Как да поставиш себе си на първо място, без да си егоист?

  • 3 203
  • 28
# 15
Ако и аз я искам, и няма вариант за делене, няма да я дам. Голям човек е, може да си купи друга ябълка. Той да не е 2 годишно, което не може само да се погрижи за себе си? Изобщо не мога да си представя, адекватен човек да поиска цялата ябълка. Аз, не бих го направила и очаквам същото от околните.
Виж целия пост
# 16
А според тази схема как се справяте с моя голям проблем - отлагането / пролонгинг?
Виж целия пост
# 17
В битовизми те жените сме по-склонни към пренебрегване на себе си, но във важни и решителни ситуации, мъжете са тези, които отстъпват. Това е мое впечатление и не само.
В една книга (от малкото добри по темата) с изследване на поведенчески модели, прочетох за тест, който абсолютно важи за мен, майка ми и почти всички жени, които познавам. "Тестът с рибата" Пържите риба, две парчета, но едното леко се разкъсва, другото си остава красиво, златисто, със запазена форма. На въпроса към жените кое ще изберат и кое за съпруга, масовият отговор бил, че ще вземат разкъсаното. На същия въпрос мъжете питали допълнително"ама то развалено ли е, ама какво му има, ама какво значение". Като го прочетох, видях себе си-ще взема най-неугледното парче риба(кашкавал, сирене, плод), просто механично го правя, независимо дали преди с майка ми или с детето, с мъжа ми.
Ако обаче, сме в самолет, мъжът ми винаги предоставя аз да избирам място. В хотел аз първа си избирам леглото, в спешни и неприятни задачи той е този, който поема товара. Синът ми, вече голям човек, също.

Така че, точно "делегирането" на мен не ми се налага, освен да мърморя, че синът ми не си е оправил леглото. Всеки поема според време, сили и компетентност. Чак такова себеотдаване не виждам в жените, но за дреболии да, така е.
Виж целия пост
# 18
Аз не бих взела неугледното парче. 😆 Е правила съм палачинки и изрязвах сърца за него, а за мен си оставих огризките, но беше подарък.
Виж целия пост
# 19
За мен, мястото в самолета и леглото в хотела, са на едно ниво с избора на парчето риба. Та според зависи. А неприятни задачи поемаме наравно, няма как само единия да влачи.

пп. За оправяне на легло не ми е хрумвало да мърморя. Затварям вратата на стаята и изобщо не ме интересува.
Виж целия пост
# 20
А на кого ще дадете неугледното парче, в случай, че вие приготвяте рибата? На мъжа, на детето?(рибата просто се е разкъсана малко, не е да не става за ядене Grinning)
Виж целия пост
# 21
А на кого ще дадете неугледното парче, в случай, че вие приготвяте рибата? На мъжа, на детето?(рибата просто се е разкъсана малко, не е да не става за ядене Grinning)
На мъжа, той би го взел така или иначе 😁 . Веднъж изтървах едната риба и се карахме кой да я вземе, той спечели, също хляб съм изтървала и той се бори с мен и го взе. Винаги ме е потискало като дете майка ми да яде в различна чиния, да дояжда някаква храна, да си слага неугледно парче. Също ме потиска при майка му, ако тя дояжда някаква храна, а за нас по-специално. Много неприятно чувство ми оставя.
Виж целия пост
# 22
Дояждането мисля, че е Друго-ако е нечие любимо, си го изяжда този, на когото е любимо останалото.Ако е част от торта, баница, аз никога не дояждам, но не защото е лошо да се дояжда, а за да не дебелея.
Ако изпусна нещо на земята, обаче, не го предлагам на никого, делим си каквото има.

А ако сте само с детето/децата, за кого е неугледното парче (пак казвам, не е развалено или прегоряло, просто няма вид като по-хубавото).
Виж целия пост
# 23
 Редовно готвя нечетен брой порции (писах по-горе, само двама сме). Синът ми расте, а аз - дебелея, затова за него повечко.
 Но не мисля, че темата е за храна. Wink
Виж целия пост
# 24
Децата обичат украси, няма как да дам на което и да е дете раздърпана риба. Не е това, примерно ние ядем риба или пилешко, майка му дояжда някакво зеле. Или има 5 еднакви чинии и за моята майка различна чиния!
Виж целия пост
# 25
Избирането на място за спане в хотела си е мое и не отстъпвам. Ако има дилема кой да изяде нещо неугледно, обикновено намазва кучето.
Виж целия пост
# 26
Най-голямата глупост, която може да направи човек е да постави друг пред себе си. Децата са изключение и би трябвало да е временно.

Не мисля така, но искам да си кажа моята гледна точка! Според мен децата трябва да са винаги на първо място, защото те ще продължът напред в живота докато ние няма да бъдем с тях завинаги.
Виж целия пост
# 27
Аъммм, само ний, Homo Sapiens, както сме се самонаричали, се грижим за децата до наш край, без значение, че те вече имат свои.
Виж целия пост
# 28
Ако имаш ябълка, но мъжът ти я поиска ти няма да му я дадеш?
Морална деградация.

А защо мъжът не може да постави другите пред себе си и като види, че съм заделила ябълка, която видимо искам,  да ми я остави ? Или трябва да давам на всички всичко, но да не ми се връща ? Кога идва моментът, в който другите приоритизират моето щастие, а не само да съм "длъжна" да давам.
Все пак го наличат партьорство, а не робство/

Ако съм се върнала от работа, свършила съм всичката къщна работа и съм за заела на 100% с готвенето, а съпруга гледа в телефона без интерес да ми помогне или да ме пита имам ли нужда от помощ, при мен идва по-хубавото парче, защото съм го заслужила. Защото не съм САМО домакиня, готвачка, чистачка, майка, а жена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия