🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LXVII 🎬

Много благодаря! Уж следя редовно постовете, но точно тези ревюта не помня. Клоня към смилаемия с Джоди Фостър, но и последния ми е любопитен. Темата е интересна.

Звукът от падането (Sonne schauen / The Sound Of Falling) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt28690468

Германска психологическа драма.
Кан’ 2025 - Награда на журито

Предизвиквам всеки един да се тества с този филм! 😊
Имате 2 задачи:
1) Да издържите до финала на филма.
2) Да го разберете...

Успех! 😁

Уфф, привклякох ли ви вниманието с това начало? Хихи, това е идеята. 😛

Гледах го в Дом на киното, където имаше около 40 човека, на средна възраст от 45/50 г. Според мен сериозна публика, видяла какво ли не. 5 човека си тръгнаха преди края на филма...
Та да, много е тежък, силно арт филм.

Филм със силно изразена женска перспектива, която вероятно би се усетила по-дълбоко от част от зрителите. Аз лично успях да навържа основните нишки, но усещам, че има пластове, които остават малко извън обсега ми.

Филмът обхваща четири времеви периода в Германия (имат си този афинитет още от Dark), като във всеки от тях не се разказва отделна история, а по-скоро се пречупва и повтаря една и съща трагедия.

Главните герои са Алма, Ерика, Ангелика и Ленка, които живеят във ферма в северната част на Германия в рамките на един век.
Преди/около Първата световна война - Алма
Малко след Втората световна война - Ерика
80-те години - Ангелика
Съвремие - Ленка

И всъщност тук идват двата гениални ''трика'' на филма 😊

Първият: не героите, а самата ферма функционира като главен герой - като носител на паметта, като място, което съхранява и предава случилото се. Къщата е памет и свидетел. Всичко се случва там и нищо не се забравя.

Вторият: времето не е линейно! Четирите истории се преплитат и преливат, сякаш съществуват в едно общо измерение, в което важат други време-пространствени закони. По-скоро усещаме един разпад на времето, отколкото неговото движение напред. Все едно всички времена съществуват едновременно.
Сюрреализъм? Мхмхм, по-скоро не, тук сънища няма... Бъркат се някои хората. След края на прожекцията един мъж каза, че сме гледали Мураками по германски. Хмм, мне!
Тук линейното време се разпада, за да визуализира начина, по който паметта и травмата съществуват - едновременно, натрупано и неизбежно.
Режисьорката Маша Шилински преплита четирите периода асоциативно, оставяйки сензорното качество на паметта да определя логиката на разказа. Наследените спомени и размити травми не винаги се разкриват ясно пред героите, а се проявяват като усещане - нещо, което те не разбират напълно, но и не могат да избегнат.
Накратко: асоциативен, нелинеен наратив с елементи на поетичен реализъм!

Малко по-дълбоко във филма:
Разбираме, че травмата не изчезва - тя се предава.
Нещо като междупоколенческа травма.
Героините НЕ се познават, но преживяват почти едни и същи неща
Сякаш къщата/фермата ''помни'' и ги принуждава да повтарят съдбата си... 😮
Миналото никога не си отива. Потиснатите неща (насилие, срам, вина), неизказаното, семейните тайни
Всичко това се се връща като ''призраци на паметта'' в следващите поколения. Атмосферата е много мрачна, депресираща, граничеща с лудостта. Хорър атмосфера, хаотична атмосфера. Но реален хорър няма.

Темите, които се засягат във филма са много тежки и не случайно първите два периода са свързани с войната... Паметта помни.
Виждаме безгрижното детство и загубата на невинност. Сексуалност (често смущаваща), семейно насилие, смърт и обсебване от нея, вина и срам. Има дори намеци за извращения и психологически тормоз.

Добре, а всъщност какъв е изводът от цялата тази работа, какво е посланието на филма?
Ами според мен:
Неразказаната история е най-опасната!
В тази къща през поколенията се случват: насилие, злоупотреба и потискане на сексуални чувства.
НО никой никога не говори за това! И във всяко следващо поколение събитията се повтарят и изкривяват, но героите не разбират защо това им се случва.

В този филм има много кино и съм изненадан, че не беше сред основните претенденти за международните награди - може би е твърде тежък или просто не е за всеки...

Визуално е велик, атмосферата е смазваща. Филмът е силно телесен и дълбоко смущаващ.
Операторската работа и актьорският състав са на световно ниво.
Сценарият и режисурата - чиста проба майсторство.

Препоръчвам!
(но само ако сте готови за това преживяване)
-
8.5

Имате последни два дена да гласувате в анкетите за най-добър и най-лош филм за 2025 г.
В неделя, 23:59 ч. спускам кепенците.

Най-любим филм за 2025 г. според феновете в Бг Мама:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1867017

Най-лош филм за 2025 г. според феновете в Бг мама:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1867018

The sound of falling може ли да се гледа в някоя стрийминг платформа? Изпуснах го на кино фестивала и никое кино не го 'взе' след това

Вчера гледах "Пробивът". По действителен случай. За най-големият шпионин заловен в САЩ през 2001г. Осъден е на доживотен затвор. На места филмът е излишно драматизиран,но е приятен за гледане.

Спилбърг призова да се спре с римейковете и поиска 120 дни престой на филмите в кината
... а вътре в статията и:
С предстоящия "Денят на истината" Спилбърг иска да докаже на дело това, което проповядва - че оригиналният проект може да привлече публика. И е избрал жанра, в който исторически не допуска пропуски: научната фантастика.
https://webcafe.bg/kino/spilbarg-prizova-da-spre-s-rimeykovete-i … ite-v-kinata.html

С англ.суб.  https://hdtodayz.to/watch-movie/watch-sound-of-falling-hd-140703.12924695

Хареса ми ( след като си припомних първата част) ,,Ready or Not: Here I Come"https://www.imdb.com/title/tt33978029/.Въпреки литрите червена боя е забавен.

Гледах Проектът Аве Мария. Накрая заспах...

Това сега ми прозвуча кофти, аз се глася да ходя тая седмица с децата

За децата става - филмът е семеен. Заведи ги, ще им хареса, но е малко дълъг.

Аз се опитах да прочета книгата, но не е моето. Най-много и аз като теб накрая Тук в неделя има семейно кино, с по-евтини билети и се чудя между този и Майкъл...

Ако е за теб - Майкъл, ако е за децата - Аве Мария.

А, принципно те си падат и по музикални филми, затова се двоумя дали да не ги врънкам да ходим на Майкъл, а тоя да го гледаме в къщи