С нож и вилица по света

Еклери

Еклерът е френски десерт, приготвен от парено тесто с кремообразен пълнеж и покрит с глазура. Името му идва от думата "éclair" (светкавица), отразяваща скоростта, с която се изяждат тези сладкиши.
Историята на пареното тесто необходимо за приготвянето на еклери, започва през 1533 г., когато Екатерина де Медичи се премества във Франция, придружена от целия си двор, включително готвач на име Пантерели. Именно той „открива“ пареното тесто през 1554 г., като гордо го нарича pâte à Panterelli. Новото тесто създава истинска сензация в двора и чуждестранните сладкиши с нетърпение се добавят към кралското меню.
Създаването на еклера се приписва на френския готвач Мари-Антоан Карем. Той става популярен през 19 век. Едно от първите  споменавания в английската литература е рецепта в книгата от 1884 г. „Бостънска готварска школа готварство“.
Всяка страна произвежда и нарича сладкишите по различен начин. Докато еклерите в Русия са запазили традиционното си име, например в Испания те се наричат petisús (петисъс), а в Аржентина са известни като palo de Jacobo („тоягата на Яков“).
Френските сладкари вярват, че идеалните еклери трябва да са с дължина 14 сантиметра, равномерни и гладки. Обикновено се пълнят с крем: ванилов, шоколадов или кафеен. Пълненето на еклер без напречен разрез е трудно. За да прикрият отворите за шприцване на крема, французите използват специален фондан, който глазират върху тестото.
Еклерите се различават от профитеролите по форма - те са продълговати, а не кръгли. Пареното тесто (pâte à choux) служи като основа и за двата вида сладкиши, но техниката на формоване създава различна текстура в готовия продукт.
Класически вариации
Шоколадовият еклер остава еталон на френската сладкарска традиция. Ванилов крем се комбинира с лъскава шоколадова глазура, създавайки перфектен баланс от вкусове.
Кафеният еклер произхожда от парижките кафенета през 19-ти век. Сметаната, влята с еспресо, създава фина горчивина, която подчертава сладостта на тестото.
Ваниловият еклер е чудесна основа за експерименти. Деликатният крем с натурална ванилия ви позволява да оцените текстурата на тестото choux.
Еклерите с плодове и горски плодове придобиват популярност благодарение на френските сладкари през 2000-те години. Пълнежи от малини, ягоди или лимон добавят свеж обрат към класическата рецепта.
Карамелените еклери със солен карамел отразяват съвременната тенденция за контрастни вкусове. Комбинацията от сладко и солено създава многопластов завършек.
Еклерите са популярни както в Европа, така и по света: в Кувейт се пълнят със смокини, а в Казабланка се ароматизират с портокалов цвят. 22 юни се чества като Ден на шоколадовия еклер.
     

Моят любим вариант, спомен от детството ми.

Продукти:
За тестото – 1 ч.ч. брашно, 1 ч.ч. вода, 1/3 ч.ч. краве масло, 4 яйца на стайна температура.
Крем пълнеж – 2 яйца, 1 с.л.ром /по желание/, 1 ч.л. ванилия, 2/3 ч.ч. захар, 500 мл прясно мляко, 5 с.л. с връх брашно
Крем заливка с кафе – ½ ч.л. нес кафе, 1 ч.л. вода, 40 -50 мл прясно мляко, 1 ч.ч. пудра захар.

Начин на приготвяне:
Първо си приготвяме крем пълнежът.
Разбиваме в огнеупорен съд двете яйца с половината захар, като постепенно прибавяме брашното, рома, ванилията и 100 мл от млякото. Останалото със захарта затопляме на огън, докато се разтопи захарта. Да не ЗАВИРА. Като бъркаме постоянно го изливаме на тънка струя при сместа с яйцата и брашното. На слаб огън при постоянно бъркане приготвяме крема до пълното му сгъстяваме. Готовият вече го прехвърляме в друг съд да изстине.
Тесто – Оставяме на огън да заври водата и маслото, после слагаме наведнъж брашното и бъркаме енергично. Щом сместа се отлепя от стените на съда, махаме от огъня и прибавяме 2 по 2 яйцата, като бъркаме с миксер, със спираловидните бъркалка /за тесто/ до хомогенна смес. Разделяме на 16 части тестото.Оформяме еклерите с мокри ръце - тестото много лепне.

Печем в тава с незалепващо покритие 25 мин. на 200 градуса предварително загрята фурна.  Готовите изстинали еклери, цепваме от едната страна надлъжно и пълним с крема.

Крем заливка – разтваряме кафето във водата, добавяме захарта и по малко наливаме млякото, като бъркаме с дървена лъжица до еднородна смес. Трябва да бъде, гъста каша, да не се стича по еклера /просто да прилепне по него/ Може да не изразходвате всичкото мляко за направата на крема, зависи от пудрата захар. Покривате горната част на еклерите с крема.

Добър апетит!
Ч.ч. = 250 мл . Не отваряйте фурната по време на печенето да не спаднат еклерите.

Паста Хариса има винаги при арабите около Женския пазар,  в Лидл през арабските седмици и в едно магазинчета за индийски подправки на Триадица до метростанция Сердика(на топ цена е там).

Ливански сладкиш с грис Maamoul Mad bi ashta /معمول مد بالقشطة/

Това е специално ливанско лакомство, един от техните десерти, който се прави в свещения месец Рамадан. Прекрасен кремообразен бял пълнеж, притиснат между хрупкави, маслени слоеве от грис. Те имат много различен вкус и текстура. В добавка с портокалов и розов аромат. Поръсен с шам фъстък.
Ненапразно наричат Maamoul Mad bi ashta кралят на всички десерти. Просто не можеш да му откажеш.
     
От най различни рецепти по ливанската кухня се спрях на тази и не съжалявам.

Продукти: 2 ч.ч. пшеничен грис, ½ ч.ч. захар, 180 г краве масло, 1 ч.л. суха мая, ½ ч.л. бакпулвер, 1 ч.л. суха подправка махлеб, 1 ч.л. портокалова вода, 1 ч.л. розова вода, 4 с.л. кисело мляко,2 щипки сол.
За крема: 400 мл течна сметана 36%, 250 мл прясно мляко, 55 г царевично нишесте, 3 с.л. захар, 1 ч.л. портокалова вода.
За сиропа: 180 г захар, 90 мл вода, 1 с.л. прясно изцеден лимонов сок, 1 ч.л. портокалова вода, 1 ч.л. розова вода, 1-2 щипки сол.
1/2 ч.ч. натрошен шам-фъстък + 1/4 ч.ч. смлян шам фъстък  за поръсване.
Краве масло за смазване стените на тавата.

Начин на приготвяне:
Грис тесто - Комбинирайте гриса, захарта, бакпулвера, сухата мая,  подправката Махлеб и солта. Разбъркайте ги добре. Добавете нарязаното на дребни парчета студено масло. Омесете го с гриса да стане на трохи. Накрая сложете киселото мляко,  портокаловата и розовата вода. Замесете тесто. Ще бъде леко лепкаво. Оставете го да почине и направете крема през това време.

Крем – В тенджера на умерена температура загрейте сметаната. Царевичното нишесте омесете със захарта. При постоянно бъркане налейте прясното мляко на стайна температура. Да няма бучици. След това сипете при загрялата сметана и бъркайте докато сместа се сгъсти и стане на каша. Накрая излейте портокаловата вода и солта. Разбъркайте и отстранете от огъня.
Тава с размери 20 на 30 см застелете дъното с хартия за печене. Намажете стените с разтопено краве масло.
Тестото от грис разделете на две части. Едната да бъде по голяма от другата. По голямото количество разпределете равномерно по дъното и стените на тавата, като притискате с ръце и сладкарски валяк.
Поръсете по тестото натрошен шам фъстък, след което изсипете горещия крем. Подравнете. Върху крема добавете още един слой натрошен шам-фъстък.
Сега е време да сложим отгоре и втората част от тестото. Между хартия за печене или домакинско фолио, разточете останалото тесто според формата на вашата тава. После внимателно го обърнете върху слоя крем и отлепете хартията /фолиото/ внимателно.
Печете в предварително загрята на 180°C фурна 35 минути, до златисто. След това извадете, оставете да се изстуди, обърнете върху голяма чиния и нарежете на парчета /квадрати/. Поръсете със слян шам фъстък и залейте с малко сироп.
Сироп - Комбинирайте водата, захарта и солта. Поставете на силен огън да кипни и после намалете на умерен. Нека се вари 5-8 минути /зависи колко гъст искате сиропа/. Накрая сложете портокаловата, розовата вода и лимоновия сок.

Добър апетит!

Говеждо Лок Лак
 

Lok Lak е вкусно, лесно за приготвяне ястие, което може да се сервира за закуска, обяд или вечеря. Beef Lok Lak е говеждо пържено месо, върху подложка от лук, краставици, домати и маруля, поднесено с ориз и пържено яйце. За да стане още по-вкусно, камбоджанците потапят говеждото в сос от черен пипер, сол и сок от лайм. Винаги се яде с този сос. Първоначално ястието е част от виетнамската кухня, където се нарича „Bò lúc lắc“, Bò  означава „говеждо“, а  lúc lắc  означава „разбъркване“ или „разклащане“. Произхожда от влиянието на китайската и френската кухня през периода на Индокитайска колонизация, когато Виетнам е бил под властта на Китай почти хилядолетие. Някои историци казват, че след това е бил донесен в Камбоджа, за да угоди на Баранги (френските чужденци). Те са били известни като хора, които обичат да ядат говеждо и салата, и двете храни, които не са били популярни сред виетнамците или камбоджанците. За да му се придаде азиатска нотка, били добавени соев сос и сос от стриди. Има разделение относно използването на доматен сос. Рецептата за автентичното камбоджанско говеждо лок лак го няма, но в много ресторанти го добавят, за да увеличат вкуса и сладостта. Освен това виетнамските бежанци донесоха ястието в Америка, където кетчупът се добавя към много ястия. Това може да е причината много ресторанти за чужденци да предлагат тази версия. Също така пърженото яйце може да бъде модерно допълнение, както и замяната на ориза с пържени картофи (често наричани Beef Lol Lak Barang).
      
Продукти: 350 г крехко телешко месо, 1 ч.л. рибен сос, 3 с.л. соев сос, 1 с.л. сос от стриди, 1 с.л. кафява /палмова/ захар, 2 големи скилидки чесън, 1 ч.л. смлян черен пипер, 2 с.л. вода, 1 с.л. доматен сос – по желание.
Растително масло за пържене – 50 мл, дългозърнест ориз за сервиране, 2 яйца по желание.
Сос Лок Лак за потапяне – Сока на 2 лайма, 1 с.л. смлян черен пипер, 1 ч.л. сол, 1/3 ч.л. рибен сос, 2 с.л. кафява захар, 1 скилидка чесън, 2 с.л. вода.
Гарнитура – 1 обелена и нарязана краставица, 2 домата, ½ глава лук, няколко листа зелена салата.

Начин на приготвяне:
В голяма купа смесете тънко нарязаното месо – 3 мм със соев сос, сос от стриди, захар, рибен сос, вода, смления черен пипер и пресован чесън. Също и доматеният сос, ако желаете да ползвате.
Мариновайте поне един час.
Сварете през това време ориза.
Направете соса за потапяне, смесете съставките в малка купа и оставете настрана.
Украсете две чинии с нарязани домати, краставица и лук, поставени върху листа от зелена салата.
Загрейте олио в тиган уок на силен огън и запържете говеждото месо по две минути от всяка страна. После налейте останалия сос от мариноването и бъркайте още две минути.
Готовото месо разпределете между двете чинии.
Изпържете две яйца.
Сервирайте с ориз и соса за потапяне.
Добър апетит!
 
В зависимост от големината на тигана можете да изпържите месото на два пъти. Като накрая връщате всичкото в тигана наливате останалия сос от мариноването и разбърквате. Ако не ви е останал сос, просто добавете две супени лъжици вода. Изберете месото от младо животно, да е крехко. Сервирайте веднага.

Peych, това ми е любимата тема и с удоволствие чета и дори пробвам твоите рецепти. Но днес искам да разкажа за мой експеримент в кухнята вдъхновен от Абхазката кухня.
Абхазия е малка страна в Кавказ, разположена между Черно море и планините. Столицата ѝ е Сухуми. По принцип е Грузинска територия, но няма да навлизам в подробности за политическия й статут. Кухнята й е много интересна — проста, домашна и силно свързана с природата. Използват много царевица, боб, млечни продукти, орехи, билки и прочутата им аджика (подправка подобна на нашата лютивка). Храната е питателна, ароматна, но почти никога тежка и мазна.
Абхазците казват: „Човекът се храни, за да живее дълго, а не за да се наяде до пресищане.“ — и това наистина личи в кухнята им.
Централно място заема мамалигата, която те наричат абиста. Но аз сготвих друго тяхно любимо национално ястие, а именно
🫘 Акудрца – абхазка бобена супа
За тази супа използвах около 300 г бял  боб, 1 глава лук, 2–3 скилидки чесън, малко млян кориандър, щипка сминдух, 1–2 лъжици аджика (рецептата за аджика ще напиша по-надолу), малко смлени орехи, олио и пресен магданоз.
Първо накиснах боба от вечерта. На следващия ден изхвърлих водата и го сварих в чиста вода до много добра мекота, така че част от зърната леко да се разкашкат и супата да стане по-плътна.
В тиган загрях малко олио и запържих ситно нарязания лук до златисто. После добавих чесъна, аджиката, кориандъра, сминдуха и малко счукани орехи. Оставих всичко за кратко на огъня, докато подправките станат много ароматни.
След това изсипах тази смес при боба и оставих супата да къкри още около 10–15 минути. Посолих накрая и добавих малко от водата на боба, за да стане с консистенция, каквато ми харесва.
Накрая поръсих с магданоз и оставих супата да постои десетина минути, за да се смесят хубаво вкусовете. Получи се много ароматна, леко пикантна и изненадващо вкусна супа.


🌶️ Аджика

Традиционната абхазка люта подправка от чушки, чесън и ароматни подправки. За абхазците тя е почти толкова важна, колкото хлябът.
Необходими продукти: 300 г пресни люти червени чушки, 1 глава чесън, 2 с.л. смлян кориандър, 2 с.л. зехтин, 1 ч.л. сол и кориандър.
Чушките и чесънът се смилат заедно в блендер до гладка паста. В Абхазия традиционно се използва плосък камък за смилане – техника, която дава паста с особена текстура, невъзпроизводима с модерна техника.
Към пастата се добавят кориандърът, зехтина и солта. Сместа се разбърква добре и се оставя да престои поне 24 часа преди употреба. Готовата паста се пази в буркани в хладилник до три месеца, или замразена – значително по-дълго. Аз малко я побългарих като добавих магданоз и 2 лъжици доматено пюре.


Абхазката кухня е оформена през вековете под влияние на природата и начина на живот — земеделие и животновъдство. Тя се отличава с преобладаване на растителни и млечни продукти, а месото има по-скоро допълваща роля. Основна храна е мамалигата (абиста), приготвяна от царевично брашно, която замества хляба и се яде с почти всичко. Много характерна е употребата на бобови култури, особено фасул.

Храната е силно ароматна и често люта, благодарение на аджиката, която слагат на почти всичко. Орехите също заемат централно място — използват се в сосове, ястия и дори като масло. Зеленчуците, плодовете и дивите растения са важна част от менюто, както пресни, така и под формата на туршии.

Месото се консумира по-рядко, като най-често е птиче, агнешко или телешко, и обикновено се вари или пече, а не се пържи. Рибата и супите не са особено разпространени. Пшеничното брашно се използва по-малко от царевичното, но от него се приготвят питки и сладкиши. Десертите са по-прости — плодове, мед и ядки.

Като цяло абхазката кухня е проста, естествена и балансирана, с акцент върху натурални продукти и умерено хранене, което се свързва с дълголетието на народа.

Jey, благодаря за доверието и споделените рецепти. Аз много обичам кавказката кухня.
Допадат ми толкова много рецепти, че ми е трудно да ги изброя.
Готова аджика /и други сосове и подправки/ купувам от магазини Берьозка и често ги използвам при ястията.
А, твоята рецепта вдъхновена от Абхазката кухня е толкова съблазнителна, че като нищо ще повторя твоя експеримент.
Ето един подарък.

Телешки език по кавказки
След като Jey написа по горе за експеримент основан на Абхазката кухня, това ми навя спомени отпреди близо 37 години за едно посещение в социалистическа Грузия. Там близо до столицата им Тбилиси хапнахме вкусно приготвен телешки език. Облизахме си пръстите.
     
Днес ще Ви представя една кавказка рецепта за тази вкусотия.
Кавказката кухня има древен произход, датиращ от древни времена. Тя се е образувала в резултат на смесването на култури, обитавали Кавказ и околните райони. Кавказките народи са имали тесни връзки с персийската, турската и грузинската кухня, което е довело до разнообразието и уникалността на кавказките ястия.
Кавказката кухня се отличава от другите кухни с широкото си използване на подправки, които придават уникални вкусове и аромати. Освен това, кавказките ястия често се приготвят на открит огън, което им придава специална дълбочина на вкуса.
Език по кавказки е повече от просто ястие; това е цяла философия на кавказкото гостоприемство, въплътена в крехки меса, подправени с ароматни подправки. Този деликатес, предаван от поколение на поколение в семейства в Грузия, Армения и Азербайджан, днес се смята за едно от най-изящните ястия на кавказката кухня.

Език по кавказки е изискано ястие, което съчетава варен език с ядки, подправки, билки или домати. Основната рецепта включва варене на тих огън за 2-4 часа с лук, дафинови листа и подправки, след което сервиране топло със сосове или студено. Вариации с орехи и чесън са популярни.
Продукти: 1 кг телешки език, 300 г пресни гъби, 150 г лук, 100 г орехови ядки, 250 мл течна животинска сметана – 30 – 35% масленост, 2-3 големи скилидки чесън, 80 г краве масло, 1 ч.л. равна сол, пресен магданоз, смлян червен и черен пипер за поръсване.
Вода за варене на езика.

Начин на приготвяне: Измитият телешки език заливаме със студена вода. Слагаме на силен огън и кипваме. Варим няколко минути докато се надигне пяната. Изливаме врялата вода и премиваме езика със студена вода. Слагаме отново в съд за варене и заливаме с ВРЯЩА вода да покрие езикът поне 2-3 см . Захлупваме и варим на умерен огън под похлупак около 45 мин. Периодично отхлупваме да видим дали се е появила пяна. Ако има такава я почистваме с решетъчна лъжица.                                           
Свареният език оставяме да се охлади напълно и почистваме от кожата. Нарязваме на едри парчета /кръгчета по 1 см дебелина/.
Гъбите и лукът нарязваме на колелца и запържваме на умерен огън в кравето масло. Скилидките чесън и ореховите ядки счукваме докато се омаслят ядките /не ги смилайте/ и получи еднородна смес. Заливаме ги със сметаната.
В съд за печене подреждаме първо нарязаният език, върху него запържените гъбите и лук, заедно с отделената при пърженето им течност, най отгоре омесените сметана, орехи и чесън.
Слагаме се пече на СЛАБА ФУРНА /сметаната не трябва да кипи/ за около 20 мин. Изваждаме, посоляваме на вкус, поръсваме с малко смлян черен и червен пипер, прясно накълцан магданоз. Сервираме топло ястието.
Добър апетит!
П.П. Приготвих ястието изцяло на котлон в дълбок тиган с похлупак. Като след като подредих всички продукти варих на слаб огън още 25 мин. вместо да пека във фурна. Бърках периодично да не заври сметаната.
Ако бульонът е много гъст при печенето можете да налеете малко вода от която се е варил езикът. Аз нарязах орехите на дребни парчета и пресовах чесновите ядки. Така ми беше по лесно да ги счукам. Поръсих със смлян лют червен пипер. Удоволствието беше пълно, допълнено с червено вино.

Времето за варене и продуктите са дадени за 1 кг телешки език.

Пълнени чушки с кайма и ориз по унгарски

Ястие, без което е трудно да си представим на есенна трапеза и което мнозина в нашата страна познават и обичат – пълнени чушки. Мнозина го смятат за чисто българско ястие, въпреки че подобни чушки се срещат и в кухните на повечето околни страни. Но това ястие е един от основните кулинарни символи на Унгария, където се наричат  Töltött paprika.
   
Няма нищо странно в това: има един зеленчук, който, след като започне да расте, дава голямо количество и този зеленчук се оказва кух отвътре. Не е чудно, че чушките се пълнят с нещо навсякъде, от турците, гърците и целите Балкани, през кухнята на украинската и арменската нация до полската, румънската и трансилванската гастрономия. Всъщност, ако се вгледаме още по-дълбоко, се оказва, че всеки народ, който има чушки, също ги пълни с нещо. Въпросът не е в това, а с какво ги пълнят. Отговорът е, разбира се, с това, което имат. Много хора са се опитвали да съберат пълнените чушки по света, от индонезийски до индийски и филипински. Колкото по-близо е страната до нас, толкова по-сходни са съставките с нашите, но почти всеки си представя ястието много по-сложно от нас. Те имат много повече съставки, повече подправки, повече вкусове и текстури, смесени. Понякога простотата е чудесна, дори в този случай - ако всички елементи са много добри - и наистина няма нужда от повече боравене с унгарската рецепта. Все пак е интересно да се види кой какво смесва, как го подправя, какъв метод използва за приготвянето му и ако даден елемент събуди интереса ви, трябва да го опитате.
Töltött paprika - него ще приготвим днес.
Ястието е просто, така че дори начинаещи готвачи могат да се справят с него. То е толкова лесно за направа, вкусно и което е още по-важно, засищащо. Така, че е невъзможно да му устоите. Моят съвет - просто му се отдайте.

Продукти: 10 зелени чушки, 700 г свинска кайма, 100 г ориз, 1 яйце, 60 г свинска мас, 700 г домати, 1 малък морков, 1 глава лук, 3 скилидки чесън, 2 малки стебла целина /може и листа/, ½ с.л. пресен магданоз, 2 с.л. с връх брашно, 14 г сол /на вкус/, 1 ч.л. с връх смлян черен пипер, 1 с.л. смлян червен пипер, ½ с.л. стрита сушена чубрица, 2 щипки захар, 80 - 100 мл вода.
150 мл вода за варенето на ориза.
Начин на приготвяне:
Измийте добре чушките, отстранете дръжките, сърцевината и изхвърлете семките. Изплакнете и подсушете чушките.
Измийте добре ориза и го гответе, докато поеме водата. Добавете ориза и яйцето към каймата, разбъркайте добре. Подправете с част от солта, черния пипер, чубрицата и омесете добре.
Напълнете плътно чушките със сместа.
Пригответе соса. Разтопете свинската мас в тенджера, добавете нарязания на ситно лук, настъргания на едро ренде морков и накълцаната целина. Запържете зеленчуците до омекване. След това сложете брашното и смления червен пипер. Разбъркайте бързо и гответе, докато сместа си промени цвета и леко потъмнее.
Намалете котлона на умерен огън, изсипете почистеното от кожата и пасирано домати, като добавите малко вода, за да получите средно гъст сос. Оставете да заври.
Добавете сол и захар на вкус.
Внимателно сложете чушките към соса, захлупете и оставете да къкри на слаб огън за около 40 минути, докато чушките омекнат и каймата бъде готова /Може да отнеме повече или по малко време. Зависи от сорта чушки/. Накрая поръсете с останалия смлян черен пипер и чубрица. Разбъркайте внимателно. Оставете ястието 15 минути захлупено.
Сервирайте с варени картофи като гарнитура, поръсени с пресен магданоз. Така или иначе, не пестете от соса!
Добър апетит!
 
Ако доматите са много водни не е нужно да се прибавя вода.

Торта „Пани Валевска“

На 1 януари 1807 г. Наполеон, по пътя си към Варшава, спира да смени конете близо до град Блон. Каретата му веднага е обградена от ентусиазирана тълпа. Внезапно тълпата се разделя, отстъпвайки място на две елегантни жени. Най-красивата от тях, блондинка с нежни сини очи, е Мария Валевска, която по-късно става любовница на Наполеон и майка на сина му. Смята се, че тя е единствената сериозна любов на императора, освен, разбира се, любовта му към Жозефина...
   
В Полша се произвеждат парфюми и козметика под името на известната дама, както и известната торта „Пани Валевска“ – маслена торта, покрита с конфитюр от касис, сладко безе, бадеми и нежен крем. И всичко това, за да може всяка жена да си проправи път към сърцето на своя император.
Не знаем дали някога на трапезата ѝ се е появявала торта, кръстена на графинята. Най-вероятно сладкарят, чието име не е запазено, просто е кръстил творението си в памет на преждевременната кончина на полската красавица, надявайки се, че вкусът и името на десерта ще привлекат любителите на сладкото по същия начин, по който император Наполеон някога е бил привлечен от красотата и чара на самата Мари.

Продукти:
За батовете:
300 г брашно, 150 г краве масло, 80 г захар, 3 жълтъка, 20 г заквасена сметана, 1,5 ч.л. бакпулвер, 1 ванилия.
За пълнежа:
400 г гъсто сладко от касис (за предпочитане с приятна киселост, за да не стане кексът прекалено сладък)
За слоя меренг:
5 белтъка, 150 г пудра захар, 1 с.л. царевично нишесте, 100 г нарязани бадеми или на вкус
За крема:
300 мл прясно мляко, 70 мл течна сметана 30%,  75 г захар, 1 пълна с.л. царевично нишесте, 2 пълни с.л. оризово брашно, 2 жълтъка, 150 г омекнало краве масло, няколко капки бадемова есенция
Начин на приготвяне:
Разделете яйцата на белтъци и жълтъци. Когато разделяте, внимавайте да не допуснете жълтък да попадне в белтъците, тъй като това ще затрудни разбиването им. По същата причина купата и бъркалките на миксера трябва да са напълно чисти и сухи. Измийте ги с препарат и подсушете добре, за да отстраните дори най-малката следа от влага и мазнини.
За тестото смесете пресятото брашно, захарта, ванилията и бакпулвера. Добавете студеното нарязано масло и разбъркайте, докато се образуват фини трохи. За да смесите трохите, добавете 3 жълтъка, сметаната и бързо омесете тестото. Ако течността в жълтъците не е достатъчна, за да свърже трохите, добавете още малко заквасена сметана,  мляко или дори вода, или можете да добавите още 1 или 2 жълтъка. Поставете в найлонова кесия и оставете в хладилник за 1,5 часа.
Извадете и разделете на две равни части. Разточете тестото на два квадрата с размери 20х20 см, направете бордове. Сложете отново в хладилник за 20 минути.
Изпечете в предварително загрята фурна на 180°C (350°F) до леко златисто (около 15 минути).
Докато блатовете се пекат, разбийте белтъците със захарта, докато се образуват твърди върхове, след което внимателно добавете царевичното нишесте.
Извадете изпеченото тесто и охладете около 30 минути.
Намажете блатовете със сладко от касис, разпределете отгоре на равномерен слой разбитите белтъци и поръсете с филирани бадеми.

Намалете температурата на фурната на 160°C (задайте желаната температура и проветрете за кратко фурната), поставете тавата за печене с блатовете, сладкото и разбитите белтъци и печете още 20 – 25 минути. Оставете да се охлади напълно.
За крема загрейте захарта и млякото почти до кипване и пълно разтваряне на захарта. В отделна купа разбийте жълтъците, след което добавете сметаната, брашното и нишестето. Разбъркайте внимателно, докато сместа стане гладка и без бучки. След това, ако следвате рецептата, изсипете получената смес на тънка струя във врящото мляко и захарта и гответе, докато се сгъсти. Прехвърлете сгъстения крем в стъклен съд, покрийте и оставете да се охлади напълно (до стайна температура). Разбийте омекналото масло до пухкавост. Добавяйте крема малко по малко, като бъркате непрекъснато. Овкусете крема с бадемова есенция.
Намажете единия изпечен блат с всичкия студен крем отгоре, върху него поставете втория и го подравнете равномерно. Охладете готовата торта в хладилник за 24 часа, за да може кремът да стегне напълно. След това нарежете на порции.

Добър апетит!

Сръбски хляб “Погачице”

Погачите са традиционно сръбско и балканско ястие. Пита, приготвена от тесто с мая, с гъбеста текстура и богат вкус, често сервирана като закуска. Понякога се пълнят със сирене, сметана или пръжки и поради мекотата и пухкавостта си са любими във всички домакинства
Този хляб не е обикновен хляб, а такъв който се разглобява.
За мен хляб е силно казано. Повече готовия продукт прилича на памук погача. Но е много вкусен и бързо изчезна. Жалко че направих рецептата само с 2/3 от продуктите. Следващия път ще поправя грешката. Даже тези в къщи, които са на диета, се включиха в похапването на хляба.

Продукти: 400 мл топло прясно мляко,  650 г бяло брашно, 100 г разтопено краве масло, 20 г прясна мая или 7 г суха,  40 г захар, 12 г сол, 10 г сусамено семе, 5 г микс от 5 билки Провансал /розмарин, чубрица, мащерка, босилек и естрагон/ .
По желание 1 жълтък и 1 с.л. разтопено краве масло.
Вода.

Начин на приготвяне: Разтворете прясната мая в 50 мл топло мляко, 20 г захар и 20 г брашно. Оставете да набъбне. Направете кладенче  от останалото брашно, налейте там топлото мляко, набъбналата мая, останалата захар и сол. Замесете тесто. Оставете в покрит намаслен съд на топло да удвои обемът си. Отнема от 40 до 60 мин.
Кравето масло разтопете и смесете с микса от билки и сусаменото семе.
Готовото тесто разделете на 26 – 28 равни части. Частите смачкайте, оформете като малки питки. Топнете всяка в кравето масло и редете във продълговата форма, застлана с кухненска хартия за печене. Сложете на топло да набъбнат – 30 мин. По желание можете да намажете отгоре с разбит жълтък, омесен с 1 с.л. краве масло или със смес от кравето масло билките и сусаменото семе.
Печете в предварително загрята фурна на 190 градуса около 30 – 35 мин., като след 20 мин. покрийте с фолио да не прегори. Преди да започнете да печете, сложете в загрятата фурна 200 мл вода в огнеупорен съд и го дръжте там през цялото време. Получава пухкав, ароматен хляб с хрупкава коричка.

