Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

Пандора, и аз днес съм със супер ниско кръвно - 80/50. Едва се събудих на обяд, само за да изпия едно кафе и да заспя отново 😂

При мен след първата бременност мигрената ми се подобри значително. Имаше много по-рядко кризи и с много по-малка болка. Само аспирин при първи наченки и я пресичах. За референция преди това бяха чести кризи с повръщане от болка още от 5 клас.....
Лекар ми обясни, че при бременност изчезва или силно намалява.

Сега само първи триместър имах лека криза за около седмица, но мина без лекарства или по-скоро я изтърпях. Стикам си палци след втората да не се завърне.

И аз уж толкова се пазех и ето го смуча лукчета в 3 през нощта от болки в гърлото. Поне правих тест за грип да не е това, но Слава Богу не е. Та това ми е трети път тази бременност да се разболея. Предни години покрай грипния сезон съм се разболявала максимум един път. Тука за 7-8 месеца три пъти. Направо ми омръзна.

На мен ми казаха да не смуша лукчета, кармолис и т.н понеже имали много масла вътре. Казаха ми за Тимотабс и с половин блистер ми мина гърлото. Обаче носът е толкова задръстен. По принцип настивам и аз веднъж в годината, сега от лятото веч за 3ти път съм с настинка и сополи. Друго поне нямам за сега. Мен кашлянето много ме притеснява , защото целия корем се стяга … Днес ще видя някои бебешки капки за нос, поне да втечни нещата … мъка е 😅😅

Аз се консултирах с АГ- каза че няма проблем за лукчетата. Те маслата са в много минимални количества и няма какво да навредят. Аз за носа използвам куикс спрей или солена вода. Също и запарвам сода с лайка и дишам над котлона ама помага за много кратко време😄

Мъжа и детето и те са втасали и силно се надявам да не ме тръшне и мен, че едва оцелях предишния път. Надявам се Биозина да си свърши работата, за всеки случай съм се и изолирала от тях.

Значи, за зверски запушен от месец и нещо нос ни помогнаха инхалациите с хипертоничен разтвор (което е просто солена вода във флакончета, но е с точно определен % съдържание на сол). По 2-3 пъти на ден дишахме и аз, и мъжа, и детето за по 5-10 минути и за няколко дни се втечниха нещата и отшумяха. Мисля, че в аптеките го предлагат и на капки или спрейчета.

За ниско кръвно - солен айрян или солен доматен сок. И двете много добре оправят положението, второто е подходящо и за лактозно алергични хора.

Нашият юнак вече мина 1,3 кг в 29 г.с., което според док било в норма. На мен в месечните изследвания ми излязоха някакви високи левкоцити и бактерии в урината, но без никакви симптоми. Пуснахме и стерилна урина и чакам още няколко дни, за да се види дали е било от замърсена проба или съм се сдобила с някоя тиха инфекцийка.

Аз да ви се оплача, че началството днес достигна нови низини. Като цяло не излизаме заедно на обяд вече, особено с новия ни мениджър. От лятото до сега за първи път се събираме всички. И си представете пред целия екип мениджъра решава да ме предупреди как краката ми щели да пораснат от бременността. Щото на жена му пораснали. Прекратих набързо разговора и смених темата, но той отново я повдига. Нахраних го, казах му да престане да ми говори как ще родя в 7 месец и колко ще ми пораснат краката. Наистина.. колкото и да сме чувствителни от хормони… в корпорация работим. Такива неща не е прието да се обсъждат.

Пандора, наистина не знам как го издържаш този човек и въобще какъв е този несъобразителен мъж, който постоянно си развява мнението като някоя селска клюкарка, звучи ужасно просто...

Не знам, аз съм в шок. Преди по цял ден мълчеше. Поне не се излагаше. Явно като отвори уста и е страшно. Аз работя в международна корпорация и не е прието да си коментираме външния вид или здравословни теми. Направо такава неприязън към работа не съм чувствала никога в тази фирма. Вече се чудя трябваше ли да си пусна болничен по-рано. Три седмици остават до 45 дневния, просто като съм хоум поне си спестявам тъпите коментари.

Пандора, в правото си да потърсиш HR за този тормоз. Мен така преди да ме уволнят, явно искаха да напусна по собствено желание и ми направиха живота черен, крадяха ми работата, гаслайтваха ме на килограм. Уж, потърсих съдействие от човек по-нагоре, но се оказа, че е в схемата и той. Съжалявам, че не потърсих помощ от HR, защото имах толкова доказателства, че можех да ги съдя. После всичко потъна с уволнението ми.....това неговото си е психически тормоз. Разбирам го, че жена му явно е станала урод (в неговите очи) след бременноста, но това не е твой проблем. То за 3 седмици може да стиснеш зъби, но ако се върнеш и още е там - не му се давай.

Говорейки за несъобразителни хора, да ви се оплача от изказването на моя мъж тази сутрин.
Един от първите ми травмиращи спомени с голямото дете е моментът на изписването. В онзи ден ми слезе кърмата, гърдите ме боляха, бяха огромни и твърди, потях се и бях подута. Болеше ме разреза от секциото, което беше непланирано, което от своя страна ме смазваше и психически. И на цялата тази прекрасна картинка, през болницата ме чакаха 15 човека, които искаха да се снимаме, викаха, крещяха и като цяло ми бяха досадни и исках да се разкарат и да се прибера на спокойствие вкъщи. Обаче всичките тези 15 човека решиха, че е страхотна идея да се натресат в нашия малък хол и да се разпльокат на дивана и да си пият кафенцето. Аз бях поставена на един стол в средата на стаята. Всички ме гледаха и обсъждаха като че ли съм някакъв паметник в галерия.
След това подробно описание, мисля става ясно, че не искам това да се повтаря никога повече.
И днес се заговорихме с мм, казах му, че не искам никой да идва вкъщи, описах му всичко това, което написах тук, и той вика, миии няма да стане. Казах му като толкова иска да се занимава с роднините, да ги заведе някъде на заведение, не ги искам вкъщи. Амиии не можело. Голямото обяснение е "Щото не е окей".
Със сигурност ще повдигна пак темата след известно време... Не искам поредна такава травма 🙄🙄🙄

Охххх 🥺🥺🥺 съчувствам ти наистина, тия мъже защо са толкова несъобразителни, той да си гледа кефа и да угажда на други хора, вместо на жена си. Моят пък всеки ден канеше някой у нас, не бяха 100 човек, но въпреки това ме напрягаха. Още не сме го коментирали, но ще го предупредя, че поне първите седмици не искам никой вкъщи.

Лелее, направо ми се прииска да го фрасна с нещо тежко по главата докато четях.
Аз съм си перде и нищо не би ме спряло, в тази ситуация, да си запазя една хотелска стая и да се поява вкъщи като се разкарат всички навлеци. И отделно за оправянето на дома, след гостито, не бих си мръднала пръста.
Не помня дали ви разправях как и мм имаше гениалната идея да покани 15 човека с преспиване за коледа (2-3 дни) вкъщи, а аз не знаех къде се намирам от гадене и повръщане.

Ами, аз затова ви бях питала преди как ще постъпите. 🤣 И двата варианта ми се виждат кошмарни - и да ме занимават на изписването, където ще мириша на болница, ще ми е зле и само ще бленувам за душ и собствени чаршафи, ама и да ми се влачат ден през ден в къщата като черва съвсем ми предизвиква позиви за повръщане...
И при нас се прокрадва леко напрежение, по принцип не понасям особено роднините на моя мъж. Лошото е, че живеем на разстояние, следователно няма да дойдат набързо. Още по-лошото е, че от моите роднини един ми е близък само и бих се радвала да дойде в първите дни в нас просто да види бебето, но заради роднините на мъжа ми не е много възпитано, че играя коза с новороденото бебе. И не знам кой е най-безопасния за мен вариант, нито искам да ги събирам двете семейства и да ми се изсипват пред родилното като на циганска сватба, хем искам и първите две седмици да са си само за мен, бебето, течащите ми гърди и ходенето ми по гащи. А не да прислугвам на сульо и пульо и да се моля да не ми донесат зараза. Не разбирам какво има да й се гледа на изстрадалата родилка или на бебето - то е един вързоп, нищо не прави. Разбирам да е 3-4 месец, като се е очовечило, прогледнало, забавно е, ама в началото е толкова крехко и поспаливо...

Напоследък съм мнооого зле, психически, физически, всякак, направо рухнах. Имам ужасни болки в тялото, едва ходя, едва стоя, направо съм като затворник в собственото си тяло. Събирам сили по 1час за елементарни неща, като да си взема душ или да стана да се нахраня. Винаги съм била супер активна, гледам домакинството ми да е в някакъв ред, да се движа, времето беше супер тия дни, а аз просто стоя и лежа. И да искам нещо да свърша - не мога. Много ме срива психически и самата болка, и това, че съм безпомощна, все ме избива на плач, явно някаква депресия ме подкарва. Днес се пораздвижих уж, ама то жалка работа... С темпото на умираща костенурка съм. Не знам как ще го избутам докрая, аз ли съм лабилна, направо ми се разказа играта.