Имам си друга работа, честно. Или пък ще си намеря с какво друго да се занимавам от хобитата си. Или пък ще ида на почивка някъде...
Тя е от типа жени, които са посветили целия си живот на отглеждането на децата си и не могат да приемат, че идва момент, в който те порастват, създават свои семейства и нещата естествено се променят. Тя е силно емоционално обвързана със сина си и ѝ е трудно да го пусне да бъде самостоятелен. Смята, че е нормално да продължава да бъде жената, до която той да се допитва, да търси мнение и която да му съдейства при вземането на решения. Майчинството е било зоната и на комфорт, така да го кажа.
Тук ми стана интересно последното изречение. Майчинството е било зона на комфорт? То нейното майчинство е било със сигурност преди 20 години (но и повече). Няма как да търси този комфорт.
Свекърва ми също е силно привързана към сина си. Търси мнението му и т.н. Съпругът ми обаче някак е успял да порасне, показал ѝ е, че е голям. Да имали са моменти да се карат дори, но с времето жената осъзна нещата много добре. С това искам отново да подчертая, че според мен проблемът изначално е мъжът ти и неговото отношение към тях. Ако на тези хора им се покаже, че той вече е самостоятелен, отговорен, млад мъж, който цени семейството си и т.н. важности, няма да пиша романи - те ще се примирят. Няма вариант, той да не им позволява такова отношение и да се държи като зрял мъж и те не свикнат. Разбира се, ако той не им е важен, ще продължат, но по твоите думи, щом той е от първостепенна важност за тях, ще се съобразят, заради него.
