Термин Юни 2026 - тема 2

Бях писала, че след втората ФМ ми обърнаха внимание, че водите ми са в долната граница и просто да пия повече течности и протеин за бременни. Оттогава лекаря ми на частно каза, че за него също не е притеснително, а АГ по здравна каса, каза че ще проследяваме просто по-често.

И така отивам миналата седмица за редовен преглед, при което АГ ме гледа с видеозона и почва да ми обяснява как водите били страшно малко, нищо не можела да види, не успя да измери обиколката на коремчето и от там почна да ми говори как спешно трябва да вляза в болница, да ми обяснява как и в 25та седмица можело да го изкарат и да го спасят, но как трябвало да лежа в болницата поне до към 30та г.с. Сложи ми диагноза Заплашващ аборт и Олигохидрамнион и ме прати на следващата сутрин направо да постъпвам в Майчин дом. Аз се стъписах, защото до момента нямаше никакви споменавания за такива сериозни мерки и другите лекари, които посещавам, ми бяха казвали, че няма нищо притеснително.


На другия ден едва стигнах до Майчин дом, ревах през целия път почти. Взеха ми кръвни изследвания, попълни купчина документи и ме качих направо в отделението Майчин риск да чакам лекар. Бях при д-р Гърчев, който в началото се отнесе доста разбрано и загрижено, зададе ми всякакви въпроси и след това също ме прегледа на видеозон. Още като постави ехографа на корема ми и каза, че нищо от описаното не вижда - имам няколко джоба с околоплодни води, бебето има два работещи бъбрека, дори пикочния му мехур беше пълен. Измери индекса на водите и наистина го сметна около 14 (референции те са между 14-20) и каза, въпреки че това е долната граница, все пак се считат в норма. После извика и д-р Ибрям за второ мнение, който също отдели доста време да огледа внимателно всичко и който също потвърди - няма причина за притеснение и не потвърждават диагнозата.

Въпреки всичко, вече бях в отделението и явно са започнали клиничната пътека, така че ме оставиха за наблюдение. Бях доста притеснена от цялото нещо и реших, че наистина е най-добре да следим все пак няколко дни, но откровено, трябваше да искам да си тръгна още тогава.

Отделението е ремонтирано и условията бяха окей (доста по-добре от представите ми), но "проследяването" ми включваше просто една банка физиологичен разтвор, мерене на кръвно два пъти на ден и всяка сутрин мерене на тонове, за които дежурните сестри всеки път ми се караха, че било безумно да се правят в 25 г.с. Реално нямаше какво да ми лекуват или толкова да следят - тоновете все пак бяха отлични, така и не ми направиха втори преглед с ехограф и единственото, което отчетоха е високо кръвно, което си беше заради целия стрес и абоката в ръката ми, от който аз имам панически страх.

Издържах точно 1 нощ в отделението - за жалост срещнах толкова много жени и млади момичета с ужасно тежки истории, аборти, кървене, все неща, които на никой не пожелавам.. Страшно много ми се отрази цялото преживяване, цяла нощ слушах писъци от другите стаи и не мигнах изобщо. На следващия ден исках да си тръгна, но заради кръвното не ми позволиха (всъщност си беше само заради клиничната пътека) и се наложи още една нощ да изкарам, при което вече на третия ден със страшни уговорки успях да ги накарам да ми махнат абоката и да ме пуснат да подпиша каквото трябва и да си ходя.

Все още не мога да се оттърся от цялата ситуация, надявам се за нищо, никога повече да не ми се налага да лежа. Вместо да ме прати за консултация, АГ ме наплаши с ужасяващи неща и ме прати за задържане, което за мен беше просто безумно поведение и решение. Много ме е яд, че нямах време още на същия ден след прегледа да искам второ мнение и да си спестят престоя, но все пак се радвам, че всичко се оказа наред.