О, на "Сделката на живота ти" ще плачеш още повече. Любим, любим Бакман.
Виж целия пост
В момента чета ... 98
- Публикувана: 10 фев. 2026, 14:17 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2026, 11:45 ч.
# 106
20 фев. 2026, 14:14 ч.
@ Lady Brinne - Благодаря за инфото! Втората вече я свалих, ще я мисля като остана без "хич". Не съм написал, че е нечетима или лоша, просто нищо кой знае какво за мен. Драконите са фон на романтичната тема.
@ sweetkids_mama - Пробвайте с Колекционерът" на Фаулз. Хем е психотрилър, хем гадна, хем възбуждащо философска. Нататък в неговото творчество (аз го харесвам иначе) творбите му са вече някак спорни откъм едно или друго.
ПП. (просто днес сетих) - Фаулз има и не чак тъй странни книги. Напр. Грешницата от Лайм Риджис (или Жената на френския лейтенант) - по нея има и хубав филм също. Шашава птица е той.
Виж целия пост
@ sweetkids_mama - Пробвайте с Колекционерът" на Фаулз. Хем е психотрилър, хем гадна, хем възбуждащо философска. Нататък в неговото творчество (аз го харесвам иначе) творбите му са вече някак спорни откъм едно или друго.
ПП. (просто днес сетих) - Фаулз има и не чак тъй странни книги. Напр. Грешницата от Лайм Риджис (или Жената на френския лейтенант) - по нея има и хубав филм също. Шашава птица е той.
# 107
20 фев. 2026, 15:43 ч.
Единствената книга на Бакман, която харесвам( чела съм само три, де, не е моят автор). Това е безценно късче емоция!
Аз подкарах последната книга на Несбьо за Хари Хуле Кървава луна. Дълго време си я пазех, защото не искам да се разделям с героя
Сега чета и се наслаждавам на последните си мигове с този незабравим и толкова любим литературен образ 
Виж целия пост
"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" на Фредерик Бакман - 60 страници, но май никога не съм плакала толкова много. На мен много ми допадна.
Единствената книга на Бакман, която харесвам( чела съм само три, де, не е моят автор). Това е безценно късче емоция!
Аз подкарах последната книга на Несбьо за Хари Хуле Кървава луна. Дълго време си я пазех, защото не искам да се разделям с героя
Сега чета и се наслаждавам на последните си мигове с този незабравим и толкова любим литературен образ
# 108
20 фев. 2026, 15:56 ч.
Попадна ми "Наемателката" на Фрида Макфадън. Тази жена си има един шаблон и само сменя персонажа, евентуално пола. Един гаден психар и един тормозен нещастник. Прочетох я на вентилатор и повече към нейна книга няма да посегна.
Виж целия пост
# 109
20 фев. 2026, 18:51 ч.
Прочетох „Ледената река“на Ариел Лоуън, грабна ме още от първата страница.
Книгата успява да съчетае историческа точност с човешка история, вдъхновена е от истинската акушерка Марта Балард и това и дава особена тежест.
Марта е страхотен персонаж. Силна, реалистична, с принципи и знание. Не е героиня в класическия смисъл, а жена, която просто не може да си затвори очите пред неправдата. Хареса ми начина, по който е показано колко трудно е да отстояваш истината в малка общност, където властта и репутацията тежат повече от справедливостта, още повече, ако си жена.
Разследването около смъртта в реката и обвинението в изнасилване държи напрежението, но романът е много повече от мистерия. Работата на Марта като акушерка добавя допълнителна дълбочина. Ражданията са описани съвсем естествено, без драматизация. Усеща се ритъма на живота тогава и колко голямо значение има нейният опит и съпричастност.
Историите от нейния ежедневен живот балансират напрежението от съдебния случай и придават човешко измерение. Четейки реалистичните описания на естествените раждания,няма как да не си дадеш сметка, колко много се е променило това днес, но и колко универсални остават преживяванията и отговорността на акушерката.
„Ледената река“ работи на няколко нива- историческа реконструкция, морална драма и размисъл върху мястото на жената и стойността на нейния опит. Чете се бързо. И ти напомня, че някои неща, като човечност, грижа и смелост, винаги са важни, независимо от времето.
Виж целия пост
Книгата успява да съчетае историческа точност с човешка история, вдъхновена е от истинската акушерка Марта Балард и това и дава особена тежест.
Марта е страхотен персонаж. Силна, реалистична, с принципи и знание. Не е героиня в класическия смисъл, а жена, която просто не може да си затвори очите пред неправдата. Хареса ми начина, по който е показано колко трудно е да отстояваш истината в малка общност, където властта и репутацията тежат повече от справедливостта, още повече, ако си жена.
Разследването около смъртта в реката и обвинението в изнасилване държи напрежението, но романът е много повече от мистерия. Работата на Марта като акушерка добавя допълнителна дълбочина. Ражданията са описани съвсем естествено, без драматизация. Усеща се ритъма на живота тогава и колко голямо значение има нейният опит и съпричастност.
Историите от нейния ежедневен живот балансират напрежението от съдебния случай и придават човешко измерение. Четейки реалистичните описания на естествените раждания,няма как да не си дадеш сметка, колко много се е променило това днес, но и колко универсални остават преживяванията и отговорността на акушерката.
„Ледената река“ работи на няколко нива- историческа реконструкция, морална драма и размисъл върху мястото на жената и стойността на нейния опит. Чете се бързо. И ти напомня, че някои неща, като човечност, грижа и смелост, винаги са важни, независимо от времето.
# 110
20 фев. 2026, 19:38 ч.
Започнах "18% сиво" на Захари Карабашлиев. Имам леки забележки към стила му на писане, малко ми е... булеварден, но за сега ще се пробвам с книгата.
Виж целия пост
# 111
21 фев. 2026, 12:33 ч.
Последни прочтени "Адвент" от Гунар Гунарсон - повест за един пастир, тръгнал в първата седмица на Адвент да събира изгубилите се овце на съселяните си по високите части на планината, заедно с кучето и овена си. Книгата се е превърнала в съвременна класика и е най-превежданото произведение от автора. Интересна е не толкова с действието си, защото такова почти няма, а с омагьосващата и жива зимна картина, с топлите отношения между човека и неговите спътници, с примирението и почитта към природата и живота. На мен ми хареса много.
"Отвъд стените на раздялата" - Дефне Суман - е, тази изобщо не ми хареса! За разлика от "Дъщеря на Смирна", където освен добрия стил, имаме и много дълбока, интересна история, тук историята е подчертано инфантилно-любовна, макар да са загатнати историческите двеижения за независимост на Кипър. Иначе начинът, по който пише авторката, е интелигентен, находчив и специфичен, само че това, което е решили да ни разкаже, е доста рядка бозица. За любителите на турските сериали ще е топ.
И сега една наистина находка, не знам дали сме коментирали "Фаворитите" от Лейн Фарго, но книгата е страхотна! Снощи я започнах и е толкова увлекателна, интересна и напрегната, че просто не съм усетила как съм отметнала 100 страници. Разказва се за една спортна двойка в дисциплината "Танци на лед", вдъхновена от олимпийските игри през 2018. Мисля, че ще хареса на повечето пишещи тук, затова не чакам да я дочета, а направо споделям.
Виж целия пост
"Отвъд стените на раздялата" - Дефне Суман - е, тази изобщо не ми хареса! За разлика от "Дъщеря на Смирна", където освен добрия стил, имаме и много дълбока, интересна история, тук историята е подчертано инфантилно-любовна, макар да са загатнати историческите двеижения за независимост на Кипър. Иначе начинът, по който пише авторката, е интелигентен, находчив и специфичен, само че това, което е решили да ни разкаже, е доста рядка бозица. За любителите на турските сериали ще е топ.
И сега една наистина находка, не знам дали сме коментирали "Фаворитите" от Лейн Фарго, но книгата е страхотна! Снощи я започнах и е толкова увлекателна, интересна и напрегната, че просто не съм усетила как съм отметнала 100 страници. Разказва се за една спортна двойка в дисциплината "Танци на лед", вдъхновена от олимпийските игри през 2018. Мисля, че ще хареса на повечето пишещи тук, затова не чакам да я дочета, а направо споделям.
# 112
21 фев. 2026, 14:04 ч.
За момента реших да оставя "Вавилон". Книгата е интересна, но заради супер дребния шрифт напредвам бавно. Ще я прочета все някога, не обичам да зарязвам книги.
Започнах "Дума Ки" на Стивън Кинг. Около 150 стр. прочетох и съм много доволна. Четеше ми се Кинг.
Виж целия пост
Започнах "Дума Ки" на Стивън Кинг. Около 150 стр. прочетох и съм много доволна. Четеше ми се Кинг.
# 113
21 фев. 2026, 14:40 ч.
Приключих "Смола" - една ужасяваща история, разказана от седемгодишно дете и това, което родителите могат да причинят на единственото останало им живо дете. В книгата има описани брутални сцени, които със сигурност могат все още да се срещнат по света. Реално и много зловещо!
Виж целия пост
# 114
21 фев. 2026, 15:35 ч.
Смола ми напомня за един фантастичен роман, който четох за това как съзнанието на две деца се свърза с това на един младеж - и тримата бяха отгледани в пуста местност при екстремни условия. Нещо много се множат тези идеи.
Почнах 7те сестри, четох първите 2 глави, не ме грабва нещо, но дерзая.
Виж целия пост
Почнах 7те сестри, четох първите 2 глави, не ме грабва нещо, но дерзая.
# 115
21 фев. 2026, 15:45 ч.
Може ли да споделиш заглавието на този роман?
Виж целия пост
Смола ми напомня за един фантастичен роман, който четох за това как съзнанието на две деца се свърза с това на един младеж - и тримата бяха отгледани в пуста местност при екстремни условия. Нещо много се множат тези идеи.
Почнах 7те сестри, четох първите 2 глави, не ме грабва нещо, но дерзая.
Почнах 7те сестри, четох първите 2 глави, не ме грабва нещо, но дерзая.
# 116
21 фев. 2026, 16:11 ч.
За съжаление не мога да си го спомня, помня само историята, ако се сетя ще пиша
Виж целия пост
# 117
21 фев. 2026, 23:16 ч.
Довърших препрочита си на "Войната на маковете" на Р. Ф. Куанг - при първия прочит през 2023 година я бях оценила с 5*,сега мнението ми е че е повече към 4*.
Много добро военно фентъзи, има стратегии, има магия, има богове, има войни. А най-хубавото е, че няма пикантни сцени за пълнеж, както е сега с новия стил във фентъзито. Другия месец ще продължа с втората книга от трилогията.
В момента си дочитам "Часовникът" на Ане Рил ( ще дам отзив като я завърша) и съм започнала "Изгубената книжарница" на Иви Удс-втората е магически реализъм, 3 времеви линии се разгръщат, говори се до момента за "Брулени хълмове", за "Одисей" - ще видя натам какви други ще бъдат споменати.
Допада ми стила на писане на авторката - лек, но интересен.
Виж целия пост
Много добро военно фентъзи, има стратегии, има магия, има богове, има войни. А най-хубавото е, че няма пикантни сцени за пълнеж, както е сега с новия стил във фентъзито. Другия месец ще продължа с втората книга от трилогията.
В момента си дочитам "Часовникът" на Ане Рил ( ще дам отзив като я завърша) и съм започнала "Изгубената книжарница" на Иви Удс-втората е магически реализъм, 3 времеви линии се разгръщат, говори се до момента за "Брулени хълмове", за "Одисей" - ще видя натам какви други ще бъдат споменати.
Допада ми стила на писане на авторката - лек, но интересен.
# 118
22 фев. 2026, 11:16 ч.
Чета "Истории от ръчния багаж"на Георги Милков. Започнах я с нагласа, че няма да ми хареса и ще я оставя. Нищо подобно. Толкова интересни случки от журналистическите му пътувания и срещи! Толкова добър стил и език, с доза хумор! Смея да кажа, че в това отношение е по-добър от някои от модерните напоследък български автори.
Виж целия пост
# 119
22 фев. 2026, 11:54 ч.
Точно вчера си купих "Войната на маковете", затова и по-горното мнение ме зарадва много.
В момента чета Warbreaker на Сандерсън, която на български е преведена като "Война на тронове". Хуморът и внезапните изненади са много приятни. По-скоро е за подрастващи, отколкото за възрастни, но ме радва.
Преди нея прочетох "Пътят на кралете", и по препоръка пъхвам тази между първи и втори том от Хрониките, защото обяснява магията на Космер.
Точно от такова фентъзи имам нужда в момента.
Паралелно съм се захванала с препрочит на руските класици, някои от които съм чела в гимназиална възраст, но не и като възрастна, и ми е интересно как реагирам и какво виждам. Помня си тогавашните реакции, но и забелязвам какво съм изпуснала.
Тази литературна година ще ми е по-силна и организирана от миналата, която започна много силно, но издиша през втората половина.
Виж целия пост
В момента чета Warbreaker на Сандерсън, която на български е преведена като "Война на тронове". Хуморът и внезапните изненади са много приятни. По-скоро е за подрастващи, отколкото за възрастни, но ме радва.
Преди нея прочетох "Пътят на кралете", и по препоръка пъхвам тази между първи и втори том от Хрониките, защото обяснява магията на Космер.
Точно от такова фентъзи имам нужда в момента.
Паралелно съм се захванала с препрочит на руските класици, някои от които съм чела в гимназиална възраст, но не и като възрастна, и ми е интересно как реагирам и какво виждам. Помня си тогавашните реакции, но и забелязвам какво съм изпуснала.
Тази литературна година ще ми е по-силна и организирана от миналата, която започна много силно, но издиша през втората половина.
Препоръчани теми