С какво ви дразнят свекървите? – 171

  • 37 954
  • 745
# 720
Скрит текст:
Не го разбирам това с "модела". Ето, аз съм на 52 години, на възрастта на свекърите ти, и изобщо не би ми минало през ума да ходя да ръчкам някой от синовете си срещу половинките им или да се бутам в дома им, или да командоря... Всичко това независимо от факта, че цял живот се "боря" с опитите за вмешателство на своята свеки, които така и не се увенчаха с успех. 😁😁😁
Имам си друга работа, честно. Или пък ще си намеря с какво друго да се занимавам от хобитата си. Или пък ще ида на почивка някъде...

Тя е от типа жени, които са посветили целия си живот на отглеждането на децата си и не могат да приемат, че идва момент, в който те порастват, създават свои семейства и нещата естествено се променят. Тя е силно емоционално обвързана със сина си и ѝ е трудно да го пусне да бъде самостоятелен. Смята, че е нормално да продължава да бъде жената, до която той да се допитва, да търси мнение и която да му съдейства при вземането на решения. Майчинството е било зоната и на комфорт, така да го кажа.

Тук ми стана интересно последното изречение. Майчинството е било зона на комфорт? То нейното майчинство е било със сигурност преди 20 години (но и повече). Няма как да търси този комфорт.

Свекърва ми също е силно привързана към сина си. Търси мнението му и т.н. Съпругът ми обаче някак е успял да порасне, показал ѝ е, че е голям. Да имали са моменти да се карат дори, но с времето жената осъзна нещата много добре. С това искам отново да подчертая, че според мен проблемът изначално е мъжът ти и неговото отношение към тях. Ако на тези хора им се покаже, че той вече е самостоятелен, отговорен, млад мъж, който цени семейството си и т.н. важности, няма да пиша романи - те ще се примирят. Няма вариант, той да не им позволява такова отношение и да се държи като зрял мъж и те не свикнат. Разбира се, ако той не им е важен, ще продължат, но по твоите думи, щом той е от първостепенна важност за тях, ще се съобразят, заради него.
Виж целия пост
# 721
Не знам реално ли е или не, но за мен не е нормално. Съпругът ти е в най-голяма грешка. Вече има дете и съпруга. Какви са тия срещи, ревове, че не искаш да ходиш.
Ако съм на твое място ще говоря и изясня нещата с него. Щом той има очаквания към теб да си “добруваш”, за да не плаче той и майка му - проблемът е в него. Свекърва ти просто се надява възпитанието и примера, който са му дали да проработи. Реално, проблемът ти е той, а родителите са негов. По-удобно е да кажеш, че тя е виновна, но и тя си е, просто човекът, който трябва да реши твоя проблем е той, не тя.

Щом той реве за тях, но в същото време не иска да ходи без теб - не може да вземе решение сам и да се справи сам за себе си. Това, обаче е негова отговорност, не твоя или на майка му. Ако го е страх, че помията ще се излее върху него - пак проблем има основно той.

Обидите и особено заканата “Добре, че ме нямаше, иначе щеше да видиш тогава.” са смехотворни и на ниво 4 клас в училище. Ти как реагира на това? Като цяло динамиката в отношенията ви е интересна, чисто като социален модел. Твоето възприятие към тях и на мъжа ти към теб. Без да се обиждаш, но нито те, нито той изглеждат читави хора. Прости ми за коментара, рядко си позволявам. Просто си представям, ако свекър ми ми каже нещо такова как би реагирал сина му и съм втрещена, че мъжът ти не е реагирал адекватно. Не знам ти как си се защитила, затова питам.

Ами никак не реагирах – спрях комуникацията още след предишното изказване. Преди това казах, че искам да се разбираме и да няма напрежение, за да не поставяме детето в токсична среда, и че ако и те искат същото, значи говорим на един език. На това той отговори: „Ние цигански не говорим.“
Виж целия пост
# 722
Пак ще го напиша - каквито и да са те, мъжът ти щом не им реагира - те приемат, че той ги подкрепя. За съжаление, моето уважение към теб, но отстрани изглежда точно така. Ти като спираш комуникацията още повече те приемат като “слаба жена”, която сина им ще пречупи рано или късно. Би следвало да им реагираш и той да те подкрепи. Така тези хора, ще видят, че или те ще се пречупят, или няма да се виждате. Двата варианта те устройват, но не устройват мъжа ти и от там идва цялата въртележка.
Виж целия пост
# 723
veluna Свекърите изначално не уважават мъжа ти, намират го за продължение свое и каквото рекат, това ще е. Оттам не очаквай изобщо извинение - то може да се изиска само от хора, осъзнаващи грешките си,  а въпросните особи не са такива. Тъжното е, че и мъжът ти не е достатъчно самостоятелен, че да се заяви, вместо това реве!?
Общо взето, отношенията с токсични хора не е да ги наричаш токсични, а да си огледало един вид - да си пропускаш покрай ушите всевъзможните провокации. Да стигнеш до момента, когато само за общи теми си говорите - времето, такива неща ...
Цитат
Тя е силно емоционално обвързана със сина си и ѝ е трудно да го пусне да бъде самостоятелен.

Тук това ме смути, което пишеш - как да го пусне, това да не е малко детенце!? да няма мнение и все мама да пита?
Виж целия пост
# 724
По-често се среща да е зависим човек от родител/майка обикновено/ и ако не се е отделял  и да учи дори, опасно свързано.

 Той не разбира зависимост, разбира подкрепата , утехата, сигурността ,гръб. За това реве като ги губи. А е правилно за мен разбирането ,че го притискат да е красива фасадата на семейното щастие, та  е раздърпан на две.
 Моят съвет - не ходи, ако иска сам, като не иска, ще прииска, неможейки без тях. И се готви да го обработват и каквото стане.
 Но ако в миналото няма накъде, сега има. И къде и как.
 Това "цигански не говорим" говори, че въобще нямате допирни точки за разбирателство, може да се появят с времето, но е дълъг процес и обикновено се предшества от други къси процеси.
Виж целия пост
# 725
veluna Свекърите изначално не уважават мъжа ти, намират го за продължение свое и каквото рекат, това ще е. Оттам не очаквай изобщо извинение - то може да се изиска само от хора, осъзнаващи грешките си,  а въпросните особи не са такива. Тъжното е, че и мъжът ти не е достатъчно самостоятелен, че да се заяви, вместо това реве!?
Общо взето, отношенията с токсични хора не е да ги наричаш токсични, а да си огледало един вид - да си пропускаш покрай ушите всевъзможните провокации. Да стигнеш до момента, когато само за общи теми си говорите - времето, такива неща ...
Цитат
Тя е силно емоционално обвързана със сина си и ѝ е трудно да го пусне да бъде самостоятелен.

Тук това ме смути, което пишеш - как да го пусне, това да не е малко детенце!? да няма мнение и все мама да пита?

Ми не тя просто иска той да се допитва до нея за всичко. Спомням си, когато си купувахме жилище – тя държеше всеки път, когато сме били на оглед, да ѝ се обаждаме, да ѝ разказваме, да ѝ пращаме снимки на жилището и съответно тя да дава мнение кое ѝ харесва и кое не ѝ харесва. Което аз не одобрих тогава и не сме го правили, но е факт че тя искаше.  Същото се случи и след като се роди детето. Тя просто искаше тя да е тази, която да казва как ще се отглежда това дете. Правеше ми забележки, че му купувам прекалено много дрехи, коментираше какво количество храна да му давам. Нещата са много. Аз просто не мога да изброя и да изредя всичко, но са комплексни. Не е едно единствено нещо, което да е довело до тук.
Виж целия пост
# 726
Такива млади свекъри, пък толкова изкукали, не успявам да си ги представя Simple Smile
Виж целия пост
# 727
По-често се среща да е зависим човек от родител/майка обикновено/ и ако не се е отделял  и да учи дори, опасно свързано.

 Той не разбира зависимост, разбира подкрепата , утехата, сигурността ,гръб. За това реве като ги губи. А е правилно за мен разбирането ,че го притискат да е красива фасадата на семейното щастие, та  е раздърпан на две.
 Моят съвет - не ходи, ако иска сам, като не иска, ще прииска, неможейки без тях. И се готви да го обработват и каквото стане.
 Но ако в миналото няма накъде, сега има. И къде и как.
 Това "цигански не говорим" говори, че въобще нямате допирни точки за разбирателство, може да се появят с времето, но е дълъг процес и обикновено се предшества от други къси процеси.
Аз знам, че ако той ходи там сам, ще го обработват. Но не мога да спра гората да се разлиства – не мога да го спра да се вижда с родителите си и не смятам, че е редно да го правя.

Затова не знам какво да очаквам оттук нататък.

Единият вариант, който виждам, е той да се съгласи с мен, че аз не желая да комуникирам с тях, и съответно да застане зад това, което сам е казвал – че сме семейство и не е редно да се делим. И да държи на това. На това със сигурност ще изяжда нашите отношения, защото ще се чувства ограничен и ще смята, че аз съм причината, или да започне да ходи сам, те да го настройват срещу мен и да се стигне до раздяла.
Виж целия пост
# 728
Напротив, младите свекърви са опасни за намеса, те не са пуснали детето още, дето се чудите какво е да те пуснат. Да се справяш сам, да споделяш, но сам да решаваш е в една  възраст, докато станеш независим първо финансово и второ ,но второ първо - емоционално. Те са силни , всякак,  и финансово, и  здравословно, не се предават лесно ,налагат се, разбират, но не могат да се обуздаят сами.
Виж целия пост
# 729
На мен от цялата история само един въпроси ми кънти в главата - как си лягаш с този човек?
Виж целия пост
# 730
Veluna - не е нужно да изброяваш всичко, то е ясно за нас, които четем отстрани.
Ти подкрепена ли се чувстваш като цяло от мъжа си?
Няма такова нещо като настройване - отново опираме до самостоятелността.
За да има от какъвто и да е характер влияние, трябва да има съмнение в собственото решение.
Ако мъжът ти е твърдо зад вас с детето, нищо не би му повлияло, колкото и да си мислят някои, включително и ти.
Виж целия пост
# 731
Пращай го да си ходи сам.
Колкото и да те моли - няма да поддаваш.
Явно родителите му не те харесват и при всяка среща ще те нападат.
Виж целия пост
# 732
След това решихме да проведем разговор, за да изясним ситуацията и да дадем шанс на нормален диалог. Вместо това получих обиди и обвинения. Липсваше всякакво желание за поемане на отговорност или за реално решаване на проблема. Това беше моментът, в който прекратихме контакт. По инициатива на мъжа ми се проведе още един разговор вчера, но резултатът беше същият.

Добре де, не разбирам. Били сте скарани, прекъснали сте контакт, след време сте се събрали. Защо беше нужно да „провеждате разговор“, да ровите, да чоплите зараснали рани? Толкова ли беше трудно да водите някакъв повърхностен разговор и да не закачате минали неща?
Май и двамата си търсите скандала...

И друго. Давала била акъли свекървата. И какво от това? Слушаш, благодариш (или не благодариш) и си правиш каквото знаеш. Но ми се струва, че ти си неуверена в себе си, комплексирана си и затова приемаш толкова бурно всяка реплика като опит за вмешателство.
Успокой се. Ти си майката и ти решаваш. Няма защо да подскачаш на всяка реплика и да правиш от мухата – слон. То и във форума съвети се леят с тонове, ама рядко някой истерясва и да го взема навътре. Казал-рекъл, минава и заминава.
Виж целия пост
# 733
Това с неделимостта на семейството ми идва малко в повече Rolling Eyes
Какво значи - семейството не трябва да се дели; ти по женски с приятелки не излизаш ли, той с мъже приятели не излиза ли? На служебни събития не ходите ли, на командировки, на вечери с клиенти и партньори? При другите баба и дядо, при братя, сестри и други роднини - все вкупом ли се движите?
Изключително е досадно за хората отстрани, особено ако трябва и да си пишеш с профил Eli Sasho Petrovi Smiley
Виж целия пост
# 734
Toва с ходенето само  семейно си е чиста манипулация. Освен, ако мъжът не е някой нарцистичен насилник, който не позволява на жената да мръдне никъде без него. В противен случай си е просто игра.
Значи, ако не искам да ходя някъде няма начин някой да ме накара, освен ако не ми опре нож в гърлото. Предполагам, че случаят не е такъв, тъй че...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия