В момента чета ... 98

  • 42 961
  • 741
# 390
Ох, Миж, защо си ги причиняваш тези Невести и прочие. Подминавай ги отдалеч. Simple Smile "Дете 44" е много добра, помян че беше тежка.

Забавлявам се с Невестите и подобните Joy Гледам на тях като на хумористично четиво Joy

"Дете 44" е супер, да! И прочитът е добър като изключим безумните ударения, които поставя четящият Александър Митрев на думи като "Хабаровск" или "Зиновиев"... "Гаче" за първи път чува за съществуването на град Хабаровск.. Joy
Виж целия пост
# 391
И аз слушах "Земя на мъже" в Сторител-а. Едвам я дослушах и оставих доста критичен коментар. Нямам идея откъде тази книга има този висок рейтинг. Далече съм от идеята, че описваните времена са били леки, но в нея имаше предимно нещастия и смърт. Така и не разбрах какво иска да внуши авторът на читателите. Остави ми само едно горчиво чувство.
Виж целия пост
# 392
Колкото и да е вълнуваща историята, тези опити за диалектни разговори не ми допадат. Особено си личи, ако диалектът не е характерен за автора. Стои изкуствено. Да не говорим, че се смесват диалекти и диалектни изрази.
Виж целия пост
# 393
И аз слушах "Земя на мъже" в Сторител-а. Едвам я дослушах и оставих доста критичен коментар. Нямам идея откъде тази книга има този висок рейтинг. Далече съм от идеята, че описваните времена са били леки, но в нея имаше предимно нещастия и смърт. Така и не разбрах какво иска да внуши авторът на читателите. Остави ми само едно горчиво чувство.
Мъжка му работа... Simple Smile  Загледах я и аз, но май ще пропусна, като чета коментарите.

"Лисицата" на Галин Никифоров ми хареса много и определено ще прочета и други негови книги.
Снощи довърших "Рицарят на седемте кралства" на Мартин - започнах я покрай сериала. Много приятно четиво - някак по-оптимистична и топла от атмосферата в Троновете.
Виж целия пост
# 394
И аз не харесах "Земя на мъже", това "гаче" беше наистина много досадно.
Сега слушам "И леглото ни е зеленина" - голямо удоволствие е когато една книга е написана с толкова пъстър,  елегантен и жив език, очарована съм.
Виж целия пост
# 395
До средата съм на втората книга за Д. - наистина е по-зле от първата, но пък прочетох, че нататък в поредицата нещата се подобряват значително. Тази е като нискобюджетен хорър, но има мистерия. Ако беше филм, сигурно щеше да ми въздейства (в смисъл да ми е гадна - има гнусни неща), но понеже е книжка и стилът е предназначен за по-млади хора, я чета по-скоро като трилър.
Скрит текст:
Четири деца изчезват в разрушен вампирски замък, само три се връщат - привидно незасегнати. Десет години по-късно "нещо" започва да напада хората от селото и се появяват вампири, които са активни денем. Д. е нает да разбере какво става.

По повод това, което сте написали за диалектите - много е вярно.
Скрит текст:
Аз, като човек от Северозападна България дори не забелязвам как говорят хората (не ми прави впечатление), но имам някои семейни познати, които понякога се мъчат да имитират и звучи много грозно и изкуствено.
Виж целия пост
# 396
Ох, Миж, защо си ги причиняваш тези Невести и прочие. Подминавай ги отдалеч. Simple Smile "Дете 44" е много добра, помян че беше тежка.

Забавлявам се с Невестите и подобните Joy Гледам на тях като на хумористично четиво Joy

"Дете 44" е супер, да! И прочитът е добър като изключим безумните ударения, които поставя четящият Александър Митрев на думи като "Хабаровск" или "Зиновиев"... "Гаче" за първи път чува за съществуването на град Хабаровск.. Joy

Посмях се!
Детето я четох в Читанката - гаче тва британец да се опитва да пише за СССР направо няма такава мъка и мор по добитъка.
По същия начин като едно време руснаците правиха Тримата мускетари.
Ами не могат - не им се получава образа, няма го онова, руското, дивото, отчаянното и не става.
Фалшива от темата за котката в първа глава, та чак до последната в кабинета на директора.
Сухо, по английски написано и диалозите не струват - мъка ми беше и си викам що ли се занимавам!
Виж целия пост
# 397
Подсети ме за песента от руския филм за мускетарите "Пора,пора,порадуемся...". След няколко десетки години не съм я забравила.
Извинявам се за отклонението от темата.
Виж целия пост
# 398
Подсети ме за песента от руския филм за мускетарите "Пора,пора,порадуемся...". След няколко десетки години не съм я забравила.
Извинявам се за отклонението от темата.
На мен тя ми е тон на звънене и я слагам на всеки нов апарат. 😃
Виж целия пост
# 399
Много я харесвах както тази песен, така и руските екранизации на приказки и детско-юношеска литература.
Снощи довърших "Зъл мрак, угаснали звезди" - това е Краля в най-добрата му форма! Четири новели, коя от коя по-добра, Кинг е като коминочистач - разравя и изважда на показ най-черните дълбини на човешката душа. Читателят успява да съпреживее и разбере и най-жестоките злодеи, защото надниква в тъмата на емоциите и демоните, които обуславят постъпките им. Послесловът също е изключително силен - "...Нямам нищо против "интелектуалната литература", в която, общо взето, необикновените герои попадат в обикновени ситуации, но като читател и писател проявявам много по-голям интерес към обикновените хора, попаднали в необикновени ситуации..."
Започнах "В служба на злото" - третата книга за Корморан Страйк.
Виж целия пост
# 400
Аз не съм писала отдавна, но започнах "Да срежеш камъка" и съм във възторг, това е много "моя" книга. Simple Smile И се замислих, че май много от книгите на "Лабиринт" са по мой вкус.

А иначе напоследък прочетох и "Виан", предисторията на "Шоколад" на Джоан Харис, и ми хареса даже повече от някои от продълженията.

Прочетох и първата книга от новата поредица на авторите, които пишат под псевдонима Ларш Кеплер - новият им псевдоним е Алекс Андорил и първата книга от поредицата вече е излязла у нас преди две години, казва се "Ключът към убийството в старата гора". Концепцията в тази поредица ще бъде съвсем различна, повече в стила на класическия детективски роман, примерно за Еркюл Поаро, а обемът на книгите е наполовина на тези за Юна Лина. Детективката е интересна също. Добро начало според мен, ще видим как ще продължи нататък.
Виж целия пост
# 401
Sol y Sombra,  и аз така усетих "Да срежеш камъка" и като започнах да я препоръчвам на близки и познати. Ами никой не сподели моя възторг... Sad. Една приятелка я заряза даже в началото.... А на мен ми е много любима тази книга.
Иначе аз подхванах "Кратка история на съпвпаденията" на Доменико Дара, но съм още много в началото и не мога да изкажа конкретно мнение.
Виж целия пост
# 402
Аз и друг път съм казвала, че "Лабиринт" са ми странно издателство. Може би е единственото, чиито книги не ме оставят безразлична - или съм ги харесала на 100%  ("Да срежеш камъка", "Силата на кучето", "Крехко равновесие", "Мостовете на Медисън", "Шъги Бейн" , "Стълба към небето"), или са ми тотално "не" ("Малък живот", ЛГБТ-"стихиите" на Джон Бойн и др.).
Средно положение с техни книги нямам Joy

Иначе довърших "Дете 44" - крайна оценка 3*
Ето какво написах в Goodreads:
Ужасяващ роман за "прекрасностите" на съветската действителност от епохата на Сталинизма. Дори не толкова криминалната история тук потриса, колкото описанието на антихуманните условия при които са били принудени да живеят хората. В много отношения , включително по безнадеждност, романът ми напомни "Калната река" на Июн Ли.
Това са книги, които надминават всяка антиутопия.
Към криминалната интрига и особено към развръзката имам сериозни забележки, но като цяло книгата ми хареса.
Имам извести забележки и към прочита, по-специално по отношение на местата, на които слага ударенията четящия Александър Митрев.
Виж целия пост
# 403
Току що завърших “Здравей, красавице” от Ан Наполитано и ѝ давам 5/5. Тази книга има всичко това, което харесвам - сложна многопластова, многогодишна семейна история, в която всички действия на всеки един от героите има смисъл за себе си - характерите им са много ясно изразени.
Засегнати са психични заболявания, травми, разлика в поколенията, разлика в характерите, но книгата в никакъв случай не е тежка.
Започва бавно, първите 100 страници са мъка, обаче са важни за развитието на историята по-нататък. Плаках с героите, смях се с тях (предимно плаках) и носих всеки един от тях в сърцето си. Изводът от книгата е: звъннете на родителите си, звъннете на братята и сестрите си, на всички хора, за които ви е грижа, защото най-вероятно и тях ги е грижа за вас.
Виж целия пост
# 404
"Лабиринт" за мен се справят изключително добре с подбора си на книги. Успяват да издадат наистина най-доброто в съвременната литература и го правят в точния момент. Подхождат много сериозно към този процес и им се отблагодарява.

Миж, явно имат книги за различните вкусове. "Малък живот" и четирилогията на Джон Бойн на мен са ми топ.
А от изброените от теб - не харесах "Да срежеш камъка" (дала съм 2 звезди в ГР), а "Крехко равновесие" хич не мисля да си я причинявам...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия