С какво ви дразнят свекървите? – 171

Да, аз също не разбрах за какво се карат и в какво я обвиняват... или тя тях...

Дайте й време, ще го измисли.

Все тая дали е истинска или измислена ситуацията, човек трябва да има здравословна доза егоизъм. Никой друг човек не трябва да си струва да потъпчеш себе си и да си скапеш психиката. Нарича се инстинкт за самосъхранение.

Абе има и следващо ниво - да не позволяваш да те изкарат извън релси, каквото и да кажат.
И когато те бутнат, значи успяват, защото имаш слабо място.
В случая проблем има и самата авторка, дори без да й чета предните постове.
Жалко, че и инатът да е на нейното поставя мъжът по средата и съответно човека реве от безсилие да стане на неговото, че да угоди на тяхното  - изобщо са се събрали всички башКа.

Те не са престарели - на 50 са. Причината да стигнем до тези взаимоотношения е поведението на свекърва ми след раждането на детето. От този момент насам тя започна да смята, че има право да взема отношение за начина, по който отглеждаме детето си, както и по въпроси, свързани с нашето семейство. Тотална липса на уважение към граници, тактичност, лично пространство. Налагане на мнение, опити за контрол. Когато поставих ясна граница и казах, че това няма как да се случва, отношението ѝ към мен рязко се промени. Започнаха интриги, опити за настройване на мъжа ми срещу мен и пасивно-агресивно поведение, което продължи месеци наред. Сумати празници ми е съсипала. В този период  мъжът ми многократно разговаря с нея и ѝ даваше възможност да коригира поведението си. Тя обещаваше, но нищо не се променяше. Имаше и моменти, в които напълно отричаше случилото се и изкривяваше на реалността. След това решихме да проведем разговор, за да изясним ситуацията и да дадем шанс на нормален диалог. Вместо това получих обиди и обвинения. Липсваше всякакво желание за поемане на отговорност или за реално решаване на проблема. Това беше моментът, в който прекратихме контакт. По инициатива на мъжа ми се проведе още един разговор вчера, но резултатът беше същият. Този път основно говореше свекър ми, докато тя мълчеше и от време на време добавяше обвинения към мен. Разговорът уж беше насочен към нея, но тя отново отказа да участва реално. Вместо това позволи на друг човек да говори от нейно име. Останах с впечатлението, че свекър ми не е запознат с реалната ситуация, но въпреки това бях обвинявана, че съм отишла да правя скандал при първата среща. Също така каза, че не е присъствал тогава, но ако е бил съм щяла да видя тогава и да се радвам, че не е бил.
Част от причините за това решение са и конкретни действия от нейна страна, които няма как да бъдат пренебрегнати. Изяви желание да дойде вкъщи  като се роди детето и остана една седмица, през цялото време създаваше напрежение – непрекъснати интриги и опити да ни противопостави с мъжа ми. На сватбата ни демонстрира коренно различно поведение – прегръдки, усмивки и показна близост пред хората, сякаш нищо не се е случило. Още на следващия ден, когато вече нямаше публика, всичко се върна към познатия модел. Освен това си позволява да прави коментари по адрес на моите родители – както относно това дали мога да разчитам на тях, така и относно техните качества и интелект. И сега съм лоша, защото реших повече да не си го причинявам.

Добре де, мъжа ти след като е наясно с това ѝ поведение към теб, защо изобщо иска да ви помири? А и вероятно по-добре си я познава и знае, че тя няма да се промени, та какъв е проблемът да си ходи сам у тях?

Той твърди, че сме семейство и че не е нормално да ходи при тях без нас. Надява се, че те ще променят отношението си и ме убеждава, че ако се държат зле, ще ги спира.
За мен това означава да отида на място, където не съм желана, и да чакам да бъда защитена, след като вече съм поставена в ситуация на напрежение.

Защото му се иска поне привидно всичко да изглежда прекрасно, а жена му да се прави на приятно разсеяна и да си мълчи. И защото явно родителите му го натискат за това.
И накрая, но не по важност, изобщо не ги разбирам тия хора - все едно си нямат техен живот...!

До известна степен си го обяснявам с примера, който е виждал – в семейството, от което произлиза.  Също се поддържа такава фасада на перфектните отношения между майка му и баба му. Вероятно това е моделът, който познава и очаква и аз да приема.

А ясно. Щом стигнахме до поемането на отговорност и ми светна вече. Още много ще реве мъжа.

Не го разбирам това с "модела". Ето, аз съм на 52 години, на възрастта на свекърите ти, и изобщо не би ми минало през ума да ходя да ръчкам някой от синовете си срещу половинките им или да се бутам в дома им, или да командоря... Всичко това независимо от факта, че цял живот се "боря" с опитите за вмешателство на моята свеки, които така и не се увенчаха с успех. 😁😁😁
Имам си друга работа, честно. Или пък ще си намеря с какво друго да се занимавам от хобитата си. Или пък ще ида на почивка някъде...

Тя е от типа жени, които са посветили целия си живот на отглеждането на децата си и не могат да приемат, че идва момент, в който те порастват, създават свои семейства и нещата естествено се променят. Тя е силно емоционално обвързана със сина си и ѝ е трудно да го пусне да бъде самостоятелен. Смята, че е нормално да продължава да бъде жената, до която той да се допитва, да търси мнение и която да му съдейства при вземането на решения. Майчинството е било зоната и на комфорт, така да го кажа.

Не знам реално ли е или не, но за мен не е нормално. Съпругът ти е в най-голяма грешка. Вече има дете и съпруга. Какви са тия срещи, ревове, че не искаш да ходиш.
Ако съм на твое място ще говоря и изясня нещата с него. Щом той има очаквания към теб да си “добруваш”, за да не плаче той и майка му - проблемът е в него. Свекърва ти просто се надява възпитанието и примера, който са му дали да проработи. Реално, проблемът ти е той, а родителите са негов. По-удобно е да кажеш, че тя е виновна, но и тя си е, просто човекът, който трябва да реши твоя проблем е той, не тя.

Щом той реве за тях, но в същото време не иска да ходи без теб - не може да вземе решение сам и да се справи сам за себе си. Това, обаче е негова отговорност, не твоя или на майка му. Ако го е страх, че помията ще се излее върху него - пак проблем има основно той.

Обидите и особено заканата “Добре, че ме нямаше, иначе щеше да видиш тогава.” са смехотворни и на ниво 4 клас в училище. Ти как реагира на това? Като цяло динамиката в отношенията ви е интересна, чисто като социален модел. Твоето възприятие към тях и на мъжа ти към теб. Без да се обиждаш, но нито те, нито той изглеждат читави хора. Прости ми за коментара, рядко си позволявам. Просто си представям, ако свекър ми ми каже нещо такова как би реагирал сина му и съм втрещена, че мъжът ти не е реагирал адекватно. Не знам ти как си се защитила, затова питам.

За мен категорично отказваш по-нататъшен контакт и приключваш темата. Толкоз.
Чудно защо ще реве (плачът си е чиста манипулация, както са написали), при положение, че вижда какво се е случило, като ви е събрал. Ако бях аз, то да съм си взела поука и да съм се примирила, че явно към момента няма необходимост да комуникирате (не че виждам и за в бъдеще такава). Не е краят на света. Колко пък често се събирате по принцип с техните родители, че да е такава драма?!
Ние се виждаме с родителите на мъжа ми два пъти годишно. Даже и това ми е много. Пак добре, че не сме в един град, защото ако бяхме, често щеше да си ходи самичък.
Тия модели са си чисто лицемерие. Едно време са живяли под един покрив няколко поколения и е било наложително. Сега не намирам логика за това. Моята свекърва така говори винаги зле за нейната свекърва, с която са живяли заедно, та е нямало накъде, търпяла я е (а със сигурност и тя нея). Вече, Слава Богу, живеенето заедно е по-скоро изключение.

А тя, в крайна сметка, извини ли те се? Нали ти преди държеше на това.

П.П. Въпросът ми е към Нина Николина/Велуна.