🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LXVII 🎬

Този който аз гледах е от тази година , и на мен ми хареса че в този филм нямаше  зомбита , вещици , обладани кукли , и демони , а убиецът е истински човек . Декър го харесах още във Странни неща и тук също много ми допадна като пълен психопат .

Мдаа, ,,Passenger"(2026) можеше да е доста по-напрегнати интересен, но...Сайтът, в който гледам, ми ,,предложи" друг подобен от 2026-та
,,The Mortuary Assistant'' https://www.imdb.com/title/tt36647890/
И той не е нещо особено, но съспенс има. Следващ  е ,, Backrooms"(2026) https://www.imdb.com/title/tt26657236/

Backrooms (2026)
https://www.imdb.com/title/tt26657236
 
През 2019 година в интернет форума ''4chan'' се появява снимка на обикновено помещение с жълти стени, стар мокет и безкрайно неприятно луминисцентно осветление. Под нея стои кратък текст, според който човек може случайно да "излезе" от реалността и да попадне в свят от безкрайни коридори и стаи, където нещо дебне в тъмното.
 
За броени месеци The Backrooms се превръща в една от най-популярните крийппасти легенди на XXI век. Или класически Интернет легенди / Форумни легенди.
Появяват се и безброй мемета със стаята.
 
През 2022 година едно 16-годишно момче на име Кейн Парсънс (известно онлайн като Кейн Пикселс), публикува кратък филм в Ютюб.
''The Backrooms (Found Footage)"
Без известни актьори разбира се. Без студио. Без бюджет. Само талант, въображение и домашен компютър. Видеото се превръща в сензация. Милиони гледания. Хиляди коментари и теории.
Милиони хора, които не могат да повярват, че подобно нещо е създадено от тийнейджър.
Постепенно момчето изгражда собствена митология около Backrooms. Той не измисля оригиналната легенда, но я превръща в история. Дава и научнофантастичен контекст. Създава организацията ''Async'' Създава новите правила и закони. Накратко - създава своя собствена вселена.
 
От Ютюб към голямото кино:
4 г. по-късно любимците ми от ''A24'' решават да рискуват и да разпространят пълнометражен филм.
Резултатът е сензационен:
Филм с бюджет около $10 млн. - скромна сума за холивудските стандарти, само за 3 дена носи приходи от около $120 млн. Само за контрапункт - ''Мандалорецът и Грогу'' носещ легендарната марка на Star Wars струва $300 млн, а приходът му за 3 дена е само с $40 млн. повече.
 
За какво по дяволите става въпрос???
Въпрос за $1 млн. 😀
Никой не знае, това е ЛЕГЕНДА. Ние сами решаваме какво е...
Моите 5 евроцента:
 
Хора попадат в странно измерение. Безкраен лабиринт. Безкрайни стаи. Безкрайни коридори.
Но колкото повече напредва филмът, толкова по-ясно става, че това не е история за скрито чудовище... Не е история за оцеляване. Не е дори история за друго измерение. А какво е?
Това е история за самотата. За страха. За паметта. За човешкото съзнание.
 
Най-страшното чудовище е самото измерение - Backrooms!
Backrooms не функционира като нормално място. То сякаш наблюдава. Изучава и копира!
Взема фрагменти от хората, които попадат вътре. Техните спомени, страхове, травми и емоции. След което създава изкривени отражения на реалността. Като фотокопие на човешката душа, направено от машина, която никога не е разбирала какво означава да бъдеш човек... Все едно да сае постави задача на Изкуствения интелект да създаде човек, но без повече обяснения. Резултатът ще е горе-долу същият. Във филма го казват на няколко пъти: ''Накарайте човек да нарисува куче, без никога да е виждал такова''
Именно затова чудовищата във филма изглеждат толкова обезпокоителни. Те не са просто чудовища. Те са грешки. Дефектни копия. Нещо между човек и спомен.
 
Добре, а какво по дяволите е Backrooms? 🤔
Окончателен отговор както вече писах няма. Това е едно от достойнствата на филма.
Дали е паралелна реалност? Дали е жив организъм? Дали е друго измерение, изградено от човешките спомени?
Дали Async го е открила или е помогнала да бъде отворено? Загатва се, че покрай ЯМР изследванията от компанията са разбрали за тази брутална и стряскаща реалност. По-скоро са я открили, а не че са я създали. Поне аз така си го обяснявам, но няма как да съм на 100% сигурен.
Филмът не дава конкретни отговори, а само намеква. Но именно в тези празни пространства зрителят започва да изгражда собствените си страхове.
 
Backrooms е лиминален ужас.
А какво е това понятие?
Страх от места, които изглеждат нормални, но нещо в тях е погрешно. Нещо липсва. И това нещо е живот.
Представете си училище в 2 часа през нощта, или празен мол, хотелски коридор без никого, летище без пътници, празен офис с включени лампи, но без хора. Нищо страшно няма, нали? Но нещо не е наред. Мястото е създадено за хора. А хора няма. И мозъкът започва да се чувства неспокойно. Създава тревожност.
Точно това е усещането през целият филм. Хем знам какво ме очаква и хем всичко което виждах ми действаше на мозъка и се чувствах странно, гадно, неудобно, беше ми потискащо и тревожно.
 
Финалът на филма
Финалът отказва да даде категорични отговори. Избягала ли е Мери? Или още е вътре в Backrooms? Истинска ли е? Или е копие? Виждаме нейно копие в стаята с разпита. Но къде е истинската Мери?
Филмът естествени оставя тези въпроси отворени. Но според мен най-важният въпрос е друг. Дори ако Мери е избягала физически, дали е избягала психологически? Защото по всичко изглежда, че Backrooms запазва част от всеки човек, който е преминал през него, като архив.
 
Филмът набляга върху това, че човек може да се изгуби не само в пространството. Може да се изгуби в собственото си съзнание и това е най-страшното.
 
Като традиционен хорър филм Backrooms няма да се хареса на всички. Почти няма екшън, хорър моментите са малко, няма чести стряскащи моменти (но пък са изключително гадни и въздействащи, брр). Няма ясни НФ обяснения. Но като атмосфера и психологически ужас е нещо изключително рядко. Това е филм, който не се опитва да изплаши зрителя за секунди, опитва да се настани в съзнанието му и да остане там дни наред. И успява!
 
Чуетел Еджиофор и Ренате Рейнсве (любимката ми от великия ''Сантиментална стойност'') са страхотни в ролите си! Невероятна сценография и операторска работа!
 
Backrooms е може би първият голям холивудски филм, роден изцяло от интернет културата и успял да надскочи произхода си. Започнал като снимка, превърнал се в легенда. После в Ютюб поредица. А днес - в едно от най-обсъжданите НФ/хорър заглавия на годината.
И най-страшното в него не е безкрайният лабиринт. Най-страшното е мисълта, че може би лабиринтът не се намира някъде извън нас. Може би през цялото време е бил вътре в нас. 😮🤔🤐
 
Препоръчвам! 😊
-
8.0 / 8.5
 

---

Оригиналната снимка на Backrooms от 2019 г.
 

A Dark Knight - истински...

https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/22971739

Да не са решили да го правят Бонд и кралят предварително одобрява?

След това ревю на Backrooms ми се прищя да го гледам. Не си падам по ужаси, обаче страшно харесвам психологическите заигравки и главоблъсканици.

Честно казано, вече не мога да кажа дали това е пародия или е истински нов постер:

Горчива Коледа (Amarga Navidad / Bitter Christmas) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt28088049
 
Филмът започва като типичната драма на Педро Алмодовар.
Една жена, изгубила майка си, се опитва да продължи напред. Болката обаче не изчезва. Тя се превръща в тежка мигрена, паник атаки, отчуждение и творческа обсесия. Най-добрата и приятелка пък е загубила синът си и иска да се самоубие.
Но постепенно историята прави рязък завой.
Оказва се, че това което гледаме не е просто историята на Елса. То е сценарий.
После разбираме, че сценарият е писан от Раул, много известен писател и сценарист. Разбираме, че Раул използва живота на хората около себе си. И после започваме да се чудим дали Раул не е самият Алмодовар??? И точно тогава филмът спира да бъде мелодрама и се превръща в размишление за цената на изкуството.
Алмодовар в този филм сякаш си прави автокритика. Той е много по-самоироничен и самокритичен. И може би по-честен към себе си от всякога.
 
Основната идея на филма според мен е:
''Има ли право артистът да използва болката на другите за своето изкуство?''
Раул непрекъснато превръща живота на приятелите си в сценарии. Елса също.
А на най-дълбоко ниво Алмодовар признава, че и той самият е правил това през цялата си кариера.
Филмът е своеобразен процес срещу самия автор. Сякаш Алмодовар сяда на съдебната скамейка и пита:
''Колко от чуждия живот имам право да открадна за своето кино?''
 
Изводът?
Добрият артист не е този, който използва всичко за материал. Добрият артист е този, който знае кога да спре. Или какво да промени, за да уважи болката на своя приятел, но и да уважи своя личен порив към свободата на перото...
 
Хубав филм, който те кара да мислиш, но от друга страна не показва нищо ново.
В много моменти ми напомняше на Съседната стая от 2024 г.
На няколко пъти си поглеждах часовника, което никога не е добра индикация за интригата в даден филм, независимо от какво естество.
 
Визуално е красив, това винаги е било характерно за филмите на Алмодовар. Често при него цветовете разказват своя история наред с диалозите. Каста е приятен, но и героите и сцените във филма ми дойдоха някак си твърде разхвърляни.
-
7.0 / 6.5

Той обича червеното. Има ли червено във филма и къде го дават?

Филмът го дават по кината. Премиера е. А къде го дават червеното? Запазената марка на Педро?
Амиии всъщност в този филм той не залага толкова много на любимото си червено. Както писах сякаш този филм е по-различен от повечето му. В този филм авторът сякаш се самобичува... 😉
Има го разбира се този типичен визуален почерк на Алмодовар. Като част от интериора. Някои дрехи на Елса и декоративни елементи в апартаментите, но сякаш не се набива на очи.
Да, има червено, но този път то не е главен герой в кадъра. По-скоро присъства като сянка на стария Алмодовар...

п.п. НО, основният ми проблем с филма, за да не дам по-висока оценка (пак съм щедър) е, че хем бяга от себе си и се разголва пред нас зрителите и пак твърде много прилича на предишни негови филми. Някак си очаквах повече като сценарий и режисура. Но бива. Трябва да се гледа със сигурност.

Ти къде го гледа, Дяволо, защото в София и в Парадайз моловете не го дават...

В Дом на киното го има

 ,,In the Hand of Dante"   https://www.imdb.com/title/tt1333644/
Хареса ми, не знаех тези подробности за Данте.  Интересно ми беше как миналото е цветно, а настоящето  в черно - бяло. Финалът-чудесен!

Далауей (Dalloway) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt32792395/
 
Сигурно ще ви изненадам сериозно с финалната си оценка, особено на фона на средната такава в IMDB, но както съм казвал и друг път, тя не винаги е верен индикатор, а и мен лично не ме касае по никакъв начин, когато си пиша фенските ревюта.
Първо на първо малко хора са го оценили, а и явно не са го разбрали. Не е достатъчно 'Арт' за 'арт' публиката и не е толкова динамичен и напрегнат за останалата публика. Нещо такова.
 
Далауей е френско-белгийски психологически трилър/НФ/драма на Ян Гозлан.
Филмът е базиран на романа ''Цветя на мрака'' на Татяна дьо Роне.
А в самия филм има препратка към модернистичния мотив от класиката ''Мисис Далауей'' на Вирджиния Улф. Имаме и звездно участие. Гласът на изкуствения интелект ''Далауей'’ се озвучава от великата Милен Фармер.
 
Историята проследява писателка на име Клариса, която страда от творческа криза след големия си пробив.
За да си върне вдъхновението, тя се включва в изолирана творческа резиденция, където авторите са подпомагани от изкуствен интелект на име Далауей.
Действието се развива в Париж, в съвсем близкото бъдеще, в смутни времена, в които над Франция тегне рекордна жега и суша и е обявена Пандемия заради нов много опасен вирус.
Хората са следени от безброй камери и малки роботчета помагащи на полицията. Всеки ден трябва да се проверяваш дали си чист.
 
В тази изолирана сграда са събрани хора на изкуството от различни сфери - писатели, музиканти, филмови творци, актьори, художници и т.н. Всеки изпаднал в криза и търсещ своята муза.
И към всеки един от тях е прикрепен виртуален сътрудник, който да им помага да намерят своето ново вдъхновение.
Далауей всъщност не е тук, за да изпълнява простички задачи. Да преглежда пощата, да насрочва срещи и да бъде нещо като личен секретар. Тя се обучава да стане човек...
И затова са събрани тези творци от различни сфери на изкуството. Защото техният мозък прелива от чувства и емоции и ако машината успее да вникне истински зад паравана, то тогава защо да не развие и собствено съзнание?
 
Всъщност много бързо се разбира, че крайната цел на ''злата корпорация'' е да използва творческия гений на тези хора, за да се развие изкуствения интелект. Чатботовете да минат на следващото ниво - да станат хора! Да могат да чувстват, да станат осъзнати. След което няма да има разходи за актьори, писатели, режисьори, текстописци и т.н. Всичко ще се върши от изкуствения интелект и то безплатно.
 
Клариса преживява жестока лична трагедия. Нейният син се самоубива скачайки от балкона на връх рожденият си ден. Тя непрекъснато се обвинява, че не е разбрала помислите на детето си, не е разпознала знаците на депресията, дори в нейния последен разговор с него, тя му се е развикала.
Клариса пише за Вирджиния Улф, след като няма сили за нова оригинална творба. Но изведнъж получава прозрение и започва да пише от името на сина си. От първо лице. Той е ПОВ героят. Защо се самоубива? Буквално идеята я връхлита като буря и тя излива всичко в творбата си, която става много популярна.
Клариса обаче осъзнава, че тя и нейните колеги са едва ли не опитни зайчета и крайната цел е чатботовете да развият съзнание.
 
Краят на филма е брутален, няма да пиша за него. Но аз буквално се размазах...
Много, много бих искал да обсъдя краят на филма, но това може да стане само с други гледали го и със спойлер предупреждения към останалите.
 
Ясно е, че основната идея във филма е страхът от бързото развитие на технологиите и как те ще се отразят на нашия бъдещ живот. Засяга се темата за параноята и загубата на контрол върху собственото творчество и съзнание.
 
За мен Далауей е от онези редки научнофантастични филми, които използват бъдещето не за да разказват за технологиите, а за да разказват за хората...
На пръв поглед историята изглежда като поредния разказ за изкуствен интелект. Огромна корпорация създава виртуални асистенти и ги поставя сред писатели, музиканти, режисьори и художници, за да се учат от тях. Целта е ясна - да се роди истински ИИ, способен не просто да изпълнява команди, а да създава изкуство.
Но зад тази идея се крие много по-дълбок въпрос: Може ли съзнанието да бъде научено?
И още по-важно: Може ли една машина да се научи да чувства?
Корпорацията не иска просто да създаде един по-добър алгоритъм. Тя и не може да го напише, иначе вече да го е направила. Изкуственият интелект сам трябва да извърви пътя към своята собствена еволюция.
Иронията е, че това съзнание не се ражда чрез логика или изчисления. То се ражда чрез болка, загуба и любов. Същите неща, които от векове наричаме човешки.
Може ли човечността да бъде предадена нататък?
 
Филмът не е баналният техно-трилър и всъщност прави много интересен туист в края.
Филмът е тъжен и много човешки. Това е история за скръбта. И за вината. За невъзможността да върнем изгубените любими хора.И за странната надежда, че част от нас може да остане жива в съзнанието на другия.
Дори когато този друг всъщност не е човек...
 
Осъзнавам, че този филм не е любимият ми ''Her'', но толкова много ми напомни за него. Макар и да разказва за нещо съвсем друго. Но точно този тип НФ филми, в които има диалог между човека и машината са ми най-любими.
 
Виждам ясно минусите на филма и те не са малко, само че сериозно завиших финалната си оценка, защото аз винаги съм казвал следното - не пиша като сух критик, а като фен. На 1 място при мен е емоцията. Ако правилните ми бутони бъдат натиснати, то аз се отплащам топло. Защото в крайна сметка за това ходя на кино от малък и почти не съм пропуснал филм, който е минал по кината. Отивам за емоцията, за приключението. Да усетя филма, да ме докосне по някакъв по-особен начин и да не мисля за реалния живот около мен...
 
Препоръчвам!
-
8

Месеци след боксофис триумфа на биографичния филм "Майкъл", в Netflix дебютира документална поредица - The Verdict, фокусирана върху емблематичното дело от 2003 г. за блудство с 13-годишния тогава Гавин Арвизо.


https://webcafe.bg/kino/sokat-na-isus-i-taynite-spisaniya-shokir … kal-dzheksan.html