Повечето хора си мислят, че им се случват лоши неща, но дали се замислят дали те са обидили някого?

Ами да . Заради своите действия или психически заболявания или драматични обрати ... не всеки може да стане , да се отупа и да продължи. Няма значение. Аз не тичам да спасявам всеки просяк, но ако наблизо има кафене или сладкарница или хлебарница влизам, взимам нещо и давам . Гледам да е топло през зимата и вода през лтото.
На мен ми е добре.

Много често помощта всъщност пречи, особено непоисканата. Винаги предпочитам да помогна на близки хора, отколкото на някой случаен, като наливам пари за благотворителност. На светофари си затварям прозореца на колата, защото не искам да ме рекетира определен етнос.
Хейзъл, наистина се надявам, че не даваш повод хората да искат да те удушат по опашките. На никой не давам тон в живота, но и не искам да ставам жертва на нечий каприз.

Примерът с касиерките беше за жлъчни забележки, които най-често се правят от хора в лошо настроение в моя квартал, с преобладаващо застаряло население.

Ама да. Например Пенчо си проиграл всичко на хазарт. Или изял и изпил. И аз ще давам от моите, с труд изкарани пари, и вместо да купя кило мандарини на децата си, ще го черпя.
И то е много по-лесно да се проси, вместо да се ходи на работа. Защото на работа те искат в 8 и трябва да се работи. Ай мерси съм.

Както казах - не съм добър човек. Не се и опитвам да се представя за добър човек.

не съм обедняла от една топла напитка.

Е ти нали каза, че даваш често? Значи не е една. Или не даваш толкова често колкото казваш.

често не значи че тичам да спасявам всеки. Често казвам , че ако имам възможност , не бързам, има наблизо от къде да взема или ако имам нещо купено. Давала съм пица , която ми е останала в заведение и опакована в кутия за в къщи, но и съм купувала когато някой седи наблизо до сладкарница или място където мога да купя. Давала съм ако съм взела няколко хлебчета и знам че у дома никой няма да се затрие от липсата на 1 хлебче и т.н.
Нищо толкова геройски, но ме кара да се чувствам по-добре, отколкото ако подмина и ми е мъчно. Може дори някой да каже, че нищо не е . Но мен ме кара да се почувствам добре. Някои се чувстват дорбе и с по-скъпи покупки. Така че няма нужда да се сочим коментираме една друга. Всеки споделя нещо свое.

Никой не те укорява, Бела, така се прави, човечно е, действай си

Добре де, купила съм 8 пакета бакпулвер, 2 лимона, 1 тарелка кюфтета, тя на касата щрак щрак, докато прибера стоката иска парите, давам парите, дава рестото и хоп, почва да обслужва другия клиент. Аз отварям торбичката едвам тогава, много съм бавна явно. Преди да ми каже цената не мога да ги сложа в торбата, щото по това време вадя портмонето от раницата си.


Днеска аз естествено пак срещнах някой, който иска пари от мен. Но от измамниците не ми остана доверие на никого. Без потвърдени случаи избягвам да помогна вече. Почувствах се зле, но няма как.
След това пък видях гълъб, който не може да лети, но нямам идея какво се прави при такъв случай, ако някой знае може ли да информира. Ей така подминах и пак ми стана гадно.

Янтра, моят съпруг също ми се ядосва, като му разкажа неща свързани с кармата, той казва, че нищо не се връща и аз се себезалъгвам.
Ако беше така, нямаше да има деца, които страдат, нямаше да има войни вика.

Нашите спряха да дават пари на просяците, когато аз бях малка. Мама беше дала пари на един човек, после отидохме да чакаме автобус, а той се беше качил в такси.

Добре, така, като се прочетеш, не мислиш ли, че може да си извадиш портмонето от раницата, като ти наближи реда на касата, и да си го държиш готово за плащане?

Винаги така правя, но онзи ден всичкото беше в ръцете ми и нямаше как, а и понякога например касата е празна, аз отивам и хоп редят се.

Това са малко покупки, няма много да се забавиш с тях. Понякога така се замотават с пълни колички и тогава ме дразнят. Три неща всякак ще ги прибереш

Wudu и аз заради това пари на непознати не давам. Може да помогна на роднини с пари,  ако имат нужда , но тогава знам за какво отиват. И аз покрай измамниците се съмнявам. Но има хора и начини. Имахме един съсед, пенсиониран адвокат, който пътуваше за по няколко месеца до някаква африканска държава и се занимаваше с и в училище за сираци. По едно време продаде всичко плюс жилището и отиде за постоянно да живее та и да се занимава с това. Но поне знаеше лично къде отива помощта му и за какво .

Много хора казват неща от рода на "не се хващай за всяка реплика", ама пробвай на тях да кажеш нещо, дори по-меко, като намек... Аууууу, най-черния дявол ставаш, хващат се не, ами...
Да, и по мои наблюдения повечето хора са така: кажеш нещо - тълкува се като намек, обида, засягане... И същите хора се чувстват в правото си да правят директни обиди, назидателни коментари и прочие, които ако са към тях ще е оле мале...

Вчера се наложи да ида в по-голям град, всеки си гледаше работата. Ей така, свободна се почувствах, няма кой да те коментира какво правиш наистина. Нямам  в момента положението да се преместя. Хората например седяха с лаптопи в кафене, в моя град да седна на кафене и то с лаптопа, ще ме гледат криво, ще кажат няма работа, проблеми, скита по кафенета и са ми го казвали пред управителката.
Влизам в магазини, центрове, болници, паркинг зони, общуваме си най-нормално с хората, но в моя град нещата са съвсем различни. Ех, случвало се е пак да ме гледат криво и в големия град, но за това аз съм си виновна.

Преди познавах една Бургаслийка, която казваше, че хората от Варна и хората от Бургас са били коренно различни. Сигурно и при мен е така. Обаче винаги са ми споделяли, че в големите градове обиждали от провинцията, които сме.
И аз вчера видях една жена, която беше бясна и обиди другата с града, в който живее. Ми колко културно е един гражданин да обижда друг с такива изрази, точно селяндурството е да обидиш друг, а не да си селянин например.

Освен това, в големия град виждам различни хора да са партньори, например японец и българка или пък, африканка и българин.
В моя град една съседка ме видяла със съпруга ми и като се срещнат с майка ми е казала, че това е бил баща ми. Колко зле се почувствах, не можах да кажа на мъжа ми, той изглежда по-възрастен до мен и си е така.
 
Благодарение на вас осъзнах, че наистина всеки  не обръща чак толкова внимание на другите и се чувствам по-спокойна, по-оптимистична.
Щото ако наистина някой толкова се интересуваше от мен, щеше да продължи да го направи, а хората с които прекъснах контакт, вече не ми правят нищо, не ми говорят лоши неща щото не ги виждам. Чува се(малък град), че някои все още говорят зад гърба ми, но това е в природата им.
Със свекърва ми също се рабрахме, осъзнах, че здравословното и състояние се влошава(казано от лекар), за това е странна не само към мене, но и към всички, подкрепям я, но в същото време я отбягвам, за да не се нервирам, спазвам необходимата дистанция. От дълго време ограничих контакта си, сега многото пъти иска да подобрим отношенията си, но късно вече. Мъжа ми също осъзнава действията на майка си вече и я спира, ако каже нещо нередно, т.е ме защитава пред нея, щото вече разбра как стоят нещата. Щом той разбра, другото значение няма.