С нож и вилица по света

Бекри мезе
   
Свински врат или плешка (нарязани на кубчета), чушки (зелени, червени), лук, чесън, доматено пюре, зехтин и много червено вино.

Μπεκρή μεζέ /гръцки/ - буквално мезе за пиячи. Думата „бекри“ произлиза от турската дума bekri , която означава пияница или този, който пие много. Следователно бекри мезето е „мезето на пияницата“ – храна, приготвена за поддържане на корема по време на продължително пиене. То е едно от най-традиционните, солени и „сочни“ ястия от гръцката кухня, с история, неразривно свързана със старите таверни и необходимостта от силно мезе, което идеално да съпътства вино, ципуро или узо.  Това не е просто храна, а ритуал. Сервира се горещо, често в глинена тенджера, а целта му е да провокира консумацията на вино, тъй като пикантният и богат сос просто „моли“ за алкохол.
Прави се със свинско филе, месо без сланина задушено в лук, чушки, зехтин и червено вино. Става да се приготви и с говеждо месо. Страхотен вкус и аромат, а заедно с хубаво домашно червено вино, изчезва за отрицателно време от масата. Ето моят вариант на това прекрасно мезе.


Продукти за 4 порции : 1 кг свинско филе /телешко месо, без кости и сухожилия/, 2 средни глави лук, 2 големи скилидки чесън, 300 мл ароматно червено вино, 1 червена чушка, 1 зелена чушка, 1 морков, 1 буркан консервирани обелени домати- 600 г / или 400 г прясно смлени домати и 2 с.л. доматено пюре/, 1 пръчка канела, 1 ч.л. сух риган, сол на вкус / друг вариант на подправки – 1 равна ч.л. смлян кимион, 1/2 ч.л. черен пипер, 1 с.л. счукан сух червен пипер, може и леко лютив/, 70- 80 мл зехтин.

Сирене и пресен магданоз за поръсване.

Начин на приготвяне: Измийте месото добре на течаща студена вода и нарежете на средно големи парчета. Лукът и чушките нарежете на полумесеци, морковът на малки кръгчета.
Загрейте зехтина в тиган с дебело дъно на умерено силен огън. Запържете нарязаното месо до леко зачервяване от двете страни – около 15 мин. След това добавете нарязаният лук и пресованият чесън. Пържете още 2-3 мин. Излейте 200 мл вино, намалете огънят на умерен, захлупете и оставете да изври течността. Още около 30 мин. Прибавете нарязаните на ивици чушки, доматите, също нарязани на едри парчета, 100 мл вино и морковът. Оставете да къкри под похлупак на слаб огън до сгъстяване на соса и пълното омекване на месото. Още около 30 мин. в зависимост от силата на огъня. Разбърквайте периодично. Накрая посипете с подправките и посолете. Объркайте. Отнемете от огъня и оставете захлупено ястието за 5-10 мин. Сервирайте топло посипано със сирене „Фета“ /става и нашенско бяло саламурено сирене/ и накълцан пресен магданоз.

Наздраве на пиячите и добър апетит!

Италиански гризини
 
Името гризина произлиза от пиемонтската дума ghërsa , която означава класическият традиционен хляб с удължена форма.
Гризината сега е популярна храна в цяла Италия, но в Торино никой обяд или вечеря не е завършен без тази вкусна, ароматна питка хляб на масата.
   
Раждането на този ронлив хляб е тясно свързано с граф Савой и неговата история. Преданието разказва, че Антонио Брунеро , придворният пекар, е създал този вид хляб по молба на кралския лекар, за да може бебето Виктор Амадей II Савойски  да го яде през 1679 г. Бъдещият кралбил в лошо здраве и не е могъл да смила трохите на обикновения хляб. След това пекарят изобретява вид, който не изисква трохите и така се ражда „грисино“ .
Гризините са дълги, тънки и хрупкави италиански хлебни пръчици, приготвени от пшенично брашно и подправени със зехтин. Известно е, че се произвеждат в Торино от около 17-ти век. Те остават популярни като самостоятелно предястие или като гарнитура към супи, сирена и тестени изделия. Гризините са перфектни като предястие или като проста, балансирана закуска, особено когато са приготвени с пълнозърнесто брашно, билки и добър зехтин.
Гризините са много универсални. Класическите версии включват обикновени, с твърди сирена, печен чесън или билки, които се смесват с тестото в началото на процеса на месене. Съвременните версии често включват пълнеж, поставен между слоевете тесто. Предлагат се и сладки гризини - с канела, мед, ванилия, шоколадов крем или пралина - но това са десертни интерпретации на класическата рецепта. Тези хлебни пръчици имат един недостатък: изчезват много бързо и незабелязано.
Навити или сплескани, традиционни или преработени, хлебните пръчици са едно от най-известните и ценени изобретения на Торино в света: малко парче хляб, което представлява изобретателността на пекаря на граф Савой .

Продукти:  500 г пшенично брашно, 260 мл хладка вода, 60 г зехтин, 50 г разтопено краве масло, 10 г сол, 4 г суха мая (или 15 г прясна мая)
Поръска - 60-50 г настърган на ситно пармезан или друго твърдо сирене, 1-2 глави чесън, изпечени във фолио (печени на 180°C до омекване), 2-3 ч.л. сушени подправки(риган, мащерка, провансалски билки и др.), ситно нарязани сушени червени домати.
Пшеничен грис, сусам за поръска
 
Начин на приготвяне:  Разтопете маслото и го оставете леко да се охлади.
Пресейте брашното.
Разтворете маята във водата, ако използвате суха мая, разбъркайте я с брашното.
Смесете 250 г брашно със солта в дълбока купа. Постепенно добавяйте водата ( водата и маята), като бъркате на ниска скорост, около 2-3 минути.
Включете миксера на висока скорост и постепенно добавяйте зехтина, след това разтопеното масло. Накрая сложете останалото брашно и замесете на ръка тесто за около 5 минути, докато глутенът се развие.
Оформете го на топка, покрийте и оставете да престои на топло един час.
Разделете втасалото тесто на 4 равни части.
Разточете 2 от частите на правоъгълници с дебелина 2-3 мм.  Разпределете плънката върху единия слой тесто.
Покрийте с втория слой, притиснете плънката с ръце, след което разточете с точилка тестото с дебелина около 3 - 4 мм. Нарежете го на ленти с ширина около 1 см.
Усучете ги, напръскайте с малко вода, след което поръсете с пшеничен грис или сусам.
Поставете върху тава, покрита с хартия за печене.
Печете на 200°C за 15-20 минути, докато придобият красив златист цвят.
Повторете с останалото тесто, докато се пече първата партида.
Охладете върху решетка. Съхранявайте в затворен съд до 5 дни или 2-3 дни под кърпа на масата.

Добър апетит!

Сплетен козунак

В християнската традиция козунакът символизира тялото на Спасителя.

По българските земи на Великден традиционно се яде сладък обреден хляб.

Козунакът, символ на Възкресение в България има сравнително кратка история по нашите земи (1915–1920 г.), навлизайки от Западна Европа като градска мода. Той произлиза от френския бриош, а корените му са в древни обредни хлябове, символизиращи тялото на Христос, като гръцкия artos. В България трайно измества традиционните краваи.
Смята се, че сладкият хляб тип козунак води началото си от началото на 17 век във Франция, а в по-късен период става популярен в Австрия (Виена) и други части на Европа.
Въпреки че модерният козунак се меси с много яйца, захар и масло, историческите му прототипи са били по-прости. В България се е наложил като по-богат вариант, често замесен с много „конци“, което се счита за белег на майсторство.
Козунаците се правят с по меко или по твърдо тесто. По мекото се пече само във форми. Козунаците ставам по шупливи и леки, по твърдото тесто може да се плете, правят питки и други. От козуначеното тесто могат да се правят различни сладки – кифли, бухти и т.н. Често в него се слагат стафиди, сладка, добавят се ядки и локум.
Днес сме на традиционен сплетен козунак.

Много важно е как се приготвя маята за козунака, защото благодарение на нея козуначното тесто увеличава обема си и става приятно на вкус. Маята за хляб смесваме с 1 с.л. пресято брашно, 2-3 с.л. топло мляко, щипка сол, щипка захар. Оставяме на топло да шупне, след това я смесваме с още 1-2 с.л. брашно и 2 с.л. топло мляко и оставяме на топло да шупне отново. След тези „процедури” я слагаме в пресятото брашно / на стайна температура/. Помещението където замесваме тестото и съхраняваме трябва да е ТОПЛО. Брашното се пресява няколко пъти. Съдът в който ще месим тестото се намаслява предварително, да не лепне тестото по стените му. Преди да втасат козунаците трябва да заемат 1/3 от обема на съдът в който ще се пекат – необходимо им е място да се надигнат. Използвайте само пресни яйца. Да са на стайна температура. Козунаците се пекат на умерена, предварително затоплена фурна.
Ако ще слагаме стафиди – те трябва да са предварителна попарени, оцедени подсушени и оваляни в брашно. Това  е накратко – козунакът обича топлината.


Необходими продукти: 1 кг брашно, 5 яйца, 150 г свинска мас, 250 мл прясно мляко,  250 г захар, 1 кубче прясна мая – 42 г, настърганата кора на 1 лимон, 4 прахчета ванилия, 1-2 с.л. коняк, ½ ч.л. сол.
1 жълтък за намазване, захар за поръсване.

Начин на приготвяне:
Маята за хляб размиваме в 2-3 с.л. топло мляко, смесваме с 1 с.л. пресято брашно щипка сол, щипка захар. Оставяме на топло да шупне, след това я смесваме с още 1-2 с.л. брашно и 2 с.л. топло мляко, и оставяме на топло да шупне отново.
В затоплена тава пресяваме брашното и правим „кладенче” в средата. Яйцата и захарта се разбиват до побеляване. Добавя се останалото прясно мляко, ванилията, коняка и лимоновата кора. Тази смес на части прибавяме в „кладенчето”, като бъркаме с ръка. После прибавяме шупналата мая, приготвена по гореописаният начин. Топим ръцете си в разтопената свинска мас и месим. При месенето тестото се разтегля, събира се на топка и пак се разтегля. Когато козуначното тесто стане гладко, да не залепва по повърхността и ръцете, и мазнината свърши, го завиваме /покриваме / с кърпа. Втасва на топло за 1 час – до удвояване на обема си.
След това го премесваме  с намаслени ръце, късаме толкова тесто, колкото е необходимо за оформяне на един козунак според формата Ви за печене.
Всяка откъсната част разделяме на три еднакви по дебелина и дължина. Правим фитили и сплитаме на тройна плитка. Слагаме ги един до друг. Горните им краища се притискат добре. Десният фитил се премества над средния в средата. Левият фитил се премества над средния в средата. Плетенето продължава по същия начин. Най-накрая краищата се притискат добре. Готовото изплетено тесто се слага в намаслена форма /може и застлана с готварска хартия/. Покрива се с кърпа. Оставя се на топло да втаса до удвояване на обема около 30 - 40 мин.

Втасалите козунаци се мажат отгоре с разбит жълтък с 2-3 капки мазнина. Ръсят се със захар. Пече се на умерена температура при 175°С около 40 мин. . Козунаците се покриват с алуминиево фолио 15-20 минути след началото на печенето, за да не изгорят отгоре.
След като изстинат се вадят от формата.
В зависимост от брашното, маята и температурните условия в помещението където правите тестото за козунакът, втасването може да отнеме повече време. Ориентир Ви е удвояването на обемът на тестото.

Добър апетит!

Пържени банани по индонезийски

Писанг Горенг /Pisang Goreng/, също Горенг Писанг, което означава пържени банани. Улична закуска от Югоизточна Азия, много популярна в Малайзия и Индонезия. Бананите са пържени в маслена баня, хрупкави отвън, сладки и кремообразни отвътре. Перфектна закуска за чай, която се съчетава добре и с кафе.

Индонезийските пържени банани или Pisang Kipas Goreng, владеят улиците като първокласна закуска. Те се състоят в тънко нарязани на банани, топнати в лека панировка и пържени до хрупкавост и златист цвят. Често ще ги намерите сервирани топли, поръсени със захар и полети с млечен или шоколадов сос. Независимо дали ги комбинирате със сладолед или им се наслаждавате сами, те са хрупкаво и пристрастяващо лакомство за всяко време на деня. Те са и универсални - идеални за сутрешна закуска, като гарнитура към основно ястие или като сладък завършек на деня.

Освен това, бананът има толкова много безкрайни възможности за приготвяне, дори писанг горенг може да се приготви в много вариации, като например сега Pisang kipas goreng, което означава банан във ветрилообразна палачинка, след това има писанг горенг маду или бананова палачинка с мед и карамелизиран кафеникав цвят, защото се пържи двойно
Писанг овол /Pisang Owol/ е вкусно и греховно удоволствие. Това традиционно лакомство се приготвя, като бананът се притиска леко с плосък предмет, като чиния или малка дъска за рязане и след това се запърва в тиган с малко масло или маргарин, докато се карамелизира красиво. След това изпърженият банан се поставя в чиния, която вече е покрита със сладко, гъсто и кремообразно кондензирано шоколадово мляко. Върху банана се добавя щедро количество настъргано сирене и след това се поръсва с шоколадови пръчици. Забравете за диетата си. Калориите не съществуват.
От множеството варианти си избрах тази рецепта.


Продукти: 1 бр. яйце /XL/, 70 г пшенично брашно, 70 г оризово брашно, 2 бр. ванилии на прах, 100 мл хладко кокосово мляко, 2 с.л. с връх захар, 2 с.л. разтопено краве масло, 1 ч.л. ром, 5-6 по големи банана.
Около 250 – 300 мл олио за пържене.

Начин на приготвяне: Обелвате бананите. Нарязвате ги на три части – през 6-8 см... Всяка част разцепвате на половина по дължина.
Яйцето разбивате  със захарта на пяна. Прибавяте на части млякото при постоянно биене. След това ромът и разтопеното краве масло. Накрая, на части омесените брашна и ванилия. Разбивате добре, до гладка хомогенна смес, без бучици.
В тиган с дебело дъно загрявате мазнината на малко над средна температура /от 9 степени, пържих на 5 степен/. Топвате бананите в готовата панировка, оцеждате /да не капи/ и пържите по 3-4 мин., до приятен кафеникав загар от всяка страна. Изваждате и оцеждате на кухненска хартия.
Добър апетит!

В оригиналната рецепта се пържи 15-20 мин. до хрупкава, почти черна корица, но аз не рискувах. И така се получи страхотен вкус. Млякото в оригинал е кокосово, но става и с обикновено.

„Пана Кота“ (Panna cotta) е популярен десерт от Северна Италия, с история, датираща отпреди повече от век, често описван като деликатен бял крем.

Произходът на пана кота е неясен: в рецептурните книги се казва, че това е традиционен десерт от Пиемонт, който датира от началото на 20-ти век. Според легенда, за първи път е приготвен от жена, унгарка в Ланге, Италия.
Твърди се също, че в миналото италианците от Севера са използвали бульон, приготвен от рибни кости за да го сгъстят. Днес, разбира се, използваме само желатинови листове /прах/.
Най-ранните доказателства за съвременното му съществуване датират от 60-те години на миналия век, когато Еторе Сонгия, звезден готвач в ресторант "i tre citroni", е първият, който добавя рецептата в менюто, каквато я познаваме днес.
     
В Северна Европа, от друга страна в рецептурните книги я датират много по-стара, по-специално от Средновековието. В някои европейски страни можете да намерите варианти, много подобни на десерта от Пиемонт: в Дания Hwit Moos, в Унгария Krémes и във Франция Blanc Manger.
Днес панакотата продължава да се приготвя по традиционната рецепта със сметана, мляко, захар, ванилия и желатин. Но най-креативните сладкари не спират дотук! Към основната рецепта могат да се добавят аромати, плодови сосове, шоколад и всичко друго, което може да ѝ придаде апетитен вид и вкус.
От всички разновидности на рецептата се спрях на тази.

Продукти: 500 мл течна сметана за разбиване 35% масленост, 100 мл прясно мляко 3.2%, 120 г захар, 3 г ванилия на прах, 3-4 капки ромова есенция, 14 г желатин на прах.
Украса – горски плодове, 2 с.л. сладко от сини боровинки, 150 мл вода, 1 с.л. захар, 5 г желатин на прах.
 
Начин на приготвяне: Затопляме 100 мл прясно мляко със захарта. Само да се разтопи напълно. Слагаме ванилията и ромовата есенция. Желатинът разтваряме в студена вода да набъбне според инструкцията на производителя. После затопляме на слаб огън и наливаме затопленото мляко. Разбъркваме, отнемаме от огъня и оставяме да изстине напълно.
Течната сметана разбиваме добре да бухне. Постепенно наливаме млякото с желатина. Разбъркваме.
Разпределяме в купички, като първо можем да сложим украсата. Оставяме в хладилника да стегне, после наливаме сметаната.
Украса -  5 г желатин разтваряме в 2 с.л. студена вода, като набъбне затопляме /на слаб огън/ да се разтвори напълно и добавяме разреденото с 150 мл хладка вода сладко. Разбъркваме добре, отнемаме от огъня и прибавяме горските плодове.
Можем първо да налеем сметаната, а после украсата.
Трябва да престои най малко 4-5 часа в  хладилник да стегне.

Добър апетит!

Т.е. двете смеси- сметаната и млякото с желатина не се смесват, така ли? Може ли подробности осносно смесите?

Аз разбрах, ако искате желирана украса я слагате преди да изсипете сместа мляко и сметана. Чакате да желира украсата и добавяте основната смес.

Пейчев, съжалявам, но тази рецепта изобщо не кореспондира с оригиналната рецепта и начин на приготвяне на панакотата. Сметаната в панакотата НЕ се разбива с миксер или с каквото и да било. Само се загрява със захарта, колкото да се разтвори захарта, до 75-80С, дори не трябва да завира, след което се сваля от котлона и се добавя набъбналия желатин. Също се слага по-малко желатин, достатъчно да стегне десерта, но не и да стане гумен. Тук има достатъчно оригинални източници: https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=panna+cotta+ricetta

Ако се разбие, както при теб, се променя консистенцията, която трябва да е много гладка и нежна.

Не е нужно да съжаляваш. В Италия всеки си има оригинална рецепта за пана кота. Лично се убедих..
Ето преди 14 дни в два различни града ядох две "оригинални" рецепти според персонала на ресторантите. Аз кимах на сервитьорите и се съгласявах.
Във Флоренция - максимално се доближаваше до оригиналната при мен. Сладкото не бе желирано.

В Болоня - според мен имаше добавен жълтък и поднесена по различен начин. В по предния пост, снимката е на ресторанта в Болоня.


Точно така. В тази последователност.


В разбитата сметана се добавя напълно изстиналото мляко с разтворения в него желатин. Трябва да бъдат с еднаква температура.

В духа на оригиналните рецепти. Един популярен сладкиш сервиран ми в ресторанта в Болоня и претендиращ за оригинална средновековна рецепта. Ще познаете ли?  Приятелите ми от Фейса да не подсказват.

Имаме португалски рецепти на semi-frio, които са именно по този начин - разбитата сметана се смесва с плодов сок/компот/пасирани плодове + желатин.

Торта Шарлота
Всеки може да направи тирамису. Но изграждането на стабилна корона от нежни бисквитки и лек крем, без структурата да се клатушка или дори да се срути, е истинско изкуство. Върховното предизвикателство. Казват, че торта Шарлота е кръстена в чест на кралица Шарлот през 19 век. „Кралицата на ботаниката“, съпруга на крал Джордж III, е била страстен покровител на производителите на ябълки. А в оригиналния си вид десертът е бил пълен със задушени ябълки. Външният слой се е състоял от намазани с масло филийки хляб, поставени в сферична форма; върху плодовете се е слагал още хляб или трохи, след което се е пъчело във фурната. „Пудингът“ се е сервирал топъл.
   
Усъвършенствана е от легендарния Мари-Антоан Карем (1784–1833), който като сладкар и готвач е радвал европейските кралски дворове с пищно декорираните си ястия. Той е заменил хляба с пандишпан, а ябълките с баварски крем. След това цялото ястие е било охладено, за да стегне и по-късно да може да бъде извадено от формата без повреди. (Както понякога правят монарсите, се шегува един кулинарен справочник.) Твърди се, че Карем е кръстил своята версия Шарлот рус в чест на цар Александър I.
     
В „Лексиконът на предястията“ от 1894 г. ястието е описано като „изключително очарователно творение“. Преди всичко, то се е превърнало в изключително универсален десерт: десерт за всеки сезон. Може да се използват ябълки, круши, сливи, ягоди, манго или кайсии; баварският крем може да се замени с маскарпоне, кисело мляко или бита сметана, с плодово желе или дори сладолед; а вместо бисквитки, може да се използват вафли или пандишпан...
Въпреки че произхожда от Англия, шарлотът, в охладения си вид, отдавна е класика, особено във френското сладкарство.
Класическата шарлота се характеризира с цилиндрична форма, украсена отвън с бисквитки и често отгоре с пресни плодове, плодове или сметана.
Традиционно се охлажда в специални високи форми (форми за шарлот) и след това се обръща.
И така стигнахме до моята Шарлота.

