С нож и вилица по света

Днес отново сме в България. С много спомени от миналото, детството и нашите баби.

Мекиците са традиционно българско тестено изделие, приготвяно от втасало тесто, пържено в сгорещена мазнина. Те са символ на домашен уют, често поднасяни за закуска със сирене, сладко или пудра захар. Историята им е тясно свързана с българските традиции, празнични обичаи (сватби, кръщенета) и гостоприемството.
Като вид пържено тесто, мекиците имат корени, близки до много балкански и източни тестени изделия, но са се утвърдили като емблематична част от българската национална кухня.
Ароматът на мекици често се свързва с детството и бабината къща.
В миналото са били стандартна неделна закуска и гостоприемно посрещане на гости.
Често тестото се приготвя от вечерта, като съдържа брашно, мая, вода и понякога малко ракия, за да поемат по-малко мазнина при пържене.
Тайната на бухналите мекици е в сравнително рядкото и лепкаво тесто, което се раздърпва с намаслени ръце преди пържене.
Дълги години правех мекиците само с прясна мая. Но една дискусия с YOSIF във форумът на бившият сайт на Бон апети ме накара да променя мнението си и да добавя сода за хляб към рецептата. Мекичките станаха още по мекички и не толкова жилави. Искам да благодаря на покойният YOSIF за дадената идея. Той беше Ерудит в кулинарията и ценител на вкусното и прекрасното. Царство му небесно.
     
Та ето рецептата в окончателният й вариант. 20 година я правя по този начин.
Моите мекици

Продукти: Около 450 - 500 г брашно, 1 яйце, 1/2 ч.л. захар, 1/2 ч.л. сол, 150 мл смес от прясно мляко и вода,  200 г кисело мляко, 1/2 ч.л. сода бикарбонат, 20 г прясна мая.

Начин на приготвяне: Прясната мая се размива в малко топло прясно мляко и захарта. Содата се слага в киселото мляко да се угаси и след това в брашното. От всички продукти се омесва тесто - меко, лепкаво. Омесеното тесто трябва да престои 10-12 часа в хладилник, в затворен намаслен съд. Най-добре е да се замеси вечерта и на сутринта е готово. Тестото издържа няколко дни в хладилник. Така изглежда готовото тесто

При пърженето е хубаво да си намазним ръцете, защото тестото е много меко и лепкаво. Но мекиците се получават страхотни на вкус. Опитайте ги!

Добър апетит!

peych, мерси за поясненията с ракията- имам такива спомени от маминка
Свекърва ми е от северозапада- прави мекици с тесто, замесено  с кисело мляко и хлебна сода, без мая.
Какво мислиш за този вариант?

Благодаря, ще се пробват.
Това на снимката да не би да е ресторантът на Йосиф, лека му пръст? И аз само с добро си го спомням.

За съжаление не е заведението на Йосиф. Неговото беше по крайбрежната в стария град срещу бившата морска база. В самия край, една стара къща, ако все още стои. Не съм бил в Созопол от 2018 година. Йосиф /лека му пръст/ наистина беше много добър КУЛИНАР.


В Северозападна България наистина са по популярни мекиците със сода. Получават се също много добре.

И аз,съм от Северозапада и ги правя само с кисело мляко и сода, слагам и едно яйце. Меся  вечерта и държа в хладилник. Стават също много вкусни.
Майка ми ги правеше с мая, аз още не съм се пробвала.

Аз ги харесвам повече без мая- по- пухкави и не толкова "лъскави", някакси тестото е по- ароматно. Абее, въпрос на вкус

Торта „Агнес Бернауер“

Тортата „Агнес Бернауер“ е традиционна баварска петслойна торта с бадемов меренг и кафеен крем, създадена в Щраубинг в чест на Агнес Бернауер (ок. 1410–1435), трагичната любовница и тайна съпруга на херцог Алберт III Баварски. Често свързвана с конфитюрницата „Крьонер“, тортата се състои от слоеве от ядков меренг и мока крем, покрити с печени бадеми.
Легендата гласи, че: Агнес Бернауер е била обикновена жена от простолюдието (дъщеря на собственик на баня), която се омъжва тайно за Алберт III. По този начин тя навлича гнева на баща му, херцог Ернст Баварски-Мюнхенски.
През 1435 г., докато Алберт е отсъствал, херцог Ернст арестува Агнес за магьосничество, осъжда я и я удавя в река Дунав.
След трагедията херцог Алберт по-късно се помирява с баща си и поръчва построяването на параклис в нейна чест, Агнес Бернауер-Капел.

Тортата е създадена в памет на нея, често смятана за специалитет на кафене Krönner в Щраубинг, въплъщавайки „горчиво-сладък“ почит към живота ѝ.

Самата рецепта не е толкова стара. Основата на тортата е бадемов блат с добавени какао и канела. Между тях е немски маслен крем с вкус на кафе. Всичко заедно е много вкусно комбинирано в добавка на филирани бадеми. Това е наистина вкусна торта.

Необходими продукти за торта с диаметър 18 см:
Тесто -  210 г белтъци / 7 броя/,  210 г фина захар, 200 г бадемово брашно, 20 г царевично нишесте, 20 г какао на прах,  1 ч.л. с връх смляна канела, 1 с.л.  филирани бадеми, 1 пакетче ванилия.
Крем – 500 мл прясно мляко, 100 мл кафе еспресо, 140 г жълтъци /7 броя/, 160 г фина захар, 50 г царевично нишесте, 220 г краве масло.
За украса – 1 с.л. какао на прах, филирани бадеми.

Начин на приготвяне:
Тесто -  7 белтъка разбивате с миксер до твърди пикове. На порции прибавяте захарта, ванилията. След това какаото, канелата и нишестето. Накрая на порции бадемовото брашно като разбърквате с дървена лъжица.
Върху лист за печене направете два кръга с диаметър 18 см. С помощта на сладкарски пош ги запълнете със сместа за тесто. То трябва да ви стигне за 5 блата. Поръсете отгоре с малко филирани бадеми. Печете ги по 27 минути на предварително загрята на 170 градуса фурна. Оставете ги върху дървен плот да изстинат напълно и тогава отделете от хартията.
Крем -  Загрейте на умерен огън 400 мл мляко с 100 мл кафе и 80 г захар на котлона. Седемте жълтъка разбийте леко с 80 г захар, прибавете последователно царевичното нишесте и 100 мл мляко. Разбийте да няма бучици.
На тънка струйка налейте при сгорещеното мляко и кафе. Бъркайте постоянно до получаването на гъст крем. Снемете от огъня, покрийте и оставете да се изстуди напълно.
Мекото краве масло разбийте и прибавете крема. Разбъркайте добре до еднородна смес.
Сглобяване – сложете един изпечен блат в тавичка с падащи стени 18 см. После пласт крем. Пак блат, крем и така докато свършат продуктите. Най отгоре намажете с крем /Трябва да ви остане и за покриване на стените/. Оставете на хладно за 2-3 часа да стегне.
Махнете падащите стени на тавичката. Намажете с крем. Поръсете отгоре тортата с какао на прах и оставете на студено да стегне крема по стените. После ги покрийте с филирани бадеми.
Тортата е хубаво да престои 24 часа в хладилник да се напоят добре блатовете с крема.

Добър апетит!

Cullen skink, едно от най-известните ястия в Шотландия. Това е обилна супа, която традиционно се приготвя с пушена пикша. Името на тази супа идва от Кълън, малко селище в североизточната част на Шотландия.
     
Skink е шотландският термин за джолан, пищял от говеждо месо, така че повечето супи, направени от тези части, се наричат skink. Когато хората в Северна Шотландия не са успявали да намерят парчета говеждо месо поради икономически затруднения, но е имало много риба за готвене и навсякъде се намирала пушена пикша, яхниите с месо се превърнали в гъсти супи на рибна основа, но името Skink е останало.
„Cullen Skink“ е невероятна супа. Пикшата е страхотна, мека и нежна риба, а опушените нотки на finnan haddie (пушена пикша) придават на тази супа уникалния вкус. Това е невероятно лесно ястие, което изисква много малко време за подготовка. Съставките на тази супа са много прости - ароматна нарязана осолена и пушена пикша, картофи, лук, мляко или сметана - именно с тях рибарите от китното шотландско село Кълън са приготвили първия "Cullen Skink". Рибата се вари в мляко, след което се добавят картофи и други съставки. С много картофи за местните хора тази супа понякога може да замести цял обяд. Традиционно Cullen Skink се е приготвяла от пушена пикша, но сега използват и прясна. Има множество варианти на супата според продуктите, които се намират под ръка. Спрях се на този и в къщи за отрицателно време ометоха супата.

Продукти: 600 г пушено филе от пикша , 500 мл прясно мляко, 200 мл готварска сметана,  1 малка връзка пресен магданоз / листата и дръжките разделени/, 1 дафинов лист, 70 г  несолено краве масло,1 средно голяма глава лук , нарязана на ситно, 5 средно големи сварени картофа, 7 г сол, 1 ч.л. смлян черен пипер - на вкус.

Начин на приготвяне: В дълбока тенджера оставете млякото и сметаната да заврат на среден огън. Сложете стръковете магданоз, дафиновия лист и цялото парче пикша. След минута намалете огъня на слаб и варете още 4 минути.
Свалете тенджерата от нагревателния уред. Оставете настрана за 5 минути така че подправките и пикшата да влеят аромата си в млякото.
Извадете рибното филе от тенджерата с решетъчна лъжица.
Прецедете течността през фина мрежеста цедка. Изхвърлете подправките.
В друга тенджера на слаб огън сложете маслото и лука. Гответе  докато маслото се разтопи и лукът стане полупрозрачен, около 5 минути. Внимавайте лукът да не загори, разбърквайте постоянно.
Единия картоф намачкайте на парчета, а другите четери пасирайте с млякото до гладка смес. Налейте я при запържения лук. Нарежете пушената пикша на хапки, да няма кости. Добавете я към супата.
Поръсете с нарязания магданоз и гответе, докато пикшата се затопли, около 5 минути. Не прекалявайте, защото парчетата риба може да се разпаднат.
Подправете на вкус със сол и черен пипер. Внимавайте със солта, тъй като рибата ще придаде доста солен вкус сама по себе си.
При поднасяне гарнирайте супата с нарязани листенца магданоз и прясно смлян черен пипер. Сервирайте с хрупкав хляб по желание.
Добър апетит!
П.П. Лукът може да се замени с праз лук. На всяка купичка супа може да се добави по 1 поширано яйце. Аз лично сложих при варенето корени от магданоз и ½ с.л. подправки за риба. Невероятен аромат придоби супата.

   
Днес ще Ви разкажа за една виетнамска супа влизаща в първата десетка на световната класация за супи.
Фо бо е традиционна виетнамска супа от говеждо месо и юфка с подправки. Нейната простота и достъпност я правят популярна сред бедното местно население, което, изненадващо, я предпочита за закуска.

Ключът към това ястие е богатият бульон, който трябва да се вари на тих огън поне 12 часа с добавяне на карамфил, канела, джинджифил, шафран и други подправки. Уличните търговци го варят непрекъснато през целия ден в големи тенджери, като периодично освежават съставките.
Това е една от онези супи, които изискват да си я приготвите сами. Купа бульон, юфка и парчета месо се сервират с щедро количество подправки, които могат да се добавят на вкус.
Автентично фо бо може да се насладите в улични кафенета, специализирани изключително в тази супа. Това обикновено са прости заведения с дълги метални маси, обикновено отворени до 11:00 часа. Основната забележителност е големият брой местно население вътре.
Фо, ароматна супа от бульон с оризови спагети, парченца говеждо месо и пресен лук. Това най-известното ястие във виетнамската кухня. Във Виетнам фо се нарича и "храна за всички сезони", защото можеш да я консумираш през цялата година.
Фо се сервира в купа и съдържа силен, бистър бульон - обикновено приготвен от телешки кости - оризови спагети и традиционно тънки резени говеждо ( phở bò ; phở tái ) или пиле ( phở gà ). Другите съставки включват кръгчета лук или праз , листа от кориандър , мента , лайм , резени чили и различни подправки като бял пипер , звездовиден анасон и рибен сос . В Южен Виетнам се добавят и виетнамски босилек и кълнове от боб мунг . Тези съставки обикновено се сервират отделно в чинии, за да можете да обогатите и подправите супата си по желание.
Има различни регионални методи за приготвяне в Северен и Южен Виетнам: докато в Ханой в северната част на Виетнам се използва доста лек бульон с леки подправки, в топлия юг месните кости често се пекат върху дървени въглища преди готвене, за да се получи бульон още по-интензивен на цвят и вкус за приготвяне и добавяне на значително повече подправки преди консумация.
Виетнамска супа Фо Га

Продукти: 300 г  пилешко месо от гърдите, 60 г оризови спагети, 100 г моркови,  1 малка глава лук, 1 л вода, 1 шепа соеви кълнове, 25 г настърган пресен джинджифил, 1 малка червена люта чушка, 2 стръка пресен лук, 2 стебла лимонена трева, 2 скилидки чесън, 40 г целина корен, 1 връзка пресен кориандър /магданоз/, ½ ч.л. семена звездовиден анасон, 1 бр. лайм, 1 с.л. бял соев сос, 1 с.л. рибен сос.
Начин на приготвяне: Пилешкото месо заливаме с 1 л вода и варим с нарязаните морков, главата лук, целина и зърна анасон до сваряване.
Изваждаме месото и го нарязваме на филийки. Бульонът прецеждаме. Зеленчуците не ни трябват повече.
Оризовите спагети сваряваме според инструкцията на опаковката.
Соевите кълнове бланширайте във вряща вода за 2-3 минути.
В дълбока купа слагаме нарязани на тънки филийки лайм /1/2 част /и люта чушка, по малко от сварените спагети, соеви кълнове и месо.
Добавете джинджифила и лимоновата трева, нарязани на ситно в пилешкия бульон. Сложете соевия сос, рибния сос, пресования чесън и изстискайте сока на половин лайм.
Залейте с така приготвения горещ бульон месото и спагетите.
Листата кориандър и зеления лук нарежете на ситно. Поръсете супата отгоре с тях.
Готово! Добър апетит!

За предпочитане е да сварите месото с пилешки кости. Ако нямата, просто добавете две кубчета пилешки бульон при сваряването. Има специални подправки за супа Фо, ако ги намерите, можете да използвате тях вместо тези в рецептата.

„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!.................“
Дълбок поклон пред героите за свободата на България!

На този светъл празник естествено че сме в България. С много червено вино и настроение.
   

Катино мезе

Катино мезе е едно от българските ястия, които можем да срещнем в различни вариации в районите на България. Едно е общото обаче. То не е мезе, както може да ви заблуди името, а сериозно ястия, което изисква и хубаво вино на масата. Въпреки това може да го приготвите сравнително бързо и лесно като за целта са ви нужни само няколко съставки.
Балансът е важен, а в рецептата за катино мезе той е съвършен. Няма нещо, което да е в повече или пък да се натрапва. Гъбите и лукът хем се усещат, хем оставят свинското да изпъкне с целия си натурален вкус. Черният пипер и магданозът само добавят деликатно от себе си вкус и аромат. Месото за вашето катино мезе трябва да е крехко и без много тлъстини, за да не плувне в мазнина ястието. Плешка или врат вършат чудесна работа.
Тайната на тази рецепта е, че месото се пържи в масло. Така става по-крехко и ароматно и вкусът му е неповторим. Ако ползвате олио, ще стане тежко. Другото е, че накрая се запича във фурната, като най-добре е да ползвате за целта глинен съд. Разстелете го на един ред, за да може наистина да се запече и всяко парченце да придобие апетитен загар, а не да се задушава. Поръсете щедро с нарязан магданоз и поднесете цвърчащото катино мезе с каничка хубаво червено вино. Наздраве и добър апетит!
Ползват се свински врат или плешка, гъби и лук.

Необходими продукти: 700 г крехко свинско месо, 200 г гъби, 2 средни глави лук, 80 г краве масло, 20 мл растително масло, Сокът на два малки лимона, 3 супени лъжици накълцан магданоз, 1 ч.л. черен пипер, 1 скилидка чесън, 1 и ½ ч.л. сол.
Вода 80 мл.
 
