В момента чета ... 98

Орхан е един от любимите на майка ми, аз едва прочетох Името ми е червен - много трудно чета такива автори, страшно ме изморяват.

Прочетох Белият олеандър за два дни, ми хубава е историята, хареса ми много, за нов автор пише доста добре.
Не знам защо Читанката я е категоризирала като любовен роман ? това си е типичен съспенс с крими нюанси.

Прочетох "18% сиво" на Карабашлиев. Бих казала, че ми хареса, с изключение на грубия език на места, някои натуралистични подробности и леко нелепата причина за пътуването на героя..., а също и твърде многото философстване на моменти.
Горе-долу 3.5 от 5 й давам.

Американският писател Дан Симънс, автор на повече от тридесет книги, включително прочутата космическа сага „Хиперион“, почина на 77 години вследствие на инсулт. Симънс започва кариерата си в областта на началното образование, преди през 80-те години да се отдаде на писането.
https://frognews.bg/novini/golemiiat-fantast-dan-simans-pochina- … lt-77-godini.html

Онзи, който създаде от поезията на Кийтс цяла фантастична тетралогия, няма да бъде забравен. На мен Хиперион ми е сред шедьоврите форевър. Продължавам да мечтая за сериал един ден.

Ще поръся малко нафталин в темата, но протечох една доста остаряла книга, за която не смятах да пиша, обаче ми се иска да споделя, защото не ме остави безразлична.
Става дума за "Бъди благословена" на Кирил Топалов. Макар романът да е издържан в стила на типичния социален реализъм, характерен за онези години (първото издание е от 1979г), темата е изцяло морална и засяга специалните родилни домове, в които млади жени, най-често току-що завършили средното си образование, студентки или дори ученички, отиват тайно да износят и родят незаконните си деца (знам много добре какъв е правният термин, но умишлено ползвам точно думата "незаконни", която е избрал и автора), след което, сдобили се с фалшива диагноза за лечение в санаториум например, се връщат без корем по родните си места, където да продължат живота си без клеймото, което обществото поставя на жените, родили без брак и на техните деца и по-важното - без да срамят родители и семейство и без да дават повод на съседите да ги одумват.
Проследявайки историята на Елена и другите жени от родилното в един такъв дом в село Сребърница, авторът поставя въпроса доколко е морално едно общество, което не приема извънбрачните деца, посочва ги като копелета и ги обявява за незаконни, а майките им за развалени жени, но с лекота приема тези жени да бъдат прогонвани от родителите си, да изоставят децата си, да се откажат завинаги да търсят сведения за тях, докато същите тези деца от една страна са ресурс, който осигурява издръжката и съществуването на тези домове, а от друга - са доста скъпа стока, с която лекари и сестри търгуват, предлагайки я на платежоспособни бездетни двойки с положение. Не се спестява и ролята на медицинските лица в тези схеми, които нарочно мотаят момичетата, докато вече стане късно за аборт и ги увещават да родят и оставят децата си, да си продължат живота, хем ще зарадват някоя бездетна двойка. А какво им е на майките никой не се пита, те са захранили нуждите на дома и са свободни да си тръгнат или да се обесят, това не интересува никого.
"- Ти, жена, си най-святото създание на земята! Затова - бъде благословена!
 - Ти си любила един мъж, като всички други жени, и си била щастлива. Затова - бъди благословена!
 - Ти носиш и ще родиш своето дете като всички други жени! Но хората ще те сочат с пръст, защото си извънбрачна, и ще страдаш много! Затова - бъди благословена!
 - Но ти няма да се радваш на детето си. То ще иде у чужди хора и ще го мислиш и сънуваш цял живот. Скришом ще празнуваш рождените му дни, скришом ще го изпратиш първокласник, после абитурент и войник. Всяка година ще го жениш и ще получаваш дарове - жежки майчини сълзи. Ще се взираш в чуждите деца и при всяко ще се питаш: дали не е моето?... Твоята мъка и в ада няма да я има! Затова - бъди благословена!"
Интересно е, че филмът излиза година преди книгата, сценарият е по новелата на Кирил Топалов "И есен идват щъркели", която после се развива в "Бъди благословена".
Сега чета продължението - "Не се сърди, човече", което на мен ми е по-интересно и вече е за децата на тези жени, които никой не е осиновил и затоваса попаднали в сиропиталище. Тук авторът показва какво се случва с детската психика в изолация.

Чела съм я много отдавна, в младежките си години. Спомням си, че много ми беше харесала. Доколкото си спомням има и продължение- "Не се сърди човече"
А имаше и филм.

Започнах "Зовът на кукувицата" - Робърт Галбрейт. Първа среща с "Робърт" и Корморан Страйк.
Паралелно чета и "Вода за слонове" - Сара Груън. 🤗

Дан Симънс е истински литературен титан! Нарочно пиша в сегашно време, новината за кончината му ме съкруши, но наследството, което остави, ще живее. Тетралогията "Хиперион" за мен е най-мащабната, приковаваща, поглъщаща те и дълбока сага на научната фантастика, която някога съм чела - цял един нов свят! Истински майстор на словото.
След тези думи ми е направо неудобно д а продължа с това, което прочетох, а именно "Аждер" на Васил Попов. Ще съм благосклонна и тактична и ще кажа само, че чудесни идеи и въображение, но много посредствено изпълнение.
Сега подхванах "Остайница", ясно защо Кратичка е, надявам се днес да я довърша. Иска си подготовка и нагласа, но веднъж потопиш ли се в разказа, те завладява.

И аз прочетох "Аждер". Въпреки обема, се чете доста бързо. Харесва ми въображението на В. Попов. Главната история е интересна. Историята на Дана също. Историята на Бранимир ми досади, да си призная--безброй характери и битки. Забелязала съм, че и други автори се заплитат в комплексни светове и безкрайни странични линии във фантастични поредици. Ако беше фокусирал повече на главната история, щеше да е по-добре. За края и други са се оплакали. Дори да има четвърта книга планирана, можеше да има някакъв завършек, подходящ за този роман, както в "Мамник".

Със стила на Орхан Памук някак не се разбрах. Четох "Музея" преди години и ми хареса, но другите му романи, които пробвах, не завърших.

Аз вчера и днес прочетох "Остайница". Странна е и интригуваща, и въздействаща. Предизвика в мен много противоречиви усещания. На моменти е трудна за следване, объркваща и дезориентираща. В някаква степен точно това я прави интригуваща.
Объркваща е, защото понякога разказът е от името на главната героиня, после от името на автора - изобщо странен подход.
Самата действителност, разгледана в книгата е сякаш от друга вселена...

Прочетох я току-що. Смущаващи за мен бяха два момента - единият в сюжета, другият - по-скоро като морален избор (нямам предвид сексуалните избори на героите). Но няма да влизам в детайли, за да не разваля удоволствието на хората, които имат намерение да я прочетат. Написана е в нашумелия стил "поток на съзнанието", който е силно дезориентиращ в началото, да, но който ми е познат от Г. Господинов, когото аз много харесвам.

В момента не мога да проверя, но "Остайница" ли беше написана почти като едно цяло изречение, без прекъсване?

Няма много пунктуационни знаци, не само точки Чак едно изречение не е, но категорично е избягано от граматическите и пунктуационни правила, изреченията също завършват "увисвайки в нищото" . Има писма от брата на главната героиня, които са предадени като "нормален текст".

"Остайница", когато я четох преди няколко години ми беше харесала.
"Мрачна и тягостна история за живота и обичаите в Албанските Проклетии.
Живот, подчинен на Кануна - жестока система от норми и правила, прилагани от векове по тези земи.
Интересна, различна,  засмукваща със сюжета си история. Хареса ми!"

Не знам защо ми беше напомнила за друга странна книга, разказваща за странен обичай, практикуван от векове на остров Сардиния - "Акабадора".

Мрачни книги, не ги препоръчвам с лека ръка.

Прекрасна Рене Карабаш! Стискаме палци за Букер!

Гледах документален филм с последните живи Бурнеша в Албания, които разказват за живота си. Не знаех, че това е тематиката в "Остайница". Като нашумя с номинацията за Букър, мислех, че е нова книга. А тя е издадена през 2018.