В момента чета ... 98

Аз вчера дочетох последната й "Скъпа Деби" и я препоръчвам.

Прочетох "Мечът на Кайген". Много ми хареса книгата! Има от всичко - любов, битки, приятелство. Чете се бързо и лесно, въпреки обема си. Препоръчвам я!
Започвам тази:

Първа среща с авторката. Но шрифта е ужасен, много дребен. Дано поне си заслужава.

Прочетох "Изола", само че имаше части от книгата, които четох леко на вентилатор, дойде ми малко в повече залитането тук и там и описанията. Имаше разни неточности - говори за Франция, а има английски пари, и други подобни, но като цяло не беше отчайващо зле. Приличаше малко на приказка. В описанието имаше информация, че става дума за реална личност.
След "Изола" реших да прочета нещо леко, разтоварващо и посегнах към "Подписано с ^обич омраза"[/b] - доста забавна история, в която две деца започват да си пишат като ученици и тази кореспонденция продължава като възрастни. Имаше мили моменти, имаше много смях, определено ми хареса.
Много харесвам Наташа Лестър и още топла топла си взех новата й книга "Парижкият шифър". Писала е отново за Втората световна война, но този път герои са хората от съпротивата във Франция, като основният образ, който е в центъра на историята е Мари-Мадлен Фуркад, която се оказва движещата сила на Алианса. Тя е жената, която организира най-голямата мрежа от шпиони в тила на немските окупатори. Историята ми хареса не защото е с главен женски образ, а защото ни показва, че е човек, който има своите съмнения, тревоги, дори това, че е майка, също я поставя в особена ситуация. Не е само един робот, който се опитва да превърне света в по-добро място, а човек, който знае, че все пак има своя предел. И че на карта не е заложен само нейният живот, а на хиляди хора, които са в подобно положение. Интересно, че след войната тя не е призната за военен герой, а по-късно получава признание за приноса си в съпротивата.
След сериозната история разпуснах с "Цената на скандала" - млада жена, собственик на фирма става главен герой в скандал, който застрашава фирмата й. Принудена да наеме пр специалист, тя се опитва да спаси репутацията си и бъдещето на фирмата си. Имаше доста приятни комични моменти, както и много поучителни такива. Хареса ми.
Оказа се, че редя сериозна с развлекателна книга и следващата прочетена беше "Дъщерите на Шандун" - не знаех много за това, как се е развил Китай след войната и какво е било положението с комунистическата революция. От това, което съм чела - Конфуцианската философия, че дъщерите са с по-ниска стойност от момчетата - винаги ми е било трудно за възприемане. И от тази гледна точка историята ми беше доста тежка за четене. Но пък носи един оптимизъм - как съпротивата на едно поколение може да доведе до промени за следващите поколения. Много тежка книга, много силна. Определено много ми хареса.

И аз си купих заради тази тема "Мечът на Кайген". Скоро ще я започна, но не знам точно кога.

В синхрон сме! И аз съвсем скоро я прочетох. Въпреки тежките моменти, я прочетох на един дъх.  За ниската стойност на дъщерите в семейството знаех от други романи, но беше интересно да прочета за това отново и от перспективата на жени, които попадат в началото на режима на Мао. Силна и много женска книга.

Напълно съм съгласна с Тарталета за "Камериерката". Няма нищо общо с Агата Кристи. Не успя да ме заинтригува.

В момента чета "Убийствен влак" на Котаро Исака, много леко върви и е много приятна, харесвам такив истории.

Бихте ли препоръчали книги по темата за приемането на себе си, как да се обичаме, да имме здравословно самочувствие/самоуважние, как да живеем пълноценно и т.н. Много ми е далеч тази литература за самопомощ, но пък в този момент от живота усещам, че ще ми е полезно да се запозная и да почета. А може и да не са точно за самопомощ, а художествена, която "отваря очите" в тзи посока.

Да, и аз съм чела. Но тук беше направо на моменти брутално. Особено отношението на свекървата, защото жената е родила само момичета. Също така ми направи и много силно впечатление описанието на китайската революция.

Нещо полезно, което бих препоръчала е Дейл Карнеги - "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота".
Става ли дума за здравословен егоизъм - първо се сещам за Айн Ранд и най-вече трилогията "Атлас изправи рамене". Това вече е художествена литература.

Аз много харесвам Котаро Исака - даже проверявам дали няма излезли нови негови книги от време на време.
 Видях, че миналата година е излязла една на японски, но ще трябва да чакам да я преведат на английски, за да мога да я чета -  Farewell to Jabberwock (не знам какво означава заглавието, но ми напомня за Джабъруокито - чудовище, измислено от Луис Карол, което дърдори - при всички случаи е метафора).

(Сигурно е писано за нея и типичния нейн литературен натюрел - романтично/любовните книги, теоретично знаех точно и само това за, обаче ми попадна:)
Ребека Ярос - Четвъртото крило.
На хартия, много дебела и трудна за държане. Първата от трилогия за дракони и техните ездачи. За мен - роментъзи. Има си и любов, и ревност, и кекс-описания/сцени. Изчетох си я, но не мога да а оценя с повече от средата на каквато и да било скАла.
Като приказка и разказ не е лошо и са спазени някои правила "на драконите" от други творби за тези създания. Повече липси обаче ми направиха впечатление: защо е тази война, какво има в едва 600-годишната история на държавата, защо страна - която воюва - е създала школа за ездачи и воини, дето докато се "изучат", половината измират в разни тренировки и др.по-бегло споменати инциденти. Има и бунт, и белязани от наказание за бунта - ама и тези "истории" са схематично едва засегнати. Не си струва да пиша повече. Любов между младежи, на фона на война и дракони. Драконите - малко по-готини от обкръжението на двамата млади, които ще се вземат накрая (или пък не?). Нищо повече. (2-та я има в е-вариант из нета, на когото му е любопитно; иначе са бая скъпи - понеже не са тънки.)

И аз я прочетох и реално чак във втората част, "Железен пламък" се разбира кои са истинските врагове. На мен ми е приятна поредицата, лекичка е, а драконите са готини. "Буря от оникс" я мъча между други книги, но ще я довърша.

Преборих "Магът" на Фаулз. Беше отегчителна на места, но все пак съм доволна, че я прочетох.
Копирам мнението си от Goodreads:

Прочетох "Нещата, които синът ми трябва да знае за света" - Фредрик Бакман
Много свежо и леко четиво, на места съм се смяла на глас. Хареса ми.

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" на Фредерик Бакман - 60 страници, но май никога не съм плакала толкова много. На мен много ми допадна.
Започнах "Смола" на Ане Рил.

fiona_fiona, свалих я, да видя кога ще стигна до нея.