Добър апетит!

Лвовски чийзкейк /Львовский сырник/

Лвовският чийзкейк е истински сладкарски символ на Лвов. С чаша ароматно кафе той може да се конкурира с много други десерти.

Може би това е десертът, който можете да намерите най – често във всяка сладкарница или кафене в града.
Лвовският чийзкейк е невероятно сочен, има интересна структура, умерено плътен, но насипен. Цялостната му сладост се подчертава от приятната киселинност на изварата.
Рецептата за този чийзкейк принадлежи на известната украинска кулинарна специалистка Дария Цвек (1909 - 2004), легендарна жена, влюбена в кухнята и храната.

От ранно детство тя е гледала как готвят майка й и баба й . Внимателно е записвала всички рецепти, създавайки свой собствен кулинарен дневник. И никой не е знаел, че детското любопитство ще прерасне в страст и „работа на живота“.
Ястията, родени от ръката на Дария Цвек, са били не само вкусни, но и красиви. Тя е имала невероятно чувство за пропорция и можела да подреди всичко така, че масата да изглежда като на снимка. Рецептите, които украинският готвач е събирала и публикувала толкова години, вече са безценни.
Тези рецепти, излизащи от страниците на книгите й, и попадащи в нашите кухни, оживяват. Те се трансформират, живеят свой собствен живот. Вярвам, че човек  трябва да готви с душата си, а не сляпо да следваме рецептата, като инструкции. Разбира се, че трябва да се спазват общите технологични правила само за да се получи отличен резултат в крайна сметка. Но всичко останало - съставки, добавки, форма и представяне - трябва да се подчинява на едно правило - вашето желание, настроение и вкусови предпочитания.
Гответе за удоволствие, гответе за себе си и близките си, гответе по такъв начин, че процесът да носи радост и топли чувства. В ежедневната кухня няма място за тъпчене и „глупаво следване“ на рецептите! Играйте тази вкусна игра, насладете й се, на живо.
Основното тук е да обърнете внимание на малките неща! Най-вкусната извара, която ще намерите, най-качественият шоколад и масло. Още стафиди, за предпочитане черни, и ако ги оставите в алкохол за един ден, или в портокалов сок. Трудно е да си представите вкуса на готовия чийзкейк, ммммммм…………………………!
Няколко съвета. Тъмните стафиди могат да се заменят със сушени боровинки. Може да разнообразете чийзкейка с маково семе, като го добавите към ¼ от общата изварена смес и го направете най-долния слой.
Има най различни вариации на този вкусен сладкиш. Аз лично се спрях на варианта предложен от Виктория Мельник - сладкар, кулинарен фотограф и блогър. С малко допълнения от мен.
Нали и аз трябва да допринеса с нещо. Колко нескромно от моя страна.

Продукти за форма 11×20 см, дълбока 10 см : 600 г извара (9%), 95 г краве масло, 100 г захар, 15 г царевично нишесте, 4 бр. яйца, 30 г заквасена сметана 25%, 60 г черни стафиди, кората на ½ портокал /по голям/, 1 с.л. с връх маково семе, 1 ч.л. ванилия на прах.
Заливка – 80 г черен шоколад, 45 г краве масло, 20 мл прясно мляко
Тестена основа - 1 бр. яйце, 60 г захар, 60 г брашно , 1 ванилия ½ ч. л. бакпулвер
Сироп - 150 мл вода, 90 г захар
Краве масло за смазване на формата за печене, 25 мл тъмен ром, 1 с.л. брашно за овалване на стафидите и портокаловите корички.
 
Начин на приготвяне:
Стафидите попарете с вряла вода, оцедете и поръсете с 25 мл ром. Оставете ги захлупени за 12 часа. /Аз лично вечерта на предния ден ги приготвих/.
Портокаловата кора нарежете на ивици. Направете сироп от 150 мл вода и 90 г захар. Варете в него 18-20 мин. портокаловите корички. Снемете от огъня и оставете напълно да изстинат. Прецедете /запазете сиропа/ и нарежете на ситно.
Намажете формата обилно с разтопено краве масло. Сложете хартия за печене на дъното и по стените й.
Претрийте изварата през едра цедка два пъти. Не трябва да има бучици. Добавете захарта и царевичното нишесте. Разбъркайте всичко добре.
Разбийте мекото краве масло. След това едно по едно прибавете яйцата при постоянно разбъркване. Сложете ванилията и сметаната. Смесете всичко – извара и яйца до еднородна смес. Отделете ¼ от нея. Прибавете 1 с.л. маково семе и омесете. При останалите 2/3 от сместа сложете оваляните в 1 с.л. брашно оцедени и подсушени стафиди и ситно нарязани портокалови корички./ След овалването им, изтръскайте добре и ако има останало излишно брашно, просто го отстранете./
В подготвената форма първо сложете сместа със стафидите и портокаловите корички, а върху нея разпределете тази с маковото семе.
Загрейте фурната до 180°C. Печете на второ долно ниво /имам 5 нива на фурната/ 50 минути. Изключете нагряването, открехнете леко вратичката и оставете изпечения сладкиш да се охлади напълно. След това прехвърлете за 2-3 часа в хладилник да стегне леко.
Тестен блат – Разбивате яйцето заедно със захарта и ванилията до побеляване. Постепенно прибавяте брашното, което предварително се смесва 1/2 чаена лъжичка бакпулвер. Печете във застлана с хартия за печене форма 11×20 см на предварително загрята на 180 градуса фурна до порозовяване – около 15мин.
Блата поставяте в подходящ съд, сиропирате докато е горещ със студения сироп /този който отделихме от варенето на портокаловите корички/. Върху него внимателно слагате извадения от формата си чийзкейк.
Глазура - На водна баня разтапяте натрошения шоколад с млякото. Водата не трябва да ври. След това прибавяте маслото и разбърквате до еднородна смес. Оставяте малко да изстине. Заливате сладкиша, като шоколада се разпределя фино със шпатула. Оставяте в хладилника за 12 часа.
Насладете се на невероятния вкус.

Добър апетит!

Ди Сан Сян 地三鲜 - Пържени зеленчуци по китайски

Ди Сан Сиан (地三鲜) (Три съкровища на Земята) е традиционно китайско ястие, което символизира края на лятната реколта. То се основава на три зеленчука, които се срещат на всеки пазар в Северен Китай: картофи, патладжан и чушки. Но въпреки своята простота, Ди Сан Сиан е нещо повече от просто запържени зеленчуци.
     
Това е ястие с дълбока кулинарна логика, което разкрива всяка съставка по нов начин.
Тази рецепта включва не само нюанси на вкуса, но и специална техника на готвене, която включва поетапно запържване. Зеленчуците трябва да се пържат така, че да са хрупкави отвън и крехки отвътре. Това се постига с помощта на техниката „Гуо Ю“ (过油), която буквално означава „преминаване през олио“. Това създава хрупкава коричка при пържене и запазва текстурата на зеленчуците.
Сосът в Ди Сан Сиан играе решаваща роля не само за придаване на вкус, но и за допълване на текстурите. Той трябва да е достатъчно гъст, за да покрие зеленчуците, но не толкова гъст, че да замъгли текстурата им. Сосът се приготвя със светъл и тъмен соев сос, вино Шаоксинг и малко количество захар за баланс.
За домашно готвене можете да намалите количеството олио, без да жертвате качеството на ястието. Ресторантите използват повече олио, за да създадат перфектна хрупкава коричка, но у дома можете да пържите зеленчуците с по-малко олио, като ги разпределяте в тигана на етапи, така че всяко парче да има време да покафенее. Важно е също да запомните, че за най-добри резултати пържете зеленчуците на малки порции. Това ще осигури равномерно готвене и перфектна текстура, което е трудно да се постигне с голямо количество съставки в тигана.

Продукти: 300 г патладжани, 200 г картофи,  1 брой средно голяма зелена чушка, 2 стръка зелен лук, 1 стрък, без перата пресен чесън /2 големи скилидки/, около 80 мл растително масло /олио/.
Царевично нишесте за поръсване на патладжаните.
За соса – 50 мл студена вода, 1 с.л. тъмен соев сос, 1 с.л. светъл соев сос, 1 с.л. сладко вино Шаоксинг, ½ с.л. кафява захар,1 ч.л. с връх царевично нишесте, ¼ ч.л. сол.
Начин на приготвяне:
Нарежете патладжаните на малки хапки и ги накиснете в подсолена студена вода за 35 минути, след което отцедете добре и поръсете с царевично нишесте.
Приготвяне на соса - смесете всички съставки за него в отделна купа.
Почистете и нарежете картофите на малки парчета с дебелина 5 мм.
Загрейте тиган с растителното масло – 50 мл на средно силен огън. Добавете картофите на един слой и ги запържете до златисто кафяво от двете страни. Прехвърлете ги в чиния.
Поставете веднага патладжаните в тигана и ги разпределете равномерно, като внимавате да не се застъпват. Пържете /като добавяте по малко от останалата мазнина/ до златисто кафяво. Прехвърлете ги в чинията с картофите.
Оставете около една супена лъжица растително масло в тигана. Запържете зеления лук и чесъна, докато замиришат, след което добавете нарязаната на малки хапки чушка и гответе 2-3 минути.
Разбъркайте отново приготвения сос и го изсипете в тигана. Разбъркайте няколко пъти.
Върнете картофите и патладжаните в тигана и разбъркайте добре със соса, за да се уверите, че всички зеленчуци са равномерно покрити. След 2 минути свалете от огъня.
Веднага поднесете със сварен ориз.
Добър апетит!
По желание можете да обелите кората на патладжаните.