🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LXVII 🎬

Май сме пропуснали трейлъра на предстоящия през юни "Господари на вселената.

През 2027-ма излиза лайф екшън версия демек филм на култовото детско от едно време "Волтрон" с Хенри Кавил в главната роля. Като външност мисля, че се доближава до Кийт, Алба Батиста според мен са я гласили за принцеса Алура.

Господари на вселената имаше някои спорни предварителни новини - примерно главният актьор се беше изказал подигравателно за оригинала. Има съмнение, че новата версия ще е либерална.

Книгата Проектът Аве Мария в момента е на промоция в Озон (май беше 20% намаление).

Проектът Аве Мария (Project Hail Mary) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt12042730
 
В ревюто ми няма спойлери от самата история във филма, а само общи впечатления и размисли. Не искам някой да разбере какво ще се случи, а и има толкова много неща за дискутиране, че ще стане прекалено голямо.
 
Киното е живо!
И с такива филми никога няма да умре. 💙
Какво да ви кажа. Абсолютен хит! Само някои съвсем дребни камъчета го лишават от деветката и място до любимия ми Интерстелар. Но е близо. Със сигурност ми хареса много повече от Марсианецът с Мат Деймън (и той е добър, но липсваше този толкова силен емоционален заряд).
Приликите с Интерстелар са ясни. Разликите са в самата философия. Тук имаме много повече чиста научна фантастика. В смисъл много повече наука. Там има много повече екзистенциална философия.
За да ме разберете: При Анди Уеър има много повече логика и инженерство - как работи това реално!
При Нолан има много повече абстракция - философия + космическа метафизика.
 
Режисурата на Фил Лорд и Кристофър Милър е великолепна. Филмът се откроява с невероятната си комбинация от научна фантастика и човешка драма. Постигнат е перфектен баланс между космическата експедиция с интимните моменти на героите, без да се губи ритъм. Визуалният стил е кинематографичен шедьовър - от мрачно-небесните пространства на совалката до топлите и земни сцени на караоке бара.
Това че времето не тече линейно е голям плюс за мен. Започваме някъде по средата, после непрекъснато се движим напред-назад в спомените на главния герой. Има един много изненадващ за мен туист с неговия герой малко преди края, но няма да издавам нищо. Обикновено с това се започва един филм... А ние разбираме за реално случилото се чак в края, само че вече сме видели всичко през което той е преминал и жертвал. Уникално! 😊
В крайна сметка рядко се получава блокбастър, който да е едновременно умен и масово достъпен... Така че филмът влиза в една малка, но елитна компания.
 
Сценарият е интелигентен и наситен с научна достоверност, но без да се губи драматичната нишка. Диалозите са плавни, с точен баланс между хумор и напрежение. Историята на Грейс и Роки е сърцето на филма, поне според мен. Тя е трогателна, сърцераздирателна и вдъхновяваща, а изборите им пред космическите предизвикателства са изпълнени с много голяма емоционална тежест. Толкова въвлечен в Близка среща от трети вид не съм бил от Извънземното на Спилбърг насам.
Тук имам известна критика относно сегмента с езиковата бариера. Някак си претупаха нещата и поне на мен не ми стана ясно как така се получиха нещата. Може би трябваше да се отдели малко повече време или да бяха подходили различно. ОК, ясно е, че математиката е универсален език и цифрите се превръщаха в звуци, но съжалявам, но не го разбрах напълно и просто махнах с ръка. Окей, продължавайте. 😀
 
Музиката към филма е великолепна. Още от сега съм сигурен, че ще има номинация за Оскари 2027. И не само в тази категория разбира се. Този филм заслужава много номинации. Големият минус е, че излиза много рано в годината, което почти винаги е лош знак, но каквото-такова.
Сценография, операторска работа, специални ефекти, звук, монтаж - за мен всичко е на едно изключително ниво.
 
Райън Гослинг е великолепен! Никакви забележки нямам. Неговият герой е забавно-тъжен, харизматичен, уязвим и невероятно автентичен. Феноменално изпълнение.
Въпреки че филма си е нещо като POV на героя на Гослинг, всички поддържащи актьори си тежат на мястото и допринасят за цялостната арка.
Връзката между Грейс и Роки е нещо извън всякакви физични закони (като казвам връзка някой да не си помисли нещо, говорим за едно чисто, истинско и безкористно приятелство), така както аз го разбирам. 💙
''Ти си важен, защото си ти'' - това е! Само това има значение. Няма его, няма скрити мотиви, има просто истински героизъм.
''Приятелството не е еднопосочно. То е избор. Всеки път.''
 
В този филм има много емоция и много сърце!
И може би най-важното:
Ще те разсмее, ще те разплаче и ще ти върне вярата в човечеството!
Това не е просто стандартния СайФай за спасяването на света. Това е история за това как две същества избират да не са сами във Вселената... 😊
Разбираме и друго - Доброто не е човешко качество - универсално е (точно като математиката).
Сътрудничеството и доверието могат да преодолеят дори междупланетни и междувидови бариери.
Истинската сила е в приятелството, готовността за жертва и изграждането на връзки, които надхвърлят границите на родния ни свят.
 
Без да издавам абсолютно нищо ще кажа, че на мен лично финалът много ми хареса, въпреки че тук съм сигурен, ще има много разминавания в чувствата.
 
Проектът Аве Мария е филм, който съчетава научна фантастика, човешка драма и емоционална дълбочина по един безупречен начин. Това е филм за героизъм, приятелство и надежда - величествен, сърцераздирателен и незабравим. Със сигурност ще го гледам още веднъж.
 
Горещо препоръчвам и за Бога, гледайте го на голям екран (по възможност)! 😊
Точно такива филми заслужават да се стимулират, а не разни еднодневки.
-
8.5

Колко сме различни хората. За мен марсианеца беше много по-добър! Тук вероятно съм пристрастна, защото първо четох книгата, голяма грешка! И във филма ми липсваше много нещо точно от техническата, логическа стресна която Анди Уир изпипва! За музиката да не говорим, направо ми липсваше, за разлика от Интерстелар, който е шедьовър дори само откъм музиката на Цимер.
Но е хубав филм, определено за голям екран

Най-накрая успях да завърша „Брулени хълмове“ след няколко опита. Винаги ме отказваше това колко много му личи, че е направен за ТикТок поколението. Вижда се как иска да угоди на онези, които скролват непрекъснато и трябва да бъдат шокирани, визуално удовлетворени и нахранени с кинобургер – бърз, доставящ моментна удовлетвореност и оставящ съзнанието празно след това за нова порция скролване...

Емералд Фенел знае как да създаде пир за сетивата. На моменти ми се струваше, че гледах смесица от Пурпурният връх, Суспирия и Лабиринтът на Пан. Есенцията на филма e тържество на визуалното и дизайна над смисъла. Начални надписи от кичури коса, стени, наподобяващи кожа, под, който прилича на локва кръв, Кати в скандалночервена рокля на зловещия фон на мрачното, рушащо се имение, камарите с изпити бутилки на бащата, оформени като коледни елхи, ерекцията на обесения. През цялото време знаем, че това е филм за телесността, за сърцата и телата, които са в капана на времето, условията и хилядите стени, които ги разделят. Чудесно и визуално въздействащо, но това просто е друга история, не тази на Хийтклиф и Кати. Със същия успех можеше да им даде други имена и никой нямаше да забележи разликата. Това си бяха викториански 50 нюанса. И тук е най-големият концептуален проблем на филма. Балансът е тотално изгубен в лашкането (да, буквално и преносно!) между суровостта и безсрамното разточителство и между желанието да дадеш прочит на класически шедьовър и да се отдадеш на фенфикшънски фантазии.

Това е огромен проблем при Фенел, но не е само неин, а на киноиндустрията като цяло. Истината е, че хората с привилегирован бекграунд и до ден днешен са тези, чиито глас и визия стигат до зрителя. Те могат да създават визуални пирове, но не и истински въздействащи драми поради простата причина, че те не разбират огромна част от социалните и емоционални фактори, които мотивират персонажите. В своята същност Брулени хълмове е за това, което се случва, когато човек се смята за недостоен да бъде обичан, за социалното отхвърляне, за невъзможността да докоснеш, да изживееш, да бъдеш, за нереализирания копнеж, за неказаните думи, за пропуснатото. Това е история на неосъщественото, което те гризе и отвъд смъртта. Да извлечеш от Бронте само еротиката и плътското желание и да го принизиш до следобедни секс срещи в карети, градини, под маси, над маси, с доста осъвременен dirty talk на всичкото отгоре, и с „Обичам те“, казано поне 1000 пъти, показва незнание и незачитане на техните характери. Показва пренаписването на една социална, самотна, отмъщенска история за обсебеност, класа, семейна травма и опрощение с едно модерно, повърхностно перо. Голяма част от истинските нюанси са само загатнати или отсъстват напълно, затрупани от желанието да се сглоби история за секс, каишки, панделки и пищни рокли. Да, свършва трагично, но пък колко трагично да е след като любовта бе консумирана по всички възможни начини много пъти и след като истинската лудост и обсебеност на Хийтклиф дори не бяха развити?

Може би само моментът с хващането на крака под леглото беше истински въздействащ. Твърде недостатъчно, за да спаси филма обаче.

Тези, които не са чели книгата, нямат никакъв проблем с филма.

Имаме, аз съм потресена.
А коментара на Жижик бих си го рамкирала, много точно казано. Само бих допълнила, че преди, хората, правещи филми, не са били привилегировани и Мел Гибсън, примерно, със "Смело сърце", създава шедьовър на нашето време. Сега какво става със сценаристите и режисьорите, искрено не знам. Предполагам е тема за друга категория и т.н.
Ох редактирам да напиша, че на Карен коментара не съм го прочела правилно. Да, за нечелите книгата май е ок филмът.

В едно ревю, което гледах, ревюистът(с добър канал и гледаемост - не някакъв дилетант) не беше чел книгата и не знаеше абсолютно нищо за нея; и всичко, което беше разбрал от сюжета, беше че двама много токсични хора са влюбени един в друг и прецакват всички в името на "любовта", а накрая получават каквото заслужават.
Той се радваше (за последното). Ако това е търсеният ефект, значи режисьорът го е постигнал.

Режисьорката беше и споделила защо филмът и на самият постер е поставен под кавички , защото е по мотиви , не е казано че ще бъде едно към едно с книгата която си е класика . Лично казано за мен химията  между Марго Роби и Джейкъб Елорди беше голяма. Забелязала съм че със повечето си колежки той има химия   , особенно със Алекса Деми във " Еуфория " както и със Сидни Суйни също някак си ги предразполага ,защото в интервюта съм видяла че е голяма душица и му имат доверие жените за по интимните сцени  . Но със Мия Гот във Фронкенщайн бяха топ . Чак ме е яд че не взе Оскар за Франкенщайн.

Донякъде е може би така. Аз съм чела книгата и тя е доста мрачна, с готически елементи; Хийтклиф освен див и страстен, е много труден и понякога жесток.

Да, точно така е. Тук е заровено кучето, и то пак буквално и преносно, защото имаше изключително жесток момент в книгата, в който той обеси кучето на Изабела. Хийтклиф не е някакъв романтичен, страстен герой, който ще се крие по каретите и спалните за бързи етюди. Той няма да страда в дъжда и да държи мълчаливо ръката на Кати. Хийтклиф е демоничен звяр, който мрази целия свят. Toй изисква, измъчва и наказва. Във филма агресията му се заключва до няколко по-остри думи по време на секс, и въобще цялата драма е завихрена около това - кой с кого си ляга, как и по колко пъти. Това може и да не създава проблеми у хората, които не са чели книгата, но създава проблем с това уместно ли е да вземеш роман на два века и да направиш версия, в която само имената на героите съвпадат.

Трагедията в романа е, че насилието и липсата на човечност раждат демони. Отгледан без грам любов, той не знае как да дава любов, а само разруха. Хийтклиф е изтъкан от нарцистична и деструктивна обсебеност, която разрушава живота на абсолютно всички в романа. Любовта му, или това, което той смята за любов, поглъща и погубва бързо, защото е токсична. В огромна част от книгата той мрази и Кати, и себе си, първо заради избора ѝ, второ - заради смъртта ѝ. Той не иска тя да е добре, а иска да страда дори и в смъртта си, да е неспокойна, да се върне, да го подлудява, да му отмъсти. За мен Кати е въплъщение на изтерзаната му душа, саморазрухата му, и неспособността му да си прости и приеме, че никой не е успял да го обикне докрай, за да го избере. Кати е просто съд, в който той събира най-разрушителните си емоции, а не любов в общоприетия смисъл.

Лудостта му не достига истинските си размери доста след смъртта на Кати. Той презира не само собственото си дете, но и дъщерята на Кати, правейки животът им ад. Обикаля мочурищата, говори с духове, иска да отворят ковчега ѝ, мечтае как ще слее праха си с нейния. И точно тук е най-важният момент, който Емералд Фенел тотално е проспала. Ако той обичаше физическата форма на Кати, щеше да обича дъщеря ѝ заради нейните очи. Ако той обичаше Кати като истински мъж, а не като демон, щеше да пощади децата. Ако това между Кати и Хийклиф беше физическо, консумирано и споделено, нямаше да има 95% от книгата и драмата в нея. Не можеш да вземеш сюжет, който е за неосъщественото и да го осъществиш, защото скапваш целият смисъл.

Филм направен основно ЗА и да може евентуално gen z поколението да го разбере. Един знаков роман принизен до ъпгрейд вариант на нюансите, но с хубави актьори (разбира се актрисата задълже е по-голяма) и кекс. Има си своите фенове и това, сега модата е такава. Все пак на няколко години излизат и се харесват такива неща. Здрач, после 50-те, после 365-те, сега е Хълмовете. Кофти е само, че последното е по безсмъртен и много известен роман, ама карай.

О, ами прословутия "Гордост, предразсъдъци и зомбита"?

Вярно, това недоразумение го забравих, има защо .

Това е по книга.
https://knizhen-pazar.net/products/books/56258-gordost-i-predrazsadatsi-zombita

Една от причините да мразя фенфикшъна. Мразех го и като малка - не е имало момент от живота ми, когато да го харесвам. Когато за първи път попаднах на фенфикшън, се почувствах осквернена.
Този месец гледах едно видео, в което се обясняваше, че четенето на фенфикшън води до деградация - имаше научни обяснения, но не беше в канал, който следвам по принцип и не знам дали ще мога да го открия...