Бързи въпроси и отговори деца - 10

Не знам сега какви са, но преди няколко години взехме в къщи. Използвала съм го, имах доста продължителна кашлица, на мен ми вършеше работа.

Ние имаме два от Лидл, на Медисана. И двата са на по 5г, дълго дълго ползвани, различни модели са, но и двата са компресорни. От няколко седмици започнах да го ползвам и за детето (1г5м), шумни са си, но не му пречи - имат малка и голяма маска, мундщук, единият има и 2 размера приставката за нос.

И аз купих Омрон за щерката, хипопотам е. Златен, не е мръднал за 5-6г почти нон стоп употреба в есенно-зимния период, много съм доволна. Вече не го ползвам, но ми свърши чудесна работа.

Здравейте, мами! Малко по- различен въпрос- Как успяхте да овладеете сепарационната тревожност при Вашите дечица? Моето е на 2г и 5м. Пуснах го на градина с яслена група- ходи само 3 дни и се разболя. После, не можах да го отведа, защото пищеше и много силно се разстройваше. Един ден ми го върнаха, защото повърнало от плач. Реших да го оставя още малко, защото имам тази възможност още 2 месеца. Разболя се пак, имаше тежък вирус, тръгнаха и последните кътни и сега вкъщи е много трудно. От градината започна да се страхува, че ще го оставя, не ми позволява да отида до тоалетната, да сготвя и т.н. Не иска да общува с деца, не иска да излиза навън, вкъщи само плаче, не иска да играе, непрекъснато ми казва, че "мама я няма". Говорих с психоложката в градината, обясни ми, че е нормална реакция и трябва посещаемост, но аз искам да се допитам и до Вас. Имали ли сте такъв проблем? Как го разрешихте? За мен, лично, не е нормално чак такава силна фрустрация да изпитва и да се "пази" от децата. Ппц, винаги е било от по- наблюдателните дечица, отнемало му е време, докато свикне и опознае средата, но никога не е проявявало такова поведение. Има моменти, в които започва да плаче, защото" баба е седнала на дивана и му пречи", "тате е отишъл до магазина".
Наясно съм, че нещо грешката е в мен, но търся начин как да я оправя.
През тези 2г и 5м сме сами- таткото работи до късно, баба ни идва на гости в месеца 1 или 2 пъти. Никой не го е пазил, приспивал, хранил и не се е занимавал с него 1 ден.
Опитвам се да го водя по детски центрове, паркове, но избягва децата на неговата възраст- търси и може да е около 4-5годишни, които са също по- тихи дечица.
Благодаря!

Моето детенце също беше много привързано за мен и от началото беше много трудно свикването на ясла (той ходи на частно с много малка група от 4дечица). Трябваха му около 2 месеца докато остане там да спи на обед. Започнахме само с по 1 час, след седмица 2часа и вече на 4 седмица 3часа... Доброто беше ще оставяше жената да го гушне и да го успокои ако почне да реве. В смисъл че и имаше доверие. Ето вече е на 3 годинки и нямаме проблеми с разделянето от мен, слободно си седи сам при баба и дядо или при сестра ми. Но все още не обича да е сред много хора на едно място, няма значение дали познати или непознати, възрастни или деца. Не е вината в теб просто на някои дечица им трябва повече време да свикнат с промяната и са малко по емоционални. Да уточня че моят син беше на 18месеци като тръгна на ясла защото ми се налагаше да започна с работа. Ако имах възможност да съм вкъщи бих го оставила до към 3 годинки с мен вкъщи.

Благодаря! За начало до края на годината все още мога. Работодателят ми намеква за съкращение...та, и това го обмислям. Някак съм на кантар- кое ще е по- добре за детето. Предвид и идващата зима, всички познати дечица са на градина( в неговата група)...ще е отново сам

Напълно е нормално и не значи, че нещо грешите. На тази възраст си плачат за всичко така или иначе. За да свикне, трябва да ходи редовно, дори и за малко. 5 дни в седмицата са по-лесни от 3

А разстройването от нищо...пак ли е нормално? Първо дете ми е, до сега не съм виждала такива ситуации. И факта, че не иска да играе с деца, също ме смущава

Не сте ли чували за “прекрасните две”? Плачат, че искат банан и после плачат, че си им го обелил.

А...да, изчетох много, но не очаквах чааак такъв проблем. Пак, пиша, че и не желанието да общува с деца ми е тревожно, иначе ще минем и този период, няма как..😟

Можеби е добре да остане през зимата вкъщи тъй като сега е сезонът на вируси и грипове. И през пролетта да опитате отново в детската градина и както писаха преди мен, по-добре е 5дни отколкото 3 дни в седмицата.

Няма нужда да общува с всеки. Дъщеря ми е същата. С времето си избира хората и в това няма нищо лошо

Голямото ми дете тръгна малко на ясла, не е плакал и т.н., но във времето установявам, че явно го е изживявал.
Второто ми дете тръгна на две, силно привързано към мен - плачейки и при близките ни, които са го гледали, като с едната баба делим един двор.
Записах го на частна ясла, защото не го приеха в държавна, плачеше всяка сутрин, адаптацията беше: 8 дена до обяд и след това по цял ден /госпожите твърдяха, че се успокоява бързо/. Взимайки го гушкаше госпожите, смееш се и показваше спокойствие. През това време го приеха в държавна ясла и започнаха моите притеснения, заради смяната. Започна там, без адаптация, отново плачеше сутрин, госпожите казваха, че се успокоява бързо и не са очаквали такова нещо.

След две деца според мен "бавната" адаптация, /при голямото ми дете беше такава сигурно почти месец го взимах в 10ч.,/ пречи на процеса, защото дете свиква на този "режим". Друг важен фактор са учителите с голямото го разбрах по трудния начин, с малкото и на двете места срещнах страхотни жени, които вършат работата си с желание и това си личи.
Относно комуникацията с останалите е до избор на детето /голямото не желае да ходи на театрите в градината например, защото е шумно, не желае да играе с голяма група деца, включително и психоложката в градината забелязва, че голяма/шумна група му влияе на проведението. На различни събития извън градината тълпата/шума не му влияят. Той си избира 1-2 деца и те са му абсолютно достатъчни. В яслата пък изобщо не търсеше други деца, обичаше игри, в които е сам - редене на конструктор, рисуване и подобни.
Малкият към момента му са интересни другите деца, но предполагам с времето и той няма да играе/общува с всички - и това е нормално, ние като възрастни също имаме предпочитания.