В момента чета ... 98

Е, до колкото знам, никоя от нас не работи в издателството, а и имаме изграден вкус, познаваме си вкуса в темата и е логично да си препоръчаме една на друга книга, която знаем, че и друг ще хареса. Аз лично започнах "Ноември" преди известно време, но носех по-дебели книги в багажа и се наложи да я оставя, но вървеше изключително бързо, много хубав стил, много наситена с емоции, поне за мен. Нямам търпение да си я дочета, защото си заслужава всяка страница. Та не е изненадващо, че повечето от нас си я купуват и препоръчват Морнщайнова...
Прочетох "Кръв и измяна" - хареса ми като трилър, беше малко по-добра от предната. Интересно ми е какви демони има главният герой...
Започнах "Атмосфера", но се мъча леко с нея. Интересна тема за астронавтите, за навлизането на жените в тази професия, обаче и тук главната героиня е залетяла в модерното течение напоследък. Честно казано ми е трудно да прочета тези 450 страници и да разбера какъв е основния проблем - не приемането на жени-астронавти или това, че жената е астронавт-лесбийка???
Ау, мрачна готика и Морнщайнова

Аз съм чела единствено "Тихи години" на Морнщайнова, която не беше лоша, но просто не мога повече да чета за социализма, както и за втората световна война. Затова избягвам авторката.

Момичета, все пак не сте толерантни към различно от вашето мнение. Всеки има право да не харесва нещо, което вие харесвате. В това има чар и така ще има за всеки вкус по нещо. Аз не понасям да чета криминални или скандинавски книги, които тук са сравнително харесвани, но просто подминавам тези мнения, които не съвпадат с моя вкус.

Ами то всеки с акъла си ще подмине, няма да твърди, че някои рекламира посредствени “криминални или скандинавски извращения”. Смятам, че това тригърна дискусията, а не кой какво харесва.

Въпреки това влизам за да се развличам тук, достатъчно негативно е навсякъде. Освен това, Морско_момиче, не казах посредствени, а че аз не ги харесвам, четете внимателно. Каквато и да е причината за започване, грубо и неприятно е за четене в тази тема.
Иначе в момента чета “Тибетска книга за живота и смъртта”. Не съм сигурна, че имам настроение за нея.

Смятам, че всеки тук е достатъчно грамотен да си изрази грамотно мнението.
Не са нужни лични нападки.
Ако някой не е съгласен с нечие мнение по даден автор/стил/книга може да си го изрази и не е нужно да реагираме крайно емоционално, като шести клас голямото междучасие.
Примерно аз обожавам фантастика и всички изчетени фентъзи са ми смехотворни, с изключение на Игрите на глада - ами да взема да пиша против любителите на фентъзито и подобните му ли?
Чела съм доста гадни романи, от които можеш да си изповръщаш червата и да - Ноември ми идва слаба ракия и не я намирам достатъчно задълбочена и реалистична.

Аз не видях мение. Само констатация.
Нищо ли не предизвика във вас тази книга?

За да отвлека вниманието от Морнщайнова да си кажа какво прочетох и никак не харесах - "Първият случай на Мейзи Добс" на Джаклин Уинспиър. Заблудила съм се, че ще е нещо ретро в стил Мис Марпъл, а се оказа бавен разказ, в който криминална загадка направо липсва. Вместо разследване имаше дълги отклонения, скучни биографични епизоди и размишления. Самата Мейзи пък е толкова нелеп герой с нейната проницателност и емпатия, че няма накъде повече. Поразена съм колко много книги има в поредицата за нея.

Навремето четох Тибетска книга за живота и смъртта - не беше лоша, ако човек има интерес към темата.

Исках да си намеря нов автор, който не съм чела до сега. Напоследък все ги зарязвам. 
Миналата година си бях записала няколко книжки за ловеца на вампири Ди, на Хидеюки Кикучи и все ги пренебрегвам, защото си мисля, че няма да ми харесат... За тях съм чела, че са именно мрачни готически романи (само че съвременни и действието се развива в много далечно бъдеще).

Само ние двете с теб не я харесахме тази книга. Лично за мен е отвратителна. Не съм чела никига по- голяма гадост и даже не я исках в къщата си. Дарих я в Столична библиотека, защото съм сигурна, че при толкова хвалби, ще я търсят хората

Според мен в темата има достатъчно толерантност и разбиране към вкусовете на всички, по-скоро мнението беше много провокативно и целящо да обиди. Книги със съмнително качество и малък тираж никой не препоръчва. Всички четем за удоволствие и споделяме мнението си. Много от момичетата в темата са докоснати от книгите й, харесват ги, споделят. Достатъчно толерантно се отнасяме към всичко, което се описва тук и сме наясно, че всеки има вкус и няма как да му се промени светоусещането за книгите. Всеки вижда различни неща, но никой от нас не се присмива на другите за стила на книгите, които чете.
Забравих да спомена, че покрай новият филм по книги на Хувър, който излиза, прочетох "Споменът за него" и за пръв път не приемам нейна книга като повърхностна и прекалено тийн. Книгата разглежда доста важни теми - за майчинството, за тийн годините, за отговорността, за алкохола, за отношенията между двама души, за отношенията в семейството... Историята не е традиционна и дори хепи енда не може да промени съдържанието и историята. Историята на една млада жена, която е допуснала жестока грешка и е загубила две от най-любимите си същества. История на една жена, майка, любима, която се опитва да пренапише историята на живота си, да получи прошка и да поправи до колкото може стореното. Отдавна не бях чела книга, която толкова много да ме разтърси и да ме накара да плача почти до края. С изключение на едно-две неща, които обаче са характерни за авторката, това е много хубава, но и много много тежка книга.

То е и гадост да се четат такива мнения, но уви… попадат в полезрението. Де да можеше и те да се дарят в някоя българска народна приказка, на някоя баба или госпожа, която да е персонаж на изключително отровна жена. Има такива… И наяве, и във форуми вечно змии и гущери сипят. И не е някаква нормална критика да кажеш, а винаги със злоба и лошотия, бррр...

Според мен Г-жа Рамацоти се е изразила нормално и е подчертала, че се отнася до нейните светоусещания.
И друг път се е коментирало за книга по този начин, дори ако не се лъжа последно покрай "Съседката".
Имаше миналата година покрай "Сайбиевата навеста" противоречиви мнения, но нито съм се обидила на нехаресващите, нито съм седнала да ги обиждам. Защо четем? За да избягаме от ежедневието и да си доставим удоволствие. След като съм получила това, значи е било правилната книга за мен и ми е достатъчно.
Аз също не разбирам защо хората се засягаме, че има хора с различни възприятия над едно и също.
Тук сме толкова много, в голяма степен четем различни неща, или пък покрай някой ни се събужда любопитството да посегнем към книга, която иначе не бихме забелязали.

Аня, къде видя злоба и лошотия???? На мен книгата не ми хареса, но знам колко трудно се намира по книжарниците, а и виждам колко е харесвана и предполагам, че ще е търсена в библиотеката.
Можех да я хвърля в кофата, а така ще я прочетат хора и повечето ще я харесат. Това ли е лошотия и злоба?

Направо ме мотивирахте да подхвана "Лес в къщата". Да видим дали ще ми хареса или пък ще е точно обратното. Доста полярни мнения сте изразили Ще опитам напълно безпристрастна да съм и да видим

Морнщайнова - на мен ми харесва да я чета, но от време на време. Ако я чета постоянно, би ми дошла твърде негативна. "Ноември" е истинска мрачна готика, напълно съм съгласна с това мнение. Стилът й е майсторски, тематиката й е специфична и наистина не би била интересна на много хора, особено на тези, които са били много малки или са се родили след 1989-та. (Изключвам "Хана", която е за Втората Световна Война). А на тези пък, които имат собствени спомени от тези времена, много зависи какво е било общото мнение в техните среди. Например в моя случай на соц-а се гледаше много отрицателно заради всички ограничения и изкривявания (описани като напълно реални възможности в "Ноември"). Но имам приятели, за които ситуацията е била коренно различна. Обръщайки се назад, те с носталгия си спомнят само положителните неща, свързани с тези времена (имаше и такива, а за някои хора те са били водещото). Според мен те биха отрекли "Ноември" категорично.
Разбирам и хората, на които не им се чете за това. На мен също не ми е сред предпочитаните теми. Но има нещо в Морнщайнова, което ме кара да си купувам всяка нейна книга. "Тихи години" е много истинска и много силна, в нея много реалистично е уловен духа на онова време. Тя ми е любимата от трите, които съм чела досега. Успя да ме свърже емоционално чрез тая книга, да извади нещо, което съм преживяла и съм сложила някъде назад. Не мисля, че би ми въздействала така, ако нямах лично преживяване на тези специфични времена.
Но да видим... как ще е с "Лес в къщата". Аз съм ЗА различните мнения да се изразяват свободно.  Ще пиша като я прочета