Здравейте, момичета!
Чета форума от години и ми е помагал доста, но сега за първи път се регистрирам.
Пиша ви със следния проблем. Накратко- на 31 съм, като през целия си съзнателен живот страдам от хипохондрия. Но не от онази, при която човек постоянно тича по лекари. При мен е обратното-изпитвам силен, парализиращ страх от посещение при лекар. Постоянно си поставям диагнози и анализирам всеки симптом. Което е изключително обременяващо психически. Ако нещо ме боли, в главата ми вече има какви ли не апокалиптични мисли, което пречи на всекидневния ми живот. А извън този казус, съм позитивен и много социален човек, имам среда и страхотни приятели, но стане ли въпрос за здравето, сякаш просто не мога да мисля рационално.
Мисля, че това има връзка с детството ми- израснах, виждайки загуба на близки хора заради болести, пропуснати диагнози и лошо отношение от лекари. Всеки път, когато трябва да отида на преглед, в главата ми се въртят страшни сценарии, че ще ми кажат нещо ужасно. Едва ли не изследвам всяка думичка от устата на лекаря и съм в очакване, че ще стане нещо неприятно.
Изследванията са друга драма-докато излязат резултатите, изпадам в паника, страх и рев. Знам, че е безотговорно да отлагам прегледи и грижа за здравето си, но страхът често е по-силен от разума.
Споделям това, защото знам, че не съм единствена и може би тук има хора, които ме разбират или са минали по подобен път. Била съм на психотерапия, но нямаше нужния ефект. Знам, че ако сама не си помогна, няма как да стане с магическа пръчка, но ще се радвам да чуя мнения и съвети, както и как вие самите се справяте в такива ситуации.
Благодаря ви
Виж целия пост
Чета форума от години и ми е помагал доста, но сега за първи път се регистрирам.
Пиша ви със следния проблем. Накратко- на 31 съм, като през целия си съзнателен живот страдам от хипохондрия. Но не от онази, при която човек постоянно тича по лекари. При мен е обратното-изпитвам силен, парализиращ страх от посещение при лекар. Постоянно си поставям диагнози и анализирам всеки симптом. Което е изключително обременяващо психически. Ако нещо ме боли, в главата ми вече има какви ли не апокалиптични мисли, което пречи на всекидневния ми живот. А извън този казус, съм позитивен и много социален човек, имам среда и страхотни приятели, но стане ли въпрос за здравето, сякаш просто не мога да мисля рационално.
Мисля, че това има връзка с детството ми- израснах, виждайки загуба на близки хора заради болести, пропуснати диагнози и лошо отношение от лекари. Всеки път, когато трябва да отида на преглед, в главата ми се въртят страшни сценарии, че ще ми кажат нещо ужасно. Едва ли не изследвам всяка думичка от устата на лекаря и съм в очакване, че ще стане нещо неприятно.
Изследванията са друга драма-докато излязат резултатите, изпадам в паника, страх и рев. Знам, че е безотговорно да отлагам прегледи и грижа за здравето си, но страхът често е по-силен от разума.
Споделям това, защото знам, че не съм единствена и може би тук има хора, които ме разбират или са минали по подобен път. Била съм на психотерапия, но нямаше нужния ефект. Знам, че ако сама не си помогна, няма как да стане с магическа пръчка, но ще се радвам да чуя мнения и съвети, както и как вие самите се справяте в такива ситуации.
Благодаря ви
