Бързи въпроси и отговори деца - 10

  • 15 716
  • 501
# 480
Нормално е при тръгване на градина да има доста сътресения. Също е нормално на 2 години изведнъж да ги обсеби нещо и да станат невъзможни. Важно е всякакви прояви на насилие да се спират и в никакъв случай да не се възнаграждават (силната реакция от наша страна може да е много забавна за малките), но хапането много деца го правят. И да, когато са изморени и гладни, е много по-трудно.

Това, което искат на тази възраст, е повече самостоятелност, а също и внимание. Но дори и да имат и от двете, пак не винаги ще им издържат бушоните. Напълно нормално е
Виж целия пост
# 481
Нормално е при тръгване на градина да има доста сътресения. Също е нормално на 2 години изведнъж да ги обсеби нещо и да станат невъзможни. Важно е всякакви прояви на насилие да се спират и в никакъв случай да не се възнаграждават (силната реакция от наша страна може да е много забавна за малките), но хапането много деца го правят. И да, когато са изморени и гладни, е много по-трудно.

Това, което искат на тази възраст, е повече самостоятелност, а също и внимание. Но дори и да имат и от двете, пак не винаги ще им издържат бушоните. Напълно нормално е
Благодаря! Тъкмо започнах да си мисля, че детето ми " превъртя". Той ходи само 3 дни на градина и после 2 поредни вируса, зъби, учителките все се оплакваха. Намерих начин да остане при мен до 3г( таткото се възнагради с 3то работно място). Явно не е от децата, дето се адапнират на 2+г, и дано не объркам с решението си.
Виж целия пост
# 482
Мами, я давайте съвети как се справяте с тръшкането при бебешкия пубертет? Вече не мога да мръдна никъде сама, а когато е разстроен започва да хапе....всичко е не и общо взето граници няма...Опитвам да казвам, да назовавам емоции, еми не...на 2г и 5м изобщо не разбира от НЕ, а аз вече също влизам в истерия.
И какво си мислите, че ще разбере едно 2 годишно от наказание докато врещи? Абсурдно е.
“Прекрасните 2” са не толкова прекрасен период от живота им. Емоциите бушуват, те не знаят как да се справят с тях, Вие също се чудите… Ще трябва да изчакате докато детето е в така нареченият тантрум и тогава евентуално да обясните защо така не е правилно, като винаги клякате на нивото на детето.
За всякакви наказания ще прави напук.
Всяка възраст има някакви периоди.
Виж целия пост
# 483
Нормално е при тръгване на градина да има доста сътресения. Също е нормално на 2 години изведнъж да ги обсеби нещо и да станат невъзможни. Важно е всякакви прояви на насилие да се спират и в никакъв случай да не се възнаграждават (силната реакция от наша страна може да е много забавна за малките), но хапането много деца го правят. И да, когато са изморени и гладни, е много по-трудно.

Това, което искат на тази възраст, е повече самостоятелност, а също и внимание. Но дори и да имат и от двете, пак не винаги ще им издържат бушоните. Напълно нормално е
Благодаря! Тъкмо започнах да си мисля, че детето ми " превъртя". Той ходи само 3 дни на градина и после 2 поредни вируса, зъби, учителките все се оплакваха. Намерих начин да остане при мен до 3г( таткото се възнагради с 3то работно място). Явно не е от децата, дето се адапнират на 2+г, и дано не объркам с решението си.

За три дни няма как да се адаптира, но ако учителките се оплакват, това ми е червена лампа за това колко са компетентни
Виж целия пост
# 484
И при мен е много трудно с това тръшкане и за всяко нещо ми казват "Не". Уж всичко разбират на 3г., пък реват като бебета и правят на пук. Трудно ми е да преценявам, когато са виновни как да реагирам, защото ако им се карам докато реват, те едва ли ще ме разберат, но пък не ми се иска и да не им правя забележки и всичко да им е позволено., това не е редно според мен.
Виж целия пост
# 485
Не, не разбират всичко. Грешна информация са Ви дали.
Виж целия пост
# 486
Е, то пък остава и да им се караме, задето реват. Не чекиране човек не може да си изпусне нервите някой път, но това е наш проблем.
Виж целия пост
# 487
Мами, я давайте съвети как се справяте с тръшкането при бебешкия пубертет? Вече не мога да мръдна никъде сама, а когато е разстроен започва да хапе....всичко е не и общо взето граници няма...Опитвам да казвам, да назовавам емоции, еми не...на 2г и 5м изобщо не разбира от НЕ, а аз вече също влизам в истерия.
И какво си мислите, че ще разбере едно 2 годишно от наказание докато врещи? Абсурдно е.
“Прекрасните 2” са не толкова прекрасен период от живота им. Емоциите бушуват, те не знаят как да се справят с тях, Вие също се чудите… Ще трябва да изчакате докато детето е в така нареченият тантрум и тогава евентуално да обясните защо така не е правилно, като винаги клякате на нивото на детето.
За всякакви наказания ще прави напук.
Всяка възраст има някакви периоди.
Не съм споменала за наказания. Споменах, че назовавам- емоциите му- Ядосан си и затова хапеш! Спи ти се и затова си нервен...тъжен си и т.н. Не твърдя, че не опитвах с наказания, но стигнах до извод, че не работят в този период. Въпросът ми е- как се преминава? Аз не мога да ям нормално, да спя, да върша нужди и пр...Всички сме хора! На 2г, освен да го успокоявам, друго аз самата не мога. Не наказвам, не бия, но периодът е труден!
Виж целия пост
# 488
Не мисля, че можете да назовавате емоциите му, но Вие си знаете. Нормално е да сте изнервена. Еми как преминава - преминава с времето и като поотрасне детето. Истината е, че Ви трябва помощ. Нека бащата погледа детето. Идете, отдъхнете си, наспете се, излезне или каквото Ви се прави.
Виж целия пост
# 489
Ох много е труден този период между 2 и 3 г.
С тръшканията и истериите се справям по различен начин, спрямо това за какво са, и по-често спрямо моето настроение какво е, а понякога и не се справям изобщо.
Ако съм отпочинала и спокойна, не ги приемам много навътре нещата, гледам да я забаламосам и разсея с нещо, да я успокоя. За съжаление, когато съм изморена и изнервена, ми е много трудно да се държа спокойно, понякога си изпускам нервите и викам по нея, въпреки че знам, че не е правилно.
Няколко пъти съм й се скарвала наистина сериозно за неща, които категорично не толерирам - щипане, хапане, скубане, хвърляне на храна.
Иначе май всички деца минават през фазата на хапането. Моята сега е във фаза да пищи силно без причина, когато сме в магазин, асансьор и тн (разбира се, колкото повече публика, толкова по-интересно Joy )
Виж целия пост
# 490
Не мисля, че можете да назовавате емоциите му, но Вие си знаете. Нормално е да сте изнервена. Еми как преминава - преминава с времето и като поотрасне детето. Истината е, че Ви трябва помощ. Нека бащата погледа детето. Идете, отдъхнете си, наспете се, излезне или каквото Ви се прави.
Таткото започна още 2работи, за да може да ни издържа. Бабите не искат да се включат. Спрях го от градината, защото госпожите не ми предложиха плавна адаптация, а за него може би щеше да е най- добрият вариянт. Той от там започна да се държи така(да хапе, да нервничи). За емоциите- малки са, но пък исках да почна да го научавам, да казва как се чувства, не да агресира. Не искам да си помислям, когато стане моментът за градина, ако продължава така. Не всяка майка би приела това поведение, нито всяка госпожа.( макар, че на госпожите май не им е привилегия)
Виж целия пост
# 491
Значи проблемът е тръгнал още от яслата. Аз лично не бих го отписала детето. Да се оправят, те са учили за това и не са единствените, които се занимават с толкова малки деца. В нашата група също е имало дечица, които са били по-агресивни и са хапали всички деца. Но благодарение на работа от страна на госпожите и от родителите, тези дечица вече не се държат така. Разбира се са били малки и с времето и държанието им се променя.
Разбирам, че искате нещата да се случат сега и бързо, но това ще стане с времето. Жалко, че нямате помощ. Ние също с мъжа ми ги гледаме сами и вече сме свикнали да ги мъкнем навсякъде с нас… В началото тежеше, но вече сме свикнали, че ще викат, тръшкат и всякакви маймунджулъци дори и докато сме по магазини.
Виж целия пост
# 492
Арома, защо ти отказват плавна адаптация? Настоявай, говори с директорката! Никой не може да ти откаже подобно нещо. За персонала виждам само плюсове, колкото повече деца ги вземат на обяд, толкова по-малко работа за тях.

Явно детето приема много зле раздялата с теб и страхът от изоставяне го избива на хапане. Някои деца са по-чувствителни, нормално е. В градината има ли психолог да разговаряте по въпроса?

Иначе много добре правиш, че му назоваваш емоциите! При нас когато има тантрум и е силно разстроен, единственото, което помага е да клекна до него и със съчувствие да му кажа, че го разбирам и да назова причината и емоцията - “До теб съм. Разбирам, че си разтроен защото ХХХ. Имаш право да се чувстваш ядосан и т.н.”. Не работи винаги, но често сработва. Ако аз си изпусна нервите, което се случва по-често когато съм изморена, става много по-зле!
Виж целия пост
# 493
Малкият ми син /силно привързано към мен дете/, тръгвайки на ясла /първо частна после държавна/ започна да хапе, той го правеше от радост или като хареса някое дете.
Учителките в яслата на място корегираха поведението, като му обясняваха и го отделяха от играта. Аз следобед като го взимах, също говорих. Аз съм от тези родители, които твърдят, че децата дори на тази възраст разбират.
Общо взето взето като преминаха първите две седмици спря с тези прояви.
Но тук държа да отбележа, че персоналът и на двете места работи с желание и любов.
Моят съвет е гушкайте детето и обяснявайте с кратки изречения, давайте примери /напр. когато ме хапиш ме боли, имам ох, помниш ли когато ти падна, как те заболя - или друга случка, когато детето е изпитало болка/. Ако в конкретния момент детето е във фаза на тръшкане/плач изчакайте да се поуспокои и тогава говорете. Установила съм, че в такива фази, всяко действие води до по-бурна емоция от страна на детето.
Виж целия пост
# 494
Арома, защо ти отказват плавна адаптация? Настоявай, говори с директорката! Никой не може да ти откаже подобно нещо. За персонала виждам само плюсове, колкото повече деца ги вземат на обяд, толкова по-малко работа за тях.

Явно детето приема много зле раздялата с теб и страхът от изоставяне го избива на хапане. Някои деца са по-чувствителни, нормално е. В градината има ли психолог да разговаряте по въпроса?

Иначе много добре правиш, че му назоваваш емоциите! При нас когато има тантрум и е силно разстроен, единственото, което помага е да клекна до него и със съчувствие да му кажа, че го разбирам и да назова причината и емоцията - “До теб съм. Разбирам, че си разтроен защото ХХХ. Имаш право да се чувстваш ядосан и т.н.”. Не работи винаги, но често сработва. Ако аз си изпусна нервите, което се случва по-често когато съм изморена, става много по-зле!
Не знам, защо ми отказват. Казват, че така щял да свикне. Аз също правя като Вас, но без резултат. Дано намеря изход скоро, че хем ми е тъжно за детето, хем нямам и сили!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия