Ако имам различно мнение, това не ме прави коравосърдечна.
Наистина не разбирам защо правите реклама на книга със съмнително качество и тираж 500 броя.
Наистина не разбирам защо правите реклама на книга със съмнително качество и тираж 500 броя.
В момента чета ... 98
- Публикувана: 10 фев. 2026, 14:17 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2026, 11:45 ч.
# 240
6 март 2026, 08:14 ч.
Виж целия пост
Съмнително качество? В ролята на какъв капацитет се изказвате така? Малкият тираж ще я направи още по-ценна след време! 🤗
# 241
6 март 2026, 08:32 ч.
Жените като цяло много емоционално реагират и мине се не мине и се фанат за косите. Просто сме си такива.
И аз ще зема да я прочета и да прасна едно мнение, четох ревюто - начи не знам кой ги пише тия ревюта ама са просто трагедия. Ни едно ревю не дава реални представи за никоя книга , като няква тъпа реклама звучат честно.
И ме притеснява ревюто в Култура, които отдавна рекламират само полит - коректни книги и прочие културни неща.
Въпреки, че гледах един уникален и майсторски пипнат филм за травеститите в Еквадор, нямам против, ако е направено качествено, но ако ще чета за Черни Снежанки - не мерси съм.
Надявам се да дам малко инфо и на хората по издателствата, като прост Ганю - потребител, да видят и другата гл. т.
История за осакатеното детство на едно чувствително, будно момиченце, растящо без обич в мрачна голяма къща в края на селото. - сега тва е като евтина реклама на филм на ужасите от 80те
Главната героиня се опитва да разбере света, който я отхвърля, но колкото повече научава, толкова повече осъзнава, че понякога истината е по-ужасяваща от най-страшния кошмар. - мяза на евтина готика в стила на филма за Братя Грим, дето детските приказки са зловещи истории.
Изданието се публикува с финансовата помощ на Министерството на културата на Чешката република. - хора не го пишете това дори да е вярно, веднага си представям партиен функционер вдигнал юмрук за БКП-то.
Виж целия пост
И аз ще зема да я прочета и да прасна едно мнение, четох ревюто - начи не знам кой ги пише тия ревюта ама са просто трагедия. Ни едно ревю не дава реални представи за никоя книга , като няква тъпа реклама звучат честно.
И ме притеснява ревюто в Култура, които отдавна рекламират само полит - коректни книги и прочие културни неща.
Въпреки, че гледах един уникален и майсторски пипнат филм за травеститите в Еквадор, нямам против, ако е направено качествено, но ако ще чета за Черни Снежанки - не мерси съм.
Надявам се да дам малко инфо и на хората по издателствата, като прост Ганю - потребител, да видят и другата гл. т.
История за осакатеното детство на едно чувствително, будно момиченце, растящо без обич в мрачна голяма къща в края на селото. - сега тва е като евтина реклама на филм на ужасите от 80те
Главната героиня се опитва да разбере света, който я отхвърля, но колкото повече научава, толкова повече осъзнава, че понякога истината е по-ужасяваща от най-страшния кошмар. - мяза на евтина готика в стила на филма за Братя Грим, дето детските приказки са зловещи истории.
Изданието се публикува с финансовата помощ на Министерството на културата на Чешката република. - хора не го пишете това дори да е вярно, веднага си представям партиен функционер вдигнал юмрук за БКП-то.
# 242
6 март 2026, 08:41 ч.
Да сменя насоката на разговора.
Има ли книги, които сте оставили, не защото са ви скучни, а защото са толкова реалистични и така са ви жегнали, че нямате сили да продължите да четете?
За мен това са Чернобилска молитва, която не знам дали ще мога да я завърша и другата е Славея на Кристин Хана. В Славея частта, в която
Виж целия пост
Има ли книги, които сте оставили, не защото са ви скучни, а защото са толкова реалистични и така са ви жегнали, че нямате сили да продължите да четете?
За мен това са Чернобилска молитва, която не знам дали ще мога да я завърша и другата е Славея на Кристин Хана. В Славея частта, в която
Скрит текст:
направо ме потресе. Въобще цялото описание на войната ми подейства изключително напрягащо. Но смятам да я дочета някой ден. главната героиня се заключи в къщата, а в двора и нахлуха гладни и изтощени хора, които се нахвърлиха върху зеленчуковата градина
# 243
6 март 2026, 08:49 ч.
Оставям само неща, които са ми скучни и посредствени.
Изродщини чета до края, даже и да не мога да спя после по 3 нощи.
Първото такова беше Вертеп на Зола.
Но най-гадната книга, която съм чела беше историята на един американски златотърсач, където златотърсачите плащали на местните индиянци да си водят 14 год дъщери да ги изнасилват и като те не могат да поемат повече мъже им чупели ръцете и краката, за да продължават. Честно, по реалистични и гнусни описания за побоища и извращения не бях чела, а автора очевадно описваше неща преживял в първо лице, единствено число и то страшно майсторски.
Изчетох я докрая и не я препоръчвам на никоя - не е за нормални хора това.
Архипелагът ГУЛаг на Солженицин може в сравнение с нея ряпа да яде. Както и Искрица Живот на Ремарк
Виж целия пост
Изродщини чета до края, даже и да не мога да спя после по 3 нощи.
Първото такова беше Вертеп на Зола.
Но най-гадната книга, която съм чела беше историята на един американски златотърсач, където златотърсачите плащали на местните индиянци да си водят 14 год дъщери да ги изнасилват и като те не могат да поемат повече мъже им чупели ръцете и краката, за да продължават. Честно, по реалистични и гнусни описания за побоища и извращения не бях чела, а автора очевадно описваше неща преживял в първо лице, единствено число и то страшно майсторски.
Изчетох я докрая и не я препоръчвам на никоя - не е за нормални хора това.
Архипелагът ГУЛаг на Солженицин може в сравнение с нея ряпа да яде. Както и Искрица Живот на Ремарк
# 245
6 март 2026, 09:06 ч.
Не, тази гадост категорично отказвам да я рекламирам, издадена е от Отечествен фронт през 60те и не мисля, че трябва да се преиздава.
Но ако Ви се чете нещо в духа на гадни романи за ледени семейства, препоръчвам
Окото на бурята на Патрик Уайт - за съжаление и тя е старичка и можете да я намерите по библиотеките или в Книжният пазар.
Въпрос към издателствата - защо не се преиздават тези книги? Велики са!
Виж целия пост
Как се казва тази книга за американския златотърсач?
Не, тази гадост категорично отказвам да я рекламирам, издадена е от Отечествен фронт през 60те и не мисля, че трябва да се преиздава.
Но ако Ви се чете нещо в духа на гадни романи за ледени семейства, препоръчвам
Окото на бурята на Патрик Уайт - за съжаление и тя е старичка и можете да я намерите по библиотеките или в Книжният пазар.
Въпрос към издателствата - защо не се преиздават тези книги? Велики са!
# 246
6 март 2026, 09:39 ч.
Интересни теми сте подхванали, чета ви с интерес 
Присъединявам се към тезата, че жените често твърде емоционално се хвърляме да защитаваме позициите си, и става въртол.
Приключих "Зовът на кукувицата", много ми се започва следващата от поредицата, но знам, че ще ми дотегне да ги изкарам всички подред, затова реших да вмъкна нещо кратичко помежду им. Имах и проблем с форматирането на някои книги в Кобото, но викнах неволята и се справих Подхванах "Стаята на чудесата" и макар, че е кратичка и вече съм до средата, чувството ми е, че синопсисът за нея е по-добре написан от самата книга 
Вероятно и други изпитват същия проблем - четейки дадена книга и потопявайки се в характерния стил на автора (Дж. К. Роулинг в случая), ми е много трудно веднага след приключването ѝ да започна съвсем различен автор, с различен стил и похвати на писане, и вторият да ми хареса, независимо, че всъщност може да пише много добре. Убеждавам се, че трябва поне ден-два пауза между два автора, но пусто нетърпение.
Виж целия пост
Присъединявам се към тезата, че жените често твърде емоционално се хвърляме да защитаваме позициите си, и става въртол. Приключих "Зовът на кукувицата", много ми се започва следващата от поредицата, но знам, че ще ми дотегне да ги изкарам всички подред, затова реших да вмъкна нещо кратичко помежду им. Имах и проблем с форматирането на някои книги в Кобото, но викнах неволята и се справих
Подхванах "Стаята на чудесата" и макар, че е кратичка и вече съм до средата, чувството ми е, че синопсисът за нея е по-добре написан от самата книга Вероятно и други изпитват същия проблем - четейки дадена книга и потопявайки се в характерния стил на автора (Дж. К. Роулинг в случая), ми е много трудно веднага след приключването ѝ да започна съвсем различен автор, с различен стил и похвати на писане, и вторият да ми хареса, независимо, че всъщност може да пише много добре. Убеждавам се, че трябва поне ден-два пауза между два автора, но пусто нетърпение.
# 247
6 март 2026, 09:42 ч.
Аз започнах да зарязвам книги, които чета със сто зора.
Извратени и реалистични книги никога не зарязвам.
Виж целия пост
Извратени и реалистични книги никога не зарязвам.
# 248
6 март 2026, 09:49 ч.
Ама, не може така, да хвърляте нещо в пространството и да не казвате какво е. 😃 Има хора, които четем такива книги. На Джек Лондон ли е или на Соапи Смит?
Виж целия пост
Оставям само неща, които са ми скучни и посредствени.
Изродщини чета до края, даже и да не мога да спя после по 3 нощи.
Първото такова беше Вертеп на Зола.
Но най-гадната книга, която съм чела беше историята на един американски златотърсач, където златотърсачите плащали на местните индиянци да си водят 14 год дъщери да ги изнасилват и като те не могат да поемат повече мъже им чупели ръцете и краката, за да продължават. Честно, по реалистични и гнусни описания за побоища и извращения не бях чела, а автора очевадно описваше неща преживял в първо лице, единствено число и то страшно майсторски.
Изчетох я докрая и не я препоръчвам на никоя - не е за нормални хора това.
Архипелагът ГУЛаг на Солженицин може в сравнение с нея ряпа да яде. Както и Искрица Живот на Ремарк
Изродщини чета до края, даже и да не мога да спя после по 3 нощи.
Първото такова беше Вертеп на Зола.
Но най-гадната книга, която съм чела беше историята на един американски златотърсач, където златотърсачите плащали на местните индиянци да си водят 14 год дъщери да ги изнасилват и като те не могат да поемат повече мъже им чупели ръцете и краката, за да продължават. Честно, по реалистични и гнусни описания за побоища и извращения не бях чела, а автора очевадно описваше неща преживял в първо лице, единствено число и то страшно майсторски.
Изчетох я докрая и не я препоръчвам на никоя - не е за нормални хора това.
Архипелагът ГУЛаг на Солженицин може в сравнение с нея ряпа да яде. Както и Искрица Живот на Ремарк
# 249
6 март 2026, 10:18 ч.
Няма проблем, че не харесвате книгата Лес в къщата.
Проблемът е друг – когато обяснявате положителните мнения с „реклама“ или „хвалби“, вие директно приписвате нечестни мотиви на останалите участници в темата. Това не е изразяване на мнение за книгата, а безпочвено обвинение към хората, които са я оценили.
Можете да кажете, че романът не ви е харесал. Но когато го наричате „гадост“ и внушавате, че хората го хвалят или рекламират, това вече не е мнение, а обида към всички, които са били докоснати и разтърсени от него. Още повече, че става дума за книга, която засяга изключително тежки теми. Напълно естествено е подобен текст да разтърси много хора. Това не е „реклама“, а нормална човешка реакция.
Ако очаквате вашето различно мнение да бъде уважено, логично е и вие да уважите чуждото – без да го омаловажавате, принизявате или обяснявате с измислени мотиви.
А колкото до „съмнителното качество“ и „тиража от 500 броя“ – литературата не е консервна продукция, за да се измерва стойността ѝ в бройки.
Виж целия пост
Проблемът е друг – когато обяснявате положителните мнения с „реклама“ или „хвалби“, вие директно приписвате нечестни мотиви на останалите участници в темата. Това не е изразяване на мнение за книгата, а безпочвено обвинение към хората, които са я оценили.
Можете да кажете, че романът не ви е харесал. Но когато го наричате „гадост“ и внушавате, че хората го хвалят или рекламират, това вече не е мнение, а обида към всички, които са били докоснати и разтърсени от него. Още повече, че става дума за книга, която засяга изключително тежки теми. Напълно естествено е подобен текст да разтърси много хора. Това не е „реклама“, а нормална човешка реакция.
Ако очаквате вашето различно мнение да бъде уважено, логично е и вие да уважите чуждото – без да го омаловажавате, принизявате или обяснявате с измислени мотиви.
А колкото до „съмнителното качество“ и „тиража от 500 броя“ – литературата не е консервна продукция, за да се измерва стойността ѝ в бройки.
# 250
6 март 2026, 10:21 ч.
Зовът на кукувицата ми е в списъка за четене в Читанката.
Аз лично смятам Роулинг за гениален писател.
Виж целия пост
Аз лично смятам Роулинг за гениален писател.
Скрит текст:
Е еее сега ще ме карате да ровя по тавана, че я скрих там в един кашон, да не я набара щерката. Жал ми е да я изхвърля, на библиотеката не искам да я подаравям, предупреждавам ви адски е гадна!
Четох разказите на един друг американец дето да си спаси семейството от глад, се цани да кара камион с експлозиви. Още на постъпването му казват, че няма да оживее повече от шест месеца, защото те рано или късно избухват и шофьора умира разкъсан на парчета. А той щастливо смята, че ако оживее до 6 месеца, семейството му ще има много пари, да оцелее. И нея трябва да я ровя от тавана - ад ме е така като не помня писателите, но като си чел само по една книга. Ще се заровя уикенда да се опитам да ги намеря.
Четох разказите на един друг американец дето да си спаси семейството от глад, се цани да кара камион с експлозиви. Още на постъпването му казват, че няма да оживее повече от шест месеца, защото те рано или късно избухват и шофьора умира разкъсан на парчета. А той щастливо смята, че ако оживее до 6 месеца, семейството му ще има много пари, да оцелее. И нея трябва да я ровя от тавана - ад ме е така като не помня писателите, но като си чел само по една книга. Ще се заровя уикенда да се опитам да ги намеря.
# 251
6 март 2026, 10:34 ч.
Ако споделянето за книга, която ти е харесала, е реклама, то това е и смисълът на темата - да рекламираме хубавите книги.
Сега, наистина имаме различни предпочитания, но понякога се случва нещо да е толкова хубаво, че се харесва на много по-широк кръг хора. Явно така се случи с Алена Морнщайнова в тази тема и това не е случайно - пише въздействащо, интересно и четивно и избира теми от живота на хората, които ни засягат.
Аз четох "Хана" в неподходящ момент - скоро след "Не се казвам Мириам", темата за лагерите ми беше омръзнала, затова и не я харесах особено много. Сега обаче, връщайки се към женските образи от книгата, които са нейната сила, и към събитията, преосмислям мнението си. "Тихи години" си остава най-любимата ми от всички, а това, че има и нова книга, е чудесна новина, като я издадат у нас, веднага ще си я купя, както направих с "Лес в къщата".
Ще ми е интересно кои книги Dincho ще препоръча като въздейсващи и запомнящи се. Не като заяждане, любопитно ми е човек със съвсем различно възприятие по отношение на книгите от моето, какво чете, така че наистина ще съм благодарна да споделиш.
Виж целия пост
Сега, наистина имаме различни предпочитания, но понякога се случва нещо да е толкова хубаво, че се харесва на много по-широк кръг хора. Явно така се случи с Алена Морнщайнова в тази тема и това не е случайно - пише въздействащо, интересно и четивно и избира теми от живота на хората, които ни засягат.
Аз четох "Хана" в неподходящ момент - скоро след "Не се казвам Мириам", темата за лагерите ми беше омръзнала, затова и не я харесах особено много. Сега обаче, връщайки се към женските образи от книгата, които са нейната сила, и към събитията, преосмислям мнението си. "Тихи години" си остава най-любимата ми от всички, а това, че има и нова книга, е чудесна новина, като я издадат у нас, веднага ще си я купя, както направих с "Лес в къщата".
Ще ми е интересно кои книги Dincho ще препоръча като въздейсващи и запомнящи се. Не като заяждане, любопитно ми е човек със съвсем различно възприятие по отношение на книгите от моето, какво чете, така че наистина ще съм благодарна да споделиш.
# 252
6 март 2026, 12:31 ч.
Аз досега съм оставяла книги, само ако ми доскучеят и чувствам, че това не е моментът да ги чета. Няколко пъти ми се е случвало например с Бакман - започвам и си казвам не, това не е моето сега. Обаче след месеци ги прочитам буквално на един дъх и си казвам - как съм могла да я оставя тази книга...
Напоследък следя препоръките на гуудрийдс - имат книги, които слагат в читателските предизвикателства. Установих, че много от тях са ужасно модни и не бих ги чела - Фрида - имам чувството, че ще излезе и от тоалетната вече, толкова се наводни пазара с нея. Има и такива, които са видимо съкровища, но нямат такава активна рекламна кампания и не се появяват много много в публичното пространство. И явно нашите издателства доста се водят от подобни препоръки, защото и издателските им планове преливат от подобна литература. Гледах сега промоциите на някои от издателствата - доста е трудно да си вземеш нещо вече наистина стойностно за четене
Виж целия пост
Да сменя насоката на разговора.
Има ли книги, които сте оставили, не защото са ви скучни, а защото са толкова реалистични и така са ви жегнали, че нямате сили да продължите да четете?
За мен това са Чернобилска молитва, която не знам дали ще мога да я завърша и другата е Славея на Кристин Хана. В Славея частта, в която
Има ли книги, които сте оставили, не защото са ви скучни, а защото са толкова реалистични и така са ви жегнали, че нямате сили да продължите да четете?
За мен това са Чернобилска молитва, която не знам дали ще мога да я завърша и другата е Славея на Кристин Хана. В Славея частта, в която
Скрит текст:
направо ме потресе. Въобще цялото описание на войната ми подейства изключително напрягащо. Но смятам да я дочета някой ден.главната героиня се заключи в къщата, а в двора и нахлуха гладни и изтощени хора, които се нахвърлиха върху зеленчуковата градина
Аз досега съм оставяла книги, само ако ми доскучеят и чувствам, че това не е моментът да ги чета. Няколко пъти ми се е случвало например с Бакман - започвам и си казвам не, това не е моето сега. Обаче след месеци ги прочитам буквално на един дъх и си казвам - как съм могла да я оставя тази книга...
Напоследък следя препоръките на гуудрийдс - имат книги, които слагат в читателските предизвикателства. Установих, че много от тях са ужасно модни и не бих ги чела - Фрида - имам чувството, че ще излезе и от тоалетната вече, толкова се наводни пазара с нея. Има и такива, които са видимо съкровища, но нямат такава активна рекламна кампания и не се появяват много много в публичното пространство. И явно нашите издателства доста се водят от подобни препоръки, защото и издателските им планове преливат от подобна литература. Гледах сега промоциите на някои от издателствата - доста е трудно да си вземеш нещо вече наистина стойностно за четене
# 253
6 март 2026, 13:11 ч.
Допреди няколко години имах принцип да не оставям недочетена започната книга. После рязко реших да не си губя времето с нещо, което не успява да ме грабне докъм 20% прочетени. И зарязвам. Но не защото са прекалено "гадни", реалистични или са ми бръкнали в душата, напротив. Споменатата Чернобилска молитва е всичко изброено и смятам, че трябва да се прочете, без да е някакъв литературен шедьовър.
