Ех, тук не става въпрос, че сме се притеснили, че "мамин златен" ще се поизмори. Тук става въпрос, че много неща, които притежаваме, носили са ни радост, спомени или притежаваме от глупост, не ги ползваме вече, а предполагаме че и децата няма да ползват поради различни причини . И какво да правим - да хвърляме, да продаваме или да оставим те да се оправят .
Виж целия пост
Какво пазим и на кого го оставяме - döstädning и не само
- Публикувана: 14 ян. 2026, 00:14 ч.
- Последно мнение: 8 март 2026, 16:54 ч.
# 150
18 фев. 2026, 12:38 ч.
# 151
18 фев. 2026, 12:49 ч.
Разсъждението е изначално неправилно.
Нямате ли опит с възрастни хора?
Нито искат, нито дават да им се пипат нещата.
Виж целия пост
Нямате ли опит с възрастни хора?
Нито искат, нито дават да им се пипат нещата.
# 152
18 фев. 2026, 12:51 ч.
С кеф бих изхвърлила и разчистила нещата им приживе. Затрупано е много. Но не ми е работа.
Виж целия пост
# 153
18 фев. 2026, 19:03 ч.
Да. Затрупано е. Или им почистваш приживе за да живеят добре или нямаш време , не се занимаваш и ги водиш на готина почивка за това време и оставям разчистването за един ден. А знаете ли колко стари хора има при които никой не се мярка да им помогне приживе да си подредят или поне да иде с тях на почивка ?
Виж целия пост
# 154
18 фев. 2026, 19:07 ч.
Темата е кой както го разбира и усеща. Няма "правилно" и "неправилно" дори и в учебниците.
Виж целия пост
# 156
20 фев. 2026, 21:09 ч.
Малко тъжен завой взема темата. Поне за мен е неприятно да коментираме разчистването на чужди вещи приживе на собственика им. Едно е да разчистваме собствения си баласт, когато осъзнаваме, че е именно такъв и съвсем друго е да показваме на близък човек, че е съпроводен с тежест.
Виж целия пост
# 157
20 фев. 2026, 21:38 ч.
Не съм се изразила добре.
По моя преценка много неща са излишни и може да се освободи пространство.
Да е леко и приятно.
Но преценката ми е лишена от емоциите и нуждите на собственика на вещите.
За тях вещите не утежняват, а създават спокойствие, че ако случайно някога потрябва нещото, то то е някъде там. Може би няма да потрябва но нищо там е.
Говоря за родителите и свекърите.
Давам тъп пример от преди няколко дни. Стара кутия за хляб и стара тенджера под налягане, неработеща, са преценени като вече ненужни за обичайната им употреба. Съответно се изнасят на двора под навеса. Не се хвърлят в коша.
Стар матрак стои в мазето.
Или мои дрехи от бебе и дете, отпреди почти половин век се пазят. Еми няма да тръгна да ги хвърлям. Уважавам личното им пространство.
Виж целия пост
По моя преценка много неща са излишни и може да се освободи пространство.
Да е леко и приятно.
Но преценката ми е лишена от емоциите и нуждите на собственика на вещите.
За тях вещите не утежняват, а създават спокойствие, че ако случайно някога потрябва нещото, то то е някъде там. Може би няма да потрябва но нищо там е.
Говоря за родителите и свекърите.
Давам тъп пример от преди няколко дни. Стара кутия за хляб и стара тенджера под налягане, неработеща, са преценени като вече ненужни за обичайната им употреба. Съответно се изнасят на двора под навеса. Не се хвърлят в коша.
Стар матрак стои в мазето.
Или мои дрехи от бебе и дете, отпреди почти половин век се пазят. Еми няма да тръгна да ги хвърлям. Уважавам личното им пространство.
# 158
20 фев. 2026, 22:03 ч.
Джа̀нъм, говори ми. Мама пазеше ученическата ми престилка, роклите ми от абитуриентския и абсолвентския бал, освен дрешки от невръстните ми години.
Виж целия пост
# 159
20 фев. 2026, 22:08 ч.
Интересно ми е ти какво ги направи тези рокли и престилки?
Виж целия пост
# 160
20 фев. 2026, 22:10 ч.
Да не почвам да говоря, че е страшно.
Свекърите са същите.
В стаята, в която спим реших да подновим леко интериора и сложих нови пердета. Много уютно ми се видя и щастливо го споделям. А свекъра вика, там си имаше пердета. Какво им беше 😉? От тяхно време разбира се.
Аз не се сърдя. Прекрасни хора са. Исках да кажа, че гледаме и виждаме различно.
Те са от поколението, в което да се хвърля е разхищение, а празното пространство, което за мен е минимализъм и лекота за тях си е точно празно, необзаведено.
Виж целия пост
Свекърите са същите.
В стаята, в която спим реших да подновим леко интериора и сложих нови пердета. Много уютно ми се видя и щастливо го споделям. А свекъра вика, там си имаше пердета. Какво им беше 😉? От тяхно време разбира се.
Аз не се сърдя. Прекрасни хора са. Исках да кажа, че гледаме и виждаме различно.
Те са от поколението, в което да се хвърля е разхищение, а празното пространство, което за мен е минимализъм и лекота за тях си е точно празно, необзаведено.
# 161
20 фев. 2026, 22:12 ч.
Аз така си имам един огромен старинен дървен шкаф от баща ми. Тежък, не може да се премести. Много е горд, че е истинско дърво (май някаква череша) и не дава да се пипа!
Така ме сърбят ръчичките да го засиля в ОЛХ.
Виж целия пост
Така ме сърбят ръчичките да го засиля в ОЛХ.
# 162
20 фев. 2026, 22:19 ч.
Стоят си в гардероба.
Виж целия пост
Интересно ми е ти какво ги направи тези рокли и престилки?
Стоят си в гардероба.
Ох, милата.... 
# 164
20 фев. 2026, 22:47 ч.
Веднага давам пример, който да илюстрира за какво става дума и че далеч не всичко е от сантимент, а по-скоро да не "потрябва". Скъпата ми баба има навика да събира всякакви неща, предназначени за еднократна употреба (кофички от кисело мляко за разсад, торбички, найлончета, тарелки, пластмасови кутийки). Хвърлям и още как, защото след мен се събира нова партида, която няма къде да отиде и която може да доведе до умален модел на Голямото тихоокеанско сметище.
Виж целия пост
Малко тъжен завой взема темата. Поне за мен е неприятно да коментираме разчистването на чужди вещи приживе на собственика им. Едно е да разчистваме собствения си баласт, когато осъзнаваме, че е именно такъв и съвсем друго е да показваме на близък човек, че е съпроводен с тежест.
Препоръчани теми