С какво ви дразнят свекървите? – 171

Едно е да споделиш с родител за своите репродуктивни проблеми, съвсем друго - за тези на партньор, за когото знаеш, че родителят само дебне за какво да го захапе.
И не всички са близки с роднините си, не всички имат късмет да произлизат от здраво, в смисъл на задружно и подкрепящо семейство.
Това са лични решения, не е работа на обществото да размахва пръст на тема защо един почти 40-годишен не е докладвал на майка си.

Аз лично нямам проблем всяко дете да си споделя с родителите си, стига те да не започнат да се месят и да дават акъл на другото дете. Тоест стига да не знам. Иначе при нас също не се получаваше дълго време без установена причина (дълго… според родителите ни, според лекаря в реда на нещата), мъжът ми пък казваше, че още ни е рано, ремонтът трябвало да приключи… Според мен инстинктивно знаеше, че ако каже, че не се получават нещата, веднага погледите ще са в яловата булка. Не съм го питала, но ми е правило впечатление сякаш поема отговорността, че той е решил да не бързаме…

40-годишни, 50-годишни, модерни, ползваме интернет, ала-бала… истината е, че хората не са оставили предразсъдъците зад гърба си, ползването на инстаграм и ходенето на йога не ни прави либерални или модерни.

Досега мои приятели, които са имали проблеми, освен непоискани съвети и напрежение от родителите си друго не са получили. Дори тези с по-образовани и интелигентни родители. Ама то и в днешно време не разбирам защо при наличието на лекари, информация, хиляди двойки с репродуктивни проблеми, приятели, които ходят на ин витро процедури, осиновили, интернет, ще търсиш съвет от майка си и баща си. В смисъл за какво точно? Освен вмешателство в семейното планиране, тоест кога, колко деца да имаш и дали от този партньор или да го зарязваш и да търсиш друг, нито медицински могат да ти помогнат, нито ще дойдат да ти ги направят.
Или може би родителите си мислят, че ние не можем да разпитаме за лекар, не сме чували за спермограма и не можем да четем?

Мда... изтъкани сме от предразсъдъци, ние 50-годишните. Това не е въпрос на възраст, а на манталитет. Има и 20-30 годишни изтъкани от предразсъдъци.

И аз това казвам. “Ние сме млади свекърви/тъщи” не е някакъв аргумент, че няма да има неловки въпроси и съвети.

Най-добре е изобщо да не се дават непоискани съвети. Аз вярвам, че децата ни (вече пораснали) имат глави на раменете си и могат да мислят сами. Това не изключва да се помогне при нужда, ако попитат, помолят, потърсят някакъв вид подкрепа...

Защото темата се измести и стигна до най-патологичните случаи с репродуктивни проблеми, които са деликатна и болезнена тема, без никаква връзка със свекървите, но с ясни заявки за превъзходството на едни съфорумци спрямо други.


Човек изгражда доверителна връзка с личните си деца, и това, че детето си има завивки,  в които си решава проблема в двойката, няма нищо общо с факта, че може да сподели с родители проблеми.
Ама не, мамин муньо е, сакън свекървата да не разбере някоя тайна, която може да е единствено между майка и син, та бил той и с половинка.

Репродуктивни проблеми на единия партньор, не са всяка комуникация с родителя, хайде моля ви се. И само, ако той е съгласен, тази информация може да излезе от двойката.
И едно е да се каже, имаме проблем, друго да се посочи този с проблема. И без това, в такъв момент човек е достатъчно разклатен, че да бъде обсъждан с други хора.

Такива Хайде, хайде, са заклеймявани в темата многократно.
Не зная някой да е аплодирал подобни вметки.

Наистина не разбирам защо се изливат тонове аргументи за нещо, което никой не одобрява.

Която снаха се е оплакала от такъв вид неделикатност, е била разбрана правилно. Че има такива хора, има. И какво сега, колко страници ще се изпишат, че това е нередно, без да има противни аргументи.
И ние сме раждали, нищо че сме свекърви вече, та не е да е тайна, че има врене на чужди носове , докато се роди детето.

Да. Например ако става въпрос за мой здравословен (репродуктивен или не) проблем, аз решавам кой да знае за него. Ако мъжът ми реши да обсъжда моя проблем с трети хора, не е добре. Ако става въпрос за негов проблем, изборът е на мъжа ми, но за мой проблем, изборът е мой.

Боже, дайте някоя свекърва...

Така е до знанието, и казването. Но ето, сега на една приятелка синът и снахата имат репродуктивен проблем, за който тя разбра, защото поискаха сватба, за да посещават клиники в Истанбул.
Не се меси жената, но финансира и сватбата, и сега процедурите. Живее с проблема им, боли я. Но помага с каквото може.
Или да я лъжат, че искат сватба, щото така, а в Истанбул ходят на екскурзии.

Ако решат, че искат да не ѝ казват, тяхно право е. Не са длъжни да  казват. Тя има пълно право да не финансира процедурите.

Е, те са решили да кажат, двамата. И това е нормалното.
Само се чудя, не стана ли отживелица родителите да финансират сватбите?

Решили са да кажат. Двамата.
Голям грях.
Естествено, че ако не иска, няма да финансира, що за изказване.
Или е вмешателство, че приемат помощта и и споделят с нея.

В техния случай сватбата трябваше да се състои заради изискването на клиниките за брак, те си живееха добре без сватба.
Но само да подпишат, не беше ок и за тях, момичето искаше рокля сепак. А беше малко в условия на спешност.
Та така стана финансирането. техните пари са отивали ....за доктори.

Що за изказване? Щом са решили и двамата, тяхно право е. Пак да се цитирам: