Ей не спря да ме предизвика с цел да я нападна или да й се развикам и после да почне да се прави на жертва.
Не знам критическа ли е какво е. Ама много е зле работата.
За сватбата ни взе да злослови колко смотана била, как празненството не й харесало (ало, лудата жени се синът ти, не ти), как ако тя била на наше място какво щяла да направи
...
Само стоях като гръмната и не знам как се сдържах да не й забия два шамара.
Сигурно е критическа и тотално е превъртяла ама то бива бива - толкова да не се усеща.
Свекърът ми мълчи, нищо не казва.
Мъжът ми и той мълчи и нищо не казва.
Ама аз съм създавала проблемите после...
Точно така...
Наскоро играх в същия цирк, само че нашата сватба предстои 😃
Ама защо там, защо не тук, ама кого ще каните, ама как така няма да поканите Х... режеш я и продължава да разпитва, без значение колко пъти казваш, че не желаеш да коментираш темата. После заяви, че тя с приятелките си не споделя, защото личните неща са лични. Е, тогава, аджеба, защо се ровиш в чуждите лични работи? Иначе като откажеш да ѝ отговориш на многобройните въпроси се възпалява.