Не мога да понасям колегите си

Има и такива.  И не разбирам поведението им. Това да не могат да изградят добър колектив е в техен ущърб.

До момента  - нищо.

Аз съм подавала жалба, писмена. Два пъти ми се е случвало да се разправям с прости комплексари.
Добър ефект имаше.

От питането не става ясно дали става въпрос просто за дразнене или за отровна среда. Защото има известна разлика. В един колектив от повече души, все има някой, който да не ти е особено приятен без да ти прави кой знае какво. Съвсем друго е да има интриги, подливане на вода, конфликти и разправии. Но поне от личен опит забелязвам, че колкото по-добре е платена една работа, толкова по-разбит е колектива и обратното.
Също не става ясно колко често комуникира авторката с тези колеги през деня, в едно помещение ли са или я се видят, я не.

Естеството на работата позволява ли да се извършва дистанционно? Това е спасителен вариант, в който самата работа носи удоволствие и удовлетворение и проблемът е само човешкият фактор.

И аз съм от напусналите работа заради колеги и шефове, почти всичките ми приятели също, явно е съвсем нормално в днешно време.Аз лично смятам да се ориентирам към работа където да съм ако не само то с не повече от един колега  на работното място.Странно как се променя човек, когато започнах трудовия си стаж преди доста години, на първото място бях сама в офиса,е щях да откача мечтаех си да работя в голям колектив.
Сега след толкова време,минала през големи колективи преобладаващо женски не ща и да чуя за колеги,ако може да съм сама в офиса ще ми е най- добре.

Аз днес ще откажа такова работно място, защото не мисля, че ще се чувствам добре в такава изолация. И с този човек ставаш прекалено интимен, прекалено зависим за отпуски. Ако и двамата искате да почивате по Коледа, ето ти повод за разминаване. Как ще го отработите, зависи дали сте интелигентни хора. Но ако се натрупат разни факти - само ти да се съобразяваш, само ти да заключваш, само ти да почистваш, къде ще се спасяваш?

Абсолютно всяка тема в този раздел завършва по един и същи начин, едни и същи арогатни и токсични лели по душа (и не само) заключват, "проблема е в теб", "според мен лъжеш", "трол ли си". Започва се ровене по старите им постове и теми. Подигравки, заяждане. Това гони останалите потребители и вместо да се стартира дискусия с аргументи, потребителите спират да пишат.  Не казвам, че е възможно проблема да е в потребителката, но дори не се дава шанс това да се разбере. Няма да споменавам, че разликата между Ген З-тата и 45+ годишните е от небето до земята и нито едните, нито другите даваш шанс да се разбере защо. Определено обаче харесвам повече младите хора като мислене, начин на работа и изразяване на мнение.  Приемете, че има хора които имат позиция, търсят щастие на работното място и не се превръщат във вечно недоволната лелка на бюро която мрази целия свят, но никога не напуска.

Напротив! Доста потребителки много пламенно я подкрепиха и обясниха многократно как всички други са черни като дяволи, а авторката е бяла и добра. Подразбира се, че щом един човек не понася целия си колектив, вината е в колектива, а не в този един човек.

Аз лично мисля, че голяма част от Джен-Зитата са доста разлигавени и нямат представа какво е работна етика. Трудно се работи с тях. Арогантни са, с минимум умения и с максимум претенции. Разликата наистина е от земята до небето и не в тяхна полза.

Надявам се все някога да разберете, че не поколенията са виновни, а просто подборът на персонал ви куца. И интересното е, че в 99% от тези теми авторите не са Джен Зита и споменават проблеми с всички колеги, но някак се стига до извода, че всички са Джен зи.

Най-токсичните колеги които съм имал са от по-старото поколение. Комунистическия модел на работа и след това 90-тарския никога няма да се изкорени от тях. Надеждата за промяна е в младите хора. Все по-често виждам хора на 25 с успещен собствен бизнес. Не чакат някой да ги забележи след 20 години "вярна служба". Живота е тук е сега.

Babri, аз разглеждам варианта, в който не е задължително, ако човек не харесва нещо или не му допада, непременно нещо да му има на него. Не съм на позиция, че "щом мнозинството..."
Ти доста изкривено го преразказваш, изглежда комично и даже на мене не ми харесва и се отричам от казаното, ако така плоско ще се възприема.
Мнозинството може да са банда безделници, които въртят интриги и скучаейки дразнят и нея, и други колеги. Няма такива групи на работните места??? Или щом са много, а тя е една-единствена, значи правотата е на тяхна страна...

Освен това не мисля, че всичко е черно и бяло. Възможно е тя да не  мрази всички-всички от първия до последния, а да само тези, с които пряко работи. Може в отделите да има и хора, с които се разбират, но темата е пусната заради тези, които я дразнят и работата й е свързана с тях.
Аз също имам примери за хора, които работят с шофьори, логистици (примерно) - ами оплакват се, че не стават, ама всички до един. Пушат, хилят се, не изпълняват задълженията си или ги изпълняват мърляво. Другите отнасят негативи заради тях, налага се да работят повече, за да се свърши работата. Опитват разговори - насреща няма желание, борави се само с клишета: за толкова пари - толкова!, да не си ми шеф!, натегач!

Сигурна съм, че и вие сте участвали в такива разговори и сте били на страната на този, който казва, че колегите са ужас и сработването е трудно.  Това може да е ваш приятел, приятелка, син, родител, бивш колега... И знаете, че човекът си е наред, нормален и с него си се обичате и не го припознавате като неспособен, надут, хейтър, надменен, не умее да общува и все другите са му криви.

За темата няма никакво значение дали тя споделя за 10 човека, и с 6 не се разбира, или са 100 човека и тя пряко работи само с трима, за които се опита да сподели.

Бях много изненадана, когато чух за така наречените ,,певици". ,,Певицата" била приближена на шефа, която следи за това как даден човек си върши работата, да сондира какво е мнението на даден човек за фирмата, шефа, колегите. Интересното е, че не винаги този човек е обективен и ако не му допаднеш, щото примерно в теб вижда заплаха, се започват едни клевети и открит саботаж.
Получих много ценен съвет от баща ми, когато започвах работа - никога да не си позволявам да коментирам и да изказвам мнение, ако не съм готова един ден думите ми да бъдат използвани срещу мен. Е, да де, но има една категория хора, които не е нужно да кажеш нещо, за да ти набутат думи в устата, които дори не ти е минавало през ума да изречеш. За мое щастие попаднах и на много стойностни колеги, които ми бяха упора, коректив и учители. За съжаление подмолните игри на работното място не са мираж, те са реални и ако човек не е бил подготвен за персонажите на работното място, със сигурност ще изпита затруднения или поне в началото.

О да, има хора казват неща, които не си казал или преиначават отвратително.
С една колежка така се случи. Казвам аз спокойно и кротко при лежерен разговор, че ме е страх от големи кучета.
Тя замълча, нацупи се, изчезна след минути и спря да ми говори. След като я попитах пред всички какво има каза, че съм казала, че не и понасям кучетата и били отвратителни.
За щастие на този разговор имаше и друга жена, която и се скара да не лъже така грозно.
Казах и че е изтрещял кукундрел и долна лъжкиня.
Прекратих с тая всякакви разговори. Опита се да се извини. Айде у лево.

Да, де, ама от там нататък, с тази колежка, на която пък са й се скарали даже ЗАРАДИ ТЕБЕ, че лъже най-безцеремонно, започвате да се пазите една от друга и да внимавате. Включително имаш едно наум с цялата й групичка, с която си клюкарят, пушат, ходят на йога, обядват.
Е, какво би ти имало на теб, ако 5-6 човека от стая с 8 са срещу тебе? Колежката, която те е защитила, е напуснала и voila! - имаме ситуацията на авторката.
Да не разбере някой погрешно - Елора не е в тази ситуация. Описвам възможна такава.
След случката, която Елора споделя, не знам в какви отношения са останали с въпросната дама с кученцата, но е логично да допуснем, че вече никога не са си говорили за кученца и котенца.

Ооо, описаният случай е много по-приемлив и щадящ. Имало е случаи, когато колежката, която трябва да потвърди истинността на думите изведнъж ... не е чула, не е видяла, не е разбрала. Това ми се е случвало и всъщност ми беше за урок, че понякога човек трябва да е в позицията на трите маймунки - не чух, не видях, не разбрах. Ситуации много, личности най-различни , за съжаление, работното място не показваш само уменията си в конкретната област в която работиш, но и способността си да работиш с хора - клиенти, колеги и т.н.т.