В момента чета ... 98

Наистина, започва като тема от "Семейни отношения", с монолог на неразбраната, неоценена и отритната свекърва. Извъртях очи, но в самото начало започнаха да се появяват червени лампи. Започнах да слагам отбелязващи листчета на всяка червена лампа. Книгата посиня. Колкото и да има 2 страни всеки един проблем, ако едната страна е невъзможна, какво правим?
Почудих се защо зарязах Достоевски, за да чета Това. Ядосах се, че ми крадат от времето за четене с неща които не ме касаят. Разпенявих се, че повече от 2 звезди на това клише няма да дам. Продължих от инат, и за да не ида неподготвена. Започнах да отбелязвам с друг цвят местата където са описани отношенията с майка и. И с трети, местата където Аса ме вбеси да немай къде. Свекървата Аса много държи на комуникацията, и освен че неистово комуникира със семейството си/това на сина си (но тя не прави разлика), е и комуникационен консултант. Само че не се усеща, че комуникира еднопосочно и е изцяло сляпа за другия човек.

Ако бях зарязала книгата в началото, щях да изпусна ескалацията, където вече чуваме и другите гласове, и то не на снахата, а на сина и. Аса/Åsa продължава да не го чува. Аса не е просто егоист. При нея не само няма осъзнаване на граници, но дори да и се посочат, тя няма апарат който да ги регистрира.
Книгата е малка, под 300 страници, но тази жена ме изтощи в половината. Не мога да я изтърпя. Изнемогвам след 180 страници. И синът и Андреас изнемогва, но аз мога да затворя книгата, и да приключа.
Какво обаче да направят Андреасовците по света и семействата им? Снахата мълчи, не е казала и една дума, отворен конфликт с нея няма. Книгата обаче се казва Свекървата.
Къде и как да поставиш граница? Кое е прекалено? Кое е морално? Има ли право да те изканибализира някой и погълне цял защото ти е дал живот, и си му длъжен до гроб? Някой, който е глух и сляп за емоционалния свят и потребности на другите, и е черна дупка, която става все по-грозна и по-дълбока?
Това са съвсем валидни въпроси и не знам как ще завърши книгата, но вече не мисля че губя време с нея.
Дори се чудя 3 или 4 звезди да и дам, а съм я преполовила само.
Аса ме изтощи. Не знам дали е бордърлайн тази жена, но е от тъмната триада със сигурност. Прекръстих се, плюх си в пазвата, и започнах "Вoйната на маковете".
Може би от трън, та на глог, но психиатричните теми ми дойдоха в повече.