Керем Бюрсин - преди, сега и в бъдеще - личен и професионален живот (тема 128)

Интервюто на Керем и Хадисе за Харпър Базар

Срещнахме се, за да поговорим за „новия език на влиянието“.

Разговорът започна със сила, премина към приятелство, после към любов и завърши с искреност. Това пространство, което Хадисе и Керем Бюрсин откриха един за друг, ни напомня за едно от най-странните неща на нашето време: реалността все още може да бъде най-силната форма на емоция. Написах този разговор, както се очакваше, донякъде в стила на писмата, които щях да пиша на баба си.

Някои хора не влизат в живота ти нежно. Те пристигат с енергия, оставят следа, събуждат нещо: Хадисе винаги е била такава с мен. От първия ден връзката ни не беше повърхностна или банална; тя беше искрена, дълбока… смяхме се много заедно, забавлявахме се много и преживяхме наистина прекрасни моменти. Но това, което наистина ни събра, не беше блясъкът на щастливите времена; беше, че можехме да се разпознаем дори в трудни моменти. Понякога се ядосваш, дистанцираш се, мълчиш, не разбираш, неразбират те. И тогава, един ден, поглеждаш назад и осъзнаваш, че това, което наричаш връзка, все още съществува, въпреки всички неравности. Хадисе и аз сме преживели точно това през годините. Виждали сме както добри, така и лоши дни. Сближили сме се в най-светлите моменти от живота си, както и в най-уморените, хаотични и наранени. И мисля, че наистина опознаваш човек в такива моменти: не когато всичко върви добре, а сред дима, шума и умората на сърцето. Причината да обичам Хадисе никога не е била само нейната сила. Всеки вижда тази сила. Но страната, която познавам, е различна. Тя е жена, която не вижда нуждата да превърне пепелта си в драматична история, а знае как да се издигне от мястото, където е паднала. Тя остава себе си както когато блести, така и когато е разбита. Една от онези хора, които никога не губят от поглед границата между звезда и човек. В днешно време това качество е по-рядко срещано, отколкото си мислим.

С Керем Бюрсин развих различни отношения, но те по същество водят до същия резултат. Харесва ми фактът, че той не е човек, който се старае твърде много да бъде известен. Не се опитва да изглежда добър, просто е такъв. Не крие искреността си; той е себе си. Когато работиш с такива хора, работата много бързо престава да бъде просто работа. В света на модата времето ни заедно почти винаги протичаше така: да, имаше фотосесии, дрехи, ревюта, проби, марки, крайни срокове, тази безкрайна суматоха... Но под всичко това имаше нещо друго. Нещо като приятелско събиране. Маса от хора, които се грижат един за друг, шегуват се и знаят кога да мълчат.

Този брой говорим за „Новият език на влиянието“. И така, бих искал да започна с основите: какво означава властта за вас днес? В кариерата ви, в живота ви, в междуличностните ви отношения...? Къде започва истинската власт?

Керем Бюрсин : За мен силата вече не означава нищо в класическия смисъл на думата: да говоря силно, да бъда твърд, да доминирам, да изглеждам физически превъзходен... Нищо от това не ми се струва истинска сила. Точно обратното. Понякога много от тези неща изглеждат като просто още една маска за крехкост. Защото, когато човек е наистина силен, той не чувства нуждата постоянно да го доказва: спортувам от години, боксирам, знам границите на тялото си. Аз съм човек, който знае как да се защити и да реагира. Но това ме научи на едно нещо: истинският проблем не е в удрянето, а в това да не удряш. Да имаш сила и да можеш да я държиш под контрол. Накратко, според мен истинската сила е малко самоконтрол. Да не експлодираш веднага, когато нещо те провокира. Да не смачкваш човека пред себе си, дори и да можеш. Да знаеш как да мълчиш, когато е необходимо. Мисля, че все още мислим, че викането „Тук съм“ е форма на сила. И все пак, понякога най-силният човек в стаята е този, който мълчи, който изразява мнението си, без да налага мнението си. Кой не унижава другите, за да се издигне? За мен силата е малко търпение, малко разбиране и малко контрол над импулсите. И честно казано, това е може би най-недостатъчното в съвременния свят. Силата не е, както мнозина вярват, в повишаване на глас или оказване на натиск. Понякога, напротив, тя се крие именно в способността да се отдръпнеш, в способността да се сдържаш и в избора да не губиш вътрешното си равновесие, независимо от всичко. Най-дългосрочните резултати често се постигат именно чрез това.

Хадисе : Когато говорим за сила, мисля преди всичко за нещо много вътрешно. Например, ако ме попитат: „Какво е сила?“, първото нещо, което би ми дошло на ум, е способността да поддържам вътрешен мир. Защото днес външният свят е толкова шумен, има толкова много очаквания, коментари, натиск да се преструваме, бързина и публичност… Понякога е трудно дори да чуеш собствения си глас. Ето защо за мен силата е да не губиш равновесие сред целия този хаос. Способността да продължаваш да слушаш вътрешния си глас. Какво се случва в социалните медии, кой какво е казал, колко си видим, как другите те възприемат… Ако успееш да останеш балансиран сред всичко това, мисля, че там се крие най-голямата сила. Защото, ако нямаш баланс вътре в себе си, нищо външно няма да те спаси. Мисля за това много повече, особено през последните години. Сега за мен силата е по-скоро въпрос на баланс, отколкото на скованост. По-малко показна сила, повече осъзнатост. По-малко реактивност, повече вътрешен баланс. Да останеш истински силен в днешния свят означава да не губиш гласа си, въпреки външния шум. Докато всички говорят, докато всички се опитват да отстояват нещо, самият факт на запазване на вътрешния баланс създава сфера на влияние. Може би се изгражда нов език на влияние, преди всичко, вътре в нас самите.

Всъщност думите ви ме карат да се замисля малко върху въпроса за съвестта: защото днес е по-лесно за повечето хора да се изправят на страната на популярното. От друга страна, отстояването на това, което е правилно, особено ако е непопулярно, е много по-трудно. Според вас, тук ли започва влиянието?

Керем Бюрсин : Всичко започва с това. Нека вземем един много прост пример: представете си някой, който е маргинализиран в определена среда. Това може да е в училище, на снимачна площадка, сред приятели: някой е тих, различен, по-уязвим или неспособен да се адаптира към езика на масите. Хората са склонни да застанат на негова страна, защото виждат там лесно пространство. Един вид фалшиво поле на власт. Но според мен истински силен човек е някой, който може да го подкрепи: някой, който може да каже: „Това е грешно“: някой, който избира собствената си съвест пред комфорта на масите. В днешния свят, според мен, най-ценното нещо е способността да се избира не лесният път, а правилният. Защото тогава дори това, което наричаме „влияние“, се превръща в нещо друго. То не е просто външен вид, а характер.

Хадисе : Това ми напомня за един епизод от ученическите ми години: в класа ми имаше едно момиче, което почти никога не беше включвано в групата, тя стоеше някак си настрана. Дори си спомням името ѝ. И винаги се опитвах да я включа в групата. Не исках никой да е сам. Не исках никой да се храни сам. Не исках никой да се разхожда сам по време на междучасието... Днес, поглеждайки назад, осъзнавам, че това е едно от нещата, които най-много обичах в младостта си. Защото, ако някога имам дете, точно на това бих искала да го науча: да гледа тези, които са сами. Да забелязва тези, които са били изключени. Защото според мен истинският характер се формира именно там: силата понякога не се крие в това да атакуваш някого, а в това да си до него. Истинското въздействие не се крие в това да се слееш с тълпата, а в това да можеш да подкрепяш тези, които са самотни. Лесно е да кажеш това, което казват всички останали, но отстояването на истината често изисква характер. Понякога човек е в най-добрата си форма, когато застане на страната на тези, които нямат кого да подкрепят.

Ами любовта? Каква е силата на любовта? Силен ли си или любовта неизбежно те прави уязвим?

Керем Бюрсин : Вярвам, че тези, които се влюбват, неизбежно стават уязвими, но това не ги прави слаби. Напротив, ако наистина обичаш някого и оставаш честен, това е огромна сила. Защото любовта е нещо, което е лесно да се романтизира, но в действителност е много сложно. Всички говорят със стереотипи: мъжете обичат по този начин, жените се държат по този начин; връзките трябва да са такива... Не мога да се свържа с нито един от тези стереотипи. Хората са много сложни. Всеки от нас има много различен произход, свои собствени рани, свои собствени страхове, свои собствени начини за получаване и даване на любов. Ето защо за мен най-важното нещо в любовта е разбирането. Да се ​​опиташ да разбереш човека пред теб. Да разбереш откъде идва, защо реагира по този начин, какво носи със себе си. Може би не е подходящ за теб, може би връзката няма да продължи, но трябва да бъдеш честен. Понякога дори раздялата е любов. Защото любовта не винаги означава да се държиш за някого. Въпреки че благополучието, щастието и животът на този човек ще протичат по-хармонично, независимо от вас, любовта понякога има способността да направи крачка назад: това може да не изглежда много романтично, но според мен е една от най-искрените форми на любов.

И така, днес, на вашата възраст, как си представяте любовта, която искате в живота си?

Керем Бюрсин : Честно казано, бих искал да имам семейство днес. Бих искал да имам дете. Бих искал да имам съпруга. Не се чувствам чак толкова далеч от всичко това, но животът не винаги следва линеен път за мен. И така, какво е важно тук? Ще може ли човекът, когото срещна, да живее с мен не само в успех, но и в простота? Накратко, нека предположим, че един ден всичко изчезва. Слава, пари, известност, работа... Ако направим всичко, за да преминем към един много прост, много нормален живот. Ще искаш ли все още да бъдеш с мен? Ще ме виждаш ли все още? Защото днес живеем в много материален и много повърхностен свят. Човек неизбежно пита: откъде идват? Какво ме заобикаля? За мен критерият за любов се крие именно в това. Любовта вече не се измерва с грандиозни определения, а с по-искрени въпроси. Ако загубиш всичко, ако светлините угаснат, ако животът стане по-прост, този човек ще остане ли с теб? Може би истинската сериозност на любовта се разкрива точно в този случай.

Хадисе, какво мислиш? Какво означава любовта за теб днес?

Хадисе : За мен любовта не е това, което беше, когато бях на 16. Тази любов от пръв поглед, онези драматични истории, онези моменти, когато „светът спира и ние се обичаме“. Преживяхме го, видяхме го, израснахме с него. Сега съм в различна позиция. Защото сега имам живот, имам рутина; имам идентичност, имам ценности: и виждам любовта през тях. Връзките са ценни, ако добавят щастие към щастието в живота ми. Но ако в тези връзки започна да се чувствам неудобно, непълноценна, безполезна или постоянно тревожна, тогава има проблем. Защото една добра връзка трябва да обогатява, а не да обеднява. Все още много обичам любовта. Но сега това чувство на любов вече не се изразява с големи думи, а в малки моменти: изпращаш ми снимка, питаш: „Как си?“. Дори само с отговор ме караш да почувствам любов. Ароматът на тялото ти, докато спиш, малък жест на нежност, малко внимание… Мисля, че любовта вече е там. В по-зряло, по-спокойно, но може би дори по-реално състояние. И разбирам това много добре: аз съм силна жена. Затова имам нужда от някой до мен, който може да се мери с тази сила. Не някой, който стои зад мен; някой, който върви до мен и който понякога, когато е необходимо, знае как да застане пред мен. Не мога да бъда с някой, който се страхува от силни жени. Защото съм жена, която също обича самотата. Способна да бъда сама, желая връзка само ако тя ми носи истинско удоволствие. Лоялността и доверието са неоспорими. Без тях е невъзможно. Правилната връзка не унижава човек. Тя не добавя тежест към и без това трудните аспекти на живота. Напротив, тя сваля тежестта от плещите ви; дава вътрешен мир и най-важното - обича ви, без да ви унижава.

Ами, в предишните ви връзки досега, замисляли ли сте се някога за факта, че хората са се обръщали към вас заради вашата слава или публичност?

Керем Бюрсин : Разбира се, никой не иска да мисли по този начин, но аз предпочитам да не го правя. В края на краищата, когато се запознавам с някого, не се представям, като говоря за славата и известността, свързани с професията ми. Дори в личния си живот се опитвам да избягвам всичко това.

Хадисе : Мисля, че мога да го кажа съвсем ясно. Да, случвало се е: разбира се, няма да споменавам имена, но знаем, че хората обичат да привличат внимание. Слава, публичност, влияние... Тези неща създават поле на привличане. Понякога срещаш хора, които са привлечени от теб не заради теб лично, а заради това, което излъчваш: с времето се научаваш да правиш разлика между тях. Тези, които наистина те виждат, и тези, които забелязват само великолепието около теб... Много е поучително.

И това се вижда в малките жестове. Например, по време на снимките, в момент, когато всички бяхме много заети, той стана и отиде да благодари на целия екип. И аз правя това често: да го видя как прави това ме прави много щастлива, защото в този жест има истинска деликатност. Освен това, той наистина знае как да слуша. Това е едно от най-трудните неща за намиране в днешно време. Често хората слушат само за да отговорят, но той слуша, за да разбере: той е топъл човек. Близък човек. А това са много ценни качества в днешно време. Искреността е толкова рядка, че е почти лукс: така че, когато срещнете хора, които наистина слушат, които са искрено заинтересовани, които се държат добре не за да изглеждат добри, а защото са добри, го усещате веднага. Някои хора излъчват увереност само с присъствието си. Да останеш истински силен в днешния свят означава да запазиш гласа си въпреки външния шум. Докато всички говорят, докато всички се опитват да докажат нещо, фактът, че човек успява да запази спокойствие, създава сфера на влияние. Може би новият език на влияние се изгражда предимно отвътре. И взаимоотношения не се развиват, някои планове не вървят по план. Но това, което помага на човек да упорства, е да не зацикля. Понякога най-голямата сила е способността да се движиш напред с достойнство; не без да се счупиш, а като се научиш да продължаваш напред, преодолявайки трудностите си.

