По-лесно е, да, но трябва да можеш и напред при необходимост. Понякога така калпаво паркират, че едва отваряш вратата....
Виж целия пост
Какво ви пречи да шофирате?
- Публикувана: 24 ян. 2026, 21:47 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2026, 10:54 ч.
# 226
19 апр. 2026, 05:58 ч.
Паркирайте напред като просто качите предницата на колата върху тротоара... 
Виж целия пост
# 227
19 апр. 2026, 07:13 ч.
Аз винаги паркирам назад,особено по супермаркетите.Ако вкарам колата напред,после нямам видимост, а там непрекъснато щъкат хора,пенсионери с бастунки,деца тичат-ще пострада някой.На паркинга пред блока,по същия начин като гледам да оставя доволно разстояние от предния автомобил,че някои хора обичат да наблъскат колата си на сантиметър до моята и нямам място сутрин да изляза без да отнеса някоя боя или ламарина .Беше ми трудно паркирането назад,но с практика го усвояваш ,даже към днешна дата го предпочитам пред паркиране напред-спестява ми главоболия сутрин.
Виж целия пост
# 228
19 апр. 2026, 07:20 ч.
Мен на курсовете читавият инструктор, при който взех книжка, ме учеше само назад. И аз го предпочитам. И избягвам да се бутам на 1 боя от "съседа".
Виж целия пост
# 229
20 апр. 2026, 02:34 ч.
Поначало се паркира назад. Иначе най обичам на голям паркинг като има две свободни места едно зад друго. Вкарвам напред през задното място и после излизам пак напред.
Виж целия пост
# 230
20 апр. 2026, 11:09 ч.
Аз дълго се борих със себе си. Взех си автоматик, уж да ми е по-лесно, взех опреснителни уроци, бях понабрала смелост след последните, но нещо ме дърпа и казва - стой. Докато карам по определен познат маршрут и няма много ситуации, съм ОК, обаче малко да трябва да се размина по-нагъсто с някого, някой да ми бипне или да се наложи да се престроя, изпадам в тих ужас и паника. Детето изобщо не смея да го возя, че това допълнително ме гипсира и си представям най-лошото. И така, пробвам се веднъж в компанията на ММ и то с хиляда увещания, после месеци не смея, после пак- понабера смелост, виждам, че не ми е лесно да паркирам или допускам грешка, и пак се спирам. Та, мисля, че днес окончателно предадох фронта. Да, колата е голямо удобство и сигурно ще се изложа пред всички роднини и познати, но ако всеки път ми се обръща стомаха и не мога да спя вечерта преди шофиране, май ще си го спестя. Та кое ми пречи - собствената ми неувереност, че няма да предизвиквам ПТП и собствения ми страх. Жалкото е, че ММ толкова повярва в мен и толкова ме подкрепяше.
Виж целия пост
# 231
20 апр. 2026, 12:43 ч.
На мен ми е мноооого по-трудно, когато има някой в колата. Ама много, много, много. Без децата, те не се броят. М ми пречи най-малко, но и той ме дразни 
Виж целия пост
# 232
20 апр. 2026, 14:08 ч.
Който и да е в колата,не ми пречи.И да ми се говори,по-скоро не слушам и си внимавам в пътя.Правила съм забележки на мъжа ми,че очаква отговор от мен на някое кръстовище,когато грам не слушам какво ми говори.Града е разкопан,улици са затворени,отделно и час пик сутрин…Днес съм обиколила града два пъти за да взема детето от училище.Стигам до някъде,знак че е затворена,завивам наляво(щото няма друга отбивка) и влизам в улица с еднопосочно движение обратна на моята посока…Отделно от това,че всеки си паркира и спира както му е удобно без да гледа може или не може,ще пречи или няма да пречи…
Виж целия пост
# 233
20 апр. 2026, 14:16 ч.
Това с натоварения трафик сутрин в 7:30 и след 5 ч също ми е голяма спирачка. Аз точно по това време излизам и се прибирам. На улицата до нашия дом едва се разминават сутрин опитни шофьори, започват си деня със стрес и нерви, та камо ли аз. На прибиране - същата работа. Тясна уличка, никой не отсъпва или просто няма накъде да мръдне, качване по тротоари, разправии - ужас. ММ искаше да ми монтира от онези камери за паркирането, че да ми било по-лесно, ама то само това да беше. Не знам, вероятно съм и разглезена, че все на него разчитам, когато мога, но че ме е страх от собствената ми паника, така е. Възможно е и да се размеквам много докато е до мен, но сама съм пробвала само веднъж и то рано-рано сутрин, когато няма никакво движение - сравнително спокойна бях, но пак по познатия маршрут, без отклонения и без дете. Само дето забравих да пусна ръчната след опит за паркиране и кратко спиране и се чудех защо ми пищи колата. Та по едно време се усетих...
Виж целия пост
# 234
20 апр. 2026, 17:32 ч.
Ink_Whisper, аз не мисля, че съществува шофьор, на когото най в началото да не му се е преобръщал стомахът от паника. И аз бях така. Това е нормално в началото. От там насетне вече всичко е въпрос на мотивация и желание. На мен лично ми отне 4 месеца ежедневно каране всеки ден, без изключение, по различни маршрути, за да започна да се отпускам зад волана. Това е дълъг процес и изисква непрекъсната практика. Нарочно си измислях най-различни задачи в различните части на града и буквално насила сядах и карах, само заради карането. Сега ако не си достатъчно мотивирана, ако сама не се накараш да шофираш и не си го поставиш за цел, в крайна сметка не е задължително всеки човек на планетата да шофира. Сама трябва да си дадеш сметка искаш ли да се научиш или ти е по-добре да те возят.
Виж целия пост
# 235
20 апр. 2026, 21:41 ч.
Аз съм от онази порода, която живее и диша зад волана. Дори след 25+ години активно шофиране на мен все още ми доставя удоволствие, дори и в гадния час пик. Обожавам да шофирам, и на две, и на четири гуми, както и бих ходила навсякъде и по всяко време с МПС. Но още помня първото си самостоятелно шофиране с първата ми лична кола. Предната вечер не спах от притеснения и постоянно превъртах през ума си откъде точно ще мина, къде ще търся място за паркиране, а ако няма такова там, къде мога да потърся малко по-далеч и т.н. Умът ми се беше побъркал, вреше и кипеше. Всички минаваме през това, но с времето нещата обикновено утихват, човек свиква, започва да трупа опит и всичко се подрежда. Ако това при вас не се случва въпреки опитите пак и пак, може би просто трябва да се откажете. Личният ми опит показва, че трафикът с времето става все по-ужасен вместо обратното, откачалките са навсякъде и се множат. И ако човек не хване юздите отначало, после е много трудно. Докарал си донякъде уменията, после спираш за известно време и като набереш отново кураж, едно че си поотвикнал, друго, че на пътя е станал още по-голям ужас.
Виж целия пост
# 236
20 апр. 2026, 22:08 ч.
Аз успях да си спестя пари и да си купя кола и съответно да шофирам и да свиквам от нулата едва 3 години след като взех книжка. Но пак опираме до желание и мотивация.
Виж целия пост
# 237
21 апр. 2026, 02:04 ч.
А да питам, как сте с концентрацията?
Щото, докато изкарвах курса, концентрацията ми беше зле, голяма неувереност имах, което ме затрудняваше още повече. Мислех, че щото съм влюбена, не мога да се съсредоточа.
И не ме изкарвайте лоша, че с такава концентрация карах, реагирах на знаци, пешеходци, светофари, но понякога давах повече газ, само защото мислех за друго нещо.
Инструктора хиляди пъти ми каза да внимавам с дупките, аз пак мислех друго нещо и правех грешки.
Другото което, че ме късаха първия път, щото гасих колата. То добре, гасиш, но това породи огромен страх у мене и гасих още 2/3 пъти.
3 човека ми показаха как да не гася, не разбрах, просто 2 пъти гася ли, човека до мен крещеше като луд. Гледах клипове в интернет и едва тогава разбрах как се прави. Иначе по време на курса не ми се случваше.
Години наред не пипнах волан, до миналата година, когато разбрах, че имам хормонални проблеми.
След лекарствата съм по-уверена и концентрацията ми се подобри, а де, хубаво почнах да карам, но оставих, щото отвсякъде могат да подскочат котки, кучета, много ме е страх да не убия животно, дори без да искам.
Виж целия пост
Щото, докато изкарвах курса, концентрацията ми беше зле, голяма неувереност имах, което ме затрудняваше още повече. Мислех, че щото съм влюбена, не мога да се съсредоточа.
И не ме изкарвайте лоша, че с такава концентрация карах, реагирах на знаци, пешеходци, светофари, но понякога давах повече газ, само защото мислех за друго нещо.
Инструктора хиляди пъти ми каза да внимавам с дупките, аз пак мислех друго нещо и правех грешки.
Другото което, че ме късаха първия път, щото гасих колата. То добре, гасиш, но това породи огромен страх у мене и гасих още 2/3 пъти.
3 човека ми показаха как да не гася, не разбрах, просто 2 пъти гася ли, човека до мен крещеше като луд. Гледах клипове в интернет и едва тогава разбрах как се прави. Иначе по време на курса не ми се случваше.
Години наред не пипнах волан, до миналата година, когато разбрах, че имам хормонални проблеми.
След лекарствата съм по-уверена и концентрацията ми се подобри, а де, хубаво почнах да карам, но оставих, щото отвсякъде могат да подскочат котки, кучета, много ме е страх да не убия животно, дори без да искам.
# 238
21 апр. 2026, 13:04 ч.
Аз явно съм доста концентрирана ,дори музиката не я чувам .На мен ми беше голям проблем още излизането от блока,защото живеем на оживена улица .В началото ходех само до градината ,но до нея тесни улици ляв завой а бе почти бях се отказала .Един ден се наложи да мина през център до автогарата и се оказа ,че там ми е по лесно защото всеки си кара в лентата .И тогава се усетих,че всъщност аз съм започнала с кофти маршрути
Виж целия пост
# 239
22 апр. 2026, 14:48 ч.
Според мен неувереността няма общо с концентрацията, а с опита. След години шофьорси стаж повечето неща стават на автопилот. Но трябва да се внимава много, ако това разбирате под концентрация.
Виж целия пост
Препоръчани теми