Термин Юни 2026 - тема 2

  • 27 098
  • 738
# 465
Моят няма да присъства 😁 При първото раждане ме изчака отвън и влезе чак след като вече бяха оправили мен и бебето. Честно казано, на мен така ми беше по-спокойно.
И за второто планираме да направим същото. Питал ме е няколко пъти дали няма да се чувствам по-добре, ако е до мен, но аз го приемам като изцяло женско преживяване и предпочитам да не става свидетел на всичко 😁 Самата аз няма да се чувствам комфортно.

В крайна сметка всичко е въпрос на личен избор и на това и двамата да са съгласни бащата да присъства. Не съм сигурна доколко това е разпространена практика в България, особено в София — имам усещането, че доста лекари по-скоро не го насърчават, въпреки че фигурира в ценоразписите. При секцио дори не знам дали изобщо позволяват присъствие.

В Правителствена поне преди не разрешаваха на естествено раждане, сега не знам. В Щерев може, ако лекарят даде съгласие. В Майчин дом по-скоро не позволяват — поне нямам позната, чийто партньор да е присъствал там. Мисля, че в Токуда и в Надежда разрешават.
Виж целия пост
# 466
В Токуда със сигурност не разрешават, в Надежда и в МД съм чувала от приятелки, че са били с мъжете си през цялото време на нормалното раждане, но не може после в стаите.

И аз в началото си мислех, че няма да го искам в стаята, но с времето тотално си промених мнението - мъжът ми винаги ми е бил огромна упора и знам, че каквото и да стане, може лекарите да не ги чуя, но ще чуя него. Питах го съвсем в началото дали иска да присъства и се съгласи - и той не иска да гледа или да реже пъпната връв, но сме заедно в това и нищо няма да му стане поне да е в стаята. Все по-малко си представям аз да преминава през всичко това, той да си седи вкъщи на дивана 😄 Сега, ако са някакви екстремни обстоятелства, разбира се, че ще се справя и сама, но към момента планирам да съм в болница, където разрежават и насърчават и мъжете да са там през целия престой.
Виж целия пост
# 467
Аз ще раждам секцио, този път държа мъжа ми да е там, защото с първото раждане, когато ми доведоха бебето беше без гривна... Разбира се бях със спинална и помня как изглежда, но винаги може да стане усложнение и да ме приспят. Та за мое, а и негово успокоение искам да е там, за да види бебето.
Виж целия пост
# 468
И на моето бебе падна гривничката и повече не можах да я сложа. Но при нас беше така, че и за секунда не сме я изпускали от поглед.
След като я извадиха залепиха таткото за нея, той я е гушкал, докато ме кърпят. После задължително ходи с акушерките, докато я мерят и теглят. И после при мен в стаята, където ме инструктираха и в банята да си взимам бебето, за да ми е пред очите.
Но не се изненадвам. Всеки има достъп до родилното и като нищо утре мога да отида и да си харесам някое бебе и даже няма да ме спрат като излизам с него.

Да се оплача / снощи за пръв път не успях да заспя, защото бебето ме риташе. Ама ме разпъваше като ластик. Усещах го от двата противоположни края на корема... Туй ще е някоя хала като се роди.
Виж целия пост
# 469
Вече имаше скандал с разменени бебета в Шейново, няма да се учудя и пак да се случи някъде..

Във Вита също категорично не позволяват татко на раждането, нито в стаите. Виждате се в коридора, а той вижда бебето веднъж през стъкло в неонатология. Има присъствие на партньор или дула в ценоразписа им, но при питане на място категорично отказват.

