В момента чета ... 98

Е, какъв да ѝ е проблемът?
Скучна и безумна досадна книга - това ѝ е проблемът според мен.
Когато излезе имаше масов хайп по нея, който  аз така и не разбрах.
Не я дочетох.
Ето какво съм написала за нея навремето:

„Цялата небесна синева“ ... Малко след 300 страници.
Една книга, която едва ли ще завърша, на която няма да сложа никаква оценка и за която няма да напиша или кажа нито една лоша дума. Чудесно разбирам причините за този масов хайп и за високия рейтинг на романа. Таргетната група очевидно са милениалите (дори, ако мога да конкретизирам – късните милениали), към които принадлежи и авторката. Техните книги се отличават с особена специфика и светоусещане, които на мен са ми чужди.
В случая аз не успях да почувствам героите. Намирам ги за кухи, едноизмерни и неправдоподобни . Описанията ме отегчаваха ужасно (от един момент натам четях само пряката реч).
И пак казвам – напълно вероятно е това да е една уникална книга, която вълнува да сълзи.
Проблемът е в мен. Възприех книгата като някаква купчина от думи и изречения (доста обемна при това), от която, четейки я, почувствах единствено досада и отегчение. Просто не се оказа „моята“ книга."

Доста точно ревю, Миж, за мен също хайпът по книгата е неразбираем. Аз съм милениъл, 86-та не знам дали се води от късните, ама страшно ми досади тази книга. Досетих се доста рано каква е личната драма на Жоан, но продължих да чета, за да видя дали съм права. Вече съм на 75% и ще я дочета, но бих препоръчала, ако някой от темата реши да я пробва да я търси онлайн.

И още едно съвпадение: в момента съм към средата на Улсеновата последна от серията за Отдел Q - "солта".
Но подкрепям Миж, че трябва да се четат от началото (дори да не са всички, поне възходящо). Героите са интересни, разнообразни, всякакви. А и Дания не е точно територията на Хуле или на Юна Лина. Гледал съм и филмите, книгите са ми също и полезни за поглед в обществото и картината там.
(Ха-ха, даже в тази Q9 - Асад все още прави развеселяващо-смешни грешки в датския си, които сполучливо са преведени.)

Прочетох "Д. - Ловецът на вампири" (Д. се произнася Дий в българския превод, но е инициал, а не име) на Хидеюки Кикучи. общо взето е като филма, което е хубаво, но има някои разлики и книгата е малко по-усложнена. Не мога да кажа коя версия е по-добра, според мен са на едно ниво.
Продължавам с втората книга от поредицата, която е много критикувана (предполага се, че е слаба, за разлика от третата) и не знам нищо за нея. Ще ми е интересно дали критиката е основателна.

След като реших да започна поредицата, прегледах няколко ревюта (коментари и видеа), защото така обичам. Някои бяха критични - според мен, неоснователни и доводите им са тъпи. Първо - критикуват стила на автора. Само че стилът му умишлено е такъв - това не е грешка, а търсен ефект.

Още една критика от ревютата - тази е по-скоро забавна и по принцип съм съгласна, но не е болка за умиране - отнася се за външния вид на Д.
В положителните ревюта видях нещо странно - според авторите им никога не е изрично потвърдено кой е бащата на Д., обаче това не е вярно - още в края на първата книжка, Лармика го пита в прав текст дали Д. идва от Дракула.
И  още, ревюистите и коментиращите непрекъснато споменават, че не се знае какво е предизвикало западането на вампирската цивилизация - защото те са имали блестяща, организирана, високотехнологична цивилизация, продължила хилядолетия, а по времето, когато се развива действието виждаме жалки останки от някогашното им величие.
Според мен, този въпрос не се нуждае от отговор - те са Благородниците, които са се самоизродили. Това е очевидна метафора за западаща елитна класа, която е минала зенита си, не се развива и не остава нищо друго, освен да изчезне (Д. дори няма роля в това - те така или иначе са обречени). Нищо конкретно не се е случило - това е естествен процес.

Разбрах защо книжките в Ocean of pdf са само 30 (докато на японски има над 50) - просто защото толкова са преведени и издадени на английски до сега... Дано машинният превод да напредне скоро, понеже нямам намерение да чакам до пенсия, за да прочета поредицата. Всъщност, не знам дали ще я прочета цялата, но в случай, че поискам, предпочитам да я имам на разположение (без да уча японски).

Тази японска поредица ми напомня за 13те недонаписани или недопреведени тома на Рокамбол.

Може ли да ми обясните, какво искате да кажете с това -
Когато излезе имаше масов хайп по нея, който  аз така и не разбрах.

Какъв е този хайп?

Цялата небесна синева е книга с прекрасно заглавие и корица. Бях ѝ вдигнала мерник. Не я прочетох, защото повярвах на Миж, когато я пробва преди време. Сега се потвърждава от още един човек, с когото съм забелязала, че имам книжни сходства.
И аз като Морско_момиче понякога чета да дупка и на инат, за да стигна до десерта. И така си оставам гладна.

Синевата малко напомня на Човек на име Уве или на Вероникя решава да умре.
За да се получи добре такава линия е нужно дълбоко-топло драматично да се разгърне историята иначе скучнее - да.

Та светнете ме за хайпа?

Хайп означава изкуствено надъхване, подклаждане на високи очаквания. Масов хайп = масово "припадане".

Съгласна съм с Миж за "Цялата небесна синева" - обаче аз съм късен милениъл и пак не се разбрах с нея. И при мен си стои четена-недочете, но нямам музата да я довърша.
От една седмица чета една тухла заради една приятелка "Да уловиш 13" на изд. Сиела. Отдавна не бях чела история за гимназисти(виждам Доста минуси, особено в изграждането на героите), но е засегната много важна тема за насилието под всякаква форма. Чете се сравнително бързо и ще си я довърша.

Леле, половин тема съм изпуснала, къде блея?
Прехвърлих малко последните 2-3 страници и да се изкажа.
Книгите за отдел Q наистина е хубаво да се четат последователно (да не кажа, че е задължително), понеже развитието на героите заема голяма част от повествованието.
"Фаворитите" аз я зарязах, нещо ми дойде твърде YA. Но може би ще взема да я дочета.
Третата част на "Черният дом" и аз я чакам. Даже наскоро си препрочетох ървите две, че да ми е прясно. Дано не се забавят, че пак ще ги забравя.
"Цялата небесна синева" не мисля и да я чета. Някак си за някои книги имам такова предчувствие, че няма да ми харесат. И обикновено са тези с големия "хайп". А и се доверявам на Миж.
И последно - точно по тази причина подходих скептично към "Дъщерите на Шандун", но тя пък взе че ми хареса. Носи малко "вайба" на "Благодатна земя" на Пърл Бък.

Прочетох Една любов в Париж на Съмърсет Моъм. Допадна ми много. Доста повече от Острието на бръснача, която четох последно от него. Снощи пък гледах представлението по едноименния му роман Театър в Народния. Абсолютно удоволствие. Книгата оживява с типичния интелигентен хумор, атмосфера и прекрасна актьорска игра.
Ще продължа с Души в окови, но преди нея съм планирала Адажио за Мария.

На мен за сега "Фаворитите" ми харесва, като изключим тези страници с интервютата, напрягам се да си спомня кой кой е и защо пише от тяхно име. Но останалата част ми е интересна. Напомня ми на едно сериалче, което гледах наскоро и много ми хареса - Finding Her Edge - историята в него е подобна на историята във "Фаворитите"

Мисля и аз днес да започна “Фаворитите”.

Довърших “Цялата небесна синева”. Предишната книга съм завършила на 7.02, значи тогава или на другия ден съм започнала тази. Цял месец я влачих, на моменти беше безумно скучна, разтеглена и предвидима, но последните 20 процента доста ме разчувстваха. Давам ѝ 3 звезди в крайна сметка и все пак не съжалявам, че я избутах.

Изслушах "Земя на мъже"
Мога да кажа, че гаче е една идея по-добра от недоразумението "Сайбиевата невеста" , но гаче не много...
Оценка 1,5* - нищо няма да изпуснете, ако я подминете в Сторител.
Освен ако не държите да слушате често-често "гаче това", "гаче онова" ...

И пак в Сторител започнах "Дете 44" (Том Роб Смит).
Не усетих как минах близо 8 часа!

Ох, Миж, защо си ги причиняваш тези Невести и прочие. Подминавай ги отдалеч. "Дете 44" е много добра, помян че беше тежка.