Работа с малко бебе

Тя по принцип нямаше особено желание да помага, а и не си прави труда много да търси работа, но както казах, сметките си вървят. Накратко, с мъжа ми издържаме още 2-ма възрастни, единият сред които е свекървата. Така или иначе щяхме да й плащаме сметките, поне в случая може да е полезна. И с това затварям темата за моята ситуация, за да не спамя с лична драма 🫣

Aз родих на 11 ноември секцио. Още на 1.12 бях на работа. Работя за себе си от  3-4 до 8 като мъжът ми свършва в 6 и идва да я вземе. Не е невъзможно, но организацията и бебето е важно. Моето бебе е бебе еднорог. Не плаче, нямаше колики и спи цяла вечер, по цял ден се смее и се радва. Успях да я въведа в график и в 15 ч от вкъщи до офиса заспива. Към 5-5 и 30 става да хапне и баща и я взима. Разбира се на мен професията ми го позволява.

Аз съм точно от тези майки за които нагласата е много важна. Който каквото иска да говори. Виждала съм хора, които не си изкарват бебетата, като ревне и се почва едно клатушкане на детето , едно притрисане "ама какво му има", " днес пръдна 2 пъти повече от вчера" и постоянно притеснение за глупости . Сестра ми е такава. Обяснява ми на мен как не можела дори да я сложи да спи в кошарата и само на ръце . Ами бях на гости приспах я, и я сложих в кошарата , спа детето 2 часа и половина без проблем. Всичко е нагласа. И да има мнооооогоооо майки които обожават да казват как " ама ще видиш колко е трудно, как няма да спиш, как няма да имаш личен живот, ще ти е гадно, бебето ще реве, ти ще си нещастна, никой няма да помага и т.н " . Айде няма нужда. Пак казвам зависи много от детето, но работа с бебе е наптлно възможна.

Аз, въпреки че си бях обещала, че няма да влизам в родилното с лаптоп, влязох с лаптоп. пращах финални мейли преди да родя, а след това пак ми се наложи да го извадя. Родих нормално, кърмим се и до днес – бебето вече е на 4 месеца.

Не съм спирала да работя. Бременността ми беше дълго чакана и имах време да се подготвя – наех асистент, когото обучавах 2 години. Сега сме в постоянна комуникация, делегирам активно, а аз работя по 2–3 часа на ден, когато бебето спи – върша задачите, които изискват повече концентрация. Когато е будно и си играем, понякога отговарям на съобщения. По време на разходки провеждам разговори със слушалки.

Преместих се да живея близо до офиса, за да мога лесно да отскачам при нужда. Около три дни в седмицата съм в офиса с бебето, понякога за 2 часа, понякога за 4-5-6 часа, зависи. Кърменето ми дава свобода, не се съобразявам с предварителна подготовка. Бебето спи в количката, ако не, се бебеносим, или колежките в другата стая го забавляват, докато аз работя.

Нямам допълнителна помощ. Гледаме бебето с бащата, но през повечето време съм сама,  така че почти не се разделяме. На този етап не бих лишила детето си от присъствието си заради клиенти, които след 2–3 години вероятно дори няма да помня.

Честно казано, харесва ми тази динамика. Харесват ми дните, в които отивам до офиса, оправям се, слагам грим, обличам по-хубави дрехи, косата ми не е просто вързана набързо и ми се случва нещо различно. Това ми дава енергия и ме кара да се чувствам добре.

За мен балансът не е в това да избирам едното за сметка на другото. Балансът е съзнателно да подредя приоритетите си така, че и работата, и майчинството да имат място, но детето винаги да е първо.

Харесва ми, когато се включват жени от моята порода, дава ми стимул и ми напомня, че не съм еднорог и не съм недостатъчна майка (както напоследък ми се набива в главата, от майки, които вече 3та година не работят).

Точно виждането ми за бъдещото ми майчинство, но с вашите думи. Някои хора твърдят, че животът приключва с децата или поне остава на пауза за няколко години. Тази мисъл беше нещото, което толкова дълго ме караше да не искам деца. Сега нямам търпение да родя.

Животът става още по-хубав и намираш още повече смисъл

Лесно е да се каже с бебе еднорог 😉
Надявам се, че сестра ти е получила подкрепа, а не нападки и обвинения, че сама си е виновна, защото няма правилната нагласа.

mary13aa,да приспиш чуждо дете веднъж и веднага да влезеш в ролята на "добрата фея" с магическата пръчка е, меко казано, несериозно. Още по-грозно е да съдиш собствената си сестра и да говориш за "нагласа", докато тя минава през трудности. Бебетата не са по калъп,едни са кротки, други имат нужда от много повече грижа и търпение. Малко смирение и уважение няма да са излишни, защото животът има навика да ни среща точно с това, за което най-много сме парадирали, че владеем.

Ох, пак се връщаме на мерене на ... бебета

Защо да е мерене? И кое е мерене - че бебетата са различни ли? Това е факт.

Аз съм майка на две коренно различни деца- едното беше бебе-еднорог, другото ни разказа играта с татко му, така че също не бих съдила и много се учудвам на жени, които говорят с такава абсолютна сигурност какво трябвало да е или да не е с бебетата, без да са се сблъскали с различен тип дете. Но права е една от потребителките - живота учи обикновено.

Пак съдене на негативните майки с грешната нагласа. И интересно защо съденето идва само от майки с кротки и спящи бебета-еднорози. Или от майки с доволно количество помощ. Или от мъже. Как не чух майка на ревливо и вечно мрънкащо бебе да каже "е кво толкова, до нагласа е". Ми не, не е до нагласа, сори нот сори. Ходете да се фукате пред някоя нераждала, щото на нас, раждалите, не ни минават тия номера. И както каза потребителката преди мен - две деца в едно семейство от едни родители няма еднакви, какво остава в различните семейства.
Като се видехме с приятели за половин час и то пък вземе, че точно тогаз съм успяла да приспя бебето, и като ми кажат "ох, виж колко ти е кротичко, какво се оплакваш че все ревяло" такива майни теглех, че ви е бедна фантазията.

Най-много обичах някой (и още повече близки приятели) да омаловажава фактите, а те бяха, че почти не спях, че имах крампи и изтръпване в ръцете от денонощното носене и приспиване на ръце,
че нямах време да се изкъпя по 3 дни понякога, че ядях на крак каквото успея да докопам с една ръка. Като ме питаш как съм очаквам да ме изслушаш, а не на всяко мое изречение да репликираш и с насмешка да казваш, че преувеличавам. В случай, че не те интересува как съм, то що тогава се хабиш въобще да питаш?

Затова не се говори по темата колко трудно може да бъде всъщност майчинството, защото ако си позволиш да се оплачеш отвсякъде те заливат с хейт и подигравки да се стегнеш и да се "нагласиш" правилно, и че ти си си го избрала, да не мислеше че е лесно, и че айде кво ся всички жени са минали през това, и още, и още, и още...

Второто ми дете,дъщеря ми до 2 години беше мечта. След това ми разказа играта и до ден днешен е така. Само се хвалих,колко е кротка,как спи по цяла нощ,играе сама и не плаче от нищо и "рая"приключи много бързо. Да вметна,че първите ми две деца сами заспиваха и играеха,а сега бебето ми на 13 месеца,още го друсам на ръце на следобедния сън по 20-30 минути. Не съм спала нормално откакто се е родил и не се заиграва сам,изисква много внимание. Не го казвам,за да се оплаквам,но не бързайте с изводите,а и нещата бързо се променят. Едно време и аз се чудех на друсащите бебета майки и го смятах за идиотско,сега самата аз го правя.

При сестра ми, не знам защо решихте, че съм ходила веднъж, при положение че бях там 3-4 дена в седмицата в продължение на половин годинада помагам и то не за малко. Това бебе го отгледа баба ми , майка ми но не и сестра ми и това дори тя си го признава. И да ще я съдя когато това дете не излезе от апартамента 10 месеца и  защото когато тя се опитваше да проходи и плаче за майка си  майка и беше на телефона, а нон стоп се оплакваше колко и е трудно. Всички казвате , че не се говорило колко трудно може да е майчинството, но защо тогава от както потребителката е питала "може ли да работя с бебе" вие и казвате колко е трудно и негативно и как няма да може.

Както казах и в първия си коментар- до детето е. Но когато се нагласим, че ще е трудно, че няма да имаме живот и че всичко ни е кофти- ами мили дами няма и да ви стане хубаво.

Не само това, но и някой написа " съденето идва от майки с еднорози бебета" аз пък виждам как вие майките с ревящи бебета съдите и нападате тези на които им е лесно с неревящи бебета. Ама нали българската поговрка гласи " на мен като ми е гадно и на другия трябва да му е"... ами сори нот сори ама не е така. Не всичко е лошо и негативно. Не всяко дете ще е еднорог , но и не всяко дете пищи и не спи в кошара. Защо трябва по този негативен начин да и начуквате канчето. Хайде малко си приберете ноктите и смекчете тона.

И само да кажа , че дори бебетата еднорози плачат и не са кукли. Дано потребителката задала въпроса си не се уплаши.

Напротив. Аз от самото начало казвам как може да се работи с бебе, най-малкото, защото аз работя от 2та седмица след раждането. Това не оправдава това набиване на канчета. Впрочем описаното поведение на сестра ви е класическа следродилна депресия - отчуждаване от собственото си дете, липса на желание да излиза, чувство за вина, чувство, че всичко е непосилно.и много трудно дори с много помощ, забиване в телефона. Аз бих обърнала внимание на сестра си в тази насока вместо да я съдя колко кофти майка е.