Ние с ММ сме на едно мнение, че в родилното трябва да бъдат родилките и лекарски персонал. Предвид, че ще имаме и дете под 2г. вкъщи, предпочитам той да си я гледа, а не да я оставяме на бабите.
Възстановяването ми и първите дни в болницата бяха кофти, но аз съм от хората, които предпочитат са се справят сами. Не искам и той да ме гледа в това състояние. Хората са различни, нормално е да искате партньора си до себе си. Simple Smile

Мен пък снощи за пръв път ме събуди с ритник. Чувството беше сякаш ме ръгат с пръчка отвътре. Изръчках го да се измести и заспах пак. Много неприятно. Grinning
Виж целия пост
# 470
Тази сутрин и моето се размърда стабилно. Едновременно усещах и глава и ритници. Сутрешна гимнастика ли правеше, аеробика ли, не разбрах. 😂😂
Виж целия пост
# 471
Как се чувствате момичета? Ходите ли все още на работа?
Виж целия пост
# 472
Аз съм с термин юли, но следя и тук и да, още ходя на работа, даже точно днес им споделих на шефовете. Надявам се да избутам до края на учебната година (преподавател съм).

Как се чувствате момичета? Ходите ли все още на работа?
Виж целия пост
# 473
За мое голямо нещастие още ходя на работа. Може би до средата на април ще трябва да избутам с 1-2 отпуски между другото. Хич, ама хич не ми се занимава вече.
Виж целия пост
# 474
И аз все още си работя, но мотивацията ми определено е по-малка…
Планът ми е да изкарам до средата на Април с хоум офис и кратки отпуски… Като цяло по-бързо ми минава времето и ми е приятно да съм сред хора. После като се пооправи вече времето съвсем няма да ми се ходи. Пък ще зачестят и прегледите…
Виж целия пост
# 475
С първото дете плана беше да присъства и уж да имам епидурална упойка. Не стана плана с упойката и мен ме болеше зверски та ме питаха накрая дали да извикат таткото и аз отказах главно защото мислех, че на него ще му се отрази зле психически да ме вижда в такива болки..можеше и скандал да вигне (анестезилог е) попринцип в началото го бях питала дали иска и сякаш леко се дръпна, но като му обясних, че за мен това е един от най-запомнящите се момени в живота и искам заедно да го изживеем се съгласи. Сега ми се иска пак да присъствам, но бабите са далече и трябаа да оставим каката на някого. Иначе предпочитам да е до мен този път.
Виж целия пост
# 476
Той моят мъж все казва, че е нямало голямо значение присъствието му, защото така и така не давах да ме пипа и да ми говори, докато имам контракции. За мен обаче самото му присъствие беше успокояващо. Знаех, че има някой на една ръка разстояние при нужда.
А и ми носеха храна за закуска, обяд и вечеря, от чият миризма ми прилошаваше, та си беше доста полезен като се грижеше да изяде всичко за норматив Grinning
Виж целия пост
# 477
Аз си ходя, продавачка съм в магазин, за сега  си чувствам ок. Но мисля до към средата на април, да изкарам. Да ви попитам днес бях на фетална в 21+5, но сега виждам че бебето е измерено с около 30 гр по малко, отколкото миналия понеделник при гинеколожката. Въпреки че всичко е в норми, дали дали трябва да се притеснявам?
Виж целия пост
# 478
На мен терминът ми е 01.06 и ще приключвам с работата в края на март, но днес за първи път се почувствах истински, безнадеждно изморена след работа.
Все по-трудно ми става и мотивацията съвсем я загубих
Виж целия пост
# 479
Въпреки че ще раждам в Надежда и там за нормално позволяват таткото да присъства не бих го взела с мен. За мен това си е момент само за мен и не искам само да се чудя лошо ли му е, не му ли е, травмиран ли не е ли и тн. Повече бих се напрегнала от колкото да ме успокоява.
Аз съм с термин за първите дни на юни и от 1 април спирам с работата. Приятно ми е да имам какво да правя през деня, но някак вече не съм мотивирана и концентрирана.
И при мен някой вечери е много ама много активна направо всички посоки на корема разпъва. Аз обаче не разпознавам дали са крака, глава или друга част.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия