В момента чета ... 98

  • 42 958
  • 741
# 405
Много харесах "Зъл мрак, угаснали звезди". Новелите са разтърсващи! По първата има и филм, който по спомен е добър.
По темата - почти на финала съм на първата част на "Под Купола". Малко бавно ми върви, не знам защо. Историята е интересна, персонажите са много добре изградени. Само Кинг може да те накара да мразиш и буквално да се отвращаваш от даден герой. В книгата преобладават подобни типове. Може би заради това малко трудно ми върви четенето.
Виж целия пост
# 406
Азриела, виж и "Скъпи Едуард" от същата авторка, ако не си я чела.
Лабиринт и аз ги харесвам с някои изключения. Simple Smile
"Крехко равновесие" е разкошна, макар и толкова тежка и безнадеждна.
Виж целия пост
# 407
За мен "Крехко равновесие" е книга, която си заслужава да се прочете. Да намираш щастието, да посяваш семето на надеждата и да подаваш ръка за помощ дори и да нямаш нищо друго. Състояния, които не се повлияват от пари, от придобивки или образование. Краят ме потресе. Все още се връщам към някои моменти и оценявам мястото и времето, в което съм родена.
Виж целия пост
# 408
"Лабиринт" за мен се справят изключително добре с подбора си на книги. Успяват да издадат наистина най-доброто в съвременната литература и го правят в точния момент. Подхождат много сериозно към този процес и им се отблагодарява.

Миж, явно имат книги за различните вкусове. "Малък живот" и четирилогията на Джон Бойн на мен са ми топ.
А от изброените от теб - не харесах "Да срежеш камъка" (дала съм 2 звезди в ГР), а "Крехко равновесие" хич не мисля да си я причинявам...

"Лабиринт" копират 70-80% от книгите си от заглавията в краткия списък на руската литературна премия "Ясная поляна".  Не помня кой ми го беше казал това и тогава се учудих, но почнах да следя шортлистите на Ясная поляна и май си е точно така - "Маниак" на Лабатут, книгите на Себастиян Бари, "Северната гора" на Даниъл Мейсън...

А защо не искаш да прочетеш "Крехко равновесие"?
Виж целия пост
# 409
Току що завърших “Здравей, красавице” от Ан Наполитано и ѝ давам 5/5. Тази книга има всичко това, което харесвам - сложна многопластова, многогодишна семейна история, в която всички действия на всеки един от героите има смисъл за себе си - характерите им са много ясно изразени.
Засегнати са психични заболявания, травми, разлика в поколенията, разлика в характерите, но книгата в никакъв случай не е тежка.
Започва бавно, първите 100 страници са мъка, обаче са важни за развитието на историята по-нататък. Плаках с героите, смях се с тях (предимно плаках) и носих всеки един от тях в сърцето си. Изводът от книгата е: звъннете на родителите си, звъннете на братята и сестрите си, на всички хора, за които ви е грижа, защото най-вероятно и тях ги е грижа за вас.
Аз останах силно впечатлена от "Скъпи Едуард" на Ан Наполитано.
Разказва историята на момче, което преживява самолетна катастрофа и е единственият оцелял в нея, как се справя с живота след това, как продължава напред. Не знам дали просто ме улучи в някакъв по-емоционален момент, но много ме трогна тази книга.
Не съм чела друго на авторката, но добавям в списъка "Здравей, красавице".
Виж целия пост
# 410
За мен "Крехко равновесие" е книга, която си заслужава да се прочете. Да намираш щастието, да посяваш семето на надеждата и да подаваш ръка за помощ дори и да нямаш нищо друго. Състояния, които не се повлияват от пари, от придобивки или образование. Краят ме потресе. Все още се връщам към някои моменти и оценявам мястото и времето, в което съм родена.

Книгата не е лоша, определено става. Напомня ми на един филм, където един американец отиде в Индия да търси духовно просветление, а се озова в битки на улични банди и търговци на плът. Тази Индия, нямаше нищо общо с онази Индия дето той си я представяше.

От Лабиринт четох - Никога не ме оставяй на Казуо Ишигуро - интересна анти-утопия, въпреки че японците са много добри в тях.
Виж целия пост
# 411
Тъкмо приключвих днес "Истории от ръчния багаж" на Георги Милков. И съм очарована! Изобщо не очаквах така да ме увлече книгата, която събира разкази от интригуващи места, персонажи, събития, лични истории. Със чувство за хумор е написана, увлекателно, без излишни задълбавания в детайли, които обичайно губят аудиторията.  Научих много любопитни факти за личности, които съм смятала за не толкова интересни лично за мен. Направо си попътувах 3 дни с него по света и у нас European Post Office И още утре отивам за другата му книга- "Носорог в банята"Red Car
 
Започвам "С единствено възможното сърце"- стихове и разкази за майката, която ми е личен подарък Blue Heart
Виж целия пост
# 412
Вече 100 страници от Адажио за Мария и имам чувството, че Боян Боев свири под прозореца на Кармен Мишу с последна молитва за дъжд.

Ще продължа, но не мога да се ориентирам какво чета. Този патос, с който е написана… и телеграфния ала хемингуеев стил с тези кратки, отсечени изречения, гарнирани с украса…
Не знам, не знам. Не съм очарована за момента.
Признавам, че още се ориентирам в текста.
Виж целия пост
# 413
Точно тази книга поръчах от библиотеката:)
Виж целия пост
# 414
Приключих с "Натриев хлорид" (солта или Q9 - на Ю А Улсен). Само ще обадя, че според финала, поне следваща трябва да има. Което ме радва, търся в Гуг и хоп: 10-тата е Килия 437 (трябва да я потърся и явно Карл Мьорк го чакат мрачни дни).
За Милковите "истории от багажа" - както писах някъде в близкото минало - "Носорогът" също е хубава, има хумор и любопитни знания за разни хора и страни..., но не е точно като "от багажа". Нея харесах повече.
Виж целия пост
# 415
Преди дни и аз питах дали има друга книга след "Натриев хлорид", защото явно трябва завършек на историята и някой /не помня кой/ ми отговори за килията. И е преведена и издадена.
Книгата на Милков и на мен ми хареса, но не е да я четеш като роман, а да си я имаш и от време на време да прочиташ някоя история. Бях я взела от библиотеката и не можех да си позволя да я държа дълго.
Виж целия пост
# 416
Четох последно Споменът за него. Изплаках си очите.
Виж целия пост
# 417
Чета "Болката идва по-късно" на Антония Апостолова. Ама май ще я зарязвам. Започна много обещаващо - уж за историята на два семейни рода, евреиски преселници - едните от Румъния, другите от Египет. Предвкусвах интересна и завладяваща смейена сага, а то..... Много разхвърляно, прекалено многословно. Отделно авторката имам чувстовото, че е обсебена от мъжкия полов орган. Не съм пуристка, нито пуританка, но още на първата страница се почва с детски пишки, после има чепове, к*рове и какво ли още не (но съвсем самоцелно изпозлвано). Да не говорим, че главният герой уж пише писма до сина си, а обяснява супер натуралистично как правил секс с майка му до най-малки подробности.
Виж целия пост
# 418

Прочетох "Нищо не може да те заличи" на Мишел Бюси. Добър замисъл и идея, но към края според мен беше пресолена манджата
Виж целия пост
# 419
От много отдавна съм приготвила "Крехко равновесие", но не стигам до нея. Събудихте ми любопитството сега.

"Да срежеш камъка" за мен е от книгите, които оставиха трайно впечатление, а повечето ги забравям бързо. Наистина имаме различни вкусове, но това в никакъв случай не е лошо.

Например, не бих посегнала към "Фаворитите" на Лейн Фарго, aко съфорумка в темата за литературния клуб не я беше препоръчала. Не се интересувам от спорт или романс и със сигурност щях да я пропусна. А тя се оказа много увличаща и динамична книга, разкриваща какво се случва зад медийния блясък във фигурното пързаляне.

Не е съвсем спойлър, но не отваряйте ако искате да я четете без всякаква нагласа:

Скрит текст:
Главните герои, макар позиционирани в съвременния свят на спорта, са препратки към героите в "Брулени хълмове" и дори имената им са сходни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия