Толкова надежди залагам на "Опит за летене". Презаверих без никакви проблеми на касата на театъра билетите за март. Някакси от 15.00 часа хич не ми се ходеше на театър.
Виж целия пост
Хайде на театър - №19 🎭
- Публикувана: 3 фев. 2026, 23:10 ч.
- Последно мнение: 1 май 2026, 10:34 ч.
# 76
8 фев. 2026, 19:31 ч.
Чудесен отзив за Калигула, Yellow!
Донков е много интересен с това, че е от онези актьори, които не играят ролите си, а ги износват до край – с тяло, глас, нерв и мисъл. И в същото време – впечатлява именно с играта и ролята си.
На сцената е безкомпромисно всеотдаен, дори безпощаден към себе си, и точно затова е толкова убедителен: нищо не е приблизително, нищо не е на доверие. Всяка роля при него е акт на пълно присъствие, риск и интелектуална смелост.
Той е от малцината български актьори, които съчетават сурова сценична енергия с ясно осъзнато актьорско мислене. Талантът му не е удобен и не е лесен за харесване, но именно затова е значим. Това е актьорско майсторство, което се разпознава истински само от хора, които разбират какво означава театърът да не щади – нито публиката, нито актьора.
Не търси аплодисментите на всяка цена и не поднася ролите си в опаковка, удобна за бързо харесване – жест, който често се тълкува като прекаленост от публика, предпочитаща по-предвидими преживявания. Даже въобще не държи на харесване, с на разбиране.
Феномен си е.
Виж целия пост
Донков е много интересен с това, че е от онези актьори, които не играят ролите си, а ги износват до край – с тяло, глас, нерв и мисъл. И в същото време – впечатлява именно с играта и ролята си.
На сцената е безкомпромисно всеотдаен, дори безпощаден към себе си, и точно затова е толкова убедителен: нищо не е приблизително, нищо не е на доверие. Всяка роля при него е акт на пълно присъствие, риск и интелектуална смелост.
Той е от малцината български актьори, които съчетават сурова сценична енергия с ясно осъзнато актьорско мислене. Талантът му не е удобен и не е лесен за харесване, но именно затова е значим. Това е актьорско майсторство, което се разпознава истински само от хора, които разбират какво означава театърът да не щади – нито публиката, нито актьора.
Не търси аплодисментите на всяка цена и не поднася ролите си в опаковка, удобна за бързо харесване – жест, който често се тълкува като прекаленост от публика, предпочитаща по-предвидими преживявания. Даже въобще не държи на харесване, с на разбиране.
Феномен си е.
# 77
8 фев. 2026, 19:40 ч.
Аз също гледах „Опит за летене“ и по-скоро съм със смесени чувства. До известна степен споделям критиката на buldoka, макар и мнението ми да не е толкова крайно. По принцип харесвам работата на Стоян Радев, но тази постановка ми дойде малко мудна.
Обаче…. имаше нещо наистина магично в сценографията и визуалното усещане за полет. Аз бях на първи ред на първи балкон, което се оказа перфектно, тъй като актьорите прекарват половината време над земята.
А те самите се справиха добре, но Георги Мамалев определено ми хареса най-много.
Най-ценното за мен в тази постановка е духът на Радичков и неговия начин да разкрива българската душа, копнееща за нещо по-високо от битовизма. “Ние не висим, ние съзерцаваме” както казва даскал Киро..
Виж целия пост
Обаче…. имаше нещо наистина магично в сценографията и визуалното усещане за полет. Аз бях на първи ред на първи балкон, което се оказа перфектно, тъй като актьорите прекарват половината време над земята.
А те самите се справиха добре, но Георги Мамалев определено ми хареса най-много.
Най-ценното за мен в тази постановка е духът на Радичков и неговия начин да разкрива българската душа, копнееща за нещо по-високо от битовизма. “Ние не висим, ние съзерцаваме” както казва даскал Киро..
# 78
8 фев. 2026, 19:52 ч.
Виж целия пост
Скрит текст:
И за мен Деян Донков попада в топ 3 на най-добрите български актьори. Всеки път се раздава на 101% и наистина не се щади. А след представление като Калигула не знам колко време му отнема да се "събере" обратно, но вероятно за големите професионалисти не е трудно. Чудесен отзив за Калигула, Yellow!
Донков е много интересен с това, че е от онези актьори, които не играят ролите си, а ги износват до край – с тяло, глас, нерв и мисъл. И в същото време – впечатлява именно с играта и ролята си.
На сцената е безкомпромисно всеотдаен, дори безпощаден към себе си, и точно затова е толкова убедителен: нищо не е приблизително, нищо не е на доверие. Всяка роля при него е акт на пълно присъствие, риск и интелектуална смелост.
Той е от малцината български актьори, които съчетават сурова сценична енергия с ясно осъзнато актьорско мислене. Талантът му не е удобен и не е лесен за харесване, но именно затова е значим. Това е актьорско майсторство, което се разпознава истински само от хора, които разбират какво означава театърът да не щади – нито публиката, нито актьора.
Не търси аплодисментите на всяка цена и не поднася ролите си в опаковка, удобна за бързо харесване – жест, който често се тълкува като прекаленост от публика, предпочитаща по-предвидими преживявания. Даже въобще не държи на харесване, с на разбиране.
Феномен си е.
Донков е много интересен с това, че е от онези актьори, които не играят ролите си, а ги износват до край – с тяло, глас, нерв и мисъл. И в същото време – впечатлява именно с играта и ролята си.
На сцената е безкомпромисно всеотдаен, дори безпощаден към себе си, и точно затова е толкова убедителен: нищо не е приблизително, нищо не е на доверие. Всяка роля при него е акт на пълно присъствие, риск и интелектуална смелост.
Той е от малцината български актьори, които съчетават сурова сценична енергия с ясно осъзнато актьорско мислене. Талантът му не е удобен и не е лесен за харесване, но именно затова е значим. Това е актьорско майсторство, което се разпознава истински само от хора, които разбират какво означава театърът да не щади – нито публиката, нито актьора.
Не търси аплодисментите на всяка цена и не поднася ролите си в опаковка, удобна за бързо харесване – жест, който често се тълкува като прекаленост от публика, предпочитаща по-предвидими преживявания. Даже въобще не държи на харесване, с на разбиране.
Феномен си е.
# 79
9 фев. 2026, 11:40 ч.
Алиса, все се каня да ти призная, че пробвах реадиотеатър и съм очарована. Много добра идея, за която ти благодаря. Изслушах вече няколко и е страшно приятно. По принцип не обичам аудиокниги и мислех, че и с радиотеатъра няма да ми се получи. Изненадана съм.
Виж целия пост
# 83
9 фев. 2026, 14:29 ч.
Берлин, Берлин абсолютно заслужава номинациите си, затова съм раздвоена и разтроена даже (при жените особено, и трите заслужават), но бих заложила на Пламен Димов и Станка Калчева за водещите роли и Берлин, Берлин за режисура (като бих се радвала и неговите актьори да получат главните призове).
Учудихте ме с тези мнения за пиесата на Радичков, беше ми в любимите, но съм я гледала преди 10 или поне 7-8 години, даже щях да водя една сюрия народ на нея, но падна заради заболяване. Тогава участваше Валери Йорданов и беше страхотен в тази роля. Може би просто е загубила енергия постановката вече, не знам…
Виж целия пост
Учудихте ме с тези мнения за пиесата на Радичков, беше ми в любимите, но съм я гледала преди 10 или поне 7-8 години, даже щях да водя една сюрия народ на нея, но падна заради заболяване. Тогава участваше Валери Йорданов и беше страхотен в тази роля. Може би просто е загубила енергия постановката вече, не знам…
# 84
9 фев. 2026, 14:52 ч.
Още един глас за Пламен Димов. Уникален беше в Глумбаеви. А Йордан Ръсин да няма абонамент за Икар … 🤷♀ Миналата година взе такъв за Убийствена комедия, а според мен наградата трябваше заслужено да отиде при Боян Арсов за “Розите” - такова изпълнение не бях виждала от друг актьор - никога!
Виж целия пост
# 85
9 фев. 2026, 16:13 ч.
Аз съм излушала доста. Тишината на крокодилите ми един от любимите радиотеатри ❤
Вчера слушах “ Двама на люлката” от Уилям Гибсън в изпълнение на Цветана Манева и Явор Милушев, много ми хареса! Страхотно е! Сега не знам дали го играят някъде,бих го гледала. Ако имах машина на времето бих гледала с голямо удовоствие с легендите Апостол Карамитев и Славка Славола.
Усещам тяхната голяма химия през снимките ❤ Жалко,че няма запис на тяхната версия.
Виж целия пост
Алиса, все се каня да ти призная, че пробвах реадиотеатър и съм очарована. Много добра идея, за която ти благодаря. Изслушах вече няколко и е страшно приятно. По принцип не обичам аудиокниги и мислех, че и с радиотеатъра няма да ми се получи. Изненадана съм.
Аз съм излушала доста. Тишината на крокодилите ми един от любимите радиотеатри ❤
Вчера слушах “ Двама на люлката” от Уилям Гибсън в изпълнение на Цветана Манева и Явор Милушев, много ми хареса! Страхотно е! Сега не знам дали го играят някъде,бих го гледала. Ако имах машина на времето бих гледала с голямо удовоствие с легендите Апостол Карамитев и Славка Славола.
Усещам тяхната голяма химия през снимките ❤ Жалко,че няма запис на тяхната версия.
# 86
9 фев. 2026, 16:32 ч.
Да, трогателна пиеса е Двама на люлката. Миналата седмица я чух. Докосна ме.
Виж целия пост
# 87
9 фев. 2026, 16:38 ч.
Много се радвам, че съм успяла да заразя още някого с тази магия. И аз бях скептична в началото и се изненадах колко ме завладя. Наистина вълнуващи неща са създадени, великолепна драматургия в изпълнение на прекрасни артисти от миналото и настоящето.
Двама на люлката и на мен ми е любимо. Не мисля, че се играе някъде сега.
Виж целия пост
Алиса, все се каня да ти призная, че пробвах реадиотеатър и съм очарована. Много добра идея, за която ти благодаря. Изслушах вече няколко и е страшно приятно. По принцип не обичам аудиокниги и мислех, че и с радиотеатъра няма да ми се получи. Изненадана съм.
Двама на люлката и на мен ми е любимо. Не мисля, че се играе някъде сега.
# 88
9 фев. 2026, 21:20 ч.
Много се радвам да видя Ана Пападополу в номинациите (две страници, след като я похвалих ), наистина невероятна в Хеда Габлер! Особено сцената в кафенето.
Виж целия пост
), наистина невероятна в Хеда Габлер! Особено сцената в кафенето.
# 89
9 фев. 2026, 21:43 ч.
Така се случи, че в една и съща седмица гледах „Берлин, Берлин“ и „Опит за летене“. И докато втората постановка наистина течеше мудно и скучновато и чак към края взе да ми става интересно, то „Берлин, Берлин“ ме грабна от началото и ме държа до самия край. И като излязох от залата ми беше едно радостно и леко на душата. Гледам, че и номинация за „Икар“ има за режисура. Та не бих се изказвала толкова крайно за никой творец, защото много често причините са комплексни или не са там, където ги търсим.
Виж целия пост
Връщам се от "Опит за летене" в Народния театър.
Абсолютна скука беше. За пореден път се убеждавам, че Стоян Радев е най-скучния и бездарен режисьор. Толкова пък да няма въображение за нищо...
Абсолютна скука беше. За пореден път се убеждавам, че Стоян Радев е най-скучния и бездарен режисьор. Толкова пък да няма въображение за нищо...
Скрит текст:
За актьорския състав нищо лошо не мога да кажа, правят каквото могат (и каквото им е казано да правят). Но няма оправдание за несправянето на режисьора.
Залата пълна с кашлящи и нон стоп коментиращи хора, в потрес бях. Та, не останах никак очарована от този неделен следобед. И не препоръчвам постановката.
*Забравих да добавя, че играят без микрофони и понякога не се чува всичко, особено ако сте на по-задните редове. На Марин Янев около 70% от думите му не се чуват. На сцената има някои "вокални дупки" и в някои моменти чуването е трудно (отбелязвам, че аз нямам проблеми със слуха, но не всичко чувах добре).
Залата пълна с кашлящи и нон стоп коментиращи хора, в потрес бях. Та, не останах никак очарована от този неделен следобед. И не препоръчвам постановката.
*Забравих да добавя, че играят без микрофони и понякога не се чува всичко, особено ако сте на по-задните редове. На Марин Янев около 70% от думите му не се чуват. На сцената има някои "вокални дупки" и в някои моменти чуването е трудно (отбелязвам, че аз нямам проблеми със слуха, но не всичко чувах добре).
Препоръчани теми