В момента чета ... 98

От доста време искам да прочета книга на Орхан Памук, но не знаех коя да бъде.
И ето,че  дойде време за първата ми среща с него - "Червенокосата", която моя.приятелка  голям фен на Орхан Памук, избра за мен.
Четенето на тази книга ми беше изключително приятно.
Както вече казах, не съм познавач на неговото творчество и не мога да съпоставям и анализирам пълноценно, но това, което мога да кажа е, че автора с изключителна лекота ме потопи в една много сериозна тематика.
В книгата умело са преплетени легендите за Едип Цар и тази за Сухраб и Рустам в "Шах-наме"-два мита единият за отцеубийство, а другият за баща посегнал на сина си. (за втория трябваше да прочета,не бях запозната с него)
Не оставяйте с грешни впечатления-въпреки тази сюжетна препратка, историята е съвременна.
Сближаваща връзка между двете творби – убийството в семейството, е умело вплетена в самата представа  за човешкото, за родителството.
Прекарвам много време в Турция и имам наблюдения върху семейните отношения и ценности,така че никак не ми беше трудно да разбера от каква  важност  е  отсъстващата бащина фигура и опитът тя да бъде заменена.
Изоставен от баща си, главния герой Джем,  търси така необходимата за израстването му патриархална опора.
Намира я в лицето на Уста Махмут, копач на кладенци, когото припознава като свой втори баща.Работата с него,съжителството  и разговорите им му дават любовта и уважението на бащата ,която липсва в живота му, въпреки присъствието на любящата му майка.
Една случайна среща с Червенокосата, актриса от пътуващ театър, предопределя целия живот на младия Джем. Силно влюбен в нея, той прекарва една незабравима нощ ,която ще се окаже повратна точка в живота му и години по-късно ще се завърне при него като бумеранг.
От една страна това е роман за любов, надежди, предателство и омраза, от друга -разследване на убийство в съвременен Истанбул и сравнително проучване на престъпленията в два основополагащи мита в цивилизацията на Запада и Изтока - митът за Едип и разказа  за Рустам и Сухраб.
Романа е структуриран в три части,които разказват историята на главния герой Джем, но едва в третата част става ясно,че всъщност не той е разказвача.
Не знам дали този похват е характерен за Орхан Памук,но много ми хареса.
Докато четях през главата ми минаха различни сценарии, усещах, че има някаква предопределеност и въпреки това останах изненадана от неизбежния обрат на историята.
За Джем срещата с демоните на миналото му се оказва неизбежна и той ще понесе последствията от някогашните си действия.
Никой не може да избяга от съдбата си!
Това, което разбрах е, че Орхан Памук е писател със свой  стил на изразяване,който ми допадна.
Определено ще чета още от него!

Това е втората книга на  Орхан Памук, която чета. След "Червенокосата" имах предубеждението, че стилът   и съдържанието тук ще бъдат по- тежки и трудни, но сгреших.
 "Странност на ума" се оказа  много достъпна, много нежна книга.
Това е една история за борба, по време на   несгоди, нещастия и предизвикателства в един понякога суров свят. Централният герой е Мевлют Караташ и неговата история е също така история за Истанбул- град, който се разраства и развива неумолимо.
Самият Мевлют е представител на една умираща култура, в която боза, кисело мляко и сладолед се продават от скитащи търговци с умения и опит, предавани от поколенията. Темите, които минават през книгата обхващат собствеността , развитието и експлоатацията. Да участваш в строителната индустрия е пътят към парите и влиянието.
Авторът избира да разкаже тази история чрез множество гласове от първо лице.И точно този многоъгълен поглед дава истинско усещане за еволюцията на Истанбул от времето, когато хората са  могли да дойдат от провинцията, да маркират земя, да подкупят държавен служител и да издигнат едноетажна къща, до времето, когато строителните предприемачи се преместват, за да грабнат земя от нестабилни собственици и да построят масивни жилищни сгради.
Книгата  също е и любовна история. От самото начало  Памук я очертава като главоблъсканица около погрешната самоличност.
Младият Мевлют се влюбва на една сватба в почти непозната девойка и продължава да и пише любовни писма в продължение на цели три години .Но нещата не са такива, каквито изглеждат,защото той си открадва мома за женене, която се оказва не тази, която е ухажвал. А ухажването на Раиха от Мевлют е много забавно, тъй като, с пълната си липса на опит, той трябва да измисли нови и различни описания на чифт очи - всичко, което трябва да си спомня и да обожава.
В основата на семейната история, която е тясно вплетена с множеството социални и политически събития, които сполетяват Истанбул през последната половина на 20 век, (преврати, избори, мафии, възход на ислямизма и земетресения) са любовните писма, които Мевлют пише и които го карат да избяга с грешната сестра, Раиха, някой, когото в крайна сметка започва да обича, с когото създава семейство и  има дъщери. Авторът възприема новаторски подход към изобразяването на несподелената любов, намеквайки, че удовлетворението от нея не води непременно до „завинаги щастливи“.
Това е книга за любовта между жена и мъж, която невинаги се оказва такава, каквато очакваш, но и роман за по-постоянната, по-издръжлива и почти вечна любов към твоя град, към неговите улици и хора, към твоя дом. Защото Истанбул е важен участник в “Странност на ума”.
Мевлют  е човек, който непрекъснато продава боза, независимо дали печели или не, каквото  и да прави през деня, той винаги продава боза вечер. Защото продажбата на боза за него е нещо повече от работа.Защото, както казва, постоянното ходене по улиците и продажбата на боза е най-добрият начин да мисли и да се чувства добре. На това се дължи изказването му, че ще продава боза до края на дните си. Защото продажбата на боза за него е не само работа, това е начин на живот, страст, възможност да остане сам със странностите в ума си.
„В един град можеш да си сам сред тълпата и всъщност това, което прави града град е, че ти позволява да скриеш странността в ума си в гъмжащите от него множества." „Странност на ума“ е очарователна история за политическите, културни и обществени промени, които се случват в Истанбул от гледна точка на беден уличен търговец между годините 1969 -2012 г. Историята бавно криволичи през живота на нашия главен герой точно както той, Мевлют, криволичи по улиците на Истанбул през нощта, продавайки турска напитка наречена „боза". Омагьосана съм от Мевлют, този честен, добър и трудолюбив човек, който винаги вижда своята (ракиената) чаша наполовина пълна. Каквото и да го сполетява, той вижда положителната страна на всяка ситуация. Запознаваме се Истанбул и Мевлют (както и многобройните му членове на семейството и приятели), докато Мевлют расте и градът около него се променя. В този роман има много примери за градски живот и обичаи, които се променят от старите към новите, модерни начини. Виждаме  и изчезването на уличния търговец, тъй като киселото мляко и бозата се пакетират или бутилират и продават в хранителните магазини.
Четох книгата бавно и се насладих на радостите и премеждията в живота на Мевлют.
Странен роман, за който мога да кажа,че  ми хареса.Нестандартен стил на писане, объркваща, задълбочена, богата книга, предизвикваща любопитство, предизвикваща към размисъл.
Остави  ме с приятното чувство, че сякаш съм се скитала с бозаджията Мевлют по улиците на спиращия дъха Истанбул.
Заслужава си! Препоръчвам я на по-философско настроените читатели. Приятно четене!