Керем, ти участва в създаването на новия албум на Хадисе. Какво беше усещането да я гледаш как работи?

Керем Бюрсин : Това, което ме порази най-много, беше, че някой, който се е занимавал с това толкова дълго време, все още имаше същия ентусиазъм, сякаш това беше първият ѝ албум. Беше много уморена, болна, посред натоварен ден, но от една страна, си слагаше слушалки, за да слуша песните, водеше си бележки, изпращаше гласови записи, все още обръщаше внимание на детайлите. Да видиш тази страст беше много вдъхновяващо. Защото в един момент осъзнаваш: може би този човек не е длъжен да прави това, но го прави с цялото си сърце; уважава работата си. И когато видиш нещо подобно, не можеш да не го уважаваш. За мен беше много важно да видя тази нейна страна.

Хадисе : Прекрасно е да те чуя да казваш това. Защото наистина обичам работата си. И не мисля, че искам да загубя този първоначален ентусиазъм. Ако го загубя, щях да се чувствам сякаш съм загубила част от себе си: истинският характер на човек често се разкрива не в най-ярките моменти, а в най-трудните. В светлината на прожекторите всеки може да изглежда уверен; истинското предизвикателство е да запазиш същата тази страст, дори когато си уморен, болен или вършиш работа, която не се вижда.

И, разбира се, Dolce & Gabbana. Предполагам, че тази марка заема специално място в живота ви. Как ви карат да се чувствате в тези модни колаборации?

Хадисе: За мен Dolce & Gabbana е част от мечта, която пазя от дълго време. Като дете, винаги когато я виждах по телевизията или в списания, тя беше една от онези марки, за които си казвах: „Един ден и аз искам да нося това.“ Така че да бъда част от този свят днес се чувствам като сбъдната мечта. Защото това е марка, с която имам връзка не само естетически, но и емоционално. Да бъда част от такава история като двама турски творци е също източник на гордост. Сега, да бъда посланик на марката Dolce & Gabbana Beauty е изключително значимо за мен. Това не е просто работа; това е като да сбъдна детска мечта.

Керем Бюрсин : Това, което ми прави най-голямо впечатление, е, че въпреки размера на марката, тя не е загубила това чувство за семейство. Историята на Доменико и Стефано е наистина впечатляваща. Да започнат от бунтарски произход и да стигнат до мястото, където са днес, е наистина впечатляващо. Но това, което ме поразява най-много, е, че нещо автентично е останало през цялото време. Можете да го усетите, когато влезете в залата след ревютата. Персоналът, шивачите, екипът - всички са заедно. Никой не ни гледа отвисоко. Всички са включени. Всичко е на показ. Фактът, че седят с нас и говорят с часове, карайки ни да се чувстваме не просто като гости, а като истинска част от тази структура, е изключително ценен. Мисля, че се случва нещо различно, когато истински хора се присъединяват към истински марки. Ето защо за нас това не е просто мода; това е и връзка, основана на характера.

Хадисе : Да, най-хубавото е да се чувстваш наистина видян. На много места идваш, гледаш предаване и това е всичко. Но тук връзката продължава. Има разговори, има интерес, има топлина. Ето защо това не е просто връзка с дадена марка. Това е като семейство.

Керем Бюрсин : Може би точно там се крие истинската сила: в способността да създадеш усещане за семейство с хората, с които работиш. В света на модата истинската интимност е рядкост, ето защо е толкова ценно, когато работата в определен момент престане да бъде просто работа и се превърне в кръг от приятели. Да създаваш заедно е прекрасно, но да се чувстваш истински добре заедно е още по-рядък лукс.

Любимциии

Добро утро!

Добро утро и от мен! Хубав ден момичета.

Добро утро! Чакаме поне едното слънце да изгрее...




И нещо да ви развесели...

Спорен и усмихнат ден!

https://x.com/stiakero/status/2050335984785489987

МЯР на дясно рамо... Силовите натоварвания не винаги са без последствия, за съжаление......

За какво или кого става дума? Сега пък аз не разбирам... Или за пореден път се проявяват типичните характеристики на форума.