Начин на приготвяне: Свинското се реже на кубчета и се запържва на силен огън в маслото и олиото, докато побелее. Около 5 минути. След това се добавят гъбите (нарязани на четвъртинки), лука (нарязан на полумесеци), черен пипер и сол на вкус. Още 5-6 минути се запържва всичко. Налива се водата, съдът се захлупва и се оставя всичко да се задуши много добре на среден огън. Когато водата поизври и месото е много добре сготвено – отнема около 30-40 минути, всичко се мести в голяма глинена тава. Слага се малко лимонов сок и наситнен магданоз и катиното мезе се вкарва да се запече във фурна. Понеже тавата е глинена, се слага в студена фурна, а не предварително загрята, защото може да се пукне.
Катиното мезе е готово, когато месото хване приятен загар 10 -12 минути на 220 градуса. Сервира се директно с глинената тава на масата. За финал се добавя още лимонов сок и наситнен магданоз. Да не се забравя червеното вино.
Добър апетит!

Честит 3ти март!

С малко отлики, в различните райони на страната друсаните кебапи и кавърмите са близки до Катиното мезе, като краен резултат.

Торта Медовик –класическа рецепта

Каква е тайната зад популярността на тортата „Медовик“, известна по целия свят като руска? Това е медът, който ѝ придава богат аромат, многослойната структура на ронливите слоеве и съчетана с нежния крем. В края на краищата поколения в Русия са се наслаждавали на тези торти като деца. Рецептата за „Медовик“ някога се е предавала от майка на дъщеря и е била внимателно съхранявана като най-ценния ръкопис.
Ако се върнем към самите корени, ще си спомним, че в Древния свят – Египет, Гърция и Рим – медът и брашното просто са се смесвали и са се оставяли почти месец да втасат, накиснат и узреят. След това са се пекли сладки плоски хлябове.
С течение на вековете рецептите за печене на медена основа естествено започват да се развиват, като се появяват нови вариации. В Германия през 12-ти век наблюдаваме появата на медени пайове, бисквитки и меденки. Междувременно във Франция меденият кекс, който включва подправки и използва различни видове брашно, набира популярност по това време.
Популярността на подправените медени печива нараства и сладкарите в Холандия, Белгия и Италия експериментират със съставките и ги адаптират към съответните си култури. И след това рецептата с подправен мед си проправя път до Англия, където създава сензация под формата на сега известните меденки!
Печенето на медена основа обикаля Европа. Например в Словения дори е имало малки пекарни, които са произвеждали изключително този вид десерт. А в Словакия и Чехия пай, наречен „Медовник“, се превръща в любим сладкиш. Това е бил меден хляб с форма на сърце, украсен с различни декорации. Полският „Медовник“ е близък до руската версия на „Медовик“ и дори се смята за негов прародител.
А сега започва самата история с появата в царска и луксозна Русия през 1820 г. на това изискано лакомство, което ще се превърне в традиция на руската кухня: тортата „Медовик“.
     
Както може би си спомняте, по това време на трона е бил император Александър I на Русия, а съпругата му Елизабет Алексеевна е провеждала баловете. Тя абсолютно не е харесвала меда; просто не е могла да го понася. И, разбира се, всички придворни готвачи и сладкари са знаели това и никога не са използвали забранената съставка. Но както често се случва в историята, се появява млад готвач, новоприет в царската кухня, но вкусовете на императрицата не са му били съобщени. Той искал да изненада Елизабет Алексеевна и приготвя меден сладкиш, толкова популярен тогава в Европа, или по-скоро нова версия на него – нежната торта „Медовик“, с тънки медени пластове, напоени с крем, които се топят в устата. Императрицата била възхитена от вкуса и изненадана от съставките на десерта. Тя възнаграждава младия сладкар за неговата дързост и талант. Оттогава „Медовик“ се превръща в любимия ѝ деликатес и акцент на всяко царско угощение.
Руската торта „Медовик“ се е превърнала в един от най-популярните сладкарски шедьоври в света.
Това е една от моите любими торти.

Продукти: 2 яйца, 1 ч.ч. захар, 3 с.л. мед, 2 ч.л. - равни, сода бикарбонат, 100 г краве масло. 3 и 1/2 ч.ч. брашно.
За крема – 1 банка подсладено кондензирано мляко – 397 г, 300 г краве масло.

Начин на приготвяне:
Блат- Двете яйца разбиваме на пяна със захарта. Слагаме на водна баня, след като заври водата добавяме разтопеното масло и меда. С шпатула размесваме добре 2-3 мин. и прибавяме содата. Бъркаме 5 мин., добавяме 1  и 1/2 ч.ч. пресято брашно, разбъркваме с миксер до еднородна смес и държим на водна баня още около 7- 10 мин. Изливаме горещата смес върху останалото пресято брашно в тава. Първоначално разбъркваме с шпатулата около минута, а след това месим с ръце/ внимаваме да не се опарим/. Може сместа да поеме още около половин чаша брашно. По лесно се обработва сместа докато не е изстинала. Разделяме на 6 равни части. Разточваме от всяка кръг с диаметър 21 см .
Останалото го изрязваме и отделяме. Печем върху хартия за печене 5-6 мин. в предварително загрята фурна на 180 градуса на средно ниво. Изрезките не ги хвърляме, а печем, а после стриваме на прах и с тях ръсим отвсякъде готовата торта.
Крем - разбиваме маслото и постепенно прибавяме кондензираното мляко.
Слепваме блатовете, като намазваме тортата отвсякъде навън и между блатовете. Оставяме на хладно за 1 час да стегне леко. След това поръсваме със стритите изпечени изрезки накрая.
Оставяме да престои 24 часа.
Добър апетит! Много мека и вкусна торта.

Ч.ч. = 200 мл .
Направих някои промени по крема. Сварих млечен крем от 350 мл мляко, 2/3 ч.ч. захар и 3 с.л. с връх брашно. Разбих 300 г краве масло, добавих крема и след това кондензираното мляко. Оставих да престои на студено около 45 мин., разбих отново с телена бъркалка и тогава намазах тортата.

Златиборска баница

Златиборската баница със сирене е един от онези старомодни деликатеси, които ухаят на детството, планинските къщи и домашната кухня на сръбските баби. Богата, сочна, хрупкава отвън и мека и кремообразен отвътре, тази баница се смята за една от най-вкусните домашни баница приготвяни в Сърбия. Рецептата се предава от поколения насам и който я опита веднъж - винаги се връща към нея.
Тази стара рецепта от планината Златибор завладява Сърбия и околните страни.
Когато споменаваме Златибор, веднага се сещаме за красиви пейзажи, гори, сушени меса и най-апетитните сирене и сметана.
   
Е, понеже отличното сирене и сметана не минават без баница, получаваме най-вкусния планински специалитет - Златиборска баница!

От различните варианти на тази баница си избрах най-вкусния. Поне според мен.


Продукти: 500 г  кори за баница, 4 белтъка , 130 г  / ч. ч. 200 мл / брашно, 250 мл кисело мляко , 180 мл растително масло - олио, 7 г сода бикарбонат / 1 ч.л. с връх/, 1 ч. л. сол.
Плънка: 350 г сирене, 100 г сметана, 4 жълтъка , 1 ч.л. сол.
1 яйце и 20 мл растително масло /олио/ за намазване. Сусамено семе за поръсване.
Още олио за намазване на тавата. Студена вода за поръсване.

Начин на приготвяне: Загрейте фурната на 200 градуса.
Белтъците се разбиват на пяна с телена бъркалка. Последователно се прибавят олиото, киселото мляко, солта и омесените сода и брашно. Разбърква се до гладкост да няма бучки.
Разбийте сиренето, сметаната, жълтъка и солта. Сместа разделете на две части.
Разделете корите за баница на 2 равни части. При мен 2 по 8 листа. Разбитата смес от белтъците разделете също на две части. Намажете всяка от 8 кори с едната половина от сместа и ги наредете една върху друга.
Последната кора се намазва с половината от сместа със сирене и широката /дългата/ страна се навива на руло. Поставете я в намаслена тава. Направете същото с останалите 8 кори и половинките от сместа за покритие и плънка.
Подредените рула намажете с разбитото с олио яйце. Поръсете със сусамено семе.
Печете 45 минути на средно ниво, като след 20-та можете да покриете с фолио да не прегори.
Извадете, напръскайте със студена вода и покрийте с кърпа за 30 минути. Насладете се!

Добър апетит!

Значи, всяка кора с белтъчната смес, а последната и с жълтъчната и навиваме, да ?