Какво знаете и Какво мислите за Валдорфската образователна система?

Никои въпроси не са незначителни или за пренебрегване!

Малкият принц е чудесен пример за това как някои хора се занимават с едно и също но намират различен смисъл в това. Някои от вас казват че книгата е безсмислена други пък намират някакъв смисъл. Но на какво се дължат тези различия. На вашия собствен опит и интерпретация на нещата. И става така че всеки се опитва да убеди другия в собствената си правота.

Това е особено застъпено в отношенията между родител и децата. Почти всеки родител се опитва да напътства децата си като налага собственото си мнение и разбиране за нещата и в повечето случаи децата са принудени да се съгласят с тях. Някои им казвате, че трябва да ви слушат (Само ме послушай и ще видиш че съм права; не бъди глупак да правиш това; само да направиш пак така), че знаете какво е най-добро за тях или че ще направят грешка ако не ви слушат!

Основният проблем е, че децата не разбират как сте стигнали до тези заключения и съвети.Те не знаят какво сте преживели в младостта си и какво ви е накарало да мислите именно по този начин! Това лишава децата да мислят по някой въпроси като този проблем се превръща в навик който се проявява и когато са извън домашната среда! Така някои деца се съгласяват с други и хора се съгласяват с други хора въпреки че идеите им в някои случаи са налудничави!

Погледнете какво е поведението дори и на някои възрастни, възпитани по такъв начин!

Всеки учител е подготвен с някакъв материал който да поднесе на тепсия на подрастващите! Колко пъти ви се е случвало да чуете някой да казва: това защо го учим! На тях им се казва просто: запиши днес материала иди си у дома и го наизусти – така че гледай да си подготвен! Този процес се повтаря от 1 до 12 клас, ако щете, и в университетите! След това младите хора се сблъскват с реалния живот, където им се налага да взимат собствени решения за неща, които не им се е налагало да правят преди това. Повечето хора правят нещо което са чули от други хора за които презумпцията е, че знаят повече от тях и правят същото без да се замислят!

Не казвам, не трябва да бъде така или че съм против а просто питам дали не трябва нещо да се промени или по точно казано да се добави!

Вие също можете да напишете как виждате нещата!

Съгласна съм, не е подходяща възраст още. Но поне по мое време също беше пълно с примери за материал поднесен в неподходяща възраст, поне според мен. История на трета българска държава в 5ти/6ти клас ли беше..., средновековна българска и славянска литература в осми. Но то това е, няма перфектна система.

Мисля, че преекспонираш нещата.
Съвсем нормално е родителите да карат децата си да правят това, което смятат за правилно. Нима трябва да ги карат да правят неправилни неща? Или пък да ги оставят на самотек?  Но не е вярно, че това са заповеди без обосновка. Поне в по-интелигентните семейства се обяснява всички и колкото по-голямо става детето толкова по-малко догматизъм и повече дискусии.

И това със "зубри и не питай" не е универсално вярно.  Сигурно го има някъде, но пак в по-интелигентните семейства се дискутира и се опитва децата да бъдат убедени в ползата на това или онова. И още в седми клас има сериозни дискусии, да не говорим в университета.

Според мен децата трябва да казват на родителите какво да правят, а в училище да не се поднася материал на тепсия, а бонбони, отдавна го е казала Астрид, ама като няма кой да слуша.

Аз съм съгласна чуждите деца да правят, каквото искат. Важното е моето как го отглеждам. И да - учи, наизустява, ходи по школи и т.н. Понакога използвам методи на принуда, особено що се касае до чистене и подреждане на стаята му. Говоря да не прави това или онова, защото имам житейски опит и искам да улесня живота му, ако ме послуша. Пък нека съм лоша.... Другите да чакат децата им да пожелаят да учат по Валдорф или Монтесори, нямам абсолютно нищо против.

Дискусията не е нещо което, води задължително до разбиране! А главният подход трябва да бъде да поставите някого в ситуация, която искате да му обясните като го поставите пред избора дали би направил същото като вас и го запитате какви аргументи има за или против в полза на избора си - така не само детето, но и вие ще разбирате какво мислят, знаят и какво биха направили в дадена ситуация! Всъщност това не е никакъв подход а правене на по-различен избор! Не правя ли и аз същото тук!

Какво общо имат всичките тези съждения с Валдорфската система на обучение?
Nedialka12,
Обясни, моля те, как тази обучителна система подпомага самостоятелно мислене, което явно проповядваш. На мен това ми е интересно, предполагам и на всички останали. Е, сега можеш да си изкажеш своите аргументи за нея.

Да бе, ще поставя детето в ситуация да бръкне в контакта за да му обясня после грешката...
Що се отнася до дискусията, написаното от теб (го запитате какви аргументи има за или против в полза на избора си) е баш дискусия. Но не забравяй, че може да става дума за дете на 3, 5, 7 ... години. Понякога не може да се обяснят нещата.
Имам чувството, че го усукваш и провокираш за да държиш темата витална, но не разбирам с каква цел. Аз обаче съм дотук.

Повечето разсъждения в темата нямат общо с тази система н аобучение. Имаше 1-2 души, които познаваха хора , учили по системата по ред причини. Останалото са емоции и предразсудъци.
Ти специално имаш ли практически опит и познаваш ли някой, който да ти е споделил история и практически опит? Обаче обсъждаш.
Ами до тук с фактите. Следва всеки си пише.

Вижте как въпросите който задавате сами се отговарят! Ако смятате нещо за очевидно правилно го направете!

Проблема е там, че Недялка в началото се изразява по един начин: правилно, систематизирано, граматически точно и много в стила на ИИ особено някои използвани изрази. Дискусията тръгва и изведнъж излизат удивителните, някакви несвързани с въпроса неща, грешки няма да коментирам. На въпрос се отговаря с въпросително изречение, завършващо с удивителен.
Самостоятелното мислене, мисля, трябва да е верую на всички ни, независимо плод на какво училище или градина сме.
Дискусията и въпросите можеше да са много полезни, ако авторката участваше … логично. Аз виждам едни хаотични тези, които се поднасят емоционално и имам усещането, че са вдъхновени/мотивирани/и дори идващи от външен източник.

Да, имам познати явили се на събеседване в такова училище в Германия. Не ги приеха. От тях имам информация и по-напред в темата съм я съобщила. Затова и исках повече разяснения за методите на обучение там.
Предполагах, че авторката знае повече и ми е интересно да науча. Но все повече не разбирам, тя има ли опит, иска ли да запише детето си в такова училище или иска да говори общо как да научим децата да мислят самостоятелно.

Това което знам по темата вече е написано!

Добре де, а какво искаш да дискутираме!
Нали дискутираме!
Защо не споделиш защо те интересува темата!
Родител ли си! Учител ли си! Курсова работа ли пишеш!

Каквото исках да кажа и споделя, вече е споделено.