Виж целия пост
# 254
6 март 2026, 13:18 ч.
По "горещата" тема за Морщайнова подкрепям напълно написаното от Аня.
Понеже бяха споменати книги, свързани с Холокоста, си позволявам да препоръчам заглавие, което е встрани от популярните бестселъри с "татуировчици", "шивачки" и пр. - "Изборът" от Едит Егер. Авторката е унгарска еврейка, която на 16-годишна възраст бива отведена в Аушвиц. След края на войната емигрира в САЩ и става психиатър. Книгата представлява нейната житейска изповед, в която тя разказва не само за ужаса на лагерите (това дори е по-кратката част), но и за отношенията със семейството си и трудния път към преодоляване на травмите. След като години наред Едит крие от всички какво е преживяла, дори от децата си, тя попада на книгата на Виктор Франкъл "Човекът в търсене на смисъл". Това поставя началото на нейното вътрешно изцеление и на дългогодишното ѝ приятелство с Франкъл. Изключително стойностен документ за свободния избор и осмислянето на страданието!
Виж целия пост
Скрит текст:
Няма проблем, че не харесвате книгата Лес в къщата.
Проблемът е друг – когато обяснявате положителните мнения с „реклама“ или „хвалби“, вие директно приписвате нечестни мотиви на останалите участници в темата. Това не е изразяване на мнение за книгата, а безпочвено обвинение към хората, които са я оценили.
Можете да кажете, че романът не ви е харесал. Но когато го наричате „гадост“ и внушавате, че хората го хвалят или рекламират, това вече не е мнение, а обида към всички, които са били докоснати и разтърсени от него. Още повече, че става дума за книга, която засяга изключително тежки теми. Напълно естествено е подобен текст да разтърси много хора. Това не е „реклама“, а нормална човешка реакция.
Ако очаквате вашето различно мнение да бъде уважено, логично е и вие да уважите чуждото – без да го омаловажавате, принизявате или обяснявате с измислени мотиви.
А колкото до „съмнителното качество“ и „тиража от 500 броя“ – литературата не е консервна продукция, за да се измерва стойността ѝ в бройки.
Проблемът е друг – когато обяснявате положителните мнения с „реклама“ или „хвалби“, вие директно приписвате нечестни мотиви на останалите участници в темата. Това не е изразяване на мнение за книгата, а безпочвено обвинение към хората, които са я оценили.
Можете да кажете, че романът не ви е харесал. Но когато го наричате „гадост“ и внушавате, че хората го хвалят или рекламират, това вече не е мнение, а обида към всички, които са били докоснати и разтърсени от него. Още повече, че става дума за книга, която засяга изключително тежки теми. Напълно естествено е подобен текст да разтърси много хора. Това не е „реклама“, а нормална човешка реакция.
Ако очаквате вашето различно мнение да бъде уважено, логично е и вие да уважите чуждото – без да го омаловажавате, принизявате или обяснявате с измислени мотиви.
А колкото до „съмнителното качество“ и „тиража от 500 броя“ – литературата не е консервна продукция, за да се измерва стойността ѝ в бройки.
По "горещата" тема за Морщайнова подкрепям напълно написаното от Аня.
Понеже бяха споменати книги, свързани с Холокоста, си позволявам да препоръчам заглавие, което е встрани от популярните бестселъри с "татуировчици", "шивачки" и пр. - "Изборът" от Едит Егер. Авторката е унгарска еврейка, която на 16-годишна възраст бива отведена в Аушвиц. След края на войната емигрира в САЩ и става психиатър. Книгата представлява нейната житейска изповед, в която тя разказва не само за ужаса на лагерите (това дори е по-кратката част), но и за отношенията със семейството си и трудния път към преодоляване на травмите. След като години наред Едит крие от всички какво е преживяла, дори от децата си, тя попада на книгата на Виктор Франкъл "Човекът в търсене на смисъл". Това поставя началото на нейното вътрешно изцеление и на дългогодишното ѝ приятелство с Франкъл. Изключително стойностен документ за свободния избор и осмислянето на страданието!
Препоръчани теми