В момента чета ... 98

Аз харесвам и уважавам творчеството на Стефан Цанев, но това за младия Васил Попов не му прави чест. Малко на старческа завист прилича, но възраст .....
Животът е като река, която завлича всичко. Само най-достойните ще останат.

Ако човек чете обща информация, наистина се счита, че е спорно какви са разбиранията на Стефан Цанев.
Но аз съм преживяла прехода от социализъм към сегашния строй и си спомням с какви текстове излезе той в преходния период! Разтърсващи! Това не е нещо, което просто пишеш, защото времената са се променили! Едно от най-силните представления, които съм гледала още преди събитията през 89-та беше театъра 'Любовни булеварди". И нали знаете как всеки си създава впечатления най-вече от личните си преживявание!
Без да оправдавам комформизма, приемам го като част от онзи строй.

Също така, по една или друга причина, цензуриран -- пиесата му "Истинският Ивайло" (1962) например е забранена.
Повече или по-малко социален и обществен натиск винаги е имало и ще има - както се казва, който плаща парсата, той поръчва музиката. Реално погледнато Вергилий (Енеида" е поръчана от Октавиан Август) и Микеланджело (да живее папа Юлий Втори!) са "поръчкови" творци.
За оценката на една или друга творба, моралните качества на автора не са от особено значение - Караваджо и Франсоа Вийон са убийци например.

В конкретния случай -- съвпадение на имената -- струва ми се, че всеки, що-годе грамотен читател е наясно, че това са съвсем различни хора -- не е като да са родени с 5 или 10 години разлика, и оттам да произтича някакво объркване. To затуй и Уикипедията има "disambiguation" - като например Ariel:disambiguation
Неясни са ми аргументите, че от "морална" гледна точка, човекът не трябвало да използва собственото си име или пък е трябвало да направи някаква промяна. Не е като името "Васил Попов" да продава книги като топъл хляб ала Стивън Кинг примерно (пиша Стивън Кинг, поради тоталната липса на информираност от моя страна кои са авторите са бестселъри тия дни), че да кажем, че името се използва като евтин, търгашески трик.

Именно защото Васил Попов е бездарен писател,се присламчва към другия Васил Попов. Всеки уважаващ себе си истински писател би ползвал свое разпознаваемо име/псевдоним,ако собственото му име е "заето".

Във връзка с цитираното стихотворение да спомена, че признатият десидент Георги Марков е един от сценаристите на "На всеки километър". Хайде да го охулим! И да забравим "Задочните репортажи".

Стефан Цанев си беше "дисидент" в рамките на режима, няма какво да се лъжем.
Режимът обичаше да държи подобни "дисиденти" като кучета на дълъг повод.
Има още няколко като него, да не ги споменавам...
Георги Марков поне има' т*опки да избяга, което му коства живота, разбира се...

Като видя много отговори в темата и все се надявам да сте открили някоя чудесна книга, а то било лек спор. Дори не съм знаела, че има и друг Васил Попов освен автора на "Мамник". Едва ли много от харесващите актуалния писател изобщо се интересуват от творчеството на другия. Ако бях творец, нищо не би ме спряло да се подписвам с рожденото ми име.
Започнах "Заключи всички врати" на Райли Сейгър. Ненатоварващ трилър за млада жена и загадъчна сграда в Манхатън. Става са отвличане на вниманието от ежедневието.

Дори и да е така (бездарен писател), реално колко хора биха били заблудени?
На първо време колцина са наясно със съществуването на "другия" Васил Попов, и измежду тях, колко пък биха се объркали? Щото не виждам как аджеба ще стане тази работа, но аз имам склонността да надценявам човечеството.
"Всеки уважаващ себе си истински писател" е чиста приповдигнаност без да е съществен аргумент. Ако не дай си боже, някой по-една или друга причина (дали и най-невинна: примерно две книги от адашите излязат по едно също време, без те да се знаят, или пък най-коварна: издател злодей-макиавелист) не си смени името с което публикува значи не е "истински писател" (каквото и да рече това), въпреки, че творбата му е осъдена да се чете и след 500 години?

Не е само при българските автори, други също крадат чуждо творчество и то още по-нагло - не една и две глави, а идеи и персонажи, което не им пречи после да вземат и по някоя награда.
Най-пресен пример - наградената с Букър "Плът" на Дейвид Салаи. Началото на книгата е преписано едно към едно от началото на "Четецът" от Бернхард Шлинк. После развива историята на героя си в съвсем различна посока, но понеже скоро се случи да прочета двете книги в кратък интервал, нямаше как да ми убегне усещането, че препрочитам нещо, вече четено в друга книга от друг автор.
В наскоро издаваните книги мога още да посоча "На запад с жирафите" от Линда Рътлеж, която е буквален и изключително нагъл препис на "Вода за слонове" от Сара Груън и "Хората, които сеят в снега" от Тина Харнеск, която е пълна копирачка на творчеството на Бакман, но все пак има приз за книга на годината в Швеция.
Явно паметта на читателите е още по-къса от тази на издателите, затова не е проблем да им се пробутват сурогати, подплатени с подходящата реклама.
При българските е още по-очевидно, защото са малко, а тези, от които крадат, са широко известни, макар че някои не са чак толкова явни - например отне ми известно време да се сетя, че "оригиналната" идея за забраната на съчувствието в "Ти, подобие мое мое" на Радослав Бимбалов е заемка от от филма "Алфавил" от 1965 г. Сега е написал и нова книга и силно подозирам от предварителната информация, че много ще прилича идейно на "Един почти съвершен свят" от Лоран Гунел.
За Виктория Бешлийска, Боян Боев и Розмари де Мео едва ли е останал някой, който да не е разбрал откъде преписват.

От последното изречение - само за Розмарито  знам. Другите двама са уж уважавани автори, въпреки че аз една книга съм чела на Боян Боев и ми беше много посредствена. Може ли малко повече информация?

Аз не съм чела нищо от въпросния автор например В. Попов, за по-възрастен със същото име не съм и чувала.
Скандал поради такава причина няма да ме накара да му търся творчеството и т.н.
Всеки плагиатства идеи от някъде, топлата вода не я откриват сега.
Проблем за мен би бил да е копи-пейст и ние читателите да инвестираме средства в това. Авторите като им е важно да си водят дела. Животът е толкова кратък има място за всеки под слънцето, особено за кадърните.
Такива скандали се заформят и в други сфери - гобленарски, декупажни, техника на маникюр ако щеш...не искам да го признавам, но рускини/украинки хич им не дреми и стъпка по стъпка показват кое-как - не са останали нито гладни, нито неоценени.

Чета "Остайница" на половината съм, още нищо не събужда тази книга, а тръгнах с големи очаквания.

Точно и аз се зарадвах, колко нови отговори има в темата, но те се оказаха не “В момента чета”🙂 По препоръка от темата започвам “Непознатата от портрета” на Камий дьо Перети

Разглеждах горната книга / Непознатата ...ревюто е страшно глупаво, все едно се рекламира блудкав розав роман, моля дайте малко повече инфо/

И видях, че е преиздаден





Това е велика книга! Чела съм я още когато беше издадена от Панорама - представете си прекрасна пасторална идилия, теменужки в кана от груба глина, чиния от груба глина с дъхав селски хляб и кана тъмно вино. Радостта от живота съвсем проста и вечна - това са писмата от мелницата. Усещането да четете тази книга е като да се разхождате из борова гора в зората на пролетта след тежка зима.
Много препоръчвам!

Точно затова съм остра, когато попадна на плагиатство - купувам си нова книга, а получава притоплена манджа.
Авторите, които са живи, водят дела - неотдавна Юлия Спиридонова беше окрадена от двама да не казвам какви, надявам се да ги е осъдила вече, но други преписват от починали автори - примерно Виктория Бешлийска от Йордан Радичков и от Иво Андрич, което не прави нейното плагиатство етично, защото авторът вече не е жив.