Как се решихте на брак?

  • 4 167
  • 48
# 30
 Ами трудна стъпка беше, защото бракът малко ме плашеше, но сега мисля, че не съжалявам Grinning
Виж целия пост
# 31
...големите ми "авери" ми забиха нож в гърба! А Тя и до ден днешен ми е най-големия приятел!

С най-големия нож,а Wink

При мен - аз бях инициатора Sunglasses


Пък той дали е искал е друг въпрос.Но нали жената издига в култ брака.

Зависи, не всички жени издигат в култ брака. Дали ще си сложиш подписа под един лист хартия или не, не променя нещата. Доверието и семейството не се изгражда въз основа на това.
Виж целия пост
# 32
И аз не знам. Още чакам да ми падне на колене, да свали всички звезди и да ми поиска ръката.
... минаха 6 години от сватбата ...
Виж целия пост
# 33
Живеех си аз кротко и безметежно, пощипвах си тревица и си се радвах на слънчицето, докато един ден не ми мина моят котарак пътя и не ми се заумилква в краката.
Той реши, той предположи, че бих могла да си паса тревица пак, но да сме си заедно и да си правим компания на слънчице.
До днес вече ей- на 10 години все ми се умилква, а пък аз го чеша по козинката, защото много сладко ми мърка.
Виж целия пост
# 34
При нас голямото решение беше, че искаме дете. Когато се запознахме, аз бях едва на 19.5г, той на 29г. Заживяхме заедно месец след запознанството ни. Ще излъжа, ако кажа, че съм допускала такова развитие на връзката ни от самото начало, предвид възрастта ми. Той обаче, да. След 6 месеца сменихме и града, а след още година вече бях бременна. И понеже някой каза, че жените издигат бракът в култ, аз ще опонирам - не винаги е така. За мен подписът изобщо не беше от значение, спокойно можех (да не кажа, че предпочитах) да мина и без такъв. Това не важеше за съпругът ми, обаче. Семейството го "прави" всеки 3-ти и следващ член, не подписът.
Виж целия пост
# 35
Ние брак нямаме, но и така си ни е много добре. Не можем да се оплачем.
Виж целия пост
# 36
Не съм се решила още  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 37
Ами, винаги съм го искала...
Виж целия пост
# 38
Мъжът ми ме изнуди!
На рождения ми ден.
Напи ме и ми подари
пръстен с диамант. И
аз, нали съм жена, лапнах.
Виж целия пост
# 39
Мъжът ми ме изнуди!
На рождения ми ден.
Напи ме и ми подари
пръстен с диамант. И
аз, нали съм жена, лапнах.
Да не се оказа на сутринта, че е цирконий ?
Виж целия пост
# 40
Мъжът ми ме изнуди!
На рождения ми ден.
Напи ме и ми подари
пръстен с диамант. И
аз, нали съм жена, лапнах.

Късметлийка си! Моят нито ме напи, нито пръстен с диамант ми подари. Направо каза, че ще се женим. Е, позволи ми аз да избера датата, но не ме пита искам ли или не.  Laughing
Виж целия пост
# 41
Направо каза, че ще се женим.

Моят каза така, като се запознахме.
Аз му казах да продължава да мечтае.
Да бях спряла алкохола по-рано, ех.

Виж целия пост
# 42
Да бях спряла алкохола по-рано, ех.


Не е лошо нещо алкохолът, но понякога стават и бели.....  Grinning
Виж целия пост
# 43
като се замисля и нямам логичен отговор на въпроса.....
намеренията ми летяха по съвсем други направления като се срещнахме, имах важно пътуване  до Ница свързано с работата ми и с перспектива да се местя там. Отмених си таксито за летището в последната минута....още не мога да си обясня защо така ми текна музата  newsm78 ...
звъннах на моят човек,на който всички гимии му бяха потънали (защото го бях  отрязала  дори да ме изпраща ), ......имах нужда от дринк
той щял да се побърка,защото както се изразява " такава като теб не бях срещал...парче и половина, мисълта ти е като бръснач, еродирана до не май каде си, брилянтно чувство за хумор......и директна като мъж, без разни инфантилни глезотии......."
След 3 дни заживяхме заедно и след 6 месеца бяхме в графата бракувани  Simple Smile
и така.....както се казва, ако искаш да разсмееш Госпо д , разкажи му за плановете си


   
Виж целия пост
# 44
Мъжът ми ме изнуди!
На рождения ми ден.
Напи ме и ми подари
пръстен с диамант. И
аз, нали съм жена, лапнах.
Да не се оказа на сутринта, че е цирконий ?


Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия