Турски Филми и Сериали - Обща тема - Тема 23

В едно от значенията си думата "квалификация" означава оценка, изказана като мнение (лично или групово). Другите касаят професионално равнище, вид състезание в спорта. В случая оценките за Бирсен са отрицателни без изключение. На какво основание... не е ясно.

Благодаря за лекцията по етимология, не знаех че има изпитна комисия по филология. Използвах думата в разговорния й смисъл. Моето мнение за въпросната  е субективно и не изисква академична обосновка.
Явно имаме различно разбиране за свободата на изразяване. За мен това е споделяне на лични впечатления, за Вас-повод за лекции. Нека всеки остане със своята "квалификация" по въпроса.🫡

Етимологията (като ще употребяваме научни термини ) касае първоначалния корен на думите, техния произход и историческо развитие. А тук, не от мен инициирано, става дума за значението на думите, което е общо, за да се разбират хората. Ами, в случая е квалификация.

Ами, в случая не мисля, че има някой, който не разбра, че аз не харесвам въпросната и мнението ми е лично мое. Не разбирам защо се задълбава толкова... Едва ли всички се интересуват какво е точно моето мнение за Бирсен, че да има смисъл да се обсъжда мнение ли е, квалификация, впечатление, или гледна точка.

Проблемът не е в това дали сме разбрали, а в това, че се изсипват негативни епитети на килограм, които както се вижда, засягат впечатленията на други участници, в случая - на Лучия, а и на мен. Има едно златно правило в свободата на  словото - Твоята свобода се простира до моя нос. Защо да се натоварваме с негативизъм едни други, без въобще да познаваме добре една персона. При това - вижда се, че много медии са отразили събитието и не за пръв път, както е посочила Лучия. Никой там не възразява... Явно според разбиранията им това е акт на солидарност.

Отразяването на погребения на известни личности от различни медии и репортери(не само от Бирсeн) е част от публичния живот. Когато човек е бил обществена фигура, има обществен интерес,в случая актьор и събитието естествено се документира. Това не е нещо необичайно и за турското общество, подобни церемонии се приемат като публично сбогуване, а не като намеса в личното пространство. Така се случва и в много държави, когато става дума за хора с обществено значение.
Дори и у нас се снимат поклонения и погребения на известни личности.
Не виждам защо това толкова много възмущава някои.

Да ти наврат камерата в лицето докато оплакваш детето си, което лежи в ковчег е всичко друго, но не и акт на солидарност. Всичко това се прави за повече кликове за публикацията.

Това е нашето( и моето) разбиране. Но за тях  очевидно не е така.

В подобни моменти хората са смазани от мъка и едва ли им е до разправии с наглите журналисти.

Съгласна съм. Ако това беше изолиран случай, щях да бъда също толкова възмутена, колкото сте и вие, но тъй като виждам постоянно репортажи от погребения, отразени от турските репортери, приемам това за някаква тяхна странност и просто ги подминавам.
Не виждам защо се прави подобна дискусия при всяко следващо погребение.
Освен всичко останало, в традиционната култура на Турция съществува обичай, наречен ağıt-  ритуално оплакване, при което близки (понякога и специално поканени жени) изразяват мъката си на глас, с плач, нареждания и възклицания. Това може да звучи много емоционално и „шумно“ за страничен наблюдател.
При тях е в рамките на приетото скръбта да се показва открито. Нещо като колективно чувство. Погребенията често събират много хора- семейство, съседи, общност...

Не виждам нищо общо между оплакването от близки хора с навирането на камери и задаване на въпроси от журналисти. Спирам да коментирам, защото темата е за друго.

Моята свобода е като на всеки с право на лично мнение и позиция.
Ако някой изрази позитивно мнение за нея, аз няма да тръгна да го убеждавам в обратното, или пък да оспорвам мнението му.Още повече - не ме касае по никакъв начин мнението на непознат в интернет.
Впечатленията съм си ги изградила, най-вече на база мнението на сериозните турски журналисти, анализатори и публични личности.
Отразяването на някои излишни и прекалени новини и събития, също.
Много турски журналисти и културни антрополози я дават за пример за "сензационна журналистика", която прекрачва моралните граници.
В професионалните среди в Турция Бирсен се възприема като "информатор" , който има най-бързите новини, но не и като етичен журналист. Колегите й често я дистанцират от сериозната журналистика, определяйки нейния стил като подхранващ егото и гладуващ за истина.
В социалните мрежи пък често се дебатира как тя упражнява своеобразен "диктат" над информацията в сектора на турските дизита, което дразни много нейни колеги.
През годините много актьори са подавали жалби  срещу нея, за нарушаване на личното  човешко пространство или невярна информация, касаеща здравето им, както и търсене на сензация в личните им трагедии.
Елчин Сангу заведе дело срещу Бирсен, с обвинения че използва журналистическата си трибуна за лични вендети, разпространение на манипулирана информация и злонамерен тормоз.
В Турция тя наистина е символ на
"папарашката" агресия, която не спира дори пред смъртта.
 Тя често е критикувана за това, че превръща личната трагедия в театър. Заснемането на близки в моменти на агония се счита от сериозните журналисти в Турция за грубо нарушение на етичния кодекс, който изисква проверка преди усилване на новината и уважение към човешкото достойнство и болка.
Има огромна разлика между публичното изпращане на известна личност, което е прието в Турция, и папарашката агресия, която Бирсен практикува. Самите турски актьори и журналисти често я критикуват точно за това,че прекрачва границата на етиката и всякакви морални норми.Погребението е акт на почит, а не сериал, в който да снимаш сълзите на близките в едър план за сензация. Дори в Турция това се приема за липса на морал, а не за нормална журналистика.
В  постове от погребения често има хиляди коментари с думите Yazıklar olsun! (Срам да ви е!) и Saygısızlık! (Липса на уважение). Това ми показва, че турското общество не го приема за нормално. Haberler.com и CNN Türk често отразяват тези вълни от обществено недоволство срещу папараците.
В Турция действително е прието погребенията на известни личности да са публични и да има камери, НО има огромна разлика между това да заснемеш кой е дошъл (като акт на почит) и това да се заснемат лицата и болката от близо на силно скърбящи хора. Именно за това Бирсен е сочена с пръст.
Толкова по въпроса, повече не смятам да я коментирам.

Да  не забравяме,  че камерите имат увеличение или казано по друг начин приближаване на кадъра, не навират камерите в лицата.
А снимане на погребения на популярни личности го има в цял свят. Погребението на Английската Кралица дори бе показано на живо в продължение на часове.
По отношение на Бирсен, тя не прави нищо по-различно от други журналисти и блогъри. Тя чисто и просто си изкарва прехраната.

Мисля, че доста се измести въпросът  от темата. Смятам, че всеки е свободен да изрази мнението си , независимо дали на нас ни харесва.
Хора, това е просто форум за забавление! Карайте го по-леко!