емоции и преживявания, не само розовите еднорози.

Нещо имаме доста сериозни разминавания в разбирания ли, опитът ли, средата ли, не знам какво е. Това са си с позитивна настройка, означава да си все нахилен и на хапчета ли? Момичета, сериозно ли разсъждавате по този начин? Млади хора сте...
Неслучайно дадох пример с хората с онкологични заболявания, които са с положителна настройка, особено когато са в ремисия. Виждала ли си онкоболен нахилен, като на хапчета? Аз не. Обаче, съм виждала и познавам онколобни, които си отиват и въпреки това са с положителна настройка и приемат нещата каквито са. И не, не са нахилени, даже често плачат.

Млади хора сте, направо ми е странно какви разсъждения и нагласи имате, честно...

KPP, според мен на моменти не е много ясно какво искаш да кажеш. Поне за мен Не се наспиваш, детето е енергично, обемът на работата е голям, но всичко това няма никакво значение, защото нагласата ти е положителна и не се оплакваш - нещо такова ли трябва да е?

А тези, които казват, че им е труднов тези ситуации е защото нямат правилната положителна нагласа?

КРР, щом 5 човека ти обясняваме, че не си права, звучиш осъдително, изхвърляш се с епитетите, тона ти е неприемлив и назидателен, значи проблема е в твоя телевизор, а не в "негативните майчета".
Всяка от нас сподели как е преминало при нея и какви трудности е срещнала, и никъде не чух заплахи към авторката тип "само чакай да видиш". За разлика от теб, която 5 пъти написа че е ужасно и трудно и ти е разрушил апартамента, ама ти си над нещата и всеки, който не е съгласен с теб явно бута масло.
Спора е безпредметен, явно не разбираш. Живей си в своя си свят и не се занимавай с простолюдието, което реалистично, земно и човешки изпитва и преживява емоции и не се напъва да е по-по-най.

Аз мисля,че всяка майка,колкото и да и е трудно има положителна нагласа,защото знае,че прави всичко за детето си. Човешко е да кажеш,че ти е тежко понякога и това те прави силна,да си признаеш,че не всичко е цветя и рози.