Красота!
Трицветна торта „Шарлота”
Продукти: 6 бр. яйца 1 л прясно мляко, 1 ч.ч. захар кристал /250мл/, 6 с.л. захар, 5 с.л. с връх брашно, 3/4 ч.ч. смелени орехи, 1 с.л. ром /коняк/, 2 ванилии, 50 г стафиди, 2-3 с.л. с връх какао, 2 бр. бишкоти „Савоярди” стрити на прах, 2 средни банана  / 100 г пресни малини/,  200 мл сироп от компот, 4 пакетчета желатин – 40 г

Начин на приготвяне: В сиропа от компот разтваряме 1 п. -10  г желатин. Нарязваме бананите на кръгчета и ги подреждаме на дъното на форма за кекс. Заливаме с разтворения в сока желатин /Аз загрявам леко сока до пълното разтваряне на желатина/. Оставяме в хладилника да стегне.
Разтваряме в 300 мл вода на водна баня останалия желатин. Загряваме леко свареното мляко , прибавяме разбитите на пяна жълтъци, захар и брашно. Слагаме при постоянно бъркане и разтвореният желатин / важно е млякото и желатина да са еднакво топли/. Варим на водна баня докато сместа се сгъсти. Не трябва да има пяна отгоре. Оставяме да се охлади. През това време разбиваме на сняг 6-те белтъка и 6-те с.л. захар. Прибавяме ги към охладения крем /10 мин след снемане от огъня/, като бъркаме с дървена лъжица внимателно до пълното им омесване. Разделяме сместа на три части. Към първата прибавяме бишкотите, ванилиите и стафидите. Към втората - смелените орехи и коняка, към третата какаото.
Изваждаме формата от хладилника /стига и малко по-вече от час да стегне, във фризера или хладилна камера става по-бързо/ и заливаме с първата смес. Оставяме в хладилника да стегне и така, докато залеем с трите смеси. По около 20мин. отнема.
Тортата трябва да престои минимум 24 часа в хладилник, за да стегне желатина и да може да бъде обърната.
Обръщане – по ръбовете минавате с тънък нож на дълбочина 1 см . Слагате формата в гореща вода за 5-6 сек. и веднага обръщате върху подходяща подложка.
Можете да направите тънък блат за торта „Добуш” и да обърнете върху него готовата „Шарлота”.
   
Добър апетит!

Оригиналната панна кота е просто варена и желирана сметана със захар. То това и означава в превод.

Така е.
Но къде тук е написано, че моята рецепта е оригинална. Дори си мислех да постна и пана кота приготвена със заквасена сметана. Не виждам начин как тя ще се приготви по класически.
https://cookinero.com/it/recipes/sour-cream-panna-cotta
Призовавам Ви по добре  да престанем със споделянето на вижданията си за оригинал и да не сламим темата. Има толкова много съвременни варианти.
По горе посочих, че всеки ресторант с традиция си има свой вариант в Италия.
За загадката със сладкиша - това е Тирамису по селска рецепта. Натопени в кафе бишкоти на дъното и отгоре само подсладено Маскарпоне и две-три капки течен шоколад  /Май това пак не е оригинална рецепта според някои/.
Когато ми го сервираха , първоначалния ми реакция беше да го върна. След като попитахме сервитьора, той ни обясни, че по този начин се предлага при тях. Стара и проста рецепта по селски.
За някои, които са пропуснали да прочетат за какво е темата, просто да обърнат внимание на първа страница.

Има вариации в рецептата, но понеже съм живяла в Италия мога да те уверя, че не са толкова големи. Иначе разбира се, че всеки може да си готви каквото пожелае и както пожелае и то може да е страхотно вкусно и без претенции за оригиналност. Но тези двете снимки, които си публикувала последно, не знам какви са, но второто няма как да е панна кота, та то има текстура на сладолед?? Да не си качила грешната снимка? Такова нещо никога, никъде не съм виждала и не само в Италия. Според мен нещо не сте се разбрали…

Трябва да ми пишете в мъжки род.
Тази година бях за 6 път в Италия за последните 10 години. Пана кота е една от любимите сладости на семейството. Когато сме в Италия не пропускаме да си хапнем. Мен също ме озадачи тази пана кота /за първи път опитах такава/, която според Вас има текстура на сладолед, но в менюто беше записана като "panna cotta" и още нещо на италиански. Мислите че не мога да  я различа от сладоледа. Това е снимка на сладолед по селски според менюто им.
Относно виждането, винаги има първи път. Затова темата е за интересни рецепти, които сме срещали при своите пътувания /не само при тях/.