Например има случаи, където един човек ми разказва как шефа го обиждал и че не е било справедливо, ала в същото време този човек обижда мене, обаче за собствените си постъпки и дума не казва.
Друг път пък някоя ми казва, как са я изоставили, как се държали грубо с нея, след два месеца тя прекъсва контакт с мене и преди да прекъсне ме е нарекла "дебела" например. А тя например е била обидена, щото някой я наричал, че била ниска, това било голям проблем, но да каже, че съм дебела- и кво от това?
После друг човек непряко казва, че не съм важен човек за нея, била съм никаквица, а преди това много ме беше обидила(много коментираше личния ми живот), прекъснах контакт с нея и хоп, почна да черпи разни хора за здраве на същия ден. А и този човек колко пъти плака до мен, че обиждали характера и и аз винаги я утешавах, но всичко е било едностранно.
Случвало се е и аз да обидя хора естествено, но осъзнах. Може и да има случаи, дето не съм осъзнавала. После ми болеше съвестта.
Има и друг случай, дето човек пак плаче до мен, че живота бил несправедлив за него, но после идва един момент, когато ужасно ми се разкрещя и ми даде за пример друг човек, че обичал повече от мене, ала в най-трудните му моменти аз бях до него. Най-много на него се доверявах, щото виждах, че наистина страда, но в последствие той ме предаде.
Има още много примери, но знам, че и вие имате, за това не искам да прекаля със собствените.
Виж целия пост
Друг път пък някоя ми казва, как са я изоставили, как се държали грубо с нея, след два месеца тя прекъсва контакт с мене и преди да прекъсне ме е нарекла "дебела" например. А тя например е била обидена, щото някой я наричал, че била ниска, това било голям проблем, но да каже, че съм дебела- и кво от това?
После друг човек непряко казва, че не съм важен човек за нея, била съм никаквица, а преди това много ме беше обидила(много коментираше личния ми живот), прекъснах контакт с нея и хоп, почна да черпи разни хора за здраве на същия ден. А и този човек колко пъти плака до мен, че обиждали характера и и аз винаги я утешавах, но всичко е било едностранно.
Случвало се е и аз да обидя хора естествено, но осъзнах. Може и да има случаи, дето не съм осъзнавала. После ми болеше съвестта.
Има и друг случай, дето човек пак плаче до мен, че живота бил несправедлив за него, но после идва един момент, когато ужасно ми се разкрещя и ми даде за пример друг човек, че обичал повече от мене, ала в най-трудните му моменти аз бях до него. Най-много на него се доверявах, щото виждах, че наистина страда, но в последствие той ме предаде.
Има още много примери, но знам, че и вие имате, за това не искам да прекаля със собствените.
