Керем Бюрсин - преди, сега и в бъдеще - личен и професионален живот (тема 128)

Рядко пиша и във форума, защото за всичките години (а и не съвсем отдавна) съм се убедила, че въпреки така хорово прокламирана толерантност и уважение към различното мнение, такава всъщност липсва. А си написал нещо различно и… стой та гледай как всички се превръщат в психолози и профайлъри. Пък уж форумът бил за забавление и разтуха в свободното време (доколкото го имаме).
И така – стига толкова лирично отклонение. Та…
Изобщо не помня как и кога погледнах сериал с Керем, не помня и кой беше този сериал. До него момент бях попадала на името на Керем в нет-пространството и ми се беше натрапило, че срещах най-често положителни писания + разбира се, „пикантни“ подробности за личния му живот. И най-вероятно в ден, който съм си била определила за нищоправене, съм загледала нещо с него. Пак казвам – изобщо не помня какво съм започнала да гледам – струва ми се, че май беше „В очакване на слънцето“. И… „пропаднах“. Впечатли ме играта, впечатли ме визията, а когато се поразрових за информация за този младеж 😊бях впечатлена от биографията му, от житейската му философия и изобщо от начина, по който взаимодействаше с хората. В руския форум (VK) намерих всичките му сериали със субтитри на руски (исках да чувам гласовете на актьорите) и реших, че ще намеря време да ги изгледам. След доста време „посегнах“ към „Този град ще дойде след теб“… не можах да го изгледам на един дъх. Опитах с „Въпрос на чест“ – издържах още по-малко. Довърших ги след време. Не ме разбирайте неправилно – не защото не ги харесах, а защото тежката драма не ми се отрази добре (самата аз бях в труден период след травма, която можеше да ме остави зрител от леглото). А и поначало много-много не ми допадат чак толкова кахърни драми. И така стигнах до „Почукай на вратата ми“. Трябва ли да казвам, че го изгледах на един дъх… Попаднах в магия… Но не заради сюжета. Завладя ме магията на главните актьори. От първата серия си казвах, че тези двамата не може просто само да играят. Убедена бях, че между тях се случва нещо. Ами че той екранът прегряваше на техните сцени. Невероятен контакт, невероятна химия, физика и още няколко там други науки 😊. Керем и Ханде – невероятен тандем! За мен те бяха причината поради която гледах като омагьосана. Ще кажа, че в началото много харесах Ханде Ерчел – по-точно взаимодействието и с Керем Бюрсин. Иначе играта и не ме впечатли особено. Нищо повече няма да кажа, защото не съм проявявала интерес да следя следващите и проекти.
След първото гледане на сериала бях в някакво приповдигнато настроение – особено след като разбрах, че наистина между главните актьори е избухнала любовта (ама то трябваше и да си кьорав, за да не го видиш…).
Трябва ли да казвам, че после гледах отново сериала… и гледах… и гледах. Сама на себе си се чудех – до него момент не бях попадала под влиянието на такава магия. И… постепенно започнах да се замислям повече над персонажите, над идеята на сериала и т.н. Установих, че някои от героите никак не ми харесаха. Може би на първо място ще поставя Мело… лично аз не бих искала да имам такава приятелка, която се бърка навсякъде и по най-неподходящ начин… простеещ начин. Селин – хладно пресметливо същество, което не съм убедена, че е способно на любов, просто е свикнала капризите и желанията и да бъдат удовлетворени на каквато и да е цена. Доказателството беше поведението и по време на амнезията на Серкан. Такава чудовищна манипулация като тази, която тя осъществи спрямо Серкан, може да сътвори само болен мозък.
Серкан и Еда… приказка за любовта! Онази любов – голямата, истинската, единствената, която не на всички е дадено да я срещнат и преживеят… Серкан израсъл без родителската подкрепа и закрила при живи родители, загубил любим човек и… „предаден“ от собствената си майка. Много точно Айдан каза „не знае как да се довери на жените“. Израсъл без любов, той самият не разпозна чувството, което го връхлетя още от първата му среща с Еда, камо ли пък да си го признае. Обвинявах го, че не споделя с Еда и с това още повече я нараняваше. Но пък това беше неговото разбиране да я предпази. И колкото и егоистично и несправедливо да е постъпвал спрямо Еда, според мен единствената му цел беше да я предпази. Когато се разболя отново я отдалечи от себе си пак за да я предпази. Искаше тя да има живота, който заслужава, а той не може да и даде. Искам да попитам критикуващите Серкан – колко от тях са били на неговото място – съборени от болестта, от почти убиващата терапия, от несправедливостта, поднесена му от живота. Няма да забравя сцената на прощаването му с АртЛайф, когато потеглязха на пътешествието с караваната. Сякаш в очите му се четеше „тръгвам на път, от който едва ли ще се върна“. Единственото му желание беше да бъде с Еда, да изживеят любовта си, да и създаде спомени, които да я топлят, когато евентуално няма да го има.
Стигам и до Еда… Загубила родителите си много рано. Не знам как преживява и оцелява след такава травма едно невръстно дете, станало нещо като изкупителна жертва на останалите му живи роднини. Адмирации за лелята, че е поела грижата за Еда. Обаче… хич не съм съгласна, че е научила Еда да бъде самостоятелна и да отстоява разбиранията, целите и желанията си. Мнението ми е, че всъщност и е втълпила да живее с убеждението, че нейните разбирания и желания са правилните и всички трябва да се съобразят с това. И докато се съобразяват да се променят така, както тя смята за нужно. Не видях, обаче, тя да се промени. И по-лошото - реакцията и когато разбра за виновния за смъртта на родителите и... Първото, което допусна е, че Серкан и е дал стипендия,  сближил се е с нея, за да "омекоти" ситуацията. Аз имам едно убеждение - човек първо предполага това, което сам би направил... Ами... жалко за Еда. От този момент персонажът и започна да губи точки в моите очи. И що за наглост - не можела да бъде с този, който е скрил нещо от нея... боже, боже... сякаш тя не скри от Серкан за Ферит и Селин. Ега ти ценностната система...
Всъщност… дадох си сметка, че при всяка несправедлива (според нея) постъпка на Серкан, тя никога не намираше начина да разбере причините. А начинът не е да крещиш като изоглавен – както тя правеше в повечето случаи. Ето това не ми харесваше в Еда – нейното постоянно изискващо поведение.
Срещата след години, с вече имащата я Кираз. С нищо не мога да оправдая Еда, че е скрила детето от неговия баща. Не ми хареса и първата реакция на Серкан, когато разбра за Кираз. Не ми харесаха, но ги разбирам донякъде. Важното е, че в крайна сметка и двамата съумяха да намерят пътя един към друг.
Накрая ще кажа какво не ми хареса в цялото повествование. Ами не ми хареса епизодът с амнезията на Серкан. Не ми хареса неговата грубост и безцеремонност, още повече не ми хареса обвиняващото поведение на Еда, а именно тя трябваше да е човекът, който да подходи с най-голямо разбиране и да намери правилния начин на комуникация със „забравилия Серкан“. Толкова интелигентната Еда да не се информира и да не проумее, че амнезията не е нещо, което си пожелаваш и че не избираш колко и какво да забравиш. Добре, че се намеси могъщата комшийска медицина, която с един замах лекува амнезия, че и мозъчен тумор. Получи се малко фентъзи, ама карай – за нуждите на сценария е... Да не пропусна и музиката - ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НА! Съмнявам се да има друг турски сериал с толкова чуждоезична музика...
Та такива едни неща си мислех от време на време и реших накрая да споделя.
Последва „Ако обичаш силно“. Ами… сюжетът не беше нещо кой знае какво, но пък там видяхме Керем в малко по-друга светлина. Стори ми се по-освободен. Чаровник! 😊 Отново се възхитих на взаимодействието му с деца. Този човек трябва най-накрая да създаде свои, за да не се зяносва генетичния материал 😊.
„Синята пещера“… Писала съм за този филм. Ще кажа само „Възхитена съм!“. Деврим за мен е една от най-сполучливите партньорки на Керем (след Ханде Доандемир).
„Сърцебиене“ – страхотна заявка, благодатна и актуална тематика… превърната от немощни сценаристи в история за колективната лудост на една фамилия… Впечатляваща игра на Лизге и на Керем (въпреки второстепенната му роля – според мен). Не проумявам как някои се фокусират върху разликата във възрастта.
„Aynen, aynen“, „Крепостен“, „Платоничен: Хотел „Синя луна“ – с интерес ги изгледах. Харесаха ми, има над какво да се замисли човек… Впечатлена съм от Гюпсе, от Йойкю, от Нилпери!
И накрая да кажа нещо… Никога не съм си позволявала да се подигравам, да обиждам, да иронизирам някого, чието мнение не съвпада с моето. Което за съжаление във форума май се счита за някаква норма – колкото си по-хаплив и безцеремонен, толкова по-добре.
Благодаря на тези, които ще изчетат поста ми. Още повече на тези, които ще проявят разбиране и толерантност. На останалите – бъдете здрави и удовлетворени! 😊
Лелеее, какъв ферман се е получил... Ще се реванширам - поне месец няма да пиша
Оооо, пропуснах Дмитрий! Нямам нищо против такъв вампир...

"Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина." (името няма да напиша, но то се знае...). А пък къде е истината едва ли някой знае...