Сега това чакане по 1 седмица не ми харесва, но няма как.
Много реалистичен, страхотни образи - всеки с проблемите и недостатъците си, но и привлекателен посвоему.
Е, не зная дали в спешните центрове в Щатите вършат чак такива сложни оперативни и инвазивни интервенции (не съм ходила там).
Относно Роби - не ме учудват суицидните му мисли - бърнаут ме се казва на това и това състояние не е никак рядко сред работещите в такива критични отделения с голяма натовареност, напрежение, адреналин и в същото време ежедневни свидетели на човешки трагедии, мъка, смърт... Той самия спомена, че работи така по 12 часа вече 20 години. Не всеки може даже да издържи на това - интересно ми е този студент - Огълви дали ще се върне, или ще реши да се насочи към друга специалност.
.