Бързи въпроси и отговори деца - 10

Трябва да ограничите хлебните храни,или да бъдат пълнозърнести.Сина ми дори от малко повече солети получава запек.Но тази възраст трябва да хапва манджи и супи.

Супите ни станаха проблем след 1г и 6м. До тогава беше само супи. Сега е много трудно да го накарам да яде. Вече не знам как да постъпя.

Хаха, да, трябва, но късмет да убедиш злояде дете да яде манджи и супи. Дъщеря ми е на 4,  от 2-годишна корема не й е виждал манджа или супа. Може да фотосинтезира, но няма да хапне. В детската е на сух хляб на обяд. В менюто й има точно 5 неща. Добре че поне плодове яде. Таа, предполагам, че дамата знае, че трябва да яде манджи, но детето, ако не иска, няма сила на света, която да го накара.
Отначало и тя беше със запеци постоянно, после корема й свикна явно и се оправиха нещата.

Не виждам нищо смешно в това..Първото ми дете беше злоядо и съм намирала начин да го убедя да хапне поне половината супа.Дадох алтернатива поне хляба да е пърнозърнест.Това,че няма сила на света,която да накара детето да се храни здравословно не е по-добрия съвет и няма да се съглася с това.Все пак всеки говори от личния си опит,така че да не се надсмиваме една на друга,а да уважаваме мненията си.

Не давам съвет, казвам, че просто при някои деца няма сила на света, която да ги накара да хапнат супа, манджа или каквото и да било. А повярвайте ми, за 2 години, пробвала съм всичко. Явно голямото ви дете не е било толкова злоядо щом си е изяждало половината супа дори.
А за засмиването, просто вече ми звучи смешно някой като ми каже, трябва да яде супи и манджи, аз да не би да не знам, че трябва. Ела го обясни на детето обаче, та затова ми е смешно.
Оставяла съм я да гладува цял ден само и само да пробвам да й дам след това нещо с лъжица, познайте дали постигнах успех. В градината гледа още 20 деца как ядат супи на обяд, никога не е хапвала покрай тях и една лъжица. Пробвала съм от по-нежни опити до по-сурови, нищо не е дало резултат.

Кисело мляко яде ли? Това спасява положението при нас.

киселото мляко го запича

Пробвайте с пробиотик.

Ние сме същите.
Малкия е на 5 г и 9 м.
Няма да казвам колко ми е трудно с него.
Яде филия с масло и хамбургски салам на Житница.
Вчера например яде филийки направих в фурната с салам.
Плодове не яде.Готвено не яде.
Тази сутрин яде пица но махна кашкавала .
Имаме градина с домати и краставици и от тях не пожела.
Става ми все по трудно а расте и би тр да се храни повечко.

Аз съм имала жив пример за много злоядо дете вкъщи докато бяхме малки с брат ми. Майка ми се чудеше какво вече да му дава за ядене. Щеше да гладува цял ден, но нямаше да хапне нещо, което не му харесва. Точно така е и голямата ми дъщеря в момента.
При него продължи докъм 10-12- годишна възраст чак. След това нямаше изхранване, започна да яде всичко и по много😂😂 После пък ядовете на майка ни беше как да го изхрани😂

И двете ми деца, когато решат, че нещо няма да ядат - няма сила на света, която да ги накара дори да го опитат. Ако излъжа малкия, директно го изплюва. Големият често приключва в градината с обяда, защото следобедното не го яде - а беше дете с много разнообразно меню, ядеше абсолютно всичко без маслини.

Моят съвет е две чаени лъжички кокосово масло да предлагате, при хранене.

Брей, тия супи на раздора... Аз и децата ми много обичаме, но изобщо не са задължителни. Ако е за някаква хранителна стойност, може да се предложи просто зеленчуков бульон.
Полезни мазнини - авокадо, зехтин. Те влияят добре на перисталтиката. Овесени ядки, ако давате, прекратете, защото те по-скоро правят нещо като тапа при по-ленивите черва. Включвайте децата в приготвянето на храната, оставяйте ги да се хранят сами (мноого преди 2-годишна възраст) и по възможност поднасяйте храната интересно, ако се налага. Да сервират, да сядат на маса със семейството, да късат плодове от градина/планина/парк, да търсят орехи, лешници, да избират зеленчуци в магазина, да носят някои от тях до вкъщи... С храната се създава връзка, тя не бива да е център на деня - яде ли, какво яде, ама колко яде, ама хапни малко от това...
Иначе... "пюренца" на две годишно?!

