Хайде на театър - №19 🎭

Благодаря ви за отзивите и аз мисля от доста време да го гледам. 😘

Надявах се да е имало агент на Чайка. Много искам да го гледам и вярвам, че ще е хубаво.

След тези хубави отзиви за Малката Англия, вече и аз нямам търпение. Ще гледам следващата седмица. 😊

Между другото, ако има хора от Варна и околността - Малката Англия гостува на Варненско лято тази година, както и много други стойностни спектакли.
Програмата е доста интересна, пускам ви я тук

Дами, докато сте на Малката Англия: оказа се голямо предизвикателство да бъде намерено издание на български/английски. Ако на някоя от вас ѝ попадне информация, би ли ми писала лично съобщение, за да не спамим темата?

Моля и аз за същото.

От тази театрална вечер най-силното беше Александър Кънев, който видях случайно в парка Заимов.

После гледах Недоразбраната цивилизация, което е мега излагация. Пошло и грозно.

Доста от нещата към които имах интерес ще са на фестивала, очаквах ги и вече напазарувах    Но точно с  Малката Англия откриват фестивала, а няма да съм в града. Ще трябва да търся други начини. Жалко ,че тази година не играят един спектакъл в два дни.

Влязла съм в много добра театрална серия. Тази вечер гледахме “Арт” в Младежки театър. Свежо, интелигентно и много забавно представление. С много хубаво настроение си тръгнахме от залата и определено препоръчвам! И тримата актьори много ми харесаха, но за мен приятната изненада беше Георги Гоцин.
Сега очаквам “Време разделно” с любимия ми варненски актьор Стоян Радев.

Малката Англия е прекрасна, за мен заедно с Одисей и Едип е от най-добрите представления на Диана Добрева. Разплака ме, разсмя ме, омагьоса ме, младите актриси и актьори са вълшебници, вълшебна е и сценографията, костюмите и музиката. Дълга е, шегувахме се с познати, че е било сигурно 4 часа първоначално и го е зипнала на 2,40 ч., но почти не се усещат.

А за романа/пиесата намерих това във ФБ от БАН /не мога да постна линк, затова копирам/:

"Малката Англия“ е първата сценична адаптация на едноименния роман на Йоанна Каристиани, отличен с Националната #награда за #литература на #Гърция през 1998 г.
===========
❗️Единственият #превод на български език на романа от 2002 г. е на проф. д.н. Емануел Мутафов, заместник-председател на БАН и поради малкия тираж на изданието книгата е библиографска рядкост.
Части от този превод са включени в алманах на съвременната гръцка проза за студенти от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Именно този превод прочита драматургът Александър Секулов преди да гледа екранизацията на Панделис Вулгарис от 2013 г. По молба на Секулов проф. Мутафов съдейства за предоставяне на правата върху "Малка Англия" от издателство Кастаниотис през лятото на 2025 г., както и информира авторката за предстоящата театрална постановка на романа у нас. Йоанна Каристиани адмирира българската инициатива и пожелава на екипа успех на сцената и в живота. Поради здравословни проблеми писателката не успя да посети премиерата, но уведоми, че се подготвя и друга сценична версия на романа в театъра на Северна Гърция."

Дано има съобразителни издатели и да я преиздадат, интерес вече има.
bebitta, ще се радвам да споделите после впечатления за "Време разделно".

Аз очаквах повече.

Аз бях на премиерата на "Чайка". В общи линии съм доволна - многопластова пиеса, актуални през всяка епоха теми, актьорската игра като цяло е силна, декорите и костюмите са изчистени, красиви.

Не се впечатлих от последната сцена с Нина, на мен не ми въздейства особено играта на актрисата, но  може и в мен да е проблемът.

Илима, благодаря за споделеното. Точно така си я представям постановката. Какво е времетраенето (не са споменали в описанието на сайта на МТ)?
Ще е чудесно да пишеш по-често. 🌸

Времетраенето е 2 часа, евентуално да е било с 5 минути повече. Пиесата започна с няколко минути по-късно, а и имаше аплодисменти, но продължителността не е много над 2 часа. Като цяло не усетих кога мина времето.

Благодаря за хубавите думи!

Снощи бях на Последният час на Мерилин Монро.
Още пред залата започна усещането, че влизам в добре премислен свят. Музикантът, свирещ на цигулка, приглушената червена светлина, малката изложба на Мерилин…. всичко беше изключително стилно и въздействащо. Представено с вкус. Атмосферата в самата зала също беше много силна.

Деян Донков беше като образец. Играеше с всяка мимика и всяко премигване. Присъствието му беше плътно и уверено, много добре изпълни пространството и ролята. Особено ми допаднаха кинематографичните моменти, които са си режисьорско решение. Сценографията също – перфектна. Хареса ми и намекът към кой уби Лора Палмър…
Всичко се пропука с влизането на Кошко в роля. Атрактивна е и безспорно провокира – има силно сценично присъствие и излъчва съблазън. Но този глас… Не разбирам решението да говори през голяма част от представлението с този изкуствен глас – за мен това не работеше.
Мерилин Монро е изключително сложен персонаж и изисква много повече от външна прилика и перука. На моменти Кошко звучеше и изглеждаше почти детски, което допълнително отслабваше образа.
Имаше и жена в публиката, която няколко пъти се изсмя с глас – и то по начин, който звучеше като подигравка. Беше доста неприятно.

Смятам, че текстът като цяло е слаб. Би било много по-силно, ако имаше повече диалог между ДД и Кошко – представях си го почти като терапевтична сесия между пациент и лекар, което щеше да даде по-дълбочинно развитие.

Представлението го възприемам като подарък от ДД към Кошко. Вярва в таланта ѝ и пътя ѝ на актриса.