Съгласна съм...но как да сложи нещо в корема, за да отприщи тапата. Вече щом види храна и не ще да яде. Пюренцата са за разхлабване, супи не иска, вече и сухи храни не иска, защото му е тежко. С клизми- до кога? От някъде трябва да тръгна

Моля без нападки, аз ще пиша от името на точно злоядото дете. Първите ми съзнателни спомени са откакто бях на около 3г и откакто се помня манджи и супи не ям. Майка ми и баба ми казват, че е започнало много рязко някъде около 2г.
Яденето ми беше кошмар, плач и изпитвах пълен ужас всеки път, когато станеше време за ядене. С извинение изпитвах тотална "погнуса" от всичко, което не е суха филия с нещо отгоре, пържен картоф или кюфте. Вскаква храна, която имаше по-течен компонент, смесени продукти и т.н ме караше още при вида да ми се гади - още на психическа основа. Колкото и да съм била гладна, ако видя манджа и ми минаваше всякакъв апетит, нашите пробваха всичко - включително да не ми дават храна, ама по никакъв начин не ми пречеше, защото предпочитах да не ям нищо, отколкото да ям манджа, а за супа да не говорим въобще. В детската градина се виждаха съвсем в чудо, имам спомени лелките как говориха с майка ми и обясняваха, че "детето цял ден е само на вода". В крайна сметка започнаха да ми правят сандвичи и на обяд всички докато ядат аз дъвчех сух сандвич и бях изключително щастлива. В училище 2ри клас бяхме на лагер далеч от нас - принципно нашите ме бяха заредили с кроасани, аз закуски ядях, салата, кюфте, нещо сухо, но манджа, супа не помирисвах - месо също (единствено салам, кюфте/кебапче, толкова беше "месото"). Е не помня какво точно стана, но не можах нищо да ям два дена, класната ми се видя в чудо, заведоха ме на лекар и ми биха инжекция, защото бях почнала да повръщам от вида на хранат. Много добре помня как ми казаха, че трябва да почна да ям, защото иначе ще ми бият инжекции (това да ме стреснат), а аз казах че предпочитам инжекции всеки ден и няма проблем, стига да не ям манджа или супа, а и напълно сериозно го мислих. В крайна сметка класната ме зареди с още кроасани, в кухнята на лагера ми готвиха отделно кебапчета и картофи 😑 само и само да ям храна. Нашите бяха говорили предварително с класната, че не ям готвено, че ям закуската, скара, тук там от някоя манджа хляба и някой картоф.
Пробвали са всичко и да, нямаше сила на света, която да ме накара дори да близна супа. Едва някъде между 10-12г започнах да ям картофена крем супа. Майка ми тогава е започнала да вкарва тиква и различни зеленчуци вътре, защото не съм виждала какво ям. Месо проядох на 19, сега съм на 29 и манджа все още не ям, готвя, но не ям. Супи също не ям - с изключение сигурно на крем супа 10 пъти в годината.

Общо взето ядях сандвичи (масло и салам, домат и сирене, лютеница и сирене, пастет и маслини, яйце и сирене), пържени картофи, плодове и сурови зеленчуци, кюфте/кебапче, ама да е купешко, защото от домашните ми миришеше на месо 🫠, картофено кюфте, шницел от тиквичка, салати, картофено пюре, хлебчета някакви, вече в училищна възраст малко мусака, картофена крем супа и подобни.
Когато започнах да си готвя сама готвенето ми стана голяма страст, сама започнах да експериментирам с продукти и храна, за да мога да ям всичко, но манджите все още не са ми в менюто. Включително, за да ям спанак си правих в блендера - брашно, сирене, яйца, спанак вътре, блендирах, оформях и във фурната - ставаше на хлебче, но не се усещаше спанака нито на консистения, нито на вкус, а просто ставаха зелени 😁
За запек не мога да препоръчам нищо, защото такъв проблем никога не съм имаха от сухата храна, но ако успеете с някой опит да вкарате някой различен зеленчук я към карофено пюре (целина/чушка/тиквичка), към зеленчуково кюфте, зеленчуков пастет (комбинации всякакви), който да е студен и ако успеят поне така на филия да го ядат. Ако случайно ядат паста със сос (аз примерно и това не обичах) то не е нужно да е тип доматено(болонезе), всякакъв вид зеленчуци могат да се направят, пасират и в малко количество към пастата. При мен поднасянето интересно не помагаше, винаги са ме включвали в готвенете, двор и градина имахме, та зеленчуците беше моя задача да ги бера - обожавах ги сурови, но минат ли топлинна обработка бяха пълно чао. Но определено - да не се набляга на "яде ли/яж/какво ще ядеш" като това да си ял да е център на деня, защото детският мозък го приема вече като задължение, още повече го отказва и отрича. А отделно - колкото по-малка порция се предложи на подсъзнателно ниво детето е по-склонно да я изяде, отколкото ако види пълни лъжица и чиния.

При моето дете месото е само кебапче, види ли друго затваря устата и по-скоро ще ми отхапе пръста, ако пробвам да й го натикам в устата, но няма да го хапне. А, яде и луканка😅
Останалото в менюто е: макарони с лютеница, картофи на фрайъра и пица/сандвич с кашкавал. Общо взето въртим тези неща за вечеря. От зеленчуците яде само домати и краставици. От млечните яде само сирене и кисело мляко/айрян.
Като гледам някои деца как си хапват всичко с апетит, направо ми се реве, но, това е положението